Производството по делото е образувано след изпращането му по компетентност с определение № 26889 от 08.08.2025год. , постановено по адм. дело № 7847/2025год. по описа на АССГ.

Делото е образувано по искова молба /именована частна жалба/ от Г. В. К., с негов № 4863, срещу Административен съд София-град, с цена на иска от 10 000 000 евро, с период на увреждане от 28.05.2025год до 15.07.2025год. , с посочено правно основание чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от НК, чл. чл. 3,6,13 от ЕКЗПЧ, чл. 47 от ХОПЕС.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, като нарушаването на правото на ЕС е осъществено от състав на АССГ по адм.дело 4046/2025год., поради неосвобожването му от заплащане на държавна такса.

При тези установявания, настоящия съдебен състав, с оглед твърдяното от ищеца и претенцията му за претърпени неимуществени вреди , по водено производството по адм.дело 4046/2025год. по описа на АССГ, намира, че искът не може да бъде правно квалифициран като такъв по чл. 1 от ЗОДОВ, разглеждането на който би бил в компетентност на административните съдилища и в частност на АССО, по следните съображения :

Процесуалните действия в рамките на съдебно производство не попадат в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, поради това че в производството по Глава единадесета (чл. 203 - 207) АПК се разглеждат искове за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая се претендират вреди, причинени от действия и бездействия на съдебен състав на АССГ , действал в изпълнение на разпорежданията на съдията по конкретното дело. Съдът не осъществява административна дейност, а правораздавателна такава. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината, за дейността на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда от такъв акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавна власт, в т. ч. местна държавна власт и се характеризира с властнически правоотношения. Действията, осъществявани от съдиите не са административна дейност, а правораздавателна дейност, а служителите от съдебната администрация изпълняват разпорежданията на съдиите, които също са правораздавателна дейност. (в този смисъл Определение № 7326 от 17.06.2021 год. по адм. дело № 5673/2021 по описа на ВАС, трето отделение, Определение № 3844 от 20.04.2022 год. по адм. дело № 2862/2022 по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 995 от 21.01.2020 год. по адм. дело № 86/2020 по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 995 от 21.01.2020 год. по адм. дело № 86/2020 по описа на ВАС, трето отделение).

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че искът не може да бъде квалифициран по чл. 1 от ЗОДОВ, а следва да намери приложение общия исков ред за реализиране на отговорността за вреди по чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД, който спор се разглежда от общите съдилища съгласно правилата за местна и родова подсъдност по ГПК.

На следващо място искът на Г. В. К., в частта, с която се претендира от АССГ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в нарушение на общностното право на ЕС - чл. 47 от ХОПЕС, настоящият съдебен състав намира, че искът следва да се квалифицира по чл. 2б ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията. В ал. 2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

С чл. 2в от ЗОДОВ / ДВ бр.94/2019 г./ законодателят създава и ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ когато вредите са причинени от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд чрез достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК, т.е. спорът ще е подсъден на административен съд.

Съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно чл. 47 § 2 от ХОПЕС всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

Съгласно чл. 51 от ХОПЕС разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.

Систематичният анализ на тези разпоредби налага извода, че нарушението на чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС е сходно по смисъл и съдържание с чл. 6, пар.1 от ЕКПЧОС. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че за да бъде определено дали заведеният иск е с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ или 2б от ЗОДОВ, трябва да бъдат изследвани наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и обстоятелства, като бъде установено дали ищецът твърди забавено правосъдие по приложението на конкретни норми от правото на ЕС или твърди забавено правосъдие по прилагането на национална правна уредба, в това число и разпоредби на международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, станали част от вътрешното право на страната по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

В случай, че ищецът твърди забавеното правосъдие да е по посочена от него като приложима от ответния съд норма на Правото на ЕС, която го е снабдявала с определени право, то искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 2в от ЗОДОВ. Следва изрично обаче да бъде посочено, че самостоятелното позоваване на разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС е недопустимо, тъй като съгласно чл. 51 от ХОПЕС, последната е приложима, само когато съдът прилага правото на Съюза. В тази връзка позоваване на чл. 47 от ХОПЕС, следва задължително да е придружено с посочване на друга разпоредба от съюзното право, която от своя страна да се твърди, че е била приложима и респективно нарушена от съда – ответник по иска.

В случай, че ищецът не твърди забавеното правосъдие да е по приложима от ответния съд норма на Правото на ЕС, искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 2б от ЗОДОВ, изразяващ се в забавено правосъдие по прилагането на националната правна уредба, която регламентира извършването на процесуални действия от съда.

В конкретния случай в исковата молба ищецът претендира неимуществени вреди от постановени актове на Административен съд София – град, водещо до ограничаването на правото му на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

В подадената искова молба е посочен чл. 47 от ХОПЕС, но липсва посочване на разпоредба от съюзното право, различна от разпоредбите на ХОПЕС, която от своя страна да се твърди, че е била приложима и респективно нарушена от съда – ответник по иска. Напротив изрично са посочени като приложими и нарушени чл. 3, 6, 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и разпоредби на Конституцията на Република България.

В тази връзка следва да бъде подчертано, че в наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и обстоятелства се сочат нарушения и забавяния при издаването на актове по движение на делото, които процесуални действия са регламентирани в разпоредбите на националното право – АПК и ГПК, а не от разпоредбите на Правото на ЕС.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че искът, заведен от Г. В. К., с който се иска осъждане на Административен съд – София-град, да плати обезщетение за неимуществени вреди, с цена на иска от 10 000 000 евро, с период на увреждане от 28.05.2025год до 15.07.2025год. , с посочено правно основание чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от НК, чл. чл. 3,6,13 от ЕКЗПЧ, чл. 47 от ХОПЕС, следва да бъде квалифициран по чл. 2б от ЗОДОВ. (в този смисъл определение № 45/ 3.12.2021 г. по ч.гр.д. № 2738/ 2021 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС; Определение № 36/03.07.2024 г. по дело № 24/2024 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС; Определение № 14/11.05.2023 г. по дело № 5/2023 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС).

Следва изрично да бъде подчертано, че настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че настоящото дело е изпратено в АССО от АССГ , като за първи път по настоящото дело е направена преценка, че искът е подведомствен на съд от системата на общите съдилища, поради което АССО разполага с правомощие да изпрати делото на съответния съд. (В този смисъл определение № 38 от 07.11.2022 г. по адм. д. № 44/2022 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС; определение № 35 от 28.10.2022 г. по адм. д. № 42/2022 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС; определение № 67 от 10.09.2019 г. по адм. д. № 4/2019 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС; определение № 83 от 06.10.2015 г. по адм. д. № 57/2015 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС; определение № 3 от 04.02.2015 г. по адм. д. № 1/2015 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС).

При това положение исковата молба подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс от съответния граждански съд по правилата на ГПК за родова и местна подсъдност.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да прекрати производството по образуваното административно дело и да го изпрати по подсъдност на съответния родово и местно компетентен съд от системата на общите съдилища, в случая Софийски градски съд.

По изложените съображения, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административен съд - София област

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 887/2025год. по описа на АССО и го изпраща по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на ищеца ведно с искова молба /именована частна жалба/ от Г. В. К., с негов № 4863 за сведение.