РЕШЕНИЕ
№ 3286
Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180702226 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 76, ал. 5 ЗЗО. Образувано е по жалба на „Лайф Съпорт медикъл“ ЕООД, ЕИК206290103, седалище [населено място], подадена чрез пълномощника адв.Д. против Заповед за налагане на санкции №РД-01-91/29.08.2024г., поправена със Заповед №РД-01-102/19.09.24г. на Директора на РЗОК-Плевен. В жалбата се навеждат доводи за нищожност поради липса на компетентност на органа, алтернативно незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Излагат се съображения, че издаденият административен акт страда от съществени пороци относно описанието на обстоятелствата, касаещи наведените с него нарушения, послужили като основание за налагане на санкция. Посочва се, че санкциите са неясни и не може да се определи действителната воля на органа. Оспорват се и така посочените в акта констатации за нарушения. Иска се неговата отмяна. Претендира разноски. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, като чрез процесуалния си представител адв.Дацов ангажира писмено становище за допустимост и основателност на жалбата. По същество на спора в писмени бележки поддържа становището си за нищожност. Излага и съображения, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Ответникът по жалбата – Директор на Регионална здравноосигурителна каса - Плевен, редовно уведомен, чрез пълномощника си юрк.Г. с писмен отговор оспорва жалбата като недопустима, а разгледана по същество като неоснователна. По същество на спора в писмена защита са изложени доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед и моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна съдът намира за установено следното: По повод докладна записка вх.№164-17/02.07.2024г. на контрольор при РЗОК-Плевен е издадена Заповед №РД-08-1435/16.07.2024г на Директора на РЗОК-Плевен да бъде извършена проверка на търговски обект №1500019, за който е издадено Удостоверение за регистрация №694/25.11.2020г. от МТСП/ИАЛ за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоражения и медицински изделия, изработване и ремонт, заплащани от НЗОК, намиращ се на административен адрес [населено място] [улица], собственост на жалбоподателят. Разпоредено е с издадената заповед проверката да бъде във връзка с изпълнение на сключен с РЗОК договор №151396/05.06.2024г. във връзка с отчетени кодове от приложение №1 за ремонтни дейности, недекларирани в приложението извлечение от списък-спецификация към приложение №8 от договора. Определен е проверяващ екип в състав д-р К. Д. Д. на длъжност „контрольор“ и В. А. К. на длъжност „контрольор“ при РЗОК-Плевен и срок за извършването и от 16.07.2024г. до 31.07.2027г. вкл., който е удължен със заповед №РД-08-1435#1/30.07.24г до 09.08.2024г.. Проверката е извършена посредством участието на отговорника на обекта Р. М. М.. За проверката е съставен Протокол №36/09.08.2024г.. В хода на провеждането и са направени констатации, касаещи седем броя досиета на ползватели на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (ПСПСМИ) и техни ремонтни дейности, отчетени от проверявания обект в периода 01.06.2024г-30.06.2024г.. В тази връзка са изискани и обяснения чрез насрещни проверки от ползвателите на ПСПСМИ. От тях и представените приемо-предавателни протоколи е прието, че по отношение на лицата с увреждания Т. И. Т., Р. И. Ч., А. Д. М., А. А. А., Г. П. К., Г. И. Д., В. С. Б. са се налагали и са се провеждали ремонтни дейности на притежаваните от тях ПСПСМИ от друго дружество „МТЛ Новеламед“ ЕООД, което също има договор с НЗОК. Същевременно отчитането на извършените дейности пред НЗОК е станало от Лайф съпорт медикъл ЕООД в подадения от тях отчет за м.юни 2024година, въпреки че дружеството не е имало лиценз за дейности по ремонти на такива протези, а само удостоверение от изпълнителна агенция на лекарствата да предоставя ПСПСМИ на лица с увреждания. Към протокола са приложени анкетни карти от извършената проверка, приемо-предавателни протоколи, пълномощни, становище от дружеството- жалбоподател. Посочено е, че отчетената за м.юни 20204г дейност от Лайф съпорт медикъл ЕООД по ремонт на ПСПСМИ е отхвърлена за плащане и липсват неоснователно получени суми. Констатациите от проверката са преценени като нарушение на чл.16 ал.3 т.8 от ИД №151396/05.06.2024г., защото според административният орган посочената разпоредба въвеждала забрана за изпълнителят да отчита ПСПСМИ, които не са предоставени и ремонтни дейности, които не са извършени. Възражение не е постъпило. На основание установеното при проверката и съобразно разпоредбата на чл.74 ал.5 ЗЗО е била издадена и процесната заповед №РД-09-91/29.08.2024г. на Директор РЗОК-Плевен, с която на основание чл.72 ал.2 ЗЗО и чл.23а ал.3, вр. чл.24б т.31 б.а от договор №151396/05.06.2024г. са наложени седем броя санкции на жалбоподателят “прекратяване на договор и възстановяване на неоснователно получени суми“. Посочено е, че издадената заповед подлежи на обжалване по административен ред в 14 дневен срок пред Управителя на НЗОК или по съдебен ред в 14-дневен срок пред Административен съд-Плевен. Съгласно приложеното извлечение, тя е връчена по електронен път на 11.09.2024г чрез ССЕВ. С последваща Заповед за поправка на заповед за налагане на санкции №РД-09-91/19.09.2024г. е извършена поправка в административният акт в частта, пред кой съд може да бъде обжалвана същата, като е посочено, че компетентният съд е Административен съд-Пловдив. Заповедта за поправка е връчена на 20.09.2024г по електронен път. Недоволен, жалбоподателят е инициирал настоящото съдебно производство, като е подал жалба срещу издадената и поправена заповед за налагане на санкции на 07.10.2024 година. При така установеното от фактическа страна, като се запозна със становищата на страните, на база събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е подадена с искане за нищожност на издадения административен акт – заповед за налагане на санкция №РД-01-91/29.08.2024г., поправена със Заповед за поправка на заповед за налагане на санкция №РД-01-102/19.09.2024г., и двете издадени от Директор на РЗОК-Плевен, като в тази си част на основание чл.149 ал.5 от АПК оспорването с искане за обявяване на нищожността им, с оглед на това, че може да бъде сторено без ограничение във времето, се явява процесуално допустимо за разглеждане. По отношение на направеното искане за незаконосъборазност на атакувания административен акт, то се явява недопустимо, защото жалбата е подадена извън рамките на предвидения за това в разпоредбата на чл.149 ал.1 АПК 14 –дневен срок, поради което на основание чл.159 т.5 от АПК жалбата в тази си част следва да се остави без разглеждане. По отношение на възраженията на жалбоподателят, че в случаят е приложима разпоредбата на чл.140 ал.1 АПК, същото се явява неоснователно. В издаденият административен акт е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Независимо, че погрешно е посочен Административен съд-Плевен, което обстоятелство е било предмет на поправка на фактическа грешка, то Заповед за поправка на заповед за налагане на санкция №РД-01-102/19.09.2024г е връчена на 20.09.2024г., а жалбата е подадена едва на 07.10.20204година, т.е. след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, крайна дата на който е бил 04.10.2024г- петък, работен ден, поради което жалбата се явява процесуално недопустима. Разгледана по същество по отношение на искането за нищожност на издадения административен акт, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения: В съдебната теория е прието, че неспазвайки условията за редовност (изисквания за компетентност, за форма, процедура, законосъобразност по същество и целта на закона) административния акт е недействителен. За да породи правни последици административният акт трябва да притежава всичките гореизброени изисквания и дори неспазването на едно от тях води акта до нищожност или унищожаемост. Разграничаването между тях е степента или интензитета на засягане на установения правен ред. При радикално накърняване на акта, то той ще се отнесе към нищожните административни актове. Всеки нищожен административен акт не поражда никакви правни последици и той може да бъде отменен и правните последици от него – заличени. Налице е порочен акт, а порок или дефект на акта е именно липсата на съответното предвидено в закона условие. Дефектите могат да бъдат един или повече и винаги са такива, че съществено, изключително силно, засягат законността на акта. Поради дълбокото засягане на редовността, обявеният за нищожен акт не поражда абсолютно никакви правни последици. Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а когато актът е нищожен, да се произнесе по нея, дори да липсва искане за това. В настоящият случай оспорената заповед за налагане на санкции е издадена на основание чл.74 ал.5 от ЗЗО от орган с функционална и материална компетентност – Директорът на РЗОК - Плевен. Именно директорът на РЗОК е компетентният орган, който съгласно чл.74 ал.5 от ЗЗО е оправомощен да издаде заповед, с която налага санкция при констатирани нарушения. Същата компетентност на директора на РЗОК – Плевен да определи вида и размера на санкциите. По отношение изискването за спазване на установената форма, липсват основания за нищожност на оспорената заповед. Тя е писмена форма, а от посочените в нея фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, респ. в този аспект не се установяват основания за нейна нищожност. В този смисъл направените възражения се явяват неоснователни. Липсват съществени пороци на проведеният административен процес, които съществено, изключително силно да засягат законността на акта. Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на НЗОК, в хода на проверка, осъществена по реда на Глава II, раздел Х от ЗЗО. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 ЗЗО непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица– служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК. От представената по делото Заповед № РД-08-14351/16.07.2024г. на управител РЗОК - Плевен, се установява, че служителите, които са извършили проверката, са надлежно овластени. Определените със заповедта служители на НЗОК са издали съответният протокол за извършена проверка, срещу който не е подадено възражение и въз основа на същият, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкции, който в случая се явява компетентен орган. По тези съображения липсват нарушения на компетентността или други съществени такива на проведеното административно производство, водещи до липса на валидно волеизявление като порок на формата му, поради което не са налице основания за нищожност на административният акт. Направените възражения за липса на съответните приложими материалноправни разпоредби за налагане на санкции, са предмет по същество за законосъобразност, а не на нищожност, а в тази си част жалбата като недопустима не подлежи на разглеждане. При посочения изход на спора и при направени от страните искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, като същият не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.. По изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХVIII състав РЕШИ : ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лайф Съпорт медикъл“ ЕООД, ЕИК206290103, седалище [населено място] с искане за прогласяване на нищожност на Заповед за налагане на санкции №РД-01-91/29.08.2024г. на Директора на РЗОК-Плевен, поправена със Заповед №РД-01-102/19.09.24г. на Директора на РЗОК-Плевен. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „Лайф Съпорт медикъл“ ЕООД, ЕИК206290103, седалище [населено място] с искане за незаконосъобразност на Заповед за налагане на санкции №РД-01-91/29.08.2024г. на Директора на РЗОК-Плевен, поправена със Заповед №РД-01-102/19.09.24г. на Директора на РЗОК-Плевен и прекратява съдебното производство в тази му част. Решението в частта, в която е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата си част, в която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред ВАС от съобщаването на страните.
| Съдия: | |