Производството е по реда на чл. 145 – 178 АПК.

Образувано е по жалбата на О. Е. К. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2 против Акт за установяване на административно нарушение № GA № 5027715/07.04.2026 г., издадена на О. Е. К. от младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново. Моли да бъде отменен АУАН.

С разпореждане № 1514/16.04.2026г. жалбата на О. Е. К. против Акт за установяване на административно нарушение № GA № 5027715/07.04.2026 г., издадена на О. Е. К. от младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново е отделена от производството по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2402206/07.04.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, предмет на адм. дело № 373/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново.

 

Съдът намира подадената жалба за недопустима следните правни съображения:

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) със съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение се образува административнонаказателно производство. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не е индивидуален административен акт. С него се образува административно наказателно производство, което може да завърши с издаване на наказателно постановление съгласно чл. 53 ЗАНН или прекратяване на производството съгласно чл. 54 ЗАНН. Едва издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление подлежи на съдебно обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН и то пред съответния Районен съд по местоизвършване на нарушението. Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към АПК касае единствено касационното обжалване на въззивното съдебно решение на районния съд.

В този контекст съставеният АУАН удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ административнонаказателната отговорност за лицето, виновно нарушило установени правила (арг. от чл. 36, ал. 1 ЗАНН). Съобразно предназначението и предписаните последици, актът няма самостоятелно правно значение, поради което не засяга пряко и непосредствено интересите на нарушителя. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера, липсва и разпоредителна част, която да го обвързва и задължава да се съобрази с отразените в него факти. АУАН не поражда непосредствени правни последици (още по-малко такива, които да са осъществими принудително), няма правопрекратяващо, правоизменящо или правопогасяващо действие по отношение правата и законните интереси на уличеното лице, поради което уличеното лице не е процесуално легитимирано да го обжалва.

Самата административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (чл. 53, ал. 1 ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателните постановления пораждат за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването им по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е адм. нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция - административно наказание. В хода на това производство нарушителят може да възрази срещу законосъобразността на изготвения АУАН по чл. 40 ЗАНН, а в съдебната фаза по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и сл. от с. з. той, респ. поискалият обезщетение да опровергава доказателствената му сила с допустимите от НПК доказателствени средства.

Не могат да бъдат черпени аргументи за допустимост на претендираната съдебна защита и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Както бе посочено по-горе, с оглед предназначението и предписаното му правно действие АУАН не може да бъде предмет на съдебно-административен контрол. Следва да се има предвид още, че препращането на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към определен ред за провеждане на съдебно касационно производство по административнонаказателните дела, не налага извод за препращане към целия закон, в т. ч. за въвеждане на нови способи за обжалване на актовете, постановявани по реда на Глава III, раздел II ЗАНН. Дори АУАН да се квалифицира като удостоверителен административен акт - официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, липсата на самостоятелни материалноправни последици изключва възможността на отделното му оспорване - арг. чл. 159, т. 4, вр. с чл. 21 АПК. След като АУАН не притежава призната от действащото право възможност да засегне по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията права или законни интереси на уличеното и претендиращо обезщетение лице, не е налице тази съществена конституционна предпоставка за допустимост на предприетото съдебно обжалване. В дискрецията на контролиращият орган е да реши дали да образува или не административнонаказателно производство.

Самостоятелното обжалване на действия на контролните органи, извън финализиращите процедурата по ангажиране на отговорността с индивидуален административен акт и/или наказателно постановление, е недопустимо. Правните последици - основна цел и краен резултат на проведеното производство следват от самия административен акт или наказателно постановление, които имат единствено процесуалноправна обвързаност с производствените правила за издаването им. В този смисъл Определение № 14119 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2010 г., VII о.

На следващо място, видно от данните по делото, с мотивирана Резолюция № 26-1275-[рег. номер] от 16.04.2026г. на Началник група в ОД на МВР Велико Търново, като е взел предвид, че АУАН е съставен срещу малолетен водач е прекратил административнонаказателното производство по АУАН № GA № 5027715/07.04.2026 г., издадена и връчена на О. К..

С оглед изложените съдебно производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Не е налице законов интерес, свързан с лицето, което обжалва неиздаването на АУАН и положението, което се създава като преки административни последици за същото лице по силата на този акт. В същия смисъл е и постоянната практика на ВАС, виж: Определение № 6640 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2013 г., VII о., Определение № 6095/12.05.2009 г. по адм. дело № 5998/2009 г.; Определение № 2412/17.02.2011 г. по адм. дело № 1134/2011 г.; Определение №9036/22.06.2011 г. по адм. дело № 7867/2011 г. и др.

      По изложените съображения жалба срещу Акт за установяване на административно нарушение № GA № 5027715/07.04.2026 г. се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О. Е. К. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 2 против Акт за установяване на административно нарушение № GA № 5027715/07.04.2026 г., издадена на О. Е. К. от младши автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 380/2026 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя на посочения адрес за кореспонденция.