Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. Л. С., чрез адвокат Стоянов против Решение № 68/28.03.2025 г. постановено по АНД № 684 по описа за 2024 г. на РС - Ихтиман, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504526440, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Посочва се, че РС неправилно е приел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че в случая при съставянето на АУАН не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендира разноските по делото.

Редовно призован за дата на съдебното заседание касационният жалбоподател П. Л. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник юрисконсулт Бамбалски в писмен отговор по касационната жалба излага съображения за неоснователност. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], редовно призован за открито съдебно заседание, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – София в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504526440, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН.

От фактическа страна РС е приел, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана във връзка с това, че: елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, общ. Ихтиман, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № [рег. номер], с обща допустима максимална маса 1475 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП според категорията на пътното средство.

Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП и на жалбоподателя в качеството на водач с обжалвания електронен фиш е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Така постановено решението на РС е правилно.

Настоящият състав споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от въззивния съд. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се доказва по категоричен начин извършеното нарушение. За да потвърди наказателното постановление РС е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин от непротиворечивите доказателства.

Неоснователно е оплакването, че е нарушена нормата на чл. 34 от ЗАНН. За пълнота касационният състав уточнява, че в случая правилно е приложена процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тя е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН, както и срока по чл. 34 за съставянето му. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично определя като годни веществени доказателства в административно- наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Изявлението, записано/обективирано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно - информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, без да е налице съвпадение в изискванията за форма и реквизити на двата акта.

Неоснователни са наведените с касационната жалба аргументи, че електронният фиш е издаден извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочената норма предвижда кога, в какви срокове не се образува административнонаказателно производство. В случая обаче, както се посочи в мотивите по-горе, следва да се има предвид спецификата на оспорвания акт - електронен фиш. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на електронния фиш /ЕФ/. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит. Законодателят изрично е записал, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. За пълнота следва да се посочи, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване /извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, предвид Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.02.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. При издаването му не се съставя АУАН и въз основа на него - наказателно постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че от датата на нарушението – 09.01.2023 г. до връчването на Електронния фиш /24.01.2024 г./ не е изтекъл 3-годишния срок по чл.11 ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, като към момента на постановяване на съдебния акт не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1, т. 5 НК.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН П. Л. С. следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР – София сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София - област, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/28.03.2025 г. постановено по АНД № 684 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ихтиман.

Осъжда П. Л. С. да заплати на Областна дирекция на МВР – София разноски по делото в размер на 130 лева.

Решението е окончателно.