Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК и е образувано по жалба от М. С. Г. от [населено място] против Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001075/23.10.2023г., издаден от Старши инспектор Отдел Приходи, потвърден с Решение №ПР-10-2431-1 от 15.11.2023г. на Началник Отдел Приходи при [община]. Твърди се, че в акта бил определен същият размер за такса битови отпадъци, който бил и при обжалване на а.д.№1171/2022г. на АС Хасково. С акта било установено за 2022г. вземания в сграда на бл.9, ул.К. П. войвода за ½ ид.ч. за ап.2 ТБО главница в размер на 72,00 лева. Административният орган ползвал само част от мотивите на Решение №571 от 10.07.2023г. – вида на конструкцията, а игнорирал указанията в мотивите относно незаконосъобразно определен размер на таксата. Избирателното ползване на това съдебно решение било неправилно както от фактическа, така и от правна страна. Счита, че новоиздаденият акт е неправилен и необоснован, като при наличие на допуснато нарушение следвало да бъде отменен. В писмено становище от съдебното заседание сочи, че се позовава на чл.177, ал.2 от АПК. Излагат се съображения и относно конструкцията на процесния апартамент, притежаван от жалбоподателката в СИО. Иска се отмяна на оспорения акт, като ответната страна заплати на жалбоподателя направените разноски.

Ответникът по жалбата – Началник Отдел Приходи при [община], счита, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. В писмения отговор по делото излага хронологично обстоятелства, които били относими по спора, между които и че Решение №613/16.12.2021г. на ОбС Димитровград за определяне на ТБО за 2022г. било отменено с Решение №653 от 14.10.2022г. по а.д.№41 за 2022г. на АС Хасково, а на основание чл.66, ал.3 от ЗМДТ /“Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година“/ били приложени размерите за ТБО за 2021г., приети с Решение на ОбС Димитровград №358/17.12.2020г., като общият размер на промилите бил един и същ. При отмяна на план-сметката за 2022г., то оставало да действа утвърдената план-сметка за 2021г. Изложени са съображения относно определянето на ДНИ за 2022г., като се сочи, че сумите, дължими за ДНИ за 2022г., са заплатени от жалбоподателката.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ001075 от 23.10.2023г., издаден от Старши инспектор Отдел Приходи, оправомощен съгласно Заповед №РД-06-1633/11.11.2022г. на Кмет на [община] – л.17, в хода на проверка по подадена декларация вх.№50100 от 06.02.1998г. на М. С. Г. са изчислени задълженията за ТБО за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. и лихви към 23.10.2023г., а именно: такса битови отпадъци за 2022г. – 72,00 лева, ведно със законна лихва към 23.10.2023г. в размер на 9,60 лева. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1, 2, 3 и чл.9б от ЗМДТ. В процесния АУЗД са посочени разпоредбите на чл.62, чл.64 и чл.66 от ЗМДТ, както и има изрично изявление, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, и годишната ТБО се изчислява в промили върху данъчната оценка по Приложение №2. Изрично се сочи и Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], в която били посочени и сроковете за заплащане на ТБО. Посочено е, че декларацията е относно имот на [улица], ***в [населено място].

Преди издаване на АУЗ е изпратена покана №ПДП000428 от 11.10.2023г., като в нея наред с други задължения на лицето са посочени сумите от 72,00 лева – ТБО за 2022г., лихва – 9,29 лева. Поканата е била получена от жалбоподателката на 16.10.2023г. – Известие за доставяне, л.20, като на 20.10.2023г. същата е подала Искане, в което сочи, че с Решение №571 от 10.07.2023г. на ХАС съдът отменил задълженията в част ТБО и се иска издаване на АУЗД.

Акт за установяване на задължения №АУ001075 от 23.10.2023г. е връчен с Известие за доставяне – л.26, на 27.10.2023г.

На 09.11.2023г. посоченият АУЗ е оспорен пред Началник/Ръководител Отдел Приходи при [община] – рег.инд.№ПР-10-243/09.11.2023г. Твърди се, че определената сума за ТБО била същата, която била определена като невярна/неправилно определена с Решение №571/10.07.2023г. по а.д.№1171/2022г. на ХАС, поради което следвало да бъде разпоредено издаване на нов АУЗД, който да е съобразен със съдебното решение.

С постановено Решение №ПР-10-2431-1 от 15.11.2023г. на Началник Отдел Приходи на О. Д. е потвърден Акт за установяване на задължения №АУ001075 от 23.10.2023г. В мотивите на решението е отчетено издаденото Решение №571/11.07.2023г. по а.д.№1171/2022г. на ХАС и образуваната съгласно решението партида вх.№ДКС141495 от 11.10.2023г., както и е обсъдено, че са установени публични общински вземания на О. Д. към М.Г. за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., а също и че задължението за ТБО за 2022г. и лихвите към него – 9,60 лева към 23.10.2023г., не са погасени по давност.

Като част от административната преписка е приложено Решение №517/10.07.2023г., постановено по а.д.№1171/2022г. на ХАС, съгласно което се отменя АУЗД №АУ001491/01.11.2022г. на Орган по приходите в ДСД, Отдел Приходи на [община], потвърден с Решение №ПР-10-2579-1/23.11.2022г. на Началник Отдел Приходи на [община], в частта му, с която са установени неплатени от М. С. Г. задължения за такса битови отпадъци за период 2022г. по Декларация 50100/06.02.1998г. - [улица], вх.1, ет.1, ап.2, [населено място], в размер на 72,00 лева – главница, и 1,25 лева - лихва, като административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част с издаване на АУЗД за ТБО за 2022г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В мотивите си съдът е изложил, че служебно известно, че с Решение №652/14.10.2022г., постановено по а.д.№41/2022г. АС Хасково е отменил Решение №613 от 16.12.2021г., прието от Общински съвет Димитровград, включително в частта му по т.II, т.1, с която е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2022г. за населението на Димитровград, като това решение е влязло в сила след касационно обжалване през ВАС - Решение №4989 от 10.05.2023г. по а.д.№11612/2022г., а новият факт на отмяна на решението следвало да бъде отчетен на основание чл.142, ал.2 от АПК, тъй като е от значение за делото. В този смисъл изрично съдът сочи, че се приема, че след като установяването на ТБО за 2022г. на М. С. Г. с АУЗД №АУ001491/01.11.2022г. е извършено въз основа на отмененото Решение №613 от 16.12.2021г. на Общински съвет Димитровград, то размерът на тази такса е незаконосъобразно определен, поради което и в тази си част преписката е върната за ново произнасяне.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което съдът счита, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ001075 от 23.10.2023г. е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ - Старши инспектор Отдел Приходи, оправомощен с приложената в преписката Заповед №РД-06-1633/11.11.2022г. на Кмет на [община]. Между страните няма спор, че лицето, издало Акта, е служител на общинската администрация и притежава съответните правомощия на орган по приходите. В случая следва да се има предвид, че ако задълженията, определени с АУЗД са частично или изцяло платени, то това не препятства правото на жалба, тъй като при изпълнение на административния акт не е предвидено да се прекратява правото за обжалване.

Актът е издаден и в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите може служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В самия АУЗ е посочено, че е подадена декларация, а в решението на административния орган изрично се сочи, че при извършена проверка е установено, че към този момент са незаплатени дължимите суми за ТБО. В този смисъл са налице предпоставките за издаване на акт по чл.103, ал.3 от ДОПК, като и относно тези обстоятелства няма спор между страните.

Между страните няма спор, че Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУ001075 от 23.10.2023г. е издаден в изпълнение на Решение №517/10.07.2023г., постановено по а.д.№1171/2022г. на ХАС, и след отмяна на Решение №613 от 16.12.2021г. на Общински съвет Димитровград, касаещо размера на ТБО за 2022г.

След постановяване на Решение №517/10.07.2023г. по а.д.№1171/2022г. на ХАС АУЗД №АУ001491/01.11.2022г. е влязъл в законна сила в частта, с която са установени ДНИ за 2022г. и съответните лихви, тъй като жалбата в тази част е била отхвърлена. В частта на установени неплатени от М. С. Г. задължения за такса битови отпадъци за 2022г. съдът връща преписката на административния орган за ново произнасяне с АУЗД, като именно новият АУЗД с установени неплатени към момента на издаването му ТБО в размер на 72,00 лева - главница за 2022г., и 9,60 лева – лихва, е предмет на настоящото оспорване.

Съпоставяйки обаче данните по двете съдебни производства /приключилото и настоящото/ и мотивите към двата АУЗД настоящият съдебен състав приема, че оспореният в настоящото производство АУЗД не е съобразен с влязлото в сила решение на АС Хасково, постановено по а.д. № 1171/2022г. За да отмени АУЗД №АУ001491/01.11.2022г., съдът е установил новонастъпил факт – отмяна на решението на ОбС Димитровград, с което е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2022г., както и че този факт е от значение за делото – чл.142, ал.2 от АПК. От съдържанието на процесния АУЗД безспорно се установява, че няма позоваване нито на отмененото решение, нито на друг акт на ОбС Димитровград, а единствено в тази насока е посочена „Наредба №10 на [община]“, т.е. няма конкретика и мотивировка как е определена повторно ТБО за 2022г. при безспорната отмяна на Решение №613 от 16.12.2021г. на Общински съвет Димитровград, касаещо размера на ТБО за 2022г. В оспорения акт е описано, че е издаден по чл.107, ал.3 от ДОПК, а в решението, с което е потвърден – че е издаден след постановяване на съдебното решение по а.д. №1171/2022г. на ХАС, описан е процесният недвижим имот, както и данъчната декларация, но липсва облагаемата основа за начисляване на ТБО и на какво основание е определена именно тази облагаема основа при установения факт на отмяна на Решение №613 от 16.12.2021г. на Общински съвет Димитровград, касаещо размера на ТБО за 2022г. В този смисъл оспореният АУЗД е издаден без посочване на правнорелевантните факти и при неизпълнение указанията на съда относно съобразяване на отмененото решение на ОбС Димитровград относно размера на ТБО за 2022г. В случая така издаденият АУЗД не позволява да се извърши проверка за материална законосъобразност на извършените начисления за ТБО и лихви. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо едва по повод съдебното оспорване на административния акт да се сочат факти и правни основания, обосновали издаването му, като Отговор вх.№9948 от 22.12.2023г. – л.57 и сл. от делото, не е част от акта, нито от доказателствата, а е изготвен именно по повод жалбата пред съда и не отстранява липсата на конкретни мотиви към оспорения акт, нито така изпълнява указанията на съда от решението по а.д.№1171 за 2022г. на ХАС. В рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК съдът проверява законосъобразността на акта, като това е съобразно посочените в самия оспорен акт фактически и правни основания, а не може да се допуска допълване на мотивите в издадения административен акт. Изложеното води до извода, че новият АУЗД, т.е. процесният акт, е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на АС Хасково. Обстоятелството, че в новия акт е описан имотът на жалбоподателя, както и е посочена Наредба №10, не може да се обоснове нито че същият е издаден при правилно приложение на закон, нито че е в изпълнение на вече посоченото решение на АС Хасково по а.д.№1171/2022г. При това положение е налице нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, защото установените фактически и правни основания за издаване на повторния акт са идентични с изложените в отменения частично акт , т.е. двата акта, са с еднакво съдържание по отношение на ТБО, тъй като с тях е постановено едно и също - установяване на размера на ТБО, но без посочване на съответното правно основание за 2022г. Това има за правна последица нищожността на повторния АУЗД на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. С оглед изложеното, процесният акт е издаден в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, и само на това основание следва да се обяви нищожността му, без да се преценяват останалите доводи за неговата незаконосъобразност.

Отделно от изложеното следва да се има предвид и че органът по приходите сочи в отговора, че е изчислен размерът на ТБО съгласно разпоредбата на чл.66, ал.3 от ЗМДТ, като били приложени размерите за ТБО за 2021г., приети с Решение на ОбС Димитровград №358/17.12.2020г., което било действащо, а промилите на това решение и отмененото решение на ОбС Димитровград за 2022г. били един и същ размер. По отношение на така направеното възражение от административния орган следва да се има предвид следното: Съгласно ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка. С Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], Глава II, Раздел I, се урежда заплащането на ТБО в [община]. Съгласно чл.17 от Наредбата общинският съвет определя размера на таксата за битови отпадъци с решение. За 2022г. това е Решение №613 от 16.12.2021г. на Общински съвет Димитровград, като таксата е нормирана по населени места, а в т.1, предл. първо е определен размерът „За населението на [населено място]“ - 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2022г. Общодостъпно е на страницата на О. Д. Решение №358 от 17.12.2020г., с което се одобрява план-сметка за 2021г. и на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ ОбС Димитровград определя размер на таксата за битови отпадъци за 2021г. по населени места, като т.1 е относно – „За населението на [населено място] и за жилищата на предприятия – 5,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти“ - www.dimitrovgrad.bg/bg/resheniya-na-obs/zasedanie-na-obshtinski-savet-dimitrovgrad-ot-17122020-godina/[интернет адрес] (live.com). Така действително промилите за 2021г. и 2022г. са еднакви. Приложимостта на разпоредбата по чл.66, ал.3 от ЗМДТ е посочена в действащата до изм. ДВ бр.88/2017г. редакция. От влизане в сила от 03.11.2017г. на новата редакция на чл.66, ал.3 от ЗМДТ не съществува предвидената възможност таксата да се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, когато общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година. След посочената дата и по силата на пар.21 от ПЗР ЗИДЗМДТ разпоредбата на чл.66, ал.3, т.1 от ЗМДТ е придобила различна редакция. Съгласно пар.21 от ПЗР ЗИДЗМДТ законът влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г., с изключение на пар.5 относно чл.66, ал.3, т.1, пар.15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в ДВ. Понастоящем в ЗМДТ липсва разпоредба със сходно съдържание на разпоредбата на чл.66, ал.3 – до изм. ДВ бр.88/2017г., а и следва да се има предвид, че дори това отменено съдържание на разпоредбата се явява относимо само към случаите, когато съответния общински съвет не е определил към края на предходната година размер на ТБО, докато в настоящия случай определеният с решение размер е бил отменен след съдебно оспорване.

С оглед крайния извод за основателност на жалбата и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 10,00 лева – платената държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001075/23.10.2023г., издаден от Старши инспектор Отдел Приходи, потвърден с Решение №ПР-10-2431-1 от 15.11.2023г. на Началник Отдел Приходи при [община], с който на М. С. Г. от Димитровград за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. е установено задължение за ТБО в размер на 72,00 лева и лихвите към него – 9,60 лева, към 23.10.2023г.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на М. С. Г., [ЕГН], от Димитровград, направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

Решението на основание чл.160, ал.7, изр.2, пр.2 от ДОПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.