Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба от Агенция пътна инфраструктура (АПИ), чрез юриск. Димитров против Решение № 145 от 9.05.2025 г., постановено по НАХД № 166/2025 г., по описа на PC – Ботевград, с което е отменен ЕФ 8504412462, издаден от АПИ. Оспорва решението като незаконосъобразно и неправилно. Не е съгласен с изводите на районния съд за приложението на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая. Моли за отмяна на решенето и потвърждаване на ЕФ.

Ответникът – Е. Г. И., чрез адв. Модева излага съображения за правилно съдебно решение като сочи и че е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Претендира разноски по делото.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и правилност на постановеното от РС съдебно решение.

Административен съд София-област, втори касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното решение РС е отменил ЕФ, с който на Е. Г. И. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 300 лева. Осъщественото нарушение се изразява в това, че на 18.01.2021 г., в 07:22 часа, пътно превозно средство лек автомобил "модел и марка“ СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО 1.6 И„ с per. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 1790, с 2 оси, категория ЕВРО 3, се движел в община Ботевград, по път 17, км 6+393, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа и за лекия автомобил не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата пътна такса.

РС е отменил ЕФ като е приел така описаната обстановка, но е обосновал извод за маловажност, а именно: че дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за допуснато от Е. И. нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, е правилна, според съдебния състав има основания за третиране на конкретния случай като маловажен. Решението на РС настоящата касационна инстанция приема за правилно, но със следните съображения:

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът преценява, че съгласно чл. 81, ал. 3 от НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. В случая с оглед вида на наложеното наказание - "глоба", това е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в ред. ДВ, бр. 26 от 2010 год. - три години. Следователно, срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и половина от извършване на деянието и към настоящия момент е изтекла абсолютната давност от четири години и шест месеца. Поради което, решението на РС е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на ответникът се дължат разноски на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в размер на 400 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – София област, II -ри касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145 от 9.05.2025 г., постановено по НАХД № 166/2025 г., по описа на PC – Ботевград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Е. Г. И. разноски по делото в размер на 400 лева.

Решението е окончателно.