РЕШЕНИЕ

№ 3493

Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040700267 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от УМБАЛ ДЕВА М. ЕООД, [населено място], против писмена покана № РД-25ПП-02-15/19.01.2026г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която, на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 580.01 евро /равностойност на 1134.40 лева/.

Поканата се обжалва като незаконосъобразна. Жалбоподателят възразява, че и двете хоспитализации на пациента, извършени в рамките на 30 дни, са основание за възстановяване на описаната сума. Отбелязва също така, че не е извършена задължителната проверка, относно идентичност на хоспитализация по същата клинична пътека, респективно причините довели до новата хоспитализация, поради което издадената показа за възстановяване на суми противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на издадената писмена покана.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания Иска се присъждане на разноските по делото- платена държавна такса.

Ответникът – директор на РЗОК Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището за правилно приложение на хипотезата на чл.386, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023г.-2025г., регламентираща заплащането само на един от случаите по клиничната пътека при повече от една хоспитализации в 30-дневен период. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, намира, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Данните от административната преписка сочат, че със Заповед № РД-25-1958 от 12.11.2025г./л.25 от делото/, изменена със Заповед № РД-25-2002/19.11.2025г. /л.26 от делото/ на директора на РЗОК Бургас е разпоредено извършването на медицинска проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, [населено място], със задачи конкретно описани в заповедта, както и в указания срок.

За извършената проверка е съставен протокол № 2002/28.11.2025г. /л.22 и сл. от делото/, съдържащ фактическите констатации на контрольорите за хоспитализацията на ЗОЛ, с посочен ЕГН по КП № 74.1, а именно относно констатиране на две хоспитализации на един и същи пациент, в рамките на 30 дни, както следва: хоспитализирано в УМБАЛ ДЕВА М. ЕООД от 30.08.2025г. до 30.08.2025г. с ИЗ № 16617, а преди това същото лице, с ИЗ № 7364, хоспитализирано в друго заведение преди това - КОЦ „Бургас“ ЕООД от 20.08.2025г. до 23.08.2025г., в двата случая по КП № 74.1.

Съставен е и протокол за неоснователно получени суми № 2003/ 28.11.2025г. /л.23 от делото/.

Жалбоподателят подал възражение, постъпило на 04.12.2025г. /л.27-28 от делото/, видно от което, възразил е срещу констатациите от протокола относно ЗОЛ с ИЗ № 16617, като е посочил, че в съставеният протокол от проверката не съдържа данни от извършени проверки в двете лечебни заведения, където е било хоспитализирано здравноосигуреното лице. Липсата на констатирана грешка или пропуск при хоспитализацията в заведението-жалбоподател води до извода, че сумата е получена с основание, респективно не са налице причини за нейното възстановяване.

По възражението на жалбоподателя е изготвено становище с изх.№ 02/239-116/17.12.2025г. от началник отдел ДКБМП в РЗОК Бургас, видно от което възражението е счетено за неоснователно, като е посочено, че след като е налице повторна хоспитализация по КП 74.1 в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по първото лечение, то на основание чл.386, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023г.-2025г. следва да бъде заплатена само първата хоспитализация, тъй като хоспитализацията в КОЦ „Бургас“ ЕООД е отчетена с ежедневен файл на 25.08.2025г., който е обработен без нотификация за грешка и е приет от информационната система на НЗОК, с което е възникнало задължение за заплащане на отчетената дейност от страна на НЗОК. Изготвилият становището служител счита, че сумата за втората хоспитализация в размер на 1134.40 лв. се явява неоснователно получена и следва да бъде възстановена от лечебното заведение УМБАЛ ДЕВА М. ЕООД.

На основание съставените и обсъдени по-горе два протокола е издадена процесната Писмена покана № РД-25ПП-02-15 от 19.01.2026г. на директора на РЗОК Бургас, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 1134.40 лева, превалутирани в тяхната равностойност от 580.01 евро, с оглед законното платежно средство в страната към настоящият момент.

Съдът счита, че Писмената покана е незаконосъобразна.

Безспорно е по делото, че дружеството-жалбоподател е извършило втора по ред хоспитализация на ЗОЛ /едно и също лице/ по клинична пътека № 74.1, в рамките на 30-дневен срок от хоспитализацията му в друго лечебно заведение- КОЦ „Бургас“ ЕООД, която е осъществена за времето от 20 до 23 август 2025г. Това е фактическото основание сумата по втората хоспитализация /в УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД/ да се счита за недължимо получена и на това основание да се търси като подлежаща на възстановяване.

Разпоредбата на чл.386, ал.1 от НРД за МД за 2023г.-25г. предвижда, че НЗОК заплаща само един от случаите при хоспитализация в 30-дневен срок от дехоспитализацията на пациента в същото или в друго заведение, но след провеждане на проверка. Видно от приложените два броя история на заболяването и в двата случая се касае за прием на ЗОЛ, като при хоспитализацията не е констатирано нарушение на приложимия НРД. Т. не се и твърди в констатациите на проверяващите.

Видно от съставените при проверката протоколи относно хоспитализирането на пациента в заведението –жалбоподател, не се и твърди да са нарушени изисквания на законодателството, вкл. нормите на НРД за МД за 2023-2025г. В случаят, първата хоспитализация на ЗОЛ е в друго лечебно заведение, цитирано по-горе, но в материалите по преписката и в обстоятелствата обективирани в самата покана, не се съдържат никакви съображения обосновани от извършена проверка в двете заведения, която да обуслови извод кое от тях следва да възстанови получената сума.

Няма никакви данни относно извършена проверка по повод първата хоспитализация, съгласно изискването на чл.76а, ал.1 от ЗЗО, а в този текст е посочен алгоритъма за констатиране на случай на неоснователно получени суми. Не може да се предполага, че сумата следва да бъде възстановена от второто заведение само въз основа на факта, че е второ по ред, без да се извърши съответната изискуема от закона проверка. Вярно е, че съгласно чл.386, ал.1 от НРД за МД за 2023-25г. е описана хипотеза евентуална нова хоспитализация в 30-дневен срок на същия пациент в едно и също или в друго лечебно заведение, при което НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП не е предвидено друго. В този смисъл, неясни и необосновани са изводите на проверяващите и на ответника, че именно дружеството-жалбоподател следва да възстановява неоснователно получена сума. В нарушение на чл. 35 от АПК органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая - за това дали са били съобразени изцяло относимите разпоредби на ЗЗО, Закона за здравето /33 и НРД за МД 2023- 2025г. при лечението в двете болнични заведения, включително на изискванията за хоспитализация и лечение, спазването на изискванията по КП и добрата медицинска практика, включително при изписването на пациента, и не е изложил надлежни по смисъла на закона мотиви защо приема в случая, че е налице неоснователно получена сума от второто хоспитализирало пациента лечебно заведение, която следва да върне, а не от първото такова.

Самият факт, че подаденият файл от първото лечебно заведение е приет, без отчитане на грешка не е равнозначен на извършена проверка, чийто резултат да обуслови извод коя от двете хоспитализации следва да бъде заплатена.

При тълкуване на релевантните за спора нормативни разпоредби на ЗЗО, ЗЗ и НРД за МД 2023 – 2025г. се обосновава извод, че заплащането се извършва на едно от лечебните заведения, но не и по произволно избран от административния орган критерий, още повече, че самият критерий е неясен. Административният орган няма законови правомощия за приложение на цитираната разпоредба в зависимост от създадени собствени презумпции. Няма нормативно основание да се приеме, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била втората хоспитализация. В тези случаи административният орган е длъжен да извърши проверка в съответствие със законоустановените му правомощия относно спазване на изискванията на съответната клинична пътека за извършване на медицинската дейност при всяка от хоспитализациите и в зависимост от резултата да изложи мотиви, в кой от случаите са допуснати нарушения и са заплатени суми без основание. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по аналогични казуси, например Решение № 12488 от 19.11.2024г. по адм. дело № 2551 от 2024г. на ВАС на РБ и други.

При тези констатации, издадената покана следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради съществени нарушения на производствените правила, с оглед нарушаването на чл.35 от АПК, както и неправилно приложение на материалния закон, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 25.56 евро.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, трети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Писмена покана № РД-25ПП-02-15/19.01.2026г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която, на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, лечебното заведение УМБАЛ ДЕВА М. ЕООД, [населено място] е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 580.01 евро /равностойност на 1134.40 лева/.

ОСЪЖДА РЗОК Бургас-с адрес: [населено място], П. Е., да ЗАПЛАТИ на УМБАЛ ДЕВА М. ЕООД, [населено място], [улица], с [ЕИК], сумата от 25.56 евро разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�