Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Г. С., с адрес ***, чрез адв. М. Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000108/15.12.2025 г., издадена от началник група към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново. Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Излага подробни доводи, че автомобилът е бил противозаконно отнет от трето лице, за което е образувано досъдебно производство. Подчертава, че не е предоставяла автомобила си на неправоспособен водач и е станала обект на престъпление. Моли за отмяна на заповедта. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата – началник група към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2025 г. около 1,35 ч. непълнолетният Ш. Р. Ш. минавайки пеш покрай къща в ***, надникнал през прозорците и видял оставени ключове за автомобил на масата. Проникнал в къщата през незаключените врати, взел ключовете и се качил в автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, който бил паркиран отвън. Малко по-късно направил ПТП, изплашил се и избягал пеш от мястото на произшествието, като оставил автомобила.

На 12.12.2025 г. е образувано досъдебно производство от прокурор при РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица за това, че на 07.12.2025 г. в гр. Лясковец противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на К. Г. С., от владението на П. В. К., без нейно съгласие и с намерението да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство – престъпление по чл. 346, ал. 2, т.1 във в. с ал. 1 от НК.

При тази фактическа обстановка е издадена от ответника процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000108/15.12.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 14.01.2026 г., която я е оспорила с жалба, подадена на 23.01.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка, както и материалите по образуваното досъдебно производство.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид оправомощаващата Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново. Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП се налага ПАМ „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година“.

В случая е безспорно, че автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач. Формалното основание на закона на пръв поглед е налице. Установено е обаче, че собственикът не е предоставил МПС-то на неправоспособния. Напротив, автомобилът е противозаконно отнет. Вярно е, че законът не изисква доказване на субективен елемент – вина или конкретни конклудентни действия на собственика на автомобила, но при наличие на престъпно поведение, извършено от неизвестно за собственика лице, против волята му и засягащо правото му на собственост, то извършването му не може да не се вземе предвид. Под формулировката "както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства" ЗДвП има предвид неуказването на достатъчен контрол върху собствеността, респ. невзимането на ефективни мерки за това автомобилът да не попадне в ръцете на неправоспособен водач, но не и хипотезата на извършено престъпление от общ характер, което при всички случаи е извън волята на собственика и възможността му да го предотврати.

Не се установява жалбоподателката да има съпричастност – пряка или непряка, към поведението на водача на отнетия автомобил. Целта на закона с посочената разпоредба е превантивно въздействие върху собственици, които съзнателно или поради небрежност допускат подобни нарушения. Налагането на ПАМ на пострадал от престъпление собственик, за извършено нарушение с предмета на престъплението, не постига целите на чл. 171 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН, а превръща жертвата в санкционирано лице. Подобно тълкуване би било в противоречие с основните принципи на административното право.

Следва също така да се посочи, че във връзка със случая е било образувано досъдебно производство преди издаване на заповедта. Задължение на органа е да изясни фактическата обстановка преди да издаде акта. Следователно, заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила, а също така и в противоречие с целта на закона, тъй като не са налице предпоставки за реализиране на превантивен, преустановителен или възстановителен ефект, по отношение на нейният адресат. По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдятт направените по делото разноски, възлизащи на 5,11 евро – платена държавна такса и 200 евро – платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0268-000108/15.12.2025 г., издадена от началник група към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на К. Г. С., [ЕГН], с адрес ***, сумата от 205,11 евро /401,16 лв./ представляваща разноски по делото.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.