Производството е образувано по жалба на Б. Б. С. от [населено място], [община], срещу РА № Р22002322006407-091-001 от 31.07.2023 год., издаден от органи по приходите, частично потвърден и изменен с решение № 1613 от 14.11.2023 год. на директор на дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП. С процесния РА за дан.периоди от 2017 год. до 2021 год. са установени допълнителни задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 13 940,67 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 3 794,69 лв., както и са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 412,20 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 223,67 лв. Със свое решение № 1613 от 14.11.2023 год. ответният орган е изменил РА досежно установеното задължение за 2020 год. като от 3 670,78 лв. го е определил в размер на 3 542,80 лв., а лихвите за забава от 812,06 лв. са определени на 783,74 лв., като РА е потвърден в останалата част. В останалата й част жалбата на Стоянов срещу горния РА е приета за недопустима поради липса на правен интерес, като е прекратено производството в тази му част. Жалбоподателят оспорва изцяло като незаконосъобразен РА, ведно с изменящото го и потвърждаващо решение на ответника. Най-общо жалбоподателят оспорва като неверен и необоснован изводът на ограните по приходите, че извършва търговска дейност, изразяваща се в предоставяне срещу заплащане на услуги по регистрация на МПС на трети лица, като справката от ОД на МВР сочи, че за ревизирания период 01.01.2017-31.12.2021 год. са извършени 1977 бр. регистрации на МПС. Оспорват се и установените задължения в размер на 17 329,49 лв. Жалбоподателят поддържа, че предоставената от него помощ, а именно горните услуги, са предоставяни безвъзмездно, на приятелски начала, тъй като по това време е бил без работа. Оспорва се и начинът на калкулиране на цената на въпросните "услуги". По тези и други, допълнително изложени в жалбата и о.с.з. съображения, се моли за отмяна на РА и изменящото го решение. Не са претендирани разноски.

Ответникът-директор на дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП чрез проц. си представител юриск.Аврамова оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й като такава по съображенията в решението на ответния орган. Претендират се разноски за юриск.възнаграждение в размер на 1 300 лв., съобразено с материалния интерес на делото.

Административен съд София-област, след като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

С процесния РА за данъчни периоди от 2017 год. до 2021 год. са установени допълнителни задължения за годишен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи ог стопанска дейност като ЕТ в размер на 13 940,67 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 3 794,69 лв., както и са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 412,20 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 223,67 лв. Ответният орган при проверка относно допустимостта на жалбата е установил, че не са налице корекции на декларираните от лицето резултати за задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2018 год. до 2021 год. Предвид така установеното, досежно направеното с жалбата искане за цялостна отмяна на РА, в тази част е приел жалбата за недопустима поради липса на интерес от обжалване. Т.е., извел е извод, че е налице хипотезата на чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК.

Установява се, също така, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002322006407-020-001 от 14.11.2022 год., връчена на лицето лично на 29.11.2022 год. е възложено извършването на ревизия на Стоянов за определяне на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2017 год. до 2021 год. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, считано от тази дата тече определеният тримесечен срок, който изтича на 28.02.2023 год. На основание чл. 113, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.04.2023 год. със Заповед № Р-22002322006407-020-002 от 22.02.2023 год. Със Заповед № Р-22002322006407-020-003 от 24.02.2023 год. е разширен обхватът на ревизията, като са включени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди от 2017 год. до 2021 год. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от С. Т. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, определена да изпълнява функциите на компетентен орган но чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК със Заповед № РД-01-849 от 31.10.2022 год. на директора на ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22002322006407-092-001 от 05.05.2023 год., връчен по електронен път на 08.06.2023 год. Срещу констатациите на РД не е подадено писмено възражение.

Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-22002322006407-091-001 от 31.07.2023 год., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. Т. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, и Д. С. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, връчен по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 12.09.2023 год. Определени са допълнителни задължения в размер на 18 371,23 лв., в това число: за данък върху доходи от стопанска дейност като ЕТ за периода от 2017 год. до 2021 год. в размер на 13 940,67 лв., ведно с лихви в размер на 3 794,69 лв. и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 412,20 лв., ведно с лихви в размер на 223,67 лв.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за определяне данъчните задължения са извършени редица процесуални действия, които са подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК на Б. Б. С. са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), с които от жалбоподателя е изискана информация относно имуществото на лицето, направените от него разходи и декларираните/получени доходи, информация относно размера на паричните средства, с които е разполагало лицето в брой към началото и края на всеки един от ревизираните периоди, копия от банкови извлечения по всички притежавани през периода от лицето банкови сметки и други. Представените документи и писмени обяснения са подробно описани в констативната част на РД.

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени и искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа до трети лица, държавни и общински органи и са получени отговори с писма, описани в РД. Изпратени са също така искания до търговски банки, в които ревизираното лице има открити сметки, за предоставяне на подробна информация за движението по тях.

Извършена е проверка в информационния масив на НАП относно извършени от Б. С. покупки от регистрирани по ЗДДС лица.

След анализ на събраните доказателства органите по приходите са констатирали, че жалбоподателят не е декларирал доходи от трудови или извънтрудови правоотношения. В същото време е установено, че от Б. Б. са извършени множество услуги по първоначална регистрация на МПС, промяна на регистрация на МПС, прекратяване на регистрация на МПС и повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС. В тази връзка от ревизиращите е посочено, че за периода от 2017 год. до 2021 год. техният брой е 1977, като получатели на услугите са различни юридически и физически лица, подробно описани в Приложение № 1 към доклада.

С оглед изложеното и предвид липсата на информация относно получени възнаграждения от страна на Б. С. във връзка с извършените от него услуги по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ, в хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения от част от лицата, получатели на услугите: "ВАГ ОЙЛ" ЕООД с [ЕИК]; "МИЕЛА ТРЕЙД" ЕООД с [ЕИК]; „КЕПИТЪЛ ПРАЙВЪТ ПРОПЪРТИС“ ЕООД с [ЕИК]; „КАРИСТА ТРАНС“ ЕООД с [ЕИК]; „ГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК] и "ХЬОДЛМАЙЕР ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с [ЕИК]. От процесните дружества е поискано да представят информация за това как са осъществили контакт с жалбоподателя; какви услуги им е предоставял; има ли сключен договор с жалбоподателя за извършване на регистрациите на МПС; има ли издадено пълномощно на лицето да представлява дружествата пред ОДМВР София, сектор Пътна полиция - КАТ; какво възнаграждение е заплатено на Б. С..

Отговори са получени от всички дружества, с изключение на „КЕПИТЪЛ ПРАЙВЪТ ПРОПЪРТИС“ ЕООД и „КАРИСТА ТРАНС“ ЕООД. От процесните лица е потвърдено, че жалбоподателят е бил упълномощен от тях да ги представлява пред КАТ във връзка с регистрацията и пререгистрацията на МПС, но нито едно от дружествата не заявява да е заплащало някакви възнаграждения на Б. С.. Така от „ГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД е декларирано, че ревизираното лице е било познат на един от служителите, назначени на трудов договор в дружеството, и поради тази причина на същия е издадено пълномощно. От представляващия „ГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД е заявено още, че дружеството няма сключен договор с Б. С.. В същото време са наведени и доводи, че няма информация и какви точно услути са предоставени от жалбоподателя във връзка с издаденото му пълномощно. Относно възнаграждението е посочено, че в счетоводството на „ГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД няма разходни касови ордери на името на Б. С. и на управителя не му е известно да е заплащано възнаграждение на лицето. Идентични писмени обяснения са представени и от „МИЕЛА ТРЕЙД" ЕООД, като от управителката на дружеството е декларирано, че с Б. С. са близки приятели и той е извършвал безвъзмездно услуги по регистрацията на МПС. От управителя на "ВАГ ОЙЛ“ ЕООД пък са изложени аргументи, че същият не помни да е издавано пълномощно на жалбоподателя, нито да са му изплащани някакви възнаграждения. Единствено от „ХЬОДЛМАЙЕР ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е декларирано, че контакт с Б. С. е осъществен посредством "Д И Д ФИНАНС 91“ ЕООД, като последното дружество е упълномощено да извършва регистрации, пререгистрации и други административни услуги в КАТ от името на "ХЬОДЛМАИЕР ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От "ХЬОДЛМАЙЕР ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че на Б. С. не е изплащано никакво възнаграждение, тъй като нямат договорни отношения.

Въпреки така установената фактическа обстановка, органите по приходите са заключили, че Б. С. е осъществявал търговска дейност през ревизираните периоди, тъй като от жалбоподателя са извършени 1977 броя услуги по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ от името на трети лица. В тази връзка от ревизиращите са изложени аргументи, че съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ доходите на Б. С. следва да се облагат като доходи от дейност като ЕТ, независимо че физическото лице не е регистрирано като търговец по реда на ТЗ. Изтъкнато е и обстоятелството, че числеността на изпълнените услуги, както и тяхното системно извършване при липса на друг доказан източник на доход са несъмнен показател за наличието на данни за укриване на доходи в рамките на ревизирания период. От органите по приходите е направен и извод, че значителният брой регистрации, предоставени не само на физически, но и на юридически лица, както и обемът и разрастването на дейността през годините изключват хипотезата за безплатна дейност на т. нар. приятелски начала.

Предвид гореизложеното ревизиращите са приели, че в случая е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради което и лицето е уведомено, че основата му за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода ще бъде определена по особения ред. В тази връзка на лицето е връчено ИПДПОЗЛ, като от Б. С. е изискано да представи информация за цените на предоставяните от него услуги по регистрации на МПС. До приключване на ревизионното производство от жалбоподателя не са приложени доказателства, нито са дадени писмени обяснения.

С оглед изложеното органите по приходите са систематизирали и обобщили получената информация от КАТ, като в табличен вид на стр. 14 от РА са сортирали услугите по вид и години. Ревизиращите са определили и среден размер на реализираните приходи, като са използвали данните, получени от извършените в хода на ревизията проверки на трети лица, предоставящи идентични услуги като тези, извършвани от Б. С.. Така съгласно предоставения ценоразпис от „РУНИ ООД с [ЕИК], „КАРС-ХЕЛП СЪРВИСИС“ ЕООД с [ЕИК] и "ЕС О ЕС АУТО“ ЕООД с [ЕИК] е получена средна аритметична цена на извършваните от Б. С. услуги, както следва: първоначална регистрация на МПС в КАТ в размер на 66,66 лв.; повторна регистрация на МПС в КАТ в размер на 68,33 лв.; прекратяване на регистрация на МПС в КАТ в размер на 45,00 лв. и повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС в размер на 45,00 лв. В резултат на изложеното са формирани приходи за 2017 год. в размер на 7 256.08 лв., за 2018 год. в размер на 19 077,03 лв., за 2019 год. в размер на 35 599,16 лв., за 2020 год. в размер на 33 766,03 лв. и за 2021 год. в размер на 34 199,40 лв.

Същевременно при определяне на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ ревизиращите са съобразили и разходите, коиго лицето е направило във връзка с дейността си. Предвид обстоятелството, че от Б. С. не са декларирали разходи, същите са формирани като сбор от заплатените нотариални такси и копирни услуги за периода 2017 год. - 2021 год., отразени в програмен продукт на НАП ИС Контрол, Справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица. Така на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО органите по приходите са преобразували счетоводния финансов резултат на лицето в посока намаление с отчетените разходи в размер на 258,00 лв. през 2017 год., 120,00 лв. през 2018 год., 663,00 лв. през 2019 год., 347,40 лв. през 2020 год. и 359,10 лв. през 2021 год. В резултат на гореизложеното е установен данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 6 998,08 лв. за 2017 год., 18 957,03 лв. за 2018 год., 34 936,16 лв. за 2019 год., 35 251,76 лв. за 2020 год., 33 840,30 лв. за 2021 год.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали и че през ревизираните периоди Б. С. е извършил продажба на МПС, като получените доходи не са декларирани от лицето, нито е внесен дължимият данък по чл. 33, ал. 2 от ЗДДФЛ. В тази връзка от ревизиращите е посочено, че съгласно информационния масив на НАП през 2017 год. жалбоподателят е продал два свои собствени автомобила (Волво S80 с per. номер [рег. номер] и Мицубиши Лансер с per. номер [рег. номер]) на трети лица. Съгласно получената информация от КАТ продажната стойност на същите е в размер на 4 580,00 лв. От органите по приходите е изтъкнато и обстоятелството, че от страна на Б. С. не са ангажирани доказателства относно покупната цена на автомобилите при тяхното придобиване, поради което формираният доход от прехвърляне на имущество по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ е определен в размер на 4 122,00 лв. Последният е получен като разлика между продажната стойност на МПС и нормативно признатите разходи за дейността в размер на 10%. В резултат на горецитираните констатации е определен данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 412,20 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 223,67 лв.

Жалбоподателят е оспорил изцяло РА, като намира същият за незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие с императивните норми на материалните закони, третиращи съответния вид данък и съществените процесуални правила. Сочи, че изводите на органите по приходите са погрешни и в противоречие със събраните доказателства. На първо място намира, че в хода на ревизионното производство не е доказано извършването на търговска дейност от страна на Б. С., респективно няма основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. В тази връзка излага аргументи, че жалбоподателят е бил пълномощник за подаване на документи от името на трети лица, което не предполага задължително получаване на доход. На следващо място, оспорва и размера на определените от органите по приходите офертни цени за извършване на конкретните услуги по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ. По отношение на установените задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ не излага конкретни възражения, но моли за отмяна на РА изцяло.

Ответният орган, като е съобразил събраните в хода на ревизионното производство доказателства, изложеното в ревизионния доклад и ревизионния акт и възраженията на жалбоподателя, е счел следното:

В частта на допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ:

В конкретния случай спорът се свежда до това дали Б. С. е реализирал доходи от стопанска дейност като ЕТ, както и налице ли са основания за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПK.

По смисъла на чл. 1 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, изброени примерно в посочената разпоредба. В същата разпоредба са посочени така наречените „абсолютни търговски сделки“, чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Относно понятието „дейност по занятие“ в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаването на постоянен доход. Така извършваната от лицето дейност по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ през 2017 год. - 2021 год. безспорно следва да се квалифицира като търговска, тъй като същата се извършва системно, за продължителен период от време и с цел реализиране на печадба, още повече че за процесните периоди жалбоподателят не е декларират друг доход, необходим му за издръжката и живот на него и семейството му. Също така е необходимо да се посочи и че видно от получената информация от КАТ извършваната от лицето дейност се е разраствала през процесните периоди, което от своя страна указва и нейния търговски характер. В тази връзка ответникът е намерил изводите на органите по приходите за правилни и законосъобразни, и както са посочили същите в случая не е от значение дати физическото лице е манифестирало или не участието си в сделките като едноличен търговец, тъй като същите го определят като такъв, а не обратното, още повече, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. В същото време липсата на служебни ангажименти безспорно потвърждава, че лицето е разполагало с достатъчно време, за да може да отделя редовно от него, за да регистрира и пререгистрира чужди МПС. Горното обаче потвърждава и друго обстоятелство, а именно липсата на регулярни и постоянни доходи. Това от своя страна дава житейско и логическо обяснение за възмездния характер на инвестицията, на времето и усилията на Б. С. по извършване на услуги в полза на трети лица.

Решаващият орган не е кредитирал и предоставените от клиентите на жалбоподателя обяснения, с които се цели да бъде доказано, че процесните услуги са извършвани безвъзмездно от същия. Така, на първо място, е необходимо да се посочи, че Б. С. не води счетоводство, не декларира и отчита получаваните доходи, респективно не представя разходооправдателни документи на платците на доходите, поради което и запитаните дружества няма как да докажат, че са заплатили такива. На следващо място, прави впечатление, че всички запитани и отговорили лица декларират, че са в приятелски взаимоотношения с ревизираното лице, поради което следва да се отчете и тяхната заинтересованост. Значителният брой регистрации (1977 доказани в КАТ) и наличието на дружества, на които са извършвани подобни услуги (а не само физически лица), изключва хипотезата за безплатна дейност на така наречени приятелски начала. Също така е безспорно установено и че броят на регистрациите нараства през годините. В тази връзка, буди недоумение какво би мотивирало лицето да прави безвъзмездни, приятелски услуги, докато няма никакъв или реализира минимален доход през периода, вместо да извършва друга дейност, от която да генерира доходи. Единственият възможен отговор е, че всъщност тези услуги са платени и е крайно неприемливо същите да се третират като 1 977 броя „приятелски услуги“. Както са посочили и органите по приходите обемът и разрастването на дейността са категоричен показател за нейния стопански характер и извършването й по занятие. Осъществяването на системни сделки от един и същ тип за множество различни лица в рамките на ревизирания период указва търговския характер на дейността, с която се е занимавал Б. С.. Така в продължение на няколко години лицето е извършвало сериозна по мащабите си дейност по различни видове услуги в КАТ, подавал е необходимите документи, активно е участвал в качеството си на пълномощник.

С оглед изложеното ответният орган е намерил за безспорно доказано, че през процесните данъчни периоди дейността на Б. С. попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Решаващият орган не е приел доводите на лицето, че услугите са извършвани безвъзмездно, защото както бе изложено и по-горе е лишено от икономическа логика Б. С. да не извършва трудова дейност, от кояго да генерира доходи, в това число и за издръжка на непълнолетното си дете, а да извършва приятелски услуги на трети лица, без да получава комисионно възнаграждение за това.

Като е съобразил изложеното ответникът е приел, че в случая органите по приходите правилно са преминали към облагане по особения ред. При условие, че до започване на ревизионното производство не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, като същевременно са налице и данни за укрити доходи от извършването на търговска дейност, е безспорно налице хипотезата на чл. 122 от ДОПК. В случая за извършените услуги Б. С. е следвало да отчете получените приходи и същите да бъдат декларирани в съответната отчетна година. Същевременно в хода на ревизията не е представена информация от Б. С. за цената на извършените многобройни услуги в КАТ, независимо че такава е изискана многократно, поради което и органите по приходите са остойностили същите в условията на облагане по аналог. Събрани са обективни данни от трети независими лица, предлагащи аналогични услуги на същата територия. Методът на изчисление от ревизиращите е ясен и подлежи на проверка. Изведени са средни цени на извършваните услуги и същите са приложени към бройката, предоставена от Б. С. за всеки един период. От органите по приходите са съобразени и направените от лицето разходи за заплатени нотариални такси и копирни услуги, конто са участвали при формиране на счетоводния и данъчен финансов резултат на лицето. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е намалена и с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).

В същото време ответникът е констатирал, че от органите по приходите е допусната грешка в изчисленията за 2020 год. Така от органите по приходите в констативната част на РД е посочено, че доходите на лицето за периода от извършването на търговска дейност са в размер на 33 766,03 лв. Същевременно при формиране на счетоводния финансов резултат на лицето е записано, че генерираните от Б. С. приходи са в размер на 35 599,16 лв. или с 1 833,13 лв. повече. Така е получена данъчна основа за облагане с данък в размер на 35 251,76 лв. вместо действително установената данъчна основа в размер на 33 418.63 лв., съответно е определен данък в размер на 3 670,78 лв. вместо данък в размер на 3 542.80 лв.

При така установената фактическа обстановка ответникът е намерил извършеното облагане за правилно и законосъобразно, поради което РА следва да бъде потвърден в частта на допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2021 год. и изменен в частта за 2020 год., което е сторено с решението в тази му част.

Относно допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на същия закон. Необлагаемите доходи са определени в чл. 13 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон.

Съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 , б. „а“ от ЗДДФЛ доходът от продажбата/замяна на моторно превозно средство, което е било собственост на лицето за период по-кратък от една година, е облагаем и подлежи на деклариране и внасяне на данъка в срок до 30.04. на годината, следваща годината на получаване на дохода.

В процесния случай е безспорно установено, че през 2017 год. Б. С. е извършил продажба на два автомобила, във връзка с което е получил общо 4 580,00 лв. От ответника е извършена служебна проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че автомобил с регистрационен номер ***, е придобит от жалбоподателя на 14.09.2017 год. и на 15.09.2017 год. е продаден на трето лице. Идентична фактическа обстановка е изложена и по отношение на автомобил с регистрационен номер [рег. номер], който е придобит от лицето на 30.11.2017 год. и на 01.12.2017 год. същият е продаден от Б. С. на трето лице.

Предвид гореизложеното и при съобразяване действащата нормативна уредба решаващият орган е намерил така извършеното облагане за правилно и законосъобразно. Прието е, че не без значение е и обстоятелството, че и самото ревизирано лице не изразява конкретни възражения, нито пък ангажира нови доказателства. При липса на документи относно цената на придобиване на МПС органите по приходите правилно са определили данъчната основа и съответно са приложили данъчна ставка от 10%. Както е посочено и по-горе в решението на ответния орган доходът от продажба на пътни превозни средства е облагаем по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗДДФЛ. Мотивиран по този начин, директорът на дирекция "ОДОП"-София е изменил процесния РА, както бе посочено по-горе в оспорената част, като установените с РА задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 год. в размер на 3 670,78 лв. са определени на 3 542,80 лв., а начислените лихви за забава в размер на 812,06 лв. са определени на 783,74 лв. Наред с това РА е потвърден в останалата му част. Ответникът е оставил без разглеждане жалбата на С. в останалата й част като недопустима, и е прекратил производството по същата в тази й част. Решението на ответника в прекратителната му част като неоспорено е влязло в сила.

Решението е връчено на С. на 08.02.2024 год., а с жалба от 15.02.2024 год. същият го е оспорил пред настоящия съд. Приети и приложени по делото са всички описани по-горе писмени доказателства.

Представени са и доказателства от Бюрото по труда-гр. Ихтиман, от които е видно, че Стоянов е регистриран като безработен, считано от 13.02.2025 год.

По искане на жалбоподателя е допусната ССчЕ, поставени са въпроси на в.л., но след неколкократно предоставена възможност на жалбоподателя и изрично разпределената док.тежест в процеса, същият не е внесъл указания депозит и съдът е заличил допусната експертиза. Следва да се отбележи, че съдът мотивирано е отказал да предостави правна помощ на жалбоподателя за разноски за поисканото от него експертно заключение.

Разпитани по делото по искане на жалбоподателя са св. Борисов и св. Милатинов. Св. Борисов заявява, че познава жалбоподателя от 6-7 години, приятели са. Банов му е вършил услуги по регистрация в КАТ на негови, на св. автомобили, въз основа на пълномощно. Услугите жалбоподателят извършвал в рамките на около 2 години, ставало въпрос за 4-5 автомобила, не може да каже конкретни дати. Св. не знае какво и дали работи Банов, но за тези услуги, свършването на които отнемали понякога около 7-8 часа, никога не е заплащал възнаграждение. Св. Милатинов познава Банов от повече от 20 години, от едно село са. Не знае жалбоподателят какво работи, последният му регистрира автомобили, въз основа на пълномощно, случвало се 3-4 пъти, не може да каже точни дати, но никога не му е заплащал никакви пари за услугите, веднъж му купил една баничка.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирана страна, за която процесните РА и изменително решение са неблагоприятни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

След извършената служебна проверка съдът намира, че процесните РА и решение на ответния орган са валидни административни актове, издадени от надлежно оправомощени органи в рамките на тяхната компетентност. Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяна на процесния РА, потвърден и изменен с решението на ответния орган в частта му досежно установените задължения по ЗДДФЛ.

По материалната законосъобразност на акта:

По Закон за данък върху доходите на физическите лица:

В настоящия случай при определяне на задълженията с РА е приложен процесуалният ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, като от страна на приходните органи е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (т. 1) и данни за укрити приходи или доходи (т. 2).

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК следва да са установени по несъмнен начин.

Настоящият състав намери, че по делото се установиха приетите от органите по приходите основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК.

По делото няма спор по фактите, спорът е по правната им интерпретация. Несъмнено е между страните, вкл. не се отрича и от жалбоподателя, че в процесния период 2017-2021 год. същият е извършил дейност по регистрация и пререгистрация на МПС в КАТ-София. Следва да се отбележи, че документално е установено извършването на значителен на брой регистрации, а именно 1977 на бр. регистрации на МПС. Всички тези регистрации са на различни ФЛ и ЮЛ, наред с това дейността на лицето по предоставяне на такъв тип услуги се разраства-с всяка следваща година броят на извършените регистрации се увеличава. Същевременно, през целия този период лицето не твърди да има каквито и да било приходи или доходи, за да издържа себе си и детето си. Всичко изложено е мотивирало органите по приходите да приемат, че осъществените през периода 2017-2021 год. сделки-услуги по своята същност представляват независима икономическа дейност. Изведен е извод, че лицето осъществява търговска дейност, въпреки че не е регистриран като търговец, поради което за реализираните от него доходи може да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021 год.

Крайното заключение на органите по приходите е за събрани безпротиворечиви доказателства, че не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, както и за укрити доходи за периода 2017-2021 год.

Горните изводи не бяха опровергани от разпитаните по делото св., чиито показания са лишени от всякаква конкретика досежно броя на регистрираните автомобили и датите на регистрация и пререгистрация. Тези показания в голяма степен се преповтарят като съдържание и ако не бяха данните за още 1975 на бр. регистрации на МПС, извършени от Банов, съдът намира, че би могъл да кредитира същите и да приеме, че става въпрос за услуга на приятелски начала, която няма възмезден характер. При положение, обаче, че се установи, че в процесния период за жалбоподателя не се твърди да има каквито и да било доходи, а същият издържа поне себе си и детето си, същевременно върши услуги, отнемащи понякога по цял работен ден на 1977 лица, както ФЛ, така и ЮЛ, житейски неправдоподобно е да се приеме, че тези услуги са правени за приятели и изцяло безвъзмездно, както твърдят всички насрещни по услугите страни. Съдът поставя под съмнение заявеното от същите поради тяхната пристрастност по различни причини-неотразени плащания в счетоводството на дружествата, заплащане без издаването на фискален бон и прочие. По тези съображения съдът въприема изцяло крайният извод на органите по приходите за наличието на обстоятелства в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Следва да се отбележи, че всяка една от хипотезите е достатъчна да се премине към ревизия по особенния ред. В случая обоснован, като подкрепен с данните по делото, е изводът на ревизиращите, че са осъществени и двете цитирани по-горе хипотези, в резултат на което същите правилно са преминали към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК.

Както бе посочено по-горе, не е спорно между страните извършването на общо 1977 на брой регистрации, пререгистрации, прекратяване на регистрации на автомобили в КАТ-София за периода 2017-2021 год. от страна на Стоянов в качеството му на пълномощник на ФЛ и ЮЛ. Основно и единствено възражение на жалбоподателя е, че предоставените услуги са безвъзмездни, а не са извършвани срещу заплащане, следователно не е налице основание за облагане с ДДФЛ. Съдът намира, че правилно въз основа на приобщените по делото писмени доказателства (данни от КАТ-София) органите по приходите са констатирали, че Стоянов е извършвал търговска дейност и за реализираните от него доходи може да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на доходи или приходи през горния период, който е продължителен, и при липса на такива още по-неприемливи са обясненията му за извършване на горните услуги като приятелски жест и безвъзмездно към значителен брой ФЛ и ЮЛ, които му се доверяват, като го упълномощават да действа от тяхно име и за тяхна сметка.

На следващо място, правилно с оглед установяване размера на облагаемия доход от извършените услуги по регистрация, пререгистрация и прекратяване на регистрация органите по приходите са достигнали до цена на услугите, равна на средната артметична цена на същите услуги, предоставяни за същия период от три дружества, осъществяващи търговска дейност със същия предмет на територията на гр. София (информацията се съдържа на стр. 13 от РД) и същите не са аргументирано оспорени в производството пред по-горестоящия административен орган. В тази вр. не се подкрепя от съдържанието на РД и въобще данните по делото, оплакването на Стоянов в жалбата, че напълно неясно остава за същия как е определена цената на тези услуги.

Като са съобразили всичко изложено по-горе, органите по приходите за всяка една календарна година от 2017 - 2021 год. в табличен вид, неразделна част от РД, са направили изчисление за реализираните приходи от продажби и извършените разходи, и са установили облагаемия доход за всяка година. Същевременно, при определяне на дан.основа за облагане с авансов и годишен данък ревизиращите са съобразили и разходите, които лицето е направило във вр. с дейността си. По изложените съображения, жалбата срещу процесния РА, в частта му досежно допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за 2017, 2018, 2019 и 2021 год., потвърден с решение № 1613 от 14.11.2023 год. на ответния орган, като неоснователна следва да се отхвърли. Неоснователна е и жалбата срещу решение № 1613 от 14.11.2023 год. на ответния орган, в частта му досежно изменението на определените с РА задължения за авансов и годишен данък за 2020 год., главница и лихва, и като неоснователна същата следва да се отхвърли.

По допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:

Следва да се отбележи, че нито в жалбата, нито в о.с.з. и представените по делото писмени бележки не се оспорват констатациите във вр. с установеното задължение за данък върху доход от продажба и замяна на превозно средство. Несъмнено е, че две индивидуализирани в РА МПС, придобити от жалбоподателя, съответно първият на 14.09.2017 год. е продаден на трето олице на 15.09.2017 год., а вторият - придобит от Стоянов на 30.11.2017 год. е продаден на трето лице на 01.12.2017 год. При тази фактическа установеност, съответен на закона е изводът на органите по приходите, възприет и от ответния орган, че приложима е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, а именно доходът е облагаем, подлежи на деклариране и внасяне на данъка в срок до 30.04 на годината, следваща получаването на дохода. При липсата на данни за цената на придобиване правилно данъчната ставка от 10% е приложена към получената сума от 4 580 лв. Жалбата е неоснователна и срещу РА досежно установеното задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, възприето за правилно с решение № 1613 от 14.11.2023 год. на ответния орган.

В заключение съдът приема, че жалбата следва да се отхвърли изцяло като неоснователна. Според правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК изходът на спора обуславя присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата, в полза на ответната страна. Материалният интерес по делото е в размер 18 214,93 лв., от които 14 224,89 лв.-главница, и 3 990,04 лв.-лихви. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа-дължимото възнаграждение при интерес от 10 000 до 25 000 лв. е в размер 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая, предвид заявеното от проц.представител на ответния орган, че се претендира присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 1 300 лв., съдът следва да присъди посочената сума.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Б. С. от [населено място], [община], срещу РА № Р22002322006407-091-001 от 31.07.2023 год., издаден от органи по приходите, частично потвърден и изменен с решение № 1613 от 14.11.2023 год. на директор на дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017-2021 год. и за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, общо в размер на 14 224,89 лв.-главница, и 3 990,04 лв.-лихва.

ОСЪЖДА Б. Б. С. от [населено място], [община], да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП сумата от 1 300 (хиляда и триста) лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд.