Производство по чл.166, ал.4 от АПК

Образувано е по Жалба, вх. № 3071/11.05.2026г. в АСВТ, подадена от името на И. П. С. от гр. Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]/27.04.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново. С тази Заповед е постановено отнемане на СУМПС на водача/жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м., на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП. АО сочи, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Освен това ПП на жалбоподателя иска от съда на основание чл.166 от АПК да спре предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ, като прилага доказателства, че от ПИ на Заповедта би могло да настъпи значителна или трудно поправима вреда за оспорващия.

След постъпване на административната преписка с вх. № 3160/14.05.2026г. съдът установи, че оспорената Заповед съществува, а жалбата е редовна и допустима. В тази връзка и с оглед нормата на чл.166, ал.4 от АПК, при липса на забрана за съдебен контрол, Искането за спиране е допустимо. Разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В случая е наложена ПАМ, на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява.

Жалбоподателят прилага доказателства, че работи на постоянен трудов договор като склададжия в Складова база на [улица] гр. Велико Търново, като твърди, че лишаването му от СУМПС ще го затрудни да се явява навреме на работа и да изпълнява трудовите си ангажименти. При това неговата заплата била единственият сигурен доход в домакинството им. Освен това, отнемането на СУ поставяло семейството му в организационно и финансово затруднение, защото с автомобила водел двете си малки деца на детска градина. Прилага удостоверения за раждане. В допълнение посочва, че майка му е лице с намалена работоспособност със затруднения в придвижването, което налага той да я придвижва с автомобила за прегледи и лечение. Прилага ЕР на ТЕЛК.

В конкретния случай твърденията на молителя за настъпване на значителни вреди не са подкрепени с доказателства. Същият не работи като шофьор, а това означава, че ПАМ не засяга пряко правото му на труд. Освен това става въпрос за затруднения, а не невъзможност за придвижване. В границите на града може да ползва и такси – до работа, до денска градина, до болница. Никое от посочените обстоятелства не може да се квалифицира като опасност от възникване на значителни или трудно поправими вреди за лицето. Нито съставляват нови обстоятелства, настъпили след издаване на ПАМ.

Настъпването на значителни и трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта по чл.172 от ЗДвП не се презумира от закона, а подлежи на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени. Следователно няма основания да се приеме, че личният интерес на молителя е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з"//бб от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Съдът взе в съображение обстоятелството, че в случая валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите “ не е сключена и понастоящем, поради което регистрацията на автомобила не е възстановена служебно от органите на МВР. Освен това данните от административната преписка сочат, че молителят има повече от три ПАМ с ПО чл.171, т.1, б“е“ от ЗДвП /общо 7 за периода от 2016г. до сега/ за липса на сключена ЗГО. Това сочи на системност и упорито неспазване на правилата за сключване на ЗГО от лицето. В тази връзка предвид личността му предварителното изпълнение на процесната ПАМ не се явява несъразмерно и това не обуславя спирането на изпълнението ѝ от съда.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика на ВАС, т.к. при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ те подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За яснота следва да се посочи, че твърдяната незаконосъобразност на процесната ПАМ не е очевидна, поради което няма отношение към въпроса за допускане на спирането в контекста на решение на СЕС по дело С-605/23.

По изложените мотиви, съдът намира, че предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК не са налице и искането за спиране не следва да бъде уважено.

Водим от горното, на основание чл.166, ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Искането на И. П. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]/27.04.2026г., с която е постановено отнемане на СУМПС на същото лице до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6м., на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП, за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му, с ЧЖ, която се подава чрез АСВТ.

Препис от настоящото да се изпрати на страните.