Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на ЗП „Калина Михайлова Широкова“ с код по БУЛСТАТ 178013466, със седалище и адрес на управление с.Арбанаси, [улица]против Заповед № РД 22-2297 / 11.11.2025г. на Кмета на община Велико Търново, с която е разпоредено спиране на изпълнението в Сграда 1 и в Сграда 2 на незаконен строеж „Селскостопански сгради за негорим стопански инвентар“, допуснат с Разрешение за строеж № 205/01.08.2024г., издадено от Главния архитект на Община Велико Търново, находящ се в ПИ с идентификатор 20242.72.72 по КК и КР на гр. Дебелец (включващ бивш ПИ с идентификатор 20242.72.70, идентификатор 20242.72.40, 20242.72.41 и 20242.72.18 по КК и КР на гр.Дебелец) и е забранен достъпът до него поради това, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, като изграден при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект в нарушение на чл.154, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, чл.12, ал.2 от ЗУТ и чл.14 от Наредба № 19 / 2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и в противоречие с неговата цел. Като процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта са посочени – неизяснена фактическа обстановка в противоречие с чл.35 от АПК и различните правни основания, на които органът се е позовал при издаване на констативния протокол и оспорената заповед, смесвайки две различни хипотези, което довело до неяснота и нарушение на правото на защита на адресата. Като нарушения на материалния закон са посочени - липса на твърдените от органа съществени отклонения с одобрения инвестиционен проект и от предвижданията на ПУП – сградите се използват като склад за съхранение на стопански инвентар, каквото е тяхното предназначение, а монтирането на технологично оборудване, невъведено в експлоатация, в съществуващата сграда не води до промяна на нейното предназначението и това на земята. В тази връзка счита, че модулните волиерни системи с многоетажна структура представляват съставна вещ от самостоятелни движими вещи, т.е. в помещението се съхранявали отделни движими вещи. Допълнително излага доводи, че предметът на процесната заповед е негоден, тъй като строежът на двете сгради е завършен към момента на проверката от контролните органи и не се извършва строителство, което да бъде спряно. Цитира съдебна практика. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат и в представената писмена защита поддържа жалба и претендира разноски.

Ответната страна - кметът на Община Велико Търново, чрез юрисконсулт Й. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърляне на оспорването. Представя писмена защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и моли за редуцирането му до минималния предвиден в наредбата размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № РД 22-2297 / 11.11.2025г. на Кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 224а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2,т.1 и т.3 от ЗУТ е разпоредено спиране на изпълнението в Сграда 1 и в Сграда 2 на незаконен строеж „Селскостопански сгради за негорим стопански инвентар“, допуснат с Разрешение за строеж № 205/01.08.2024г., издадено от Главния архитект на Община Велико Търново, находящ се в ПИ с идентификатор №20242.72.72 по КК и КР на гр. Дебелец и на основание чл.224а,ал.6 от ЗУТ е забранен достъпът до него, като извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект за строеж, в противоречие с предвижданията на ПУП.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

В Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ постъпва сигнал по електронната поща с вх. № ВТ-1105-05-703/19.05.2025г. от ИК „За Дебелец“ относно извършващо се незаконно строителство в имот с идентификатор № 20242.72.70 в землището на гр. Дебелец, препратен по компетентност за извършване на проверка от Кмета на Община Велико Търново с писмо изх.№ВТ-1105-02-613/22.05.2025г.(техен вх. №24-123-4/22.05.2025г.). Към сигнала е приложено Уведомление за инвестиционно предложение от ЗП „Калина Михайлова Широкова“ за „Разширение на птицеферма за стокови кокоши носачки“ в имот с идентификатор № 20242.72.70 по КК и КР на гр. Дебелец чрез изграждане на пет нови халета, регистрирано в РИОСВ - Велико Търново с вх. № 3223/27.11.24г.

Във връзка с подадения сигнал е сформирана работна група от отдел „ИКЕЕ“ към Дирекция „ИКУТИМС“ в община Велико Търново в състав: инж.М. П. и инж.Д. И., която да извърши проверка на строеж в ПИ с идентификатор 20242.72.72 по КК и КР на гр. Дебелец, Община Велико Търново (образуван при обединяването на ПИ с идентификатор № 20242.72.70, 20242.72.40 и 20242.72.41 и 20242.72.18 по КК и КР на гр. Дебелец), представляващ земеделска територия, трета категория, НТП - нива.

На 17.06.2025г. е извършена проверка на място от работната група служители на Община Велико Търново, в присъствието на земеделския производител. Съставен е Констативен акт № ВТ-3614-495 / 17.06.2025г., подписан от двамата проверяващи, в който е посочено, че в ПИ с идентификатор № 20242.72.70 по КК и КР на гр. Дебелец (част от проверявания ПИ с идентификатор 20242.72.72 по КК и КР на гр. Дебелец) е установено наличието на строеж от пета категория по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – три сгради. За строежа са представени одобрен инвестиционен проект за обект „Селскостопански сгради за негорим селскостопански инвентар“ без част технология -технологично оборудване, Разрешение за строеж № 205/01.08.2024г. от Главния архитект на Община Велико Търново за изграждане на три селскостопански сгради за съхранеше на негорим стопански инвентар и Протокол за откриване на строителна площадка от 26.08.2024г. Уточнено е, че трите сгради към момента на проверката са изпълнени. Установен е собственикът на имота и възложителят на строежа – ЗП „Калина Михайлова Широкова“, съгласно Нотариален акт № 778, том 4, дело 530 / 14.05.2024г. и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост № 788, т.4, peг. № 3909, дело № 537 от 15.05.2024г.; Нотариален акт № 122, том 9, peг. №4011, дело №1628 от 20.05.2025г. и Нотариален акт № 21,том10,рег. №4224,дело №1732 от 27.05.2025г. За строителен надзор е посочено дружеството „Стройинвест – ВТ 1“ ООД, гр. Велико Търново. В две от общо трите сгради проверяващите намират монтирано специализирано производствено технологично оборудване, описано по следния начин: в Сграда 1 на к. ±0,00м и в Сграда 2 на к. ±0,00м, включващо фабрично произведени съоръжения (модулни волнерни системи с многоетажна структура), като в Сграда 1 са разположени три броя надлъжни технологични лилии, а в Сграда 2 - четири броя надлъжни технологични линии, с монтирана електрическа инсталация към тях. Функционално Сграда 1 и Сграда 2 са оборудвани по начин, който да позволи използването им за интензивно, механизирано и автоматизирано отглеждане па птици (производствен обект), което променя тяхното предназначение – за съхранение на стопански инвентар като е изведен е извод, че това е в пряко противоречие с предвижданията на ПУП, одобрения ИП и издаденото Разрешение за строеж № 205/01.08.2024г. на Главния архитект на Община Велико Търново. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл.154, ал.4 във връзка с ал.2 т.1 и т.З от ЗУТ, чл. 12, ал. 2 от ЗУТ и чл. 14 от Наредба № 19. Установените отклонения от одобрения инвестиционен проект са намерени за съществени и са квалифицирани като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ - основание за започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Към акта са приложени фотоснимки. Констатираните от длъжностните лица факти се установяват в административното производство посредством констативния акт, а в съдебното могат да бъдат опровергавани от адресата на акта с всички допустими средства за доказване.

Констативният акт е връчен на заинтересованото лице на дата 24.09.2024г. С писмо рег. № 24-123-8#1/23.07.2025г. на Кмета на Община Велико Търново за резултатите от проверката и издадения констативен протокол е уведомен и подателят на сигнала.

На 01.10.2025 г. е подадено възражение от ЗП „К.Ш.“ срещу констативния акт. Изразено е несъгласие с твърдението в акта, че поставеното оборудване променя предназначението на сградите и земята като същото единствено се съхранявало в невъведените в експлоатация сгради. Възразено е, че не е извършено застрояване извън разрешените за строителство сгради, не са променяни параметрите им по височина и конструкция, не са допуснати отклонения от действащия ПУП.

Със Заповед №2029 от 08.10.2025г. на Кмета на Община Велико Търново е определена комисия, която да се произнесе по подаденото от ЗП възражение. С Протокол №ВТ-3645/14.10.2025г. комисията е предложила възражението против констативния акт да бъде оставено без уважение като неоснователно и да бъде издадена заповед за спиране на изпълнението и забраняване достъпа до строежа съгласно чл. 224а,ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

Въз основа на установеното в констативния акт, кметът на община Велико Търново издава оспорената пред съда заповед за спиране изпълнението в Сграда 1 и Сграда 2 на незаконен строеж ‚, Селскостопански сгради за негорим стопански инвентар“ в ПИ с идентификатор 20242.72.72 по КК и КР на гр. Дебелец, допуснат с Разрешение за строеж №205/01.08.2024г., и забранява достъпа до тях при наличието на основания по чл.225а, ал.1 от ЗУТ вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от същия закон. Установени са съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, посочено като нарушение н разпоредбите на чл.154, ал.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, чл. 12, ал. 2 от ЗУТ и чл. 14 от Наредба № 19.

В хода на съдебното производство ответникът представя като доказателство административната преписка, изпратена с писмо рег. индекс и дата 53-5922-1/27.11.2025г., както и длъжностни характеристики на извършилите проверката служители на Община Велико Търново. По делото се съдържа одобреният инвестиционен проект с Възложител: ЗП „К. М. Ш.“ и разрешението за строеж № 205/01.08.2024 г. на гл.архитект на Община Велико Търново.

С нарочно разпореждане съдебният състав е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал указания в този смисъл. В тази връзка от жалбоподателя допълнително са представени Акт 1 от 22.01.2025г., Акт 2 от 24.03.2025г. и Акт от 12.06.2025г. за приемане конструкцията на трите сгради, изградени в [ПИ], гр. Дебелец.

По делото е прието без възражение заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и обективно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган – кметът на общината по местонахождение на имота и съобразно категорията на строежа.

Оспорвания административен акт съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на изискванията за форма, както и са изложени фактически и правни основания и фактически констатации, установени в предхождащия я констативен акт и съответно е мотивиран. Липсва формално основание за отмяната му.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта. Производството е започнало по сигнал, във връзка с който е извършена проверка и съставен констативен акт от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, осъществяващи контрол по строителството на строежи и/или части от строежи от четвърта до шеста категория на територията на Община Велико Търново, преките задължения на които служители, съгласно представените длъжностни характеристики, включват и такива по извършване на проверки и съставяне на констативни актове при констатирано незаконно строителство и нарушения на ЗУТ. Проверката е извършена в присъствието на земеделския производител К. Ш., съгласно съставения присъствен протокол от 17.06.2025г. Спазено е и изискването за връчване на Констативния акт от проверката на собственика на строежа, като в указания срок срещу акта е подадено възражение, разгледано от комисия, назначена със заповед на кмета на общината. Същото е прието за неоснователно с предложение за издаване на заповед по реда на чл. 224а,ал.5 и ал.6 от ЗУТ, съгласно изготвения протокол. След това е издадена и процесната заповед.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие между посочените в нея фактически и правни основания. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, който препраща към чл. 225, ал. 2 от ЗУТ по отношение на материалноправните основания за спиране на изпълнението и забрана достъпа до незаконен строеж. Фактическите основания, с които е мотивирана обжалваната заповед, възпроизвеждат установеното при извършената на 17.06.2025г. проверка, отразено в Констативен акт № ВТ-3614-495 от същата дата. В заповедта са изложени факти и обстоятелства за незаконност на строежа като извършен при допуснати съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, правилно подведени от административния орган под правната норма на чл. 225, ал.2, т.3 от същия закон. От обстоятелствената част на заповедта безспорно се установява волята на административния орган и основанието за издаване на заповед със съдържанието като процесната. Не се пораждат неясноти или съмнения относно създадените за адресата задължения. Допуснатата неточност в констативния акт и посочването на разпоредбата на чл. 224а, ал.2 от ЗУТ като основание за издаването му, не е нарушение от категорията на съществените, което да опорочи спорната заповед до степен, обуславяща нейната отмяна. Това е така, тъй като съществено е това нарушение, което се е отразило на правото на защита на лицето и възможността да разбере какво е вмененото му деяние. В конкретния случай от констативния акт ясно и точно се установява, че контролните органи са установили отклонение на строежа /Сграда 1 и Сграда 2 в [ПИ] по КККР на гр. Дебелец/ от одобрения проект към разрешение за строеж №205/01.08.2024г. на гл.арх.на Община В.Търново, попадащо в обхвата на чл. 154, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ и предпоставка по чл. 225, ал.2, т.3 от ЗУТ за спиране на строежа. В самият акт проверяващите служители на общинската администрация са посочили, че констатираните нарушения са основание за започване на административно производство по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, при което няма съмнение за проведена процедура по този ред. Смисълът на констативния акт е да послужи като удостоверителен документ, с който да се констатират извършените нарушения на ЗУТ, като не съществува никакво съмнение че в случая е изпълнил своите функции и жалбоподателят своевременно е уведомен за констатираното незаконно строителство. Същият се е възползвал от гарантираната по закон възможност за подаване на писмено възражение, от съдържанието на което не буди съмнение, че е разбрал установените закононарушенията при проверката в имота му. Поради това в пълна степен е осигурено правото му на защита в производството, приключило с издаването на обжалваната заповед. Вписаните фактически и правни обстоятелства обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Незаконността на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е фактическото основание за издаване на заповед по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ за спирането му. Дали основанието е налице е въпрос на законосъобразност на административния акт.

Заповедта на кмета на Община Велико Търново е издадена след като са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства и са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.

Ето защо, съдът приема, че административното производство е протекло при спазване на законоустановените правила, респективно не се установяват допуснати нарушения от процесуален характер.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Същата е постановена в производство по чл. 224а, ал.5 и ал. 6 от ЗУТ, изискващи като материалноправни предпоставки наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, изпълнението на който да не е приключило към момента на проверката и издаване на заповедта за спиране и забрана достъпа до този строеж. Тези условия са били налице, а твърдението в жалбата за негоден предмет на оспорената заповед поради завършеност на строежа, е неоснователно. Записът в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта на кмета, че строежът е изпълнен, отразява визуалното му състояние към момента на проверката, а не приключил процес. Строителството не се счита за приключило по смисъла на ЗУТ само чрез фактическото изпълнение на място. Строителният процес е нормативно регламентирана дейност, преминава през различни фази, всяка от които завършва с издаването на съответните актове, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство се представиха Актове Обр. 14 от 22.01.2025г. и 24.03.2025г. за приемане на носещата конструкцията на процесните Сграда 1 и Сграда 2, съставени на основание чл.7, ал.3, т.14 от цитираната наредба и по същество удостоверяват завършеност на строежа в конструктивно отношение в съответствие с проекта, но не са такива по завършване на строителството. Изрично е упоменато в заключителната част на самите актове Обр. 14, че по сградите предстои извършването на допълнителни монтажно-инсталационни и довършителни работи, т.е строежът не е завършен и строително - монтажните дейности продължават. От посоченото в наредбата наименование „акт за приемане на конструкцията (приложение № 14)“ също може да бъде изведен извод, че този документ пряко не може да се удостовери завършеност на сградата на етап „груб строеж“. Констатацията на вещото лице от огледа на място на 09.03.2026г., че всички СМР, предвидени в одобрения инвестиционен проект – част архитектура, са приключили, в Сграда 1 и Сграда 2 има изградена ел.инсталация и тръби за канализация, но липсва включване към електропреносната и ВиК мрежи, не водят до различен правен извод. Това е така, тъй като в чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. е посочен начинът на удостоверяване на завършването на строително-монтажните работи от строителя и приемането им от възложителя и това е само и единствено чрез констативния акт – образец № 15, съставен на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ. Именно издаването на този акт касае етапа на завършване на строителството (на строително-монтажните работи) и готовността му за въвеждане в експлоатация. Въпреки дадените от съда указания, за процесните две сгради от жалбоподателя не са представени Акт обр. 15, поради което следва да се приеме, че такива не са били съставени. На практика след изграждане на конструкцията на сградите и подписването на акт Обр. 14 са извършени СМР, но до издаване на Акт Обр.15, представляващ констативният акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и приемане на изпълнението от възложителя, е напълно възможно да бъдат извършени още СМР и довършителни дейности, които именно заповедта цели да преустанови на незаконния обект. От събраните по делото доказателства не се установява и съставянето на протокол по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Липсата на извършващи се строителни дейности към момента на проверката и при посещението на вещото лице на място на обекта, не означава завършеност на строежа по смисъла на ЗУТ при липса на изискващата се документация за това. Строителният процес не е финализиран докато липсват актове за завършен етап Обр. 15, което прави Сградите 1 и 2 в ПИ на жалбоподателя годен предмет на оспорената заповед.

Разпоредбата на чл. 137, ал.3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, поради това и чл.225,ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ определя като незаконни онези от тях, които не са извършени при спазване на това правило.От гл.арх. на Община Велико Търново е издадено влязло в сила разрешение за строеж № 205/01.08.2024 г. за строителство на три броя селскостопански сгради за негорим селскостопански инвентар (обозначени като Сграда 1, Сграда 2 и Сграда 3) в ПИ с идентификатор 20242.72.70 на гр. Дебелец и е одобрен инвестиционен проект във фаза технически проект, по части: Архитектура, Конструкции, Геодезия, ПБ, ПБЗ и ПУСО. ПИ представлява земеделска земя от трета категория с начин на трайно ползване „нива“. Инвестиционният проект не включва Ел и ВиК части, машинно-технологична част предвид предназначението на сградите – за съхранение на негорим селскостопански инвентар. Предмет на процесната заповед са Сграда 1 и Сграда 2, които представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория.

Съгласно инвестиционния проект, обяснителната записка към него и заключението на съдебно-техническата експертиза, характеристиката и функционалността на процесните две сгради е описана по следния начин:

Сграда 1 е разположена в северната част на имота на две нива със застроена площ от 1 348 кв.м. и разгъната застроена площ от 2 696 кв.м. Първо ниво е на кота ± 0,00, а второто ниво на сградата е на кота + 4.75 м., като на всяко ниво са обособени по два броя идентични помещения: помещение за инвентар с полезна площ 1266 кв.м. и складово помещение с полезна площ 22,90 кв.м. С. височина на първо и второ ниво е 4,65 м. Достъпът до второто ниво е чрез външни двураменни метални стълби, монтирани по южната и по източната фасада на сградата. По част от южната фасада на сградата в обсега на първо и на второ ниво е предвидено складово помещение, а на кота второ ниво също по южната фасада - товарна площадка с метална носеща конструкция. Сграда 2 е ситуирана на юг от Сграда 1 и също е на две нива със застроена площ от 3 100 кв.м. и разгъната застроена площ - 6 200 кв.м. Първо ниво е на кота ± 0,00, а второ ниво е на кота + 4,75 м., на всяко ниво са обособени по два броя идентично по площ и предназначение помещения: помещение за инвентар с полезна площ 2 991 кв.м. и складово помещение с полезна площ 22,90 кв.м. Светла височина на първо ниво - 4,65 м. Достъпът до второто ниво е предвидено да се осъществи чрез общо три броя външни двураменни метални стълби, монтирани по източната и по западната фасада на сградата. По част от западната фасада на сградата в обсега на първо и на второ ниво е предвидено складово помещение, а на кота второ също по северната фасада - товарна площадка, с метална носеща конструкция. Конструкция на Сграда 1 и Сграда 2 е идентична - масивна, стоманобетонова - сглобяеми ст.бетонови фундаменти, колони, греди, подови стоманобетонови панели. След огледа на място и след измервания вещото лице дава заключение, че размерите на сградите и отделните помещения, начинът на изпълнение, в т.ч носещата конструкция, са в съответствие с проектната документация.

Въпреки това, установи се безспорно, посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, което съставът кредитира, че между изпълненото на място строителство на двете сгради и одобреният инвестиционен проект са налице отклонения, онагледени от вещото лице със снимков материал – изградена е вентилационна система в сградите, като по късата северна фасадна стена отвън и отвътре са изпълнени на всяко ниво за Сграда 1 по осем броя вентилаторни решетки, а за Сграда 2 по двадесет броя вентилаторни решетки, с външни овални очертания, подходящи за специални вентилатори, а по дългите фасадни стени на сградите са изработени на определено разстояние отдушници, видни отвън. Във вътрешната част на двете процесни сгради по сходен начин има изградена електрическа инсталация / прокарани кабели по фасадните и подпокривните термопанели, ел.табло/, както и монтирани PVC тръби, подходящи за клонове на канализация за отвеждане на води от покрива и от второто ниво на сградата, каквото изпълнение според вещото лице проектът не съдържа. Установеното от вещото лице кореспондира с доказателствата по делото и констатациите в процесната заповед и констативния протокол, чиято материална доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателката. Според одобрения инвестиционен проект и комплексния доклад към него, както и обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП – ПЗ за имота, при строителството на сградите не се предвижда нужда от захранване с вода и електричество, нито изграждане на вентилационна система. Намереното фактическо положение на място от вещото лице и видно от фотоснимките вътре и вън на Сграда 1 и Сграда 2, са изпълнени Електрическа и ВиК инсталации и канализация за отпадни води, каквито не са предвидени в строителната документация на проекта за строеж на „Селскостопански сгради за негорим стопански инвентар“ в имота на жалбоподателката. Наличието на големи индустриални вентилатори и отдушници също не присъства в одобрения проект, тъй като на склад за съхранение на селскостопански инвентар не му е нужна вентилация за осигуряването на постоянно чист и свеж въздух, каквато би била необходима, например, в една птицеферма предвид отделянето на вредни газове (амоняк) от животните. Така изградената вентилационна система поставя и въпросът за ниво на шум, което ще се произведе, каквото впрочем не е предвидено в документацията за изграждане на строежа. Неспазването на ЗУТ е налице в момента, в който строежът е изпълнен без налични строителни книжа или в отклонение на издадени и одобрени такива, независимо от това дали обектът функционира. Законът не толерира самият факт на незаконното строителство, без да се интересува дали сградата е свързана към комунални услуги. Предвид това, липсата на свързаност към ВиК и електропреносната мрежа на изградените инсталации е ирелевантно. Следва да се има предвид и че сградите са на етап Акт 14 и не са въведени в експлоатация.

На следващо място, теренът, върху който са построени двете сгради, представлява земеделска земя – нива от трета категория, съгласно представената скица на поземлен [имот номер]-500203/17.05.2024г. Без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята. Случаят не е такъв. Сградите 1 и 2 в имота на жалбоподателката в гр. Дебелец са разрешени като селскостопански сгради, предназначени за селскостопански цели – в случая за съхранение на негорим стопански инвентар, с оглед на това, че се изграждат върху земеделска земя – нива, без да се променя предназначението й, в съответствие с Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. За целта и във вътрешните им части според проектната документация са предвидени няколко помещения за съхранение на стопански инвентар. Експертизата потвърди, че в помещенията на Сграда 1 и Сграда 2 на кота ± 0,00 и на кота + 4,75, отредени за инвентар, има монтирано специализирано технологично оборудване за отглеждане на кокошки-носачки и включва на разстояние 2,50 м. от късата фасадна стена монтирани два клона, всеки с по две нива (модулни волиерни системи с многоетажна структура от метална конструкция). Тези технологични клонове са с монтирани в тях системи за вода и ел. захранване, неразделна част от цялото оборудване. Установява се от експертизата, че оборудването е закрепено към пода посредством планки с крепежни елементи и може да бъде безпроблемно демонтирано. Под селскостопански инвентар следва да се разбират агромашини и части за тях, прикачени ремаркета, инструменти, пръскачки и други пособия, необходими на земеделския стопанин за поддръжката и обработката на земеделската му земя, в каквато категория определено не попада монтираната в помещенията на двете сгради специализирана волиерна система за отглеждане на кокошки-носачки.Оборудването променя вътрешното пространство и не е селскостопански инвентар, служещи към земята. Не се приема възражението на защитата на жалбоподателката, че това специализирано технологично оборудване е поставено в сградите за съхранение. Това твърдение се опровергава от експертното заключение и съдържащите се в него фотоснимки от мястото /фиг.3,4,8,15,16 от СТЕ/, видно от които отделните модули на волиерната система са вече сглобени и макар същата да е преместваема, самото закрепване на цялата конструкция към пода на помещенията в сградите говори за намерение за неговото разполагане именно там. Наличието на ЕЛ и ВиК инсталации и вентилационна система, успоредно с оборудването за отглеждане на кокошки също е аргумент, че сградата не е за съхранение на селскостопански инвентар, а подготвяна за промишлена цел. В един обикновен склад за инвентар електричеството е предвидено са осветление и евентуално поставянето на контакти, докато тук е изградено изцяло за обслужване на един технологичен процес по отглеждане на кокошки. Монтирането на инсталацията за интензивно отглеждане на птици с монтирани вода и ел. захранване,вентилация и отдушници, ведно с измененията в проекта, водят до извод за строителство на сграда с предназначение, различно от първоначално одобреното (за съхранение на селскостопански инвентар) и извършено в отклонение на одобрените за него строителни книжа. На практика с описаните отклонения сградите са подготвени за птицеферма вместо за съхранение на селскостопански инвентар, без нужната документация. Това че в сградите все още не се отглеждат птици въпреки изградената индустриална база със специално оборудване за това, не променя факта на неспазване на изискванията на устройствения закон и подзаконовите нормативни актове за строителство върху земеделска земя. Съгласно разпоредбите на ЗУТ, предприетите от жалбоподателката промени, различни от одобрените от гл.архитект, изискват коренно различен проект, в т.ч и различни мерки за пожарна безопасност.

Застрояването е в противоречие с чл. 12 от ЗУТ с оглед предвижданията на действащия подробния устройствен план и ограниченията за строителство в земеделска територия според правилата на Наредба №19/2012г. на МРРБ и МЗ, в каквато безспорно са разположени двете процесни постройки. Към момента на издаване на разрешението за строеж и одобряване на проекта има одобрен Общ устройствен план на Община Велико Търново, според който процесният строеж / Сграда 1 и Сграда 2/ попадат в зона за земеделски земи. За поземления имот е било предприето и извършено изменение на ПУП – ПЗ за изграждане на селскостопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. В тази връзка се явява законосъобразен и изводът на органа, че отклоненията от инвестиционния проект, нарушават предвижданията на действащия устройствен план и строежът е несъвместим с предназначението на територията. Разполагането на индустриална мощност за птицевъдство без промяна на статута на земята е в нарушение и на ЗОЗЗ. Всичко това е израз на намерение за незаконна промяна на статута на земята. Сградите вече не са постройка за инвентар, което прави и невъзможно и съставянето на Акт Обр. 15 и 16, а единствения възможен вариант е спиране на строежа и издаване на последваща заповед за прехване на незаконно построеното.

На съда е служебно известно от висящото съдебното производство по АД № 635/2025г. по описа на АСВТ по оспорване на решението на директора на РИОСВ – В. Търново за одобряване на инвестиционното предложение на жалбоподателката за разширение на нейната съществуваща птицеферма на територията на гр. Дебелец, че се предвижда изграждане на пет нови халета в имота с идентификатор № 20242.72.70 по КККР на гр. Дебелец, но при липса на стабилен административен акт, изграждането на сградите във вида и предназначението към момента, се явява преждевременно. Още повече, че за използването на сгради, построени с предназначение „склад“ за производствени цели, следва да се проведе отделно административно производство за промяна на тяхното предназначение. Данни за започнало и/или проведено такова производство не са налице по делото.

Отклоненията от вида на описаните попадат сред изброените по чл. 154, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ, следователно същите са съществени такива според същия законов текст и е налице хипотезата на чл. 225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Потвърждават се фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт за спиране на строежа на Сграда 1 и Сграда 2 в ПИ с идентификатор 20242.72.70 по КККР на гр. Дебелец и забрана на достъпа до тях.

Заповедта на кмета на Община Велико Търново е издадена в съответствие с целта на закона – преустановяване на строителната дейност по незаконния строеж и предотвратяване последващото ползване и достъп до него. Заповедта за спиране по чл. 224а от ЗУТ е предварителна мярка и предхожда заповедта по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконния строеж, същата е необходима с оглед възпиране на субекта да продължи строителството на един незаконен строеж, което би противоречала на обществения интерес.

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при спазване на процесуалните правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника, съдът присъжда разноски в полза на Община Велико Търново по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ в размер от 110 евро ( 215,14 лв.).

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП „Калина Михайлова Широкова“ с код по БУЛСТАТ 178013466, със седалище и адрес на управление в с. Арбанаси, общ. Велико Търново, [улица], против Заповед № РД 22-2297 / 11.11.2025г. на Кмета на Община Велико Търново.

 

ОСЪЖДА ЗП „Калина Михайлова Широкова“ с код по БУЛСТАТ 178013466, със седалище и адрес на управление в с. Арбанаси, общ. Велико Търново, [улица], да заплати на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 110 евро (215,14 лв.).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.