РЕШЕНИЕ

№ 2261

Плевен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
   

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20247170701049 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Делото е образувано по жалба с вх.№7127/20.12.2024 г. подадена от С. И. И. с [ЕГН], с постоянен адрес гр.Тръстеник [улица], обл. Плевен, чрез адв.В. от АК-Плевен, против Експертно Решение № 00220 от зас. № 069 от 28.11.2024 г. /по-долу ЕР/ на Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/.

В жалбата се сочи, че на 06.12.2024 г. е получено ЕР на НЕЛК, с което на жалбоподателя са определени 40% /четиридесет процента/ ТНР, със срок 3 години, и се твърди, че ЕР на НЕЛК е постановено в противоречие на материалния закон, същото е необосновано и не е мотивирано, не е съобразена Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, в резултат на което са засегнати законните права на И. като гражданин в неравностойно положение.

Твърди се, че актът е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства по преписката, не са събрани всички относими медицински документи и не е описан целият здравословен статус. НЕЛК се е произнесла въз основа на документи в медицинското досие, която документация според оспорващия е непълна. Не са събрани доказателства относно другите му заболявания, нито са приложени изследвания, каквито следва да бъдат налични с описаното в жалбата пред НЕЛК. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 61 и чл. 62 от НМЕ, тъй като степента на увреждането се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, лабораторни изследвания и медицинска документация, като се съобщава на лицата, какви изследвания следва да направят. Счита, че решението на НЕЛК е постановено в нарушение на принципа на истинност - чл. 7 от АПК и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно чл.63, ал.1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Определянето на крайния процент намалена работоспособност се следва съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ.

От анализа на посочените разпоредби и от приложената по делото медицинска документация се налага изводът, че процентът ТНР не е правилно определен от ТЕЛК. Съгласно т. 15.4. за неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит се определя 50% трайно намалена работоспособност. В настоящия случай става въпрос за лице с остатъчен траен двигателен дефицит, който е установен видно от приложените документи. Следва да се съобрази, че разпоредбата на т. 15.4. установява няколко отделни хипотези, които са разграничени граматически със запетаи, както следва: 1 Неколкократно оперирани лица; 2. Лица без повлияване; 3. Лица с усложнения; 4. Лица с остатъчен траен двигателен дефицит. Установява се наличието на траен двигателен дефицит, поради което неправилно процентът трайно намалена работоспособност е определен по т. 15.3, вместо по т.15.4. от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза. Без значение е, че до настоящия момент колко операции има, тъй има траен двигателен дефицит и попада в една от хипотезите на т. 15.4.

Счита, че ЕР се явява материално незаконосъобразно като цяло, като при постановяването му не са разграничени заболяванията на освидетелстваното лице.

Моли да се отмени ЕР, като се присъдят разноски, прави и доказателствени искания, включително за назначаване на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

От ответника по делото - Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ не е депозиран писмен отговор по жалбата, въпреки дадената възможност с определение № 736/21.02.2025 г. /л. 180-181/.

В съдебно заседание оспорващият С. И. И., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. В. В. с пълномощно по делото. Моли да се уважи депозираната жалба. Счита, че решението на НЕЛК не е мотивирано, не са спазени административно-процесуалните правила, както и не е определен правилно общият процент за намалена работоспособност. Видно от заключението на вещите лица е, че има разминавания, дори същите са установили и добавили още два процента към написаните заболявания, като се установява, че не е описан подробно функционалният дефицит в мотивите на решението. Моли да се присъдят разноските по делото, съобразно представения списък. Представя в определения от съда срок писмени бележки, в които отново навежда твърденията в жалбата, като иска след отмяната на ЕР съдът да се произнесе по същество.

Ответникът НАЦИОНАЛНА ЕКСПЕРТНА ЛЕКАРСКА КОМИСИЯ, Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпило писмено становище, чрез юрк.Д. /л.323-324/ моли да се даде ход на делото и да се приеме СМЕ. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, моли да се отхвърли, тъй като ЕР е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания, липсва нарушаване на административно-производствените правила, правилно е приложен материалният закон. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя и на другите заинтересовани страни.

Заинтересованите страни ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина“ София ЕАД в състав д-р Б. Х. – ортопед, д-р З. Т. – педиатър и д-р М. К. – интернист, ТП на НОИ гр. Плевен, РД „Социално подпомагане” гр. Плевен, Агенция за хора с увреждания, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становища по делото.

Административен съд-Плевен, десети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Експертно Решение № 00220 от зас. № 069 от 28.11.2024 г. е получено от пълномощника адв. В. на 06.12.2024 г., видно от обратната разписка на л. 30. Жалбата срещу него е подадена директно в съда на 20.12.2024 г., видно от поставения вх.№ на съда (л.2).

Съгласно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на Административно-процесуалния кодекс. Следователно приложим е 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. И. е с постоянен и настоящ адрес гр.Тръстеник, общ.Долна Митрополия, видно от справката от НБД на л.21. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Експертно Решение № 00220 от зас. № 069 от 28.11.2024 г. на Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия /л.л.28-29/. Същото е издадено по отношение на жалбоподателя, като е посочен негов постоянен и настоящ адрес в Испания. Посочено е, че се касае за преосвидетелстване, потвърдено е обжалваното пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК по всички поводи. Оценката на ТНР е 40 %, за три години. Посочено е, че е налице общо заболяване: Лумбална спондилоартроза. Състояние след оперативно лечение. Без описан функционален дефицит. Противопоказани условия на труд: тежък физически труд. Като мотиви от НЕЛК-хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания е посочено: „В обжалваното ЕР на ТЕЛК е приета Дг. „Лумбосакрална спондилоартоза. Състояние след оперативно лечение.“ Пациентът е опериран на 16.12.2020 г. с ламинектомия Л4. Фасетектомия Л4. Декомпресия на страничния рецесус. Транспедикуларни винтове на Л4, Л5, Ес 1. На проведен контролен МРТ (16.01.2023 г.) фиброза около десния Л4 корен. В мед. документ от 04.04.2023 г. е вписано: Механична болка в кръста, неирадиираща, без клаудикацио, без двигателни изменения. За състояние след проведено оперативно лечение по повод лумбална спондилартроза, без описан двигателен дефицит по част 7 т. 15.3, се следват 40%. В подробен медицински доклад от 2020 г. е вписан: Субклиничен хипотиреоидизъм при еднократна стойност на ТSH - 8. Консултации от ендокринолог и ехографски данни за хетерогенна структура с множество хипоехогенни нодули. Хормонално проследяване TSH - 4.88 (04.- 4.5) Назначено заместително лечение в ниска дневна доза. В ЕР на ТЕЛК не е обсъждано. На основание чл. 4 от ПУОРОМЕ, НЕЛК не се произнася, тъй като експертизата се извършва за предварително уточнени заболявания и стадий на тяхното развитие, отразени в медицинските документи. НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи.“

Производството по освидетелстване е започнало след писмо от ТП на НОИ Плевен до РКМЕ към СРЗИ /л.154/, в което се сочи, че се изпращат по компетентност постъпили медицински документи от Испанския осигурителен институт на И. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В същия смисъл е и последващо писмо между същите ведомства, приобщено на лист 131а, гръб. Към МЕД е приобщена медицинска документация от Испания, преведена на български език /л.л.82-122, 132-178/.

Постановено е Експертно решение № 0275/12.05.2023 год. на ТЕЛК- ІІ състав при ІІ МБАЛ – София ЕАД /л.128/, относно С. И., с оценка на работоспособността: 40%. „Водеща диагноза: Увреждания на межпрешленните дискове в поясните и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Общо заболяване: Дискова болест Л4-Л5-Ес1 - състояние след задна вертебродеза. Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение: От превода има данни за дискова болест в лумбален отдел на гр. стълб, хронично персистираща и с необходимост от операция - задна вертебродеза и извършена такава през м. 09.2020 г. За персистираща дискова болест с ниво Л4-Л5-Ес1, с извършена операция - задна вертебродеза (м. 09.2020 г.), се следва - ч.7 т. 15.3.- 40% ТНР. Процентът е 40% ТНР, за 3 години.“.

Срещу това ЕР на ТЕЛК е подадена жалба от И., чрез адв. В. /л.л.76-79/, в която се сочи, че същото ЕР се оспорва по отношение на процента ТНР и срока, за който същият е определен.

По обжалването е постановено Експертно решение № 00422/16.10.2023 год. на НЕЛК по отношение на С. И. (л. 60-61). Със същото НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. Посочено е, че процедурата в НЕЛК е разкрита по повод жалба на лицето срещу Експертно решение на ТЕЛК. В решението е посочено: „В Медико-експертното досие (МЕД) е приложена медицинска документация, преведена от испански език, от която е видно, че лицето е оперирано на 16.12.2020 г. в Неврохирургия на Университет X. Х. Д. гр. Мадрид за Лумбосакрален спондилартрит. Извършена е ламинектомия Л4, дясна долна Л4 фазектомия. Декомпресия на страничния рецесус. Поставени са двустранни транспедикулярни винтове в Л4, Л5 и Ес 1 с добър рентгенологичен контрол. МРТ на поясен гръбнак от 16.01.2023 г. - постоперативни промени с фиброза около десния Л4 корен, които могат да са свързани с настоящето клинично състояние. За състояние след операция за лумбален спондилартрит и поставяне на артродеза, без данни за остатъчен траен двигателен дефицит се следват 40 % ТHP по т. 15.3, ч.7. В ЕР на ТЕЛК не са обсъждани увредите на поясен гръбнак, не е изискана консултация с ортопед; не е обсъждано състоянието на артродеза на гръбнака. НЕЛК отменя и връща решението за ново освидетелстване от ТЕЛК, като препоръчва да съобрази установеното.“.

След връщането е постановено Експертно решение № 00549/23.07.2024 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Кмлементина“ София ЕАД относно С. И. /л.59/. В същото се сочи: „Оценка на ТНР 40%. Поставени са диагнози: Лумбална спондилоартроза. Състояние след ламинектомия Л4, дясна долна Л4 фасектомия и декомпресия на страничния рецесус. Транспедикуларни винтове на Л4, Л5, Ес 1. ЕР на ТЕЛК е съобразено с изискванията на НЕЛК.“

Срещу това ЕР на ТЕЛК е подадена жалба до НЕЛК от И. чрез адв. В. /л.л.52-55/, в която се сочи, че същото се оспорва по отношение на определения процент ТНР. Твърди, че не са взети предвид всички заболявания, включително придружаващи, и същите се отнасят към други точки от Приложение №1 към НМЕ, обуславящи по-висок процент ТНР.

Именно след направеното обжалване на ЕР на ТЕЛК е постановено процесното решение на НЕЛК, срещу което е подадена жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Съдът е приел по делото писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебно- медицинска експертиза за изясняване на спора от фактическа страна.

Заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е приобщено на л. 306-314 по делото. Съдът кредитира заключението, което отговаря ясно и изчерпателно на поставените задачи. Съгласно последното, от събраните материали по делото е видно, че лицето страда от следните заболявания:

1.Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия. Дискова болест Л4-Л5-Ес1 - състояние след задна вертебродеза. Проведеното оперативно лечение на гр. стълб на 16.12.2020 г. включва ламинектомия Л4, дясна долна Л4 фазектомия, декомпресия на страничния рецесус. Поставени са двустранни транспедикулярни винтове в Л4, Л5 и Eс1. При контролен преглед на 04.04.2023 г. е преценено, че пациентът е показан за симптоматично лечение (обезболяващи и рехабилитация) и е препоръчано намаляване на телесното тегло.

2.Лумбална спондилоартроза, доказана с рентгенография на лумбални прешлени от 17.06.2024 г. и потвърдена от преглед на 18.08.2024 г. с наличие на изразена субхондрална остеосклероза, изразени предно-ръбови остеофити, изгладена лумбална лордоза, остеопоротична костна структура.

3.Субклиничен хипотреоидизъм, който е вероятно в еутиреоидно състояние на фона на провежданата заместителна терапия с Еутирокс. Последният преглед във връзка със заболяването е бил през м. 12.2020 г. В МЕД не са приложени документи от проследяване при ендокринолог през периода 2021 - 2023 г.

4. На 08.01.2023 г. пациентът е консултиран с психиатър поради тревожност и тъга във връзка с хроничната болка, назначено е лечение, но не са приложени документи от проследяване на състоянието.

След извършената оперативна интервенция на 16.12.2020 г., жалбоподателят е с оплаквания от рецидивираща болка в кръста, която не се повлиява от приложение на медикаменти, рехабилитация и инфилтрация. При контролен ЯМР през м. 01.2023 г. са установени постоперативни промени с фиброза около дясното Л4 коренче, които могат да се свържат с настоящето клинично състояние. Не са открити признаци на стеноза на гръбначния канал или рецидив на херния. От преглед през м. 04.2023 г. не е препоръчано провеждането на нова хирургическа интервенция. Назначено е продължаване на симптоматичното лечение и намаляване на телесното тегло.

Единствената разлика между установеното от вещите лица и приетото от ТЕЛК и НЕЛК е свързано с новопредставените документи (рентгенография на лумбални прешлени от 17.06.2024 г. и консултация с ортопед от 18.08.2024 г.)

В консултацията с ортопед на 18.08.2024 г. е отбелязано, че пациентът се придвижва самостоятелно (без помощни средства) и е с ограничени активни и пасивни движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб, което е очаквано във връзка с извършената вертебродеза. В разчитането на рентгенографията са описани остеофити (шипове) и промяна в костната структура (субхондрална остеосклероза и остеопоротична промяна на костта), които са белег за дегенеративни промени в гръбначния стълб във връзка с възрастта, телесното тегло, проведената оперативна намеса.

Независимо от болковите усещания, които изпитва пациентът, при проведените образни изследвания през 2023 г. и 2024 г. не се установяват изменения, които да доведат до трайни двигателни смущения и двигателен дефицит.

Съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, водеща при определяне на степента на трайно намалена работоспособност е степента на функционален дефицит. В конкретния случай няма обективни предпоставки за двигателни нарушения от образните изследвания. При проведените консултации със специалисти не са описани нарушения в походката, пациентът се придвижва самостоятелно, без помощни средства.

За заболяванията на лицето се следват общо 42 % т.н.р. както следва:

Съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които е посочен определен отделен процент, общата оценка се получава като към заболяването с най-висок процент се прибавят 20 % от сумата на останалите съпътстващи увреждания. В конкретния случай - 40% т.н.р. (радикулопатия и оперативно лечение) + 20% от 10% т.н.р. (съпътстваща спондилоартроза) определят краен резултат от 42 % т.н.р.

Съгласно представената в делото медицинска документация С. И. е диагностициран с „Лумбосакрална спондилоартоза (спондилартрит)“ - дегенеративно заболяване на междупрешленните дискове и образуване на остеофити („шипове“) в поясно-кръстцовата област.

По този повод му е извършена операция в края на 2020 год. - ламинектомия и фиксация с винтове от трети поясен до първи кръстцов прешлен.

Последните приложени изследвания (ЯМР от 2023 год.) показват „следоперативни промени с фиброза около корена на четвърти поясен прешлен (Л4) вдясно, без признаци на стеноза на гръбначния канал или рецидив на херния“.

Не е описан функционален дефицит, основното оплакване са „механична болка в кръста и десен Л5 ишиас“.

През същата (2020 год.) година е диагностициран с хипотиреоидизъм, назначено е лечение. Няма друга информация в тази насока.

Спондилартрозата е дегенеративно заболяване, което не подлежи на излекуване.

В МЕД няма данни за функционален дефицит на лицето, които да не са били обсъдени в издадените от ТЕЛК и НЕЛК експертни решения.

Заболяванията на С. И. изискват периодично проследяване от специалист и по негова преценка провеждане на допълнителни изследвания или промяна в лечебния план.

В о. с. з. ВЛ поддържат заключението. В отговор на зададените въпроси посочват, че И. има артрозни промени по гръбначния стълб във връзка с възрастта и проведената оперативна намеса. ТНР се увеличава от 40 на 42 %, която промяна не е съществена. Механичната болка в кръста е свързана с това, че той има в кръста вертебродеза. Поставени са винтове в лумбалните прешлени. Това са чужди тела, от които е нормално да има неприятни усещания. Без функционален дефицит означава, че той все пак се движи, въпреки че има болка, дори не се е налагало да ползва помощни средства. Заболяването има хронично прогресиращ ход и с напредване на възрастта тенденцията е да се влошава.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Видно от чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

По отношение на компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт съдът съобрази следното: съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, пред НЕЛК се обжалват ЕР на ТЕЛК. НЕЛК е била сезирана с жалба от освидетелстваното лице, подадена в срок, по отношение на определения процент и срок на ТНР, както и по отношение на твърденията, че не са взети предвид всички заболявания, включително придружаващи, и същите се отнасят към други точки от Приложение №1 към НМЕ, обуславящи по-висок процент ТНР. НЕЛК се е произнесла по така направеното оспорване с обжалваното ЕР.

С оглед на изложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган – НЕЛК, който е бил надлежно сезиран с редовна жалба. Същият акт се оспорва изцяло, като се сочат нарушения, довели до определяне на неправилен процент ТНР.

ЕР на НЕЛК е писмено, в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, като по отношение на спазването на формата с оглед наличието на мотиви, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобрази следното:

В чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ е описан административният ред за обжалване на решенията на ТЕЛК, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. Видно от приобщените доказателства, в случая този ред е спазен, като решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК в законовия срок.

В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза, но не е приложен правилно материалният закон.

По отношение на мотивите, съобразяването със съществените административно-производствени правила и материалния закон, и с оглед твърденията в жалбата, съдът съобразява следното:

Съдът приема заключението на СМЕ като пълно и задълбочено, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Експертизата установява, че е налице заболяване – лумбална спондилоартроза, за което не е определен % ТНР в ЕР на НЕЛК. Такъв процент в размер на 40 % е определен само за заболяване №1 от заключението на СМЕ - Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия. Дискова болест Л4-Л5-Ес1 – състояние след задна вертебродеза, като ВЛ подробно описват и проведеното оперативно лечение във връзка със същото заболяване.

По отношение на лумбалната спондилоартроза ВЛ посочват, че същата е отделно заболяване, посочено под №2 в списъка със заболявания в СМЕ, което съгласно ч.1, р.4, т.4.1 от Приложение № 1 към НМЕ обуславя ТНР в размер на 10 %. При съобразяване на Приложение № 2 към НМЕ, крайният процент ТНР става 42 %, като ВЛ извършват съответното изчисление.

Така направените изводи се споделят от настоящия съд, като се съобразява, че съгласно ч.1, р.4, т.4.1 от Приложение № 1 към НМЕ за: 4. Дегенеративни промени на гръбначния стълб: 4.1. с ограничени функционални нарушения – 10 %; В о.с.з. ВЛ сочат, че освидетелстваният има механична болка в кръста, свързана с това, че „има в кръста вертебродеза - поставени са винтове в лумбалните прешлени. Това са чужди тела, от които е нормално да има неприятни усещания. Без функционален дефицит означава, че той все пак се движи, въпреки че има болка, дори не се е налагало да ползва помощни средства.“

Въз основа на така описаното състояние от ВЛ може да се направи извод, че поради поставените винтове в лумбални прешлени на гръбначния стълб И. изпитва определена болка и дискомфорт, които се отразяват на неговото самочувствие и работоспособност, но въпреки това продължава да се движи, като дори не му се е налагало да ползва помощни средства.

Като не е определил % ТНР за второто заболяване „лумбална спондилоартроза“, НЕЛК е нарушил материалния закон и е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и да се върне преписката на НЕЛК за постановяване на ново ЕР.

Следва да се отбележи, че при предходната отмяна на ЕР на ТЕЛК, НЕЛК изрично е посочила, че причина за отмяната е фактът, че „В ЕР на ТЕЛК не са обсъждани увредите на поясен гръбнак, не е изискана консултация с ортопед, не е обсъждано състоянието на артродеза на гръбнака“. След връщането е проведена консултация с ортопед, поставена е диагноза, но не е определен % ТНР за същата в ЕР на ТЕЛК. Отделно е обсъдено състоянието на артродеза на гръбнака, като същото е отнесено към заболяване №1 от списъка към СМЕ, за което е определена ТНР в размер на 40 %.

С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото за установено отделно заболяване не е определен процент ТНР, въпреки че заболяването е посочено в Приложение №1 към НМЕ.

ЕР е в несъответствие и с целта на закона, който изисква за всички доказани заболявания да се определи съответния процент ТНР, ако същите са посочени в Приложение №1 към НМЕ, който процент да се отрази на крайния % ТНР.

По останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява следното:

С обжалваното решение на НЕЛК не е отменено ЕР на ТЕЛК Плевен, както се твърди в жалбата, а е потвърдено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Княгиня Климентина“- София ЕАД. НЕЛК не се е произнесъл по същество, както се твърди в жалбата.

Липсва нарушение на чл. 35 от АПК и актът не е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства по преписката. Към МЕД е приобщена цялата медицинска документация, включително е направен превод на тази, която е на испански език, и са събрани всички относими медицински документи. Описан е целият здравословен статус на И.. Приложени са ренгенография и документ за преглед от ортопед, които са извършени след предходната отмяна на ЕР на ТЕЛК, и за които НЕЛК при предходното разглеждане е указала да бъдат извършени. Не е вярно, че документацията в медицинското досие е непълна. Именно въз основа на същата ВЛ изграждат своето заключение, като жалбоподателят не представя документи, които да не са налични в МЕД. В жалбата до НЕЛК са описани различни документи, които са представени, и същите заедно с тази жалба са станали част от МЕД, поради което твърдението, че не са приложени приобщените към жалбата изследвания, е неоснователно.

При повторно разглеждане НЕЛК няма право да върне преписката на ТЕЛК за ново произнасяне, а следва да се произнесе по същество.

При заболяването, попадащо в хипотезата на част 7, т.15.3 от Приложение №1 към НМЕ, следва да се опише двигателния, а не неврологичния дефицит, като в ЕР е описано, че е налице „механична болка в кръста, неирадиираща, без клаудикацио, без двигателни изменения“. Никъде в медицинската документация не са налице данни за „дразнене на шийните коренчета“, както се твърди в жалбата, и което е трябвало да бъде взето предвид.

Липсва нарушение на чл. 61 и чл. 62 от НМЕ, като в жалбата неправилно е цитирана старата редакция на чл. 62 от НМЕ като приложима. Съгласно чл. 62 от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм. и доп., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) "Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. " В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето /това е ПУОРОМЕРКМЕ/, която гласи: (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предишна ал. 1, изм., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) "По изключение за нуждите на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, териториалнитe експертни лекарски комисии извършват клиничен преглед в следните случаи:

1. когато цялата медицинска документация на лицето, съхранявана от личния лекар (лекуващия лекар)/ЛКК, е унищожена/загубена;

2. когато лицата поради медицински показания не са в състояние да се снабдят с необходимата медицинска документация, те се освидетелстват/преосвидетелстват въз основа на преглед на място (в дома, в болнично или в друго заведение);

3. когато ТЕЛК потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията;

4. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред. "

Съдът намира, че не са налице посочените в чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ хипотези, поради което правилно освидетелстването е извършено само по документи. ТЕЛК също е осъществило освидетелстването по документи, въз основа на действащата към датата на произнасянето му разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушен принципът на истинност по чл. 7 от АПК.

В жалбата неточно е цитирана и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Съгласно същата в действащата към момента на прегледа в НЕЛК редакция (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) "Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.".

Твърденията, че в случая следва да се приложи т. 15.4. от част 7 на Приложение № 1 към НМЕ е неоснователно, доколкото ВЛ също установят, че лицето няма двигателен дефицит. При влошаване на здравето на освидетелстваното лице, то има право да иска предсрочно преосвидетелстване – в този смисъл е чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. ВЛ обаче сочат, че към настоящия момент доказателства за такова влошаване не са налице.

Съдът не може да се произнесе по същество и да определи % ТНР с оглед естеството на административния акт.

С оглед на изложеното, оспореното ЕР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му са спазени съществените административно-производствените правила, но не съответства на материално-правните разпоредби и на целта на закона и следва да се отмени.

Доколкото с оглед естеството на ЕР съдът не може да се произнесе по същество, делото като преписка следва да се върне на НЕЛК за постановяване на ново решение по предявената жалба от И., при съобразяване с установеното от неоспорената СМЕ и изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Това следва да стане, без да се връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне. В разпоредбата на чл.51, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ (Нова – ДВ, бр. 23 от 2024 г.) е въведен принципът, че само веднъж ЕР на ТЕЛК може да се отмени и да се върне за ново произнасяне, което в настоящия случая вече е ставало. ЕР на ТЕЛК следва да се отмени от НЕЛК и да се постанови ново, в което да бъдат взети предвид както основното заболяване по ч.7, т.15.3, така и заболяването лумбална спондилоартроза, което попада в ч.1, р.4, т.4.1, да се съобрази % ТНР за същото по тази точка, и да се определи краен % ТНР съгласно Приложение №2 към НМЕ.

Съгласно чл.174 от АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. Доколкото произнасянето е само по документи, които са събрани, следва НЕЛК да постанови ново ЕР в 14-дневен срок от получаване на делото като преписка, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски. Своевременно е направено искане за възстановяване на деловодни разноски, за които е представен списък /л.325/. Искането е основателно за сумата от 1000 лв. – депозит за ВЛ, които са действително внесени, видно от документите на л.286, л.293. Не следва обаче да се присъди поисканият адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, доколкото съгласно договора за правна защита и съдействие /л.6/, по който договор адвокатско възнаграждение в този размер е уговорено, се сочи, че същото следва да се заплати на банкова сметка (индивидуализирана), но по делото не е представен документ за банков превод. Поради недоказване на реално плащане на тези разноски, същите не следва да се присъждат, и поради това е безпредметно да се съобразява по отношение на тях възражението за прекомерност от страна на ответника.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Експертно Решение № 00220 от зас. № 069 от 28.11.2024 г. на Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия.

ВРЪЩА делото като преписка на Национална експертна лекарска комисия за постановяване на ново експертно решение в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение, при съобразяване с изложените в него указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на С. И. И. с [ЕГН], с постоянен адрес гр.Тръстеник, [улица], обл. Плевен, сумата от 1000 лв. (хиляда) лева, представляваща деловодни разноски за експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС - Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

Съдия:  
   
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�