Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Касаторът С. К. С., [ЕГН], чрез адв. Р. Д., обжалва Решение рег.№56/ 08.04. 2025г., постановено по НАХД №657/2023г. по описа на Районен съд – Сливница. Смята обжалваното решение за необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен орган, както и поради това, че акт за установяване на административно нарушение№[рег. номер]/27.05.2023г. не е съставян и не е връчван на жалбоподателя, като по този начин С. е лишен от възможността да депозира възражения, с което е нарушено правото му на защита.

Намира, че липсата на съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което наказващият орган не е съобразил въпреки задълженията си по чл.52, ал.3 от ЗАНН. Навежда доводи, че липсата на връчване на акта за установяване на административно нарушение прави невъзможно доказването на изтичането на преклузивните сроковете по установяване на нарушението и по съставянето на наказателното постановление.

В жалбата се сочи още, че за касатора е останало неясно защо Районен съд – Сливница е провел съдебно следствие по установяване на „отказ“ от проба за наличие на алкохол в кръвта с посочените по-горе процесуални нарушения, както и защо съдът е назначил по това делото съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертизи, тъй като с тези експертизи не може да се докаже нито да се обори процедурата по издаване на акта за установяване на административно нарушение и за не носене на лична карта. Категоричен е, че не е било необходимо на съда да събира доказателства за ирелевантни факти извън предмета на делото и неоснователно да възлага разноски за осъществени ненужни експертизи. Подчертава, че предметът на доказване по настоящото дело е при съставянето на наказателното постановление дали административно-наказващият орган, е събрал доказателства за констатиране на нарушението, установяване на нарушителя и неговата виновност, допуснати ли са в производството по констатиране на нарушението, установяване на нарушителя и неговата виновност, но че в случая това не е сторено и са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на С. и до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Повторно изтъква липсата на компетентност на административно-наказващият орган А. А. - на длъжност Началник група ОДМВР София, РУ – Сливница да издава такова наказателно постановление. Намира за неоснователни доводите на съда, че административно-наказващият орган имал заповед за назначаване, защото тази заповед не доказва неговата компетентност, тъй като липсва заповед, с която началник група А. е упълномощен да издава наказателни постановления. Акцентира върху обстоятелството, че в Заповед№8121 з-1632 / 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са посочени лицата, които могат да издават наказателни постановления, в т.2 на същата заповед са изброени длъжностите, които могат да издават фишове и АУАН, а в т.3 от същата са изброени длъжностите, които могат да издават Наказателни постановления, но че Началник група ОДМВР – не е сред тях. Сочи, че е без значение каква е практиката за издаване на наказателни постановления в РУ- Сливница, след като министърът изрично е посочил лицата, оправомощени да издават наказателни постановление .

Оспорва се като невярна и необоснована фактическата обстановка, възприета от съда, че: „... Свидетелите К. и Х. поискали документи за самоличност на водача, както и СУМПС, но последният не ги носел и не могъл да ги представи“. Твърди, че по делото е доказано, че св. К. и Х. са поискали документи за самоличност на всички пътници в автомобила, както и че е доказано, че К. С. е представила и СУМПС и всички придружаващи документи към автомобила и че единственият, който не е имал документи за самоличност, е бил С. С., поради което свидетелите К. и Х. решили, че трябвало да го заведат до РУ-Сливница, за да установят самоличността му, въпреки предвидените в закона начини за установяване на самоличност „чрез други две лица с установена самоличност, които го познават“, и въпреки че разполагали с таблет и достъп онлайн до база данни по БСД (което сами признаха в показанията си). За касатора е необяснимо защо, в нарушение на всички правила, те/ полицейските служители/ решили, че трябва да арестуват лицето С., за да установяват самоличността му. Подчертава, че е безспорно, че са го „задържали“, защото са го качили в патрулния автомобил и го отвели до РУ на МВР – Сливница тоест, че С. не е отишъл сам в РУ на МВР- Сливница и че това представлява незаконен арест.

Според С., невярно е възприетата от съда фактическа обстановка, че К. и Х. не могли да съставят акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя на място, защото не му знаели самоличността. Изтъква, че това не само е невярно, но и абсурдно, тъй като полицаите са имали възможност да установят както самоличността му, ако бяха спазили закона, така и да констатират надлежно кой е водачът и дали именно „водачът“ е отказал проба с алкотест. Посочва, че законът предвижда за тези действия да се съставят съответните документи, които К. и Х. умишлено не са съставили и че това е така, защото към онзи момент единствената причина да задържат лицето С. е липсата на документ за самоличност. Изтъква, че едва след пристигането им в РУ на МВР-Сливница на полицейските служители е било указано да съставят акт за установяване на административно нарушение на С. за „отказ‘ за проба за алкохол и за неносене на СУМПС, като акт за установяване на административно нарушение за неносене на лична карта не е съставян.

В касационната жалба се навеждат доводи за невярна и необоснована фактическата обстановка, възприета от съда, а именно : че ...Предвид необходимостта (???) на нарушителя да бъде издаден и фиш за медицинско изследване и с оглед обстоятелството, че било нужно да се установи и самоличността (???) на водача, който не носел документи за самоличност и СУМПС, същият бил отведен от свидетелите полицейски служители в РУ - Сливница, а свидетелите С. и С. били освободени да продължат пътя си „. С. счита, че съгласно разпоредбите на закона и предоставената на служителите техника не е имало никаква необходимост С. да е бил отведен в РУ – Сливница и че това е така, защото законът е предоставил на К. и Х. достатъчно средства за установяване на самоличността на С. на място, както и че законът изрично е разпоредил какви документи следва да бъдат издадени и в кой момент - „незабавно“. Повторно подчертава, че всяко ограничение на физическа свобода се счита за арест, когато на лицето не е предоставена възможност да си тръгне и че в този смисъл, качването на С. в полицейски автомобил, невъзможността му да си тръгне през цялото време от качването му в автомобила до връщането му обратно, на него му е отнета физическата свобода, поради което това се счита за арест и че за жалбоподателя е било невъзможно да бъде „.отведен“ доброволно, както е приел съдът, защото законът е предвидил кога и как може да бъде арестувано дадено лице., но че това не можа да бъде , за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и за неносене на документ за самоличност.

В обобщение, касаторът С. С. твърди, че с всичките си описани по- горе действия полицейските служители К. и Х. са действали в нарушения на закона - като се започне от начина на спиране на автомобил за проверка и се стигне до издаването наказателни постановления, без да са събрани доказателства, които да установяват извършителя на нарушението и виновността на деянието.

Аргументира се, че в тежест на административно-наказващия орган е тежестта на доказване на деяние, извършител и неговата виновност, както и че административният орган е длъжен да представи в съда всички доказателства, с които е формиран изводът за това кой е извършил деянието и дали е извършено виновно. Посочва, че законът не предвижда възможност съдът да дава указания на административно-наказващия орган какви доказателства да изготвя и какви доказателства да унищожи, за да не може да бъде доказана версията на защитата, както и че с това си поведение съдът не само не е дал възможност на защитата да събере доказателства, но и е ограничил правото на защита на С.. Твърди, че законът предвижда изрично, че когато патрулният автомобил не разполага със записващи устройства, то задължително изчаква пристигането на такъв автомобил, който е оборудван такива средства За касатора буди недоумение становището на съда, че видите ли С. бил виновен, че видеозаписите от проверката били изтрити, защото не ги поискал и че те били само за търсене на дисциплинарна отговорност на служителите. Счита, че съдът умишлено пропуска факта, че на С. не са били връчени съставените актове за установяване на административно нарушение. Намира, че това, че свидетелските показания сочат само, че С. е отказал да ги подпише не дава право на връчителите да не му дадат екземпляр от съставените актове.

Касаторът иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, да отмени Наказателно постановление №23-0344-000208/07.07.2023г., издадено от Началник група ОДМВР, РУ-Сливница - като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът Началник група в ОДМВР София, РУ - Сливница, не взема становище по жалбата.

Софийска окръжна прокуратура, представлявана от прокурор Ц.И., взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила - като валидно, допустимо, законосъобразно и правилно - решението на районния съд .

Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на оспорване е Решение№56/08.04.2025г., постановено по НАХД№657/2023г. по описа на Районен съд-Сливница, с което решаващият съд изменил Наказателно постановление №23-0344-000207/07.07.2023г., издадено от А. Т. А. - на длъжност началник група в ОДМВР София, РУ - Сливница, с което на С. К. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к. ,Л.“, [адрес], на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв., за нарушение по чл. 100,ал.1, т. 1 от ЗДвП, в частта относно основанието и санкционната норма за налагане на административното наказание от чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП (неносене на СУМПС и контролен талон към СУМПС) на чл. 183,ал.1,т.1 , пр. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неносене на СУМПС.

Районният съд, след извършен задълбочен анализ на събраните доказателства, е приел за доказано по безспорен начин съставомерността на твърдяното административно нарушение - жалбоподателят не е носил СУМПС и контролен талон към него – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Аргументирал се е, че се касае за административно нарушение на просто извършване, осъществявано чрез бездействие , като за да е съставомерно същото не се изисква вредоносен резултат. Решаващият съд е счел за доказано, че се касае за нарушение извършено при форма на вината – пряк умисъл. Районният съд е намерил, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган и че са изпълнени законовите изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН досежно задължителните реквизити, които следва да има едно наказателно постановление, за да е законосъобразно.

Районен съд-Сливница е констатирал, че неправилно е посочена от административно-наказващият орган санкционната норма като е посочил коректната и относима санкционна норма – чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в, от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Аргументите на съда за този извод са следните:

Съдът намира, че решаващият съд, въз основа на всестранно и пълно изясняване на всички правно релевантни факти, е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Доколкото касационната инстанция изцяло споделя аргументите за неоснователност на доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, изложени от районния съд, по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК, не счита за необходимо да ги преповтаря. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано , въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че съдържа изискуемите реквизити, регламентирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че е доказано по безспорен начин наличието на всички елементи от фактическия състав на конкретното нарушение, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното нарушение, както и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат за последица незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.

Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че голяма част от доводите, развити в касационната жалба, са изцяло неотносими към предмета на спора, а именно - доказано ли е извършването на конкретното административно нарушение – неносене на СУМПС и контролен талон от жалбоподателя и правилно и законосъобразно ли е ангажирана отговорността на нарушителя за точно това административно нарушение – поради което е безпредметно същите да бъдат обсъждани.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав на Административен съд – София област счита, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Не се установяват визираните в касационната жалба основания, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

При този изход от правния спор на касатора не се следват разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се присъждат .

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Административен съд – София област, IV-ти състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№56/08.04.2025г., постановено по НАХД№657/2023г. по описа на Районен съд-Сливница .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.