Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.121, ал.1, т.3 и чл.104, ал.1 от ЗДСл.

Образувано е по искова молба на Т. Д. Т. с постоянен адрес с.Джулюница, [улица], доуточнена и с изменение на цената на иска, с които се претендира заплащане от Държавен фонд „Земеделие“ на обезщетение за времето, през което е без работа след прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността директор на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ – Велико Търново със Заповед № 72 / 19.02.2024г., а именно за периода от 19.02.2024г. до 19.08.2024г., общо в размер на 6 213,78 евро, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2025г. (датата на признаване на уволнението на незаконно с Решение № 9299 / 07.10.2025г. на ВАС) до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба и уточнения към нея се претендира наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на основание чл.104 от ЗДСл – наличие на признато от съда за незаконно уволнение, получаване на доход по-нисък от възнаграждението за дейността и предявяване на иска едновременно с жалбата срещу административния акт. Изложени са доводи, че полученото през процесния период възнаграждение в резултат на заемана изборна длъжност (общински съветник) не следва да бъде приспаднато от присъденото обезщетение, за което излага подробни доводи, поради което и моли за уважаване на исковата претенция в изменения размер и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, град София, оспорва предявения иск по основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за обезщетение в резултат на незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение на държавния служител. Намира за установени по делото кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С жалба от 01.03.2024г. Т. Д. Т. оспорва Заповед № 72 / 19.02.2024г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , като е едновременно с оспорването е предявен и иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихвата.

С протоколно Определение от 27.03.2024г. по адм.дело № 164 / 2024г. по описа на Административен съд - Велико Търново производството в частта, касаеща искането на Т. Д. Т. за заплащане на обезщетение за времето, през което не заема държавна служба поради незаконосъобразно уволнение е отделено от това по произнасяне досежно законосъобразността на административния акт и е образувано настоящото адм. дело № 256 / 2024г. по описа на съда. Производството по делото е спряно до приключване на а.д. № 164 / 2024г. и след постановяване на окончателното решение на ВАС то е възобновено.

Видно от приложените по делото Решение № 3679 / 26.11.2024г. по а.д. № 164 / 2024г. на Административен съд Велико Търново и Решение № 9299 / 07.10.2025г. по а.д. № 1078 / 2025г. на Върховния административен съд, Заповед № 72 / 19.02.2024г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отменена като незаконосъобразен административен акт.

Съгласно представените писмени доказателства за периода от 19.02.2024г. до 19.08.2024г. Т. Т. получава доходи в размер от 738,36лв. до 1 055лв. от Община Лясковец, в качеството му на надлежно избран общински съветник.

За периода от 03.06.2024г. до м.09.2025г. получава месечно възнаграждение от 1 934лв. от ЕООД „СС Агро инвест“ в изпълнение на сключен трудов договор.

Съгласно Заповед № 1965 / 30.11.2023г. при възстановяването на длъжност директор на областна дирекция Земеделие Велико Търново на Т. Т. е определено месечно възнаграждение в размер на 2 108 лева. Възнаграждението за същата длъжност към 07.10.2025г. е в размер на 2 846 лева по данни на ответника.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, дължимото обезщетение по реда на чл.104 от ЗДСл е в размер на 12 153,09лева или 6 213,78 евро.

От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество исковата претенция се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл.39 от ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл определя, че държавният служител има право да иска обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното правоотношение.

В настоящия случай безспорно се установи, че процесният индивидуален административен акт, чийто адресат е ищецът – Заповед № 72 / 19.02.2024г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, е отменена с влязлото в сила съдебно решение № 3679 / 26.11.2024г. по а.д. № 164 / 2024г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с Решение № 9299 / 07.10.2025г. по а.д. № 1078 / 2025г. на Върховния административен съд, като първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл, съгласно която когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Тази разпоредба е приложима и в хипотезата на дължимо обезщетение по реда на чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл.

В случая няма спор, че ищецът се е явил на работа, поради което е приложима хипотезата на нормата, според която размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на основната заплата за същата длъжност, определена към момента на признаването на уволнението му за незаконно.

В случая решението на съда, с което дисциплинарното наказание „уволнение“ е признато за незаконно, е влязло в сила на 07.10.2025г., с оглед датата на постановяването на решението на ВАС.

Видно от представеното поименно разписание на длъжностите, което действа към 07.10.2025г., за позицията на ищеца е предвидена основна заплата от 2 846лв.

За периода от 19.02.2024г. до 19.08.2024г. ищецът получава възнаграждение в качеството му на общински съветник. Това обстоятелство, обаче, не е основание за намаляване на обезщетението поради оставането му без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца. Този извод следва от характера на възнаграждението, което общинският съветник получава за изпълнение на задълженията си като такъв на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това възнаграждение се следва в друго качество, различно е от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него. Възнаграждението не е резултат на отработена месечна заплата, а е свързано с участието на лицето в съответното заседание на общинския съвет, което възнаграждение е нерегулярно и резултатно. Обезщетяването по реда и при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл цели репарирането на имуществената вреда от оставането без работа на лицето за определен период по вина на администрацията, поради което ирелевантен е фактът дали служителят е бил на изборна длъжност като общински съветник и каква сума е получил от тази си дейност след прекратяване на правоотношението му с Държавен фонд „Земеделие“. Тази дейност той е изпълнявал и по време на заемането на държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на държавен служител и общински съветник, при липса на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от ЗДСл. (В този смисъл е Решение от 05.01.2012 г. по адм.дело № 9676/2011 г. на ВАС).

За периода от 19.02.2024г. до 02.06.2024г. Т. Т. не получава възнаграждение за труд в изпълнение на трудово или друго правоотношение. Съгласно заключението на вещото лице, при възнаграждение за длъжността от 2 846лв. дължимото обезщетение възлиза на 9 757,71лв. или 4 989,04 евро.

За периода от 02.06.2024г. до 19.08.2024г. Т. Т. получава трудово възнаграждение в размер на 1 934лв. месечно или за целия период 4 922,91лв., съгласно експертното заключение. За същия период при заемане на длъжността Директор на областна дирекция Земеделие Велико Търново Т. би получил възнаграждение в размер на 7 318,29лв. съгласно заключението на вещото лице. Разликата между тези две стойности е в размер на 2 395,38лв. или 1 224,74 евро. Доколкото разпоредбата на чл.104, ал.1 предвижда присъждане като обезщетение на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение, то именно така посочената разлика следва да формира размера на дължимото обезщетение.

Следователно общия размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 19.02.2024г. до 19.08.2024г. на Т. Т. възлиза на 12 153,09лв. или 6 213,78 евро.

Върху тази сума се следва и лихва, която следва да се изчисли от момента на влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно до момента на окончателното и изплащане.

В настоящото производство процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и присъждане на заплатения депозит за вещо лице. Искането е основателно. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.12.2025г. е вписано, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката по делото адвокатското възнаграждение в размер на 763 евро, определено по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 / 2004г.

На ищеца се следват разноски в размер на 250 евро, представляващи заплатен депозит за вещо лице.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на Т. Д. Т. с постоянен адрес с.Джулюница, [улица], сумата от 6 213,78 евро ( шест хиляди двеста и тринадесет евро и седемдесет и осем евроцента ), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2025г. до окончателното заплащане на главницата.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на Т. Д. Т. с постоянен адрес с.Джулюница, [улица]разноски в настоящото производство в размер на 250 евро ( двеста и петдесет евро ).

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Ц. Н. Д. от АК – Велико Търново със служебен адрес в град Велико Търново, [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 763 евро ( седемстотин шестдесет и три евро ).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.