Производството по делото е образувано по повод на подадена жалба от Т. Д. Ц. от гр. В. Търново, против „отказ от произнасяне“/цитат от жалбата/ на директора на СУ „Вела Благоева“ – В. Търново по подадено от жалбоподателката искане за пред приемане на фактически действия по подаден от нея сигнал за упражнен тормоз над дете.

В подадената до съда жалба се твърди, че жалбоподателката като родител на малолетното дете Д. Х. – ученик в СУ „Вела Благоева“, е узнала за действия, извършени от преподавателка на сина й, изразяващи се във вербални нападки и упражняване на физическа сила върху него. За тези обстоятелства тя е сигнализирала ръководството на учебното заведение, но не са били предприети действия от страна на директора на училището. Твърди, че е била устно уведомена, че по подаденото от нея искане, промени в състава на преподавателите няма да бъдат извършвани.

Поради това подава жалба до съда с искане да бъде задължено училищното ръководство да нанесе незабавно необходимите промени в учителския състав на учебното заведение с цел безусловно прекратяване на последващи незаконосъобразни действия на преподавателката на синът й.

Ответникът по жалбата – директорът на СУ „Вела Благоева“ – гр. В. Търново, в писмено становище от пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Въз основа на представените поделото писмени доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателката е подала до директора на СУ „Вела Благоева“ сигнал с рег. №2711/27.03.2026г. по описа на СУ „Вела Благоева“, в което са изложени оплаквания, че по време на учебни занятия на 26.03.2026г. синът й Д. Х.е бил ударен с предмет/топка/ и обиждан от негова съученичка. В сигнала се посочва, че тормозът от страна на посоченото друго дете/съученичка/ спрямо синът й е системен, като е поискано предприемане на съответни фактически действия по реда на чл. 256 от АПК.

Сигналът е резолиран за даване на становища от преподавателите, които са имали учебни занятия с класа на посочената дата 26.03.2026г. Изготвени са били доклади от Р. Ф. – класен ръководител на 4^-ти „В“ клас в посоченото училище и от В. К., преподавател по физическо възпитание и спор. В двата доклада преподавателите отричат да е съобщавано за инцидент, случил се по начина описан в сигнала на жалбоподателката, като твърдят, че учебните занятия на посочения ден са проведени в съответствие с установения ред. В доклада, изготвен от класният ръководител на ученика Д. Х., се посочват и допълнителни обстоятелства, досежно наличието на проблеми при адаптацията с учебната среда и учебния материал от този ученик.

На 21.04.2026 година жалбоподателката е подала ново заявление до директора на СУ „Вела Благоева“, в което е посочено, че според проведено експертно изследване от психотерапевт, здравословното състояние на сина й е поело в отрицателна посока, което според нея се дължало на въздействието на класния ръководител. В заявлението си изразява желание учебните занятия да бъдат водени от други преподаватели, като ръководството на училището да уведоми съответните органи – Дирекция “Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи, тъй като е налице необходимост от незабавни действия по отношение на сина й, който според нея представлявал „дете в риск“.

С писмо изх. №403/24.04.2026 година до жалбоподателката, директорът на СУ „Вела Благоева“ я е уведомил, че в резултат на подадения от нея сигнал за тормоз, същият е бил регистриран в заверените регистри към училището, като са проведени разговори с посочена в сигнала съученичка на сина й, нейните родители и преподавателите, имащи отношение към описания в сигнала инцидент. В писмото е посочено, че към момента няма данни за проявена агресия спрямо Д. Х. от страна на негови съученици, а случаят подлежи на допълнително изясняване.

С писмо изх. №407/27.04.2026 година, директора на СУ „Вела Благоева“ е уведомил Т. Ц., че във връзка с подаденото от нея заявление от 21.04.2026 година не могат да бъдат предприети действия за смяна на класния ръководител на паралелката в края на четвъртата поредна учебна година.

Жалбоподателката е посъветвана да подаде заявление за преместване на детето в друга паралелка или да поиска преминаване на сина й в самостоятелна или индивидуална форма на обучение, при обещано съдействие от тяхна страна. Посочено е допълнително, че по подадените заявления от Т. Ц. е изпратено уведомително писмо с изх. № 406/27.042026 година на СУ „Вела Благоева“ до директора на ДСП Велико Търново.

Едновременно с подаването на сигналите до ръководството на учебното заведение, жалбоподателката е подала и жалба до Административен съд В. Търново, заведена с вх. №2585/21.04.2026 година по описа на АСВТ, по повод на която е образувано настоящото производство.

Настоящият състав намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК, посочена като процесуалноправно основание в подадените сигнали и искания до учебното заведение, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. В конкретния случай цитираните правни норми са неприложими.

Упражняването на правомощията на директора на учебното заведение по чл. 259 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и по конкретно в хипотезите на чл. 106 и чл. 106а от Наредба №10/01.09.2016г. за организацията и дейностите в училищното образование, издадена от министъра на образованието и науката, не са фактически действия, а правнорегламентирана дейност по осъществяване на функции на държавното управление в системата на образованието, при наличието на визираните от нормативния акт предпоставки. Ето защо в случая не са налице предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Отделно от това, жалбоподателката не е поискала изрично преместване на ученика в друга паралелка или друго учебно заведение, за да е постановен отказ/изричен или мълчалив/ на органа по чл. 106а от Наредба №10/01.09.2026г. Преподавателите в съответните паралелки, вкл. и класните ръководители, се определят посредством училищния учебен план, който се приема и утвърждава по реда на чл. 94, ал. 4 от ЗПУО. Оспорващата не може да инициира производство по неговото изменение, тъй като няма качеството на лице, участник в процедурата по приемането му.

Искането на жалбоподателката може да бъде квалифицирано като сигнал или предложения до съответните органи, а съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК решението на административния орган по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

С оглед гореизложените правни съображения не са налице фактически действия, които ответникът е длъжен да извърши, за да се приложи реда за защита на накърнени законни права и интереси на жалбоподателката, регламентиран в нормата на чл. 256 АПК. Съдът не разполага с правораздавателна компетентност в развиващото се производство да разпореди на ответника да формира волеизявление или да извърши действия с желаното от оспорващата съдържание.

Ето защо подаденото искане, като недопустимо, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Т. Д. Ц. от гр. В. Търново, против „отказ от произнасяне“/цитат от жалбата/ на директора на СУ „Вела Благоева“ – В. Търново по подадено от жалбоподателката искане за пред приемане на фактически действия по подаден от нея сигнал за упражнен тормоз над дете.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №402/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.