Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Р. С. А., чрез пълномощника – адв. Я., срещу Решение № 1012-12-160#1 от 14.08.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-2657/28.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода 02.10.2022г. до 01.10.2023г., в размер на 22,12 лева дневно.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в част от предвидения в чл.54б от КСО 24-месечен осигурителен период оспорващия има осигурителен стаж в друга държава-членка на ЕС, поради което неправилно е изчислен размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2022г. жалб. А. подал заявление с вх. №ЗПОБ-602-02-0253 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, като в него декларирал, че последното правоотношение с работодател от Франция е прекратено, считано от 01.10.2022 г. В заявлението жалбоподателят посочил, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), и за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Жалбоподателят поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Франция за времето от 08.06.2021г. г. до 31.08.2021 г. и от 28.03.2022 г. до 30.09.2022 г. На 28.10.2022г. представил изисканите от административния орган заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС, вкл. преносими документи U1, издадени на 08.01.2021г. и 07.12.2021г. от компетентната институция на Великобритания, с потвърдени периоди на осигурена заетост: 27.07.-20.11.2020г.; 07.02.-07.05.2021г.; 27.08.-19.11.2021г., причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“, доход за периодите в размер на 2175,68, 1925,04 и 2097,78 паунда; декларация, относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между Република България и държавите-членки на ЕС и Великобритания със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №489030 от 03.11.2022 г., СЕД U003 №489555 от 07.11.2022 г. и СЕД U001 №493431 от 10.11.2022г. било изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди, като производството по отпускане на ПОБ било спряно до получаването им.

На 09.01.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен СЕД U017, с който компетентната институция на Великобритания удостоверила: период на заетост: от 20.07.2020 г. до 20.11.2020 г.; от 16.02.2021 г. до 07.05.2021г.; от 27.08.2021 г. до 19.11.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

На 31.05.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получен СЕД Н001 №645992 с приложен преносим документ U1, издаден 31.05.2023 г., с който компетентната институция на Франция удостоверила: периоди на осигурена заетост: от 08.06.2021 г. до 31.08.2021 г., от 28.03.2022 г. до 01.04.2022 г., от 28.03.2022 г. до 28.03.2022 г., от 04.04.2022 г. до 30.04.2022 г., от 02.05.2022 г. до 28.05.2022 г., от 30.05.2022 г. до 25.06.2022 г., от 27.06.2022 г. до 02.07.2022 г., от 01.08.2022 г. до 27.08.2022 г., от 29.08.2022 г. до 31.08.2022 г., от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г., от 01.10.2022 г. до 01.10.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; доход за периодите: от 08.06.2021 г. до 31.08.2021 г., в размер на 5438.78 евро; от 28.03.2022 г. до 01.04.2022 г., в размер на 336.42 евро; от 28.03.2022 г. до 28.03.2022 г., в размер на 44.86 евро; от 04.04.2022 г. до 30.04.2022 г., в размер на 1684.16 евро; от 02.05.2022 г. до 28.05.2022 г., в размер на 1898.27 евро; от 30.05.2022 г. до 25.06.2022 г., в размер на 1811.83 евро; от 27.06.2022 г. до 02.07.2022 г., в размер на 411.00 евро; от 18.07.2022 г. до 30.07.2022 г., в размер на 963.66 евро; от 01.08.2022 г. до 27.08.2022 г., в размер на 1854.29 евро; от 29.08.2022 г. до 31.08.2022 г. в размер на 249.29 евро; от 01.09.2022 г. до 30.09.2022г. – 1896.88 евро; от 01.10.2022 г. до 01.10.2022 г. в размер на 18.85 евро. Въз основа на получените документи производството по отпускане на ПОБ било възобновено.

В оспореното Решение ответника е посочил, че съгласно чл.61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. КИ на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа но трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004). Параграф 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, както е по българското законодателство - чл. 54б, ал.1 от КСО и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка - чл. 62, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004. Т.е компетентната институция, чието законодателство обвързва изчисляването на обезщетението за безработица с размера на възнаграждението или осигурителния доход, взема предвид само получаваното от лицето възнаграждение/осигурителен доход за последната му заетост. Съобразно цитираните разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004, се отчита трудовото възнаграждение или професионален доход, само при последния работодател, като в разглеждания случай размерът на паричното обезщетение за безработица следва да бъде определено въз основа на дохода, получен от жалб. А. при последната му работа във Франция за периода от 01.10.2022г. г. до 01.10.2022 г., в размер на 18.85 евро при работодател „CRIT INTERIM DOLE“. Според ответника по отношение на жалбоподателя, който като български гражданин е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) №883/2004 намира пряко приложение, съобразно което при определяне размера па паричното обезщетение за безработица, среднодневният осигурителен доход по чл. 54б, ал. 1 от КСО се изчислява само въз основа на дохода по последната заетост.

С разпореждане №121-00-2657-3 от 28.06.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на жалб. А. било отпуснато парично обезщетение за период от 02.10.2022 г. до 01.10.2023 г. (дванадесет месеца), в размер на 22.12 лв. дневно. Осигурителният доход за периода от 01.10.2022 г. до 01.10.2022 г, от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица на жалб. А. е 18,85 евро, превалутииран в размер на 36.87 лв. Среднодневният осигурителен доход възлиза на 36.87 лв. (за 1 работен ден), като на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица се определя на 22.12 лв. (60% от 36.87 лв.).

На 05.07.2023 г. с вх. №1019-12-4994#2 жалб. А. представил заявление за повторно запитване до компетентната институция на Франция и документ относно осигурителния доход за 2022 г. На 31.07.2023 г. бил получен СЕД Н002 №702218, с който компетентната институция на Франция уведомила ТП на НОИ – Пазарджик, че „Няма промяна в приходите след последния ни Н001. Ние сме удостоверили в PD U1 и анексираме периодите на заетост и заплати според всички налични документи, както и допълнителен период след контакт с работодателя“.

Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил Разпореждане №121-00-2657-3 от 28.06.2023 г., с което ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на жалб. А. е отпуснато парично обезщетение за период от 02.10.2022 г. до 01.10.2023 г. (дванадесет месеца), в размер на 22.12 лв. дневно.

За изясняване на обстоятелствата от значение за делото е допусната и изслушана съдено-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира напълно като обосновано и компетентно, чийто изводи са следните: Среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца (от м.10.2020г. до м.09.2022г.), предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, изчислен на база отработените дни от жалбоподателя е в размер на 133,77 лв. Последният работодател на жалбоподателят е дружеството „CRIT DOLE“ – Франция. По делото е налице договор за временна заетост №45290, с продължителност на заетостта от 29.08.2022г. до 01.10.2022г. вкл., като в жалбата са описани сключени договори с работодател „CRIT DOLE“ – Франция за следните периоди: От 28.03.2022г. до 01.04.2022г.; От 04.04.2022г. до 28.05.2022г.; От 30.05.2022г. до 25.06.2022г.; От 27.06.2022г. до 02.07.2022г.; От 18.07.2022г. до 27.08.2022г.; От 29.08.2022г. до 01.10.2022г., които съответстват на посочените в представеното в превод „Удостоверение от работодател, предназначено за Pole Emploi, Споразумение №1388 (CRIT)“. Последният договор за временна заетост №45290, сключен между жалбоподателя и дружеството „CRIT DOLE“ – Франция обхваща периода от 29.08.2022г. до 01.10.2022г. вкл., който има 24 работни дни, като за 01.10.2022г. в представеното удостоверение от работодателя, няма вписани отработени часове, но денят е посочен с осигурителен доход. Среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода от 29.08.2022г. до 01.10.2022г. за 24 работни дни е в размер на 176,43 лв. По календара за 2022г. датата 01.10.2022г. е събота, като вещото лице не може да даде отговор дали денят е бил работен за жалбоподателя, тъй като в представеното по делото удостоверение е посочен като последен работен ден и в същото време за периода от 01.10.2022г. до 01.10.2022г. - 0,00 отработени часове. Дневното парично обезщетение за безработица, изчислено по методиката на чл.56б от КСО в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването е в размер 47,97 лв. Дневното парично обезщетение за безработица на Р. С. А., изчислено в размер на 60 на 100 върху възнаграждението или осигурителния доход за последната му заетост, като периодът на този трудов договор е 29.08.2022 г. – 01.10.2022г. е в размер на 85,71 лв.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. А. срещу разпореждане по чл. 117, ал. ал.1, т.2 б. „б“ от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт.

Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

Между страните не е спорно, че оспорващият има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.

По същество спорът се свежда до размера на отпуснатото парично обезщетение, по-конкретно начина на неговото изчисляване и периода, в който следва да бъде калкулирано.

В съответствие с разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Следователно, периодът по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да се определи размера на дневното парично обезщетение за безработица представлява последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като в този период са включени периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания и Франция.

Не е спорно, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО при зачетен осигурителен стаж, както по законодателството на Република България, така и по законодателството на друга държава – членка на ЕС, в случая – Република Франция. Доколкото жалбоподателят е български гражданин и като такъв е гражданин на държава - членка на Европейския съюз (ЕС) и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883 от 2004 г., който с оглед чл. 288 от ДФЕС е пряко приложим във всички държави-членки на ЕС и съдържащите се в него правила за задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. В чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 г. е посочено, че компетентната институция на държавата – членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Действително всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в регламент ЕО/№883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 1.05.2010г. както и в регламент ЕО/№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4 . Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържа в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се прилагало законодателството на друга държава членка. При така цитираната уредба на регламента, пряко приложим към настоящия спор следва правния извод, че относно размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния доход във Франция.

Доводите в жалбата, че следва да се вземе предвид осигурителния доход в 24 месечния период във всички държави при определяне размер на обезщетението не намира опора в цитираните приложими към случая материални норми на регламента. Тези доводи, справедливи от социална страна за адекватност на размера на обезщетението на осигурителния доход, са в пряко противоречие с нормите на европейското право, поради което не обосновават нарушение на материалния закон. В този смисъл е и константната съдебна практика / Решения по адм. дела № 5083/2013г.; № 4476/2019г. № 3363/2018г., № 752/2017г. и др. на ВАС/.

Видно от представените по делото доказателства, жалб. А. е полагал труд за периода от 27.07.2020г. – 01.10.2022г. както във Франция, така и във Великобритания. Спорът между страните с свежда до изчисления размер на дневното парично обезщетение за безработица за периода от 02.10.2022г. до 01.10.2023г., като ответника го е определил в размер на 22,12 лева дневно. След като разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, предвижда специален осигурителен период - последните 24 (двадесет и четири) календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, при определяне размера на дневното парично обезщетение за безработица, с поставяне на ограничение на минималния и максималния дневен размер на конкретното дължимо обезщетение, намира приложение българското законодателството – по арг. на чл. 62, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883 от 2004 г., във връзка с параграф 2 от същия.

Съгласно данните по делото прекратяването на осигуряването на жалбоподателя при френския работодател в настъпило на 01.10.2022 г. С оглед разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО релевантният период, който има значение при изчисляване на обезщетението за безработица е този от 01.10.2020г. до 01.10.2022г. По отношение на същият вещото лице в заключението си посочва, че среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца (от м.10.2020г. до м.09.2022г.), предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, изчислен на база отработените дни от жалбоподателя е в размер на 133,77 лв. Последният Договор за временна заетост №45290, сключен между жалбоподателя и дружеството „CRIT DOLE“ – Франция обхваща периода от 29.08.2022г. до 01.10.2022г. включително, в който има 24 работни дни, като за 01.10.2022г. в представеното удостоверение от работодателя, няма вписани отработени часове, но денят е посочен с осигурителен доход. Среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода от 29.08.2022г. до 01.10.2022г. за 24 работни дни е в размер на 176,43 лв. Експерта е посочил, че дневното парично обезщетение за безработица на Р. С. А., изчислено по методиката на чл.56б от КСО в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването е в размер 47,97 лв., а дневното парично обезщетение за безработица, изчислено в размер на 60 на 100 върху възнаграждението или осигурителния доход за последната му заетост, в периода 29.08.2022 г. – 01.10.2022г. е в размер на 85,71 лв. Административния орган не е определил правилно размера на ПОБ, в съответствие със събраните по делото доказателства, които следва да вземе предвид, за да изчисли дневното парично обезщетение за безработица на лицето, осигурявано в друга държава – членка от ЕС. Следва ответника, с оглед материалите по делото да постанови мотивирано решение, в което да посочи поради какви причини и въз основа на кои данни по делото определя размера на ПОБ, доколкото в обжалваното решение е взел предвид единствено данните за последния период на трудова заетост във Франция – 01.10-01.10.2022г., без да изложи съображения защо не следва да бъде отчетен осигурителния доход за предхождащите 24 месеца, респ. този от последната заетост за периода 29.08.2022 г. – 01.10.2022г.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма но в противоречие с материално-правните разпоредби, което налага неговата отмяна. Тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, делото следва да се върне като преписка на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, който да се произнесе, съгласно задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в настоящото решение. Следва да бъде определен подходящ 14-дневен срок за издаването на нов административен акт.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 от АПК и своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски – 1000 лева адвокатски хонорар, който е в определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, платен по банков път, видно от приложените извлечения, както и 500 лева - възнаграждение за вещото лице.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р. С. А., Решение № 1012-12-160#1 от 14.08.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-2657/28.06.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода 02.10.2022г. до 01.10.2023г., в размер на 22,12 лева дневно.

ВРЪЩА делото като преписката на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пазарджик да заплати на Р. С. А. сумата от 1500 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, вр.чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.