Съдебното производството е проведено по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Делото е образувано по искова молба на П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД, чрез адвокат Тихомирова с цена на иска в размер на 26 470 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В претенцията на ищците е посочено, че са претърпели имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление № 17-1204- 001093/22.06.2017 г., издадено от началник група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, с което на П. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Посочено е още, че от втория ищец „Матео 69” ЕООД, [населено място], също са претърпени имуществени вреди, в резултат на ЗППАМ № 17-1204-000637 от 08.06.2017 г. С тази принудителна административна мярка е постановено временно спиране на движението на моторно превозно средство за срок от три месеца. Мярката е спрямо товарен автомобил марка „Волво” с ДК № [рег. номер] и ремарке ДК № [рег. номер], собственост на юридическото лице. Претенцията към Областна дирекция на МВР София е за заплащане на обезщетение в размер на 26 470 лв. понесени имуществени щети /1502 лв. - изплатени трудови възнаграждения, 7955 лв. - изплащани лизингови вноски и 12 015 лв. - амортизация на ППС, 500 лв. - адвокатски хонорар [рег. номер]. - приблизителна сума на командировъчните, които ищец 1 не е могъл да реализира, съобразно обичайната си дейност/ - представляващи разходи, които са направени от ищците вследствие незаконосъобразните действия на ОДМВР София, дължими от 21.02.2018 г. - момента, в който е влязъл в сила акта, с който се отменя окончателно незаконосъобразния акт на ОДМВР София.

В откритото съдено заседание, ищецът П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД, представлявани от адвокат Тихомирова моли съда да уважи исковата претенция, така както е предявена. Претендира разноски по делото.

Ответникът ОД МВР София, представлявана от юрисконсулт Георгиева оспорва предявявените искове като посочва, че не са налице и не са доказани изискуемите предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура дава заключение за недоказаност и неоснователност на исковата молба.

Съдът прие като писмени доказателства представените и от двете страни писмени документи. Административен съд София област, като съобрази доводите на страните и доказателствата, приема следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, тъй като се установява по несъмнен начин от приетите по делото доказателства, че с наказателно постановление № 17-1204- 001093/22.06.2017 г., издадено от началник група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, на П. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. С решение № 180/28.12.2017 г. по АНД № 303/2017 г. наказателното постановление е отменено като решението е влязло в сила на 21.02.2018 г.

На следващо място безспорно е установено, че по отношение на ищеца „Матео 69“ ЕООД с постановено решение № 951/27.11.2017 г. на Административен съд София област по административно дело № 830/2017 г. е отменена ЗППАМ № 17-1204-000637 от 08.06.2017 г. на началника на група към ОД МВР – София като същото е влязло в сила на 29.12.2017 г.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза от заключението, на която е установено, че от общо претендираните суми, счетоводно доказуеми и относими към спора са начислените трудови възнаграждения (1 502 лв.) и частично - направените лизингови вноски (6 454,23 лв.), с уговорката относно връзката им с конкретния актив. Претенциите за амортизационни отчисления, командировъчни и адвокатски хонорар не могат да бъдат счетоводно потвърдени с наличните данни.

При така установената фактология, съдът намира от правна страна следното:

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, настоящият състав приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетения за претърпени от ищците имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В исковата молба са изложени съображения, че с оглед отменените наказателно постановление и ЗППАМ за П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД са претърпени имуществени вреди

По основателността на предявените искове:

Съдът намира за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове.

Настоящият състав съобрази т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 4 на цитираното тълкувателно решение при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК, която предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ за вреди. В ЗОДОВ, обаче, не се урежда въпросът за погасителната давност и в частност началният момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Съгласно пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони.

Според разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, "с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок". Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Каза се изрично, че наказателно постановление № 17-1204- 001093/22.06.2017 г., издадено от началник група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, на П. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. С решение № 180/28.12.2017 г. по АНД № 303/2017 г. наказателното постановление е отменено като решението е влязло в сила 21.02.2018 г. Следователно началният срок на [възраст] давност за предявяване на исковата молба, т. е. датата, на която вземането е станало изискуемо е 21.02.2018 г. и този срок е изтекъл съответно на 21.02.2023 г.

На следващо място безспорно е установено, че по отношение на ищеца „Матео 69“ ЕООД с постановено решение № 951/27.11.2017 г. на Административен съд София област по административно дело № 830/2017 г. е отменена ЗППАМ № 17-1204-000637 от 08.06.2017 г. на началника на група към ОД МВР – София, като същото е влязло в сила на 29.12.2017 г. в този случай [възраст] давностен срок е изтекъл на 29.12.2022 г.

Предявената искова молба пред Софийски окръжен съд е с дата 28.02.2023 година тоест след изтичане на петгодишната давност, като не се твърди и няма данни исковата молба да е подадена преди 28.02.2023 г. За случая не са налице и основанията по чл. 115, чл. 116 ЗЗД за спиране или прекъсване на давността, още повече, че според чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, независимо от прекъсването, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В допълнение и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и исковете за присъждане на имуществени вреди са неоснователни и като недоказани. Настоящият състав намира, че ищецът не успя да докаже твърдените обстоятелства за претърпени имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с отменените административни актове. Тези обстоятелства се потвърдиха и от назначената по делото съдебно счетоводна експертиза.

С оглед неоснователността на главните искове поради тяхната недоказаност, неоснователни се явяват и акцесорните искове за лихва.

По подробно изложените по-горе съображения, неоснователни са предявените от П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД искове, чрез адвокат Тихомирова с цена на иска в размер на 26 470 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.

При този изход на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от ответната страна, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова молба на П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД, чрез адвокат Тихомирова с цена на иска в размер на 26 470 лева, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди.

ОСЪЖДА П. Д. Д. и „Матео 69“ ЕООД да заплатят на Областна дирекция на МВР София разноски по делото в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.