Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. С. В., с адрес ***, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1355959/26.12.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ Г. Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, а освен това жалбоподателят бил дал кръвна проба за изследване, като прилагането на мярка срещу него преди да бъдат установени резултатите от химичния анализ, представлявало ограничаване на правата му. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата - мл. автоконтрольор при Районно управление Горна Оряховица към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2025 г. около 20,50 ч. в гр. Горна Оряховица, на ул. „Свети Княз Борис Първи“ посока на движение към кръстовище с ул. „Иван Момчилов“ от служители на РУ Горна Оряховица е спрян за проверка лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. номер [рег. номер], собственост на И. С. В., с водач В. С. В.. При извършена проверка за наркотични вещества с дрегер Дръгтест 5000 техническото средство отчело положителна проба за употреба на метамфетамин и амфетамин. В. оспорил показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско и химическо изследване № 286969 в ФСМП гр. Горна Оряховица, където доброволно дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ, които са изпратени за изследване в Медицинския институт при МВР. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA4393411/26.12.2025 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство.

При тази фактическа обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1355959/26.12.2025 г., с която за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на В. С. В. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 26.12.2025 г. Недоволен от нея, В. я е оспорил с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 06.01.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От Медицински институт при МВР е представена Експертна справка № 26/ТЛ-146 от 17.03.2026 г. на вещо лице в Химико-токсилогична лаборатория към Медицински институт-МВР. Според тази експертна справка в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В. С. В., е установено наличие на амфетамин и метамфетамин.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид оправомощаващата Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо средство дрегер Дръг тест 5000. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на В., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

В случая показанията на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Тази разпоредба е възпроизведена и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От представената по делото експертна справка от вещо лице при МИ-МВР се установява, че в кръвната проба и в пробата урина на жалбоподателя са открити наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. По делото не са ангажирани каквито е да е доказателства, че жалбоподателят е употребявал някакви лекарства или препарати, които биха могли да повлияят на резултатите от изследването.

Предвид това съдът намира за доказано, че на 26.12.2025 г. около 20,50 часа жалбоподателят е управлявал горепосоченото превозно средство, което действие той е извършил след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид това административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Видно от заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката.

На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на СУМПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. В., с адрес ***, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1355959/26.12.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.