Образувано е по жалба на Е. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. С. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000749/03.11.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени процесуални нарушения – липса на уведомяване и нарушено право на защита, при недоказано нарушение и неправилно приложение на материалния закон, включително неспазване на задължението за уведомяване при прекратяване на регистрацията на МПС.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се представлява лично и от адв. С., който поддържа жалбата, и моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът - началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, чрез юрк. М. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Приобщен по делото е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4731205/02.11.2025 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: на 02.11.2025 г., около 05:55 часа в [населено място], по бул. „Б.“ пред № 230 А. управлява по посока изток-запад личния си лек автомобил Н. П. с регистрационен № [рег. номер], като при извършената проверка е установено, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за липса на ЗГО на 28.10.2025 г. Справка РСОД 737.

В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: 2 броя рег. табели с № [рег. номер]. Актът е подписан от нарушителя без възражение.

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН, на 03.11.2025 година, е била издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив е наложил на Е. А. А. мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторна превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът А. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Като част от административната преписка са представени: Мотивирана резолюция № 25-1030-[рег. номер]/03.11.2025 г.; Данни за служебна промяна на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер]; Справка за нарушител/водач; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 година на директора на ОДМВР - Пловдив, с която е оправомощил длъжностните лица които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6, и т. 7 от ЗДвП; Заповед № 8121к-2836/11.03.2024 г. за преназначаването на ст. инспектор Р. К. П. на длъжност началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

От стана на жалбоподателя са представени: възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН GA № 4731205/02.11.2025 г., снимки на стикера, който се поставя на предно образно стъкло на автомобила във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според нормата на чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - началник група към ОДМВР Пловдив, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и заповед № 317з - 3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. По делото е представена и заповед № 8121к-2836/11.03.2024 г. за преназначаването на ст. инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В съдържанието на заповедта е посочено наименованието на органа-издател и неговият адресат, има конкретни фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на относимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на чл. 171, т. 1, б.“з“, гг) от ЗДвП. Процесната ПАМ е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Съдът не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съдът намира обаче заповедта за материално незаконосъобразна по следните мотиви:

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б.“з“ гг) от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3 във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Приложеният по преписката АУАН серия GA № 4731205/02.11.2025 г. е изготвен и подписан от компетентно длъжностно лице. Съдържанието на АУАН отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗАНН във вр. с препращането от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя. АУАН е редовно съставен и се ползва от презумцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Това ще рече, че органът е доказал качеството на жалбоподателя като водач на МПС. По дефиницията на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП жалбоподателят е управлявал лекия автомобил.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Видно от справката на КАТ, регистрацията на МПС е служебно прекратена на 28.10.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционният фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Посочената норма на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ обаче същата вече има друго съдържание, което не изисква уведомление на собственикът на МРС. Това обаче е така, защото такова уведомление дължи Информационният център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

По делото няма доказателства на коя дата е изпратено такова уведомление от информационния център, за да се приеме, че прекратяването на регистрацията е извършено валидно. Тоест в конкретната хипотеза по делото няма данни да е била изпълнена процедурата на уведомяване на водача, нито такава каквото е била към 28.10.2025 г., нито такава, каквато е била и към 03.11.2025 г. По делото няма доказателства за уведомяването на собственика за липса на застраховка ГО нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че и изпълнен фактическият състав на чл.574, ал.10 КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването на чл.574, ал.11 от Кодекса на застраховането, съответно да се прекрати регистрацията на автомобила, което от своя страна да води до извършено нарушение от него на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която да обоснове прилагането на процесната ПАМ на това основание.

В допълнение следва да се посочи, че според представения с преписката АУАН претендираното нарушение е извършено на 02.11.2025 г. около 5,55 ч. След извършена служебна справка се установява, че за процесния автомобил – по номер и рама, е налице застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност", която е сключена на 02.11.2025г. 12:00:00ч. със срок до 01.11.2026г. 23:59:59ч. Възстановяването на регистрацията на превозното средство е осъществена по реда на чл. 21, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни да регистрираните ППС, според която Възстановяване на регистрацията на превозно средство, прекратена по чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 8, се извършва: 1. (в сила от 1.07.2016 г. - ДВ, бр. 30 от 2016 г.) служебно – при предоставени данни от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от Кодекса за застраховането за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Предвид изложеното, след като към датата на издаване на оспорената заповед - 03.11.2025г., следва да е налице служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, поради което отсъства основанието за прилагане на оспорената ПАМ. След като това е така, е напълно безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо него придобива санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват за внесената държавна такса в размер на 10 лева за образуване на делото и платения хонорара за един адвокат в размер на 500 лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 76 от 20.10.2025 г. съобразно предвиденото по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000749/03.11.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив, да заплати на Е. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.