РЕШЕНИЕ
№ 1563
Плевен, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ |
| Членове: | ЕЛКА БРАТОЕВА НЕДЯЛКО ИВАНОВ |
При секретар АНЕТА ПЕТРОВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ канд № 20257170600106 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. С Решение № 490 от 01.11.2024 год., постановено по АНД № 1654 по описа за 2024 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № 15-2400198/26.08.20024 г., с което на МБАЛ „Света Параскева" ООД, ЕИК: 202821567, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Ю. Ц. Н. с [ЕГН], на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал.1 вр с чл.1, ал.2 от КТ Против горното решение е постъпила касационна жалба от МБАЛ „Света Параскева" ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Ц., в която се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивния съдебен акт - касационно основание по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови отмяна на оспореното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът МБАЛ „Света Параскева" ООД се представлява от пълномощника адв. И. Ц., който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и представя писмени бележки с подробно развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Прави искане да бъде отменено въззивното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление, претендира присъждане на разноски. Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание, не ангажира становище във връзка с касационното оспорване. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че РС – Плевен е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. По делото не се спори, че при проверка, извършена на 13.06.2024 година в МБАЛ „Света Параскева" ООД в [населено място], [улица], както и след извършена документална проверка в периода от 17.06.2024 година до 03.07.2024 година в офиса на Дирекция „ИТ" - [населено място] е установено, че в МБАЛ „Света Параскева" ООД на 13.06.2024 година лицето Ц. В. Я. е престирала работна сила като рехабилитатор, във връзка с което не е бил сключен трудов договор в писмена форма, а е налице граждански такъв от 02.01.2024 г. От представена от лицето декларация се установяват обстоятелствата, че работи като рехабилитатор на повикване от 10,00 часа до 12.00 часа в МБАЛ „Света Параскева", намираща се [населено място], [улица], за което й се заплаща хонорар в размер на 200 лв. При тези фактически констатации на основание чл. 416, ал. 1 от КТ е съставен АУАН № 15-2400198/03.07.2024 г. от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1 , ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено и атакуваното НП. Със същото на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. Основният спорен въпрос е какъв е характера на правоотношението между Ц. В. Я. и МБАЛ „Света Параскева" ООД, респективно представлява ли то трудово правоотношение по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, за което касаторът има задължение да сключи трудов договор в писмена форма в съответствие с чл.62, ал.1 от КТ. Районен съд – Плевен е изложил мотиви по този въпрос, с които настоящият съд е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в касационното решение по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че за да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали процесната работа е била организирана от възложителя, дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. В конкретния случай Ц. В. Я. е престирала единствено своята работна сила. Това тя е извършила в определено от управителя на дружеството време, на посочено от него работно място, а именно в МБАЛ „Света Параскева" ООД в [населено място]. Същата е ползвала материалната база на дружеството, няма данни да е използвала собствени консумативи, които да са й заплащани отделно от хонорара за работа. Тези обстоятелства са установени в рамките на проведеното административнонаказателно производство, а и при проведеното съдебно такова от писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Ето защо първостепенният съд правилно е приел, че е установен фактът на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето, което е от съществено значение за да се приеме, че е налице фактически съществуващо трудовото правоотношение, за което било необходимо сключване на трудов договор в писмена форма. Налице е нормативно установено задължение за работодателя да сключи писмен трудов договор, да го регистрира, да връчи препис от договора и от уведомлението на работника. Изискването за сключване на трудов договор, въведено от законодателя, не е самоцелно, а е в защита правата на работника при възникнали трудови злополуки и професионални болести, при упражняване на гарантираното му от закона право на отпуск, включително и за временна нетрудоспособност, но и всички други трудови права на същия, ведно с възможността да се увеличава постепенно осигурителния стаж и да се измени и размерът на получаваната от него пенсия. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното НП е издадено от компетентен административен орган, същото е в съответствие с изискванията на ЗАНН, а наложената санкция е законосъобразна като основание и размер, в която насока са и доводите на въззивния съд. Предвид така изложените съображения касационната инстанция счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да обуславят отмяна на въззивното решение и оспореното наказателно постановление. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В С. Решение № 490 от 01.11.2024 год., постановено по АНД № 1654 по описа за 2024 год.на Районен съд – гр. Плевен. Решението е окончателно. Преписи от решението да се изпратят на страните.
| Председател: | |
| Членове: |