Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано по Жалба, вх.№ 141/09.01.2026г. в АСВТ, подадена от името на А. Н. Л.-Х., действаща чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение № 1040-04-84/16.12.2025г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № РО-5-04-02083784/24.10.2025г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателката, в качеството ѝ на председател на ТЕЛК Павликени, е постановено да внесе сумата по РА за начет № РМ-5-04-02060719/30.09.2025г. Главница в общ размер на 5 447,59лв./2 785,31 евро/ и лихви 762,10лв./389,66 евро/.

Жалбоподателят счита оспореното Решение за незаконосъобразно, т.к. отменените ЕР са издадени от ТЕЛК Павликени и е неправилно да се ангажира отговорността само на председателя на същата комисия. При това няма доказателства председателят еднолично да е извършил противоправни действия, да е действал виновно, като например да еподправил протокол да е оказал натиск, да е пописал без заседание. ЕР е акт на колективен орган и поради това РАН следва да бъде съставен срещу всичките лекари, постановили отмененото решение. Освен това, ПП на оспорващия изтъква, че ЕР на ТЕЛК е отменено по медицински съображения,а не поради противоправно поведение на лекарите в състава на Комисията. По тези съображения жалбоподателят иска от съда да отмени оспореното Решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него Разпореждане.

В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и пледира да бъде уважена. Представя писмена защита. Констатациите на ТЕЛК не са отречени, а просто впоследствие е изменен % ТНР. Актът на ТЕЛК не е отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, а се касае за субективна професионална медицинска оценка. Претендира разноски, както за обжалването по административен ред, така и пред съда.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съда да отхвърли жалбата. Счита, че неправилните решения на ТЕЛК Павликени са довели до извършени осигурителни разходи. В случая не е налице различно експертно мнение у ТЕЛК и НЕЛК, основано на знания и опит в областта на медицината. В ЕР на ТЕЛК са отразени изводи, които са в разрез с правилата на медицинската логика и неподкрепени от медицинската документация. Отмяната на трите ЕР от НЕЛК е основана на нарушение на процесуалните правила при прилагане на НМЕ. Обръща вниманието на съда върху това, че в случая става въпрос за особен вид отговорност за непозволено увреждане, като членовете на ТЕЛК имат качеството на солидарни длъжници. Видът на другарството при солидарната отговорност е обикновено другарство. Доколкото лекарите не са нито необходими, нито задължителни другари, то кредиторът може да предяви иска си само срещу един от солидарните длъжници. По тези съображения ПП на ответника намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя и иска съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Възразява за прекомерност на АВ в двете фази назащита.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 23.12.2025 г., видно от ИД на л.16, а жалбата е подадена на 06.01.2026г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-2/06.01.2026г. Оспорващата е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на възложените с акта задължения, което засяга неблагоприятно правната и сфера, т.к. е задължена да възстанови в бюджета на ДОО определена парична сума, посочена по-горе.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, предвид нормата на чл.133, ал.2 от АПК.

Разгледана по същество жалбата срещу акта / на практика това са съединени по почин на ответника три РАН/, е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена между страните с Разпореждане от 27.01.2026г. в предварителния доклад по делото. На ответника бе указано, че следва да докаже пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното Решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, предпоставките на фактическия състав, закрепени в хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО. Наличие на щета за фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания поради отменен акт на медицинската експертиза. При наличие на пряка причинна връзка между отменения акт на МЕ и настъпилата щета, т.к. ЕР на ТЕЛК е отменено, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му.

Делото е основано на писмени доказателства. Представените от ответника с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на съдебното следствие са приобщени като доказателства представените, по искане на процесуалния представител на жалбоподателите, от третото неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново с писмо вх. № 1352/25.02.2026 г. документи, представляващи медицинското експертно досие на всяко то трите осигурени леца - М. М., О. А. и А. А..

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът прие за установени следните факти:

1. С експертно решение №91188 от заседание №187 от 24.09.2024 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на А. А. А. е определена оценка на работоспособността 73% трайно намалена работоспособност със срок - 3 г. и дата на инвалидизиране - 11.10.2023 г.

1.1. Жалбоподателката е била председател на ТЕЛК, постановила експертното решение.

1.2 Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща оценката на трайно намалената работоспособност. Взето е Решение ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано, в частта по ч.3, р.2, т.1.2.-20% ТНР за периферен световъртеж. Изложени са мотиви, че според специалиста УНГ липсва клиника, заболяването е компенсирано, подлежи на лечение, поради окето не би следвао да се третира като ТНР и да се оценява с процент ТНР.

1.3.По подадената жалба на Медицинската комисия при НОИ, НЕЛК е постановила ЕР №90925 от заседание №34 от 14.05.2025г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и е определен краен процент 69% ТНР.

1.4. А. А. А. е получавал социална пенсия за инвалидност, считано от 03.12.2024г. до 31.05.2025г., на основание чл.98, ал.7 от КСО. Изплатената сума в размер на 1 972,61 лв.

1.5. След постановяването на ЕР на НЕЛК с Разпореждане от 12.06.2025г., на основание чл. 96, ал.1,т.4 от КСО, социалната пенсия за инвалидност на Ан. А. е прекратена.

2. С експертно решение №91907 от заседание №221 от 04.10.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на М. Ш. М. е определена оценка на работоспособността 82% трайно намалена работоспособност със срок - 3 г. и дата на инвалидизиране - 04.04.2022 г.

2.1. Жалбоподателката е била председател на ТЕЛК, постановила експертното решение.

2.2 Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща оценката на трайно намалената работоспособност. Взето е Решение ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано, в частта по ч.7, т.11.1.3/шийна дискова херния/ и по ч.7, т.2.8.1/Вертебрален синдром/. Изложени са мотиви, че в МЕД са налице различни консулти от невролог от една дата/21.03.2023г./, като същите не кореспондират с ортопедичните консулти от 12.10.2023г.

2.3.По подадената жалба на Медицинската комисия при НОИ, НЕЛК е постановила ЕР №90664 от заседание №36 от 14.02.2024г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и е върната преписката за ново освидетелстване за прецизиране на ортопедичен и неврологичен статус и аргументирани оценки по НМЕ.

2.3.1. С ЕР № 91349/01.10.2024г. ТЕЛК Свищов определя оценка 46% ТНР. Същото е обжалвано пред НЕЛК, която с ЕР № 90869/11.04.2025г. отменя ЕР на ТЕЛК и определя ТНР от 42%. ЕР на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

2.4. М. Ш. М. е получавал лична пенсия за инвалидност поради ОЗ, считано от 04.10.2023г. до 31.03.2024г., на основание чл.98, ал.7 от КСО. Изплатената сума в размер на 1 633,07лв.

2.5. След постановяването на ЕР на НЕЛК с Разпореждане от 08.06.2025г., на основание чл. 96, ал.1,т.4 от КСО, личната пенсия за инвалидност на М. М. е прекратена.

3. С експертно решение №90432 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на О. Г. А. е определена оценка на работоспособността 56% трайно намалена работоспособност със срок - 3 г. и дата на инвалидизиране - 02.04.2024 г.

3.1. Жалбоподателката е била председател на ТЕЛК, постановила експертното решение.

3.2 Посоченото ЕР на ТЕЛК е разгледано от медицинска комисия в ТП на НОИ - Велико Търново, съгласно чл. 98, ал. 4 от КСО. При това не е потвърдено в частта, касаеща оценката на трайно намалената работоспособност. Взето е Решение ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано, в частта по ч.7,т.3.2 - 50% ТНР за Н81.1 др. нарушения на вестибуларната функция. Изложени са мотиви, че според отоневрологичното изследване вестибуларната функция е запазена, а липсва хронология на проследяване.

3.3.По подадената жалба на Медицинската комисия при НОИ, НЕЛК е постановила ЕР №91677 от заседание №101 от 03.09.2024г. на Специализиран състав по хирургични, нервни и ССЗ, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и е определен краен процент 30% ТНР, т.к. при запазена вестибуларна функция не се следва определяне на процент ТНР, няма последващ консулт с невролог с пълен неврологичен статус.

3.3.1. Решението на НЕЛК е обжалвано пред съда и е потвърдено с Решение на АСВТ по АД № 712/2024г., в сила от 08.05.2025г.

3.4. О. Г. А. е получавала лична пенсия за инвалидност поради ОЗ, считано от 02.04.2024г. до 30.09.2024г., на основание чл.98, ал.7 от КСО. Изплатената сума в размер на 1 841,91 лв.

3.5. След постановяването на ЕР на НЕЛК с Разпореждане от 26.09.2024г., на основание чл. 96, ал.1,т.4 от КСО, личната пенсия за инвалидност на О. А. е прекратена.

4. Със Заповед № ЗР-5-04-02039050/11.08.2025г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ – В. Търново, на основание чл. 107 от КСО, е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за горепосочените три отменени акт на ТЕЛК при "МБАЛ – Павликени" ЕООД.

4.1. След приключване на ревизията е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-02060719/30.09.2025 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, връчен на жалбоподателката. Установено е наличието на неправомерно изплатени суми за пенсии на горепосочените три лица, за посочените периоди. С този РА, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателя е определен начет за сумата от 6 209,69лв. /главница и лихви/, представляваща неправилно отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. А., М. М. и О. А.. Към РА е приложен Анализ, неразделна част от същия.

4.2. Срещу РА за начет е подадено Възражение вх. № 1054-04-48/14.10.2025г. в ТП на НОИ ВТ. Същото е прието за неоснователно и с Мотивирано заключение изх. № 1054-04-48#1/24.10.2025г. РА е потвърден.

4.3. Във връзка с горното е издадено и Разпореждане № РО-5-04-02083784/24.10.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателката е разпоредено да внесат сумата по акта за начет – общо главница-5 447,59лв./2 785,31 евро/ и лихви – 762,10лв. /389,66 евро/.

5. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното пред съда понастоящем Решение № 1040-04-84/16.12.2025г., с което е била отхвърлена жалбата на д-р А. Л.-Х., вкачеството и на председател на ТЕЛК, постановила отменените актове на ТЕЛК Павликени.

6. Това Решение на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на жалбоподателите. В срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до АСВТ, която е предмет на настоящото дело.

В заключение при анализа на доказателствената съвкупност, която не е противоречива, съдът установи, че на практика страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.

При така установените факти, като съобрази доводите на страните и приложимия закон, съдът достигна до следните правни изводи:

Приложим материален закон при издаване и обжалване на акта са Кодексът за социално осигуряване/обн. ДВ бр.110 от 1999г./, Законът за здравето/обн. ДВ бр. 70 от 2004г./ и Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на оспореният ИАА е Административно процесуалният кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Във връзка с горното, проверката на съда не установи основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с чл.117, ал.1, т. 2, б. "в" от КСО. Подписано е от лицето титуляр на длъжността ръководител на ТП на НОИ-ВТ.

Оспореният административен акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. В Решението са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане от 24.10.2025г., съгласно чл.97, ал.1 от АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите, мотивирали акта му за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от доказателствата в представената административна преписка.

Оплакването, че АО не е следвало да ангажира имуществената отговорност само на председателя на ТЕЛК е неоснователно. По своята правна същност имуществената отговорност по чл.110 от КСО е вид деликтна отговорност. Поради това по общото правило на чл.53 от ЗЗД, когато увреждавнето е причинено от неколцина/в случая всички членове на комисията/ те отговарят солидарно, т.е. тази отговорност е законово определена като солидарна. Кредиторът в такава хипотеза разполага с избор срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си, съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД. Пак там е посочено, че предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. А солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Така спирането или прекъсването на давността спрямо един от солидарните длъжници не ползва останалите/вж. чл.125 от ЗЗД/. На практика съществуват множество правотношения с един предмет на дълга, като кредитърт може да иска изпълнението на целия дълг от всеки от съдлъжниците, като няма поредност, която следва да спази. По принцип, когато един изпълни, освобождава останалите съдлъжници и встъпва в правата на кредитора срещу останалите за разликата н ад своята част/чл.127 от ЗЗД/. По общия разум на ЗЗД и установената съдебна практика по приложението му, солидарните длъжницине се явяват необходими или задължителни другари, а обикновени такива. Предвид това като е издал РАН на председателя на ТЕЛК, а не срещу всички лекари, членове на комисията ответният АО не е допуснал процесуално нарушение, което да е затруднило или осуетило павото на защита на оспорващия.

Съдът намери, че Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на смисъла на законовите разпоредби.

Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО предвижда издаване на РА за начет за реализиране на отговорността на физически лица за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, вклч. от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, както се твърди в настоящият случай.

Фактическият състав на нормата включва следните предпоставки: отменен акт на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му, с който акт на МЕ е причинена щета на фондовете на ДОО.

В случая АО е приел, че са осъществени всички елементи от този фактически състав и членовете на ТЕЛК са солидарно задължени да възстановят сумите по неправомерно извършените осигурителни плащания, като АО е избрал да търси дълга от председателя на същата. Съдът намери този извод за правилен, предвид следното:

По делото не се спори относно фактите. Спорът се свежда до въпроса дали след като постановеното от жалбоподателката и колегите и, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и на освидетелстваното лице е определен друг процент на намалена работоспособност, при който не му се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва членовете на ТЕЛК да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид гражданска отговорност/имуществена/, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Поради това оплакването в жалбата за липса на вина у жалбоподателката е неотносимо към този фактически състав/ФС/ по чл.110, ал.1 от КСО, за разлика от чл.45 от ЗЗД, където вината се предполага до доказване на противното. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането на отговорността по чл.110, ал.1 от КСО в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. двамата лекари от състава на ТЕЛК и председателя на същата, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници. Както бе изяснен по-горе, ответният АО разполага с право на избор срещу кого да насочи претенцията си за изплащане на дълга, както е сторил в случая.

Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че жалбоподателката в качеството си на лекар-специалист е участвала в състава на ТЕЛК като председател и са издадени трите процесни експертни решения на ТЕЛК Павликени, въз основа на които са били издадени разпореждания за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на горе посочените три осигурени лица. Тоест, причинната връзка между деянието и щетата е налице.

Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия. В този смисъл е практиката на ВАС. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Тоест, правилата, които регламентират издаването на ЕР като административен акт. Нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на ЕР. Тук не става въпрос за медицинската експертиза в тесен смисъл, за разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит на лекарите. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му, разбирани в посочения по-горе смисъл. Във всеки конкретен случай подлежи на установяване обстоятелството дали отмяната на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се касае за нарушение на нормативни разпоредби по издаването на акт на МЕ.

Решението на ТЕЛК /НЕЛК съдържа в себе си характеристиката на административен акт и на експертиза - оценка на здравословното състояние, която оценка е функция на професионалните знания и умения на членовете на ТЕЛК. Редът и критериите за извършване на медицинската експертиза са определени в посочената по-горе Наредба за медицинската експертиза, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Именно тази част от дейността на експертите, законово нормирана по предвидения в НМЕ начин, подлежи на съдебен контрол, а не самата медицинска преценка като проява на специалните им знания и опит.

Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата по точка първа до девета на ал.1, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5.

Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал.1 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба, в приложимата към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК и на ЕР на НЕЛК редакция, видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и по изключение, при необходимост, както в случаите по чл.40, ал.2 от Правилника по чл.109 от ЗЗдр. - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1 от НМЕ. Алинея трета на чл.63 от НМЕ предвижда, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение №1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение №2.

В случая съдът установи следното по отношение на всяко от осигурените лица, а именно:

1. С отмененото Експертно решение №91188 от заседание №187 от 24.09.2024 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на А. А. А. е определена оценка на работоспособността 73%. МК на ТП на НОИ-ВТ е оспорила ЕР в частта относно наличието на заболяването ч.3, р.2, т.1.2.-20% ТНР за периферен световъртеж. Аргументите са, че е приложено отоневрологично изследване с дата 08.10.2023г., но няма данни за хроничното му протичане, налице ли са чести рецидиви и значими отклонения в обективизиращите изследвания. НЕЛК е потвърдила това становище, че са били налице достатъчно данни за съставяне на мнение, но Комисията е постановила решение без медицинско основание. Защото е поставена диагноза Периферен отоневрологичен синдром-компенсируем, а отправната точка се отнася до страдание без възможност за терапевтично повлияване. Поради това се налага несъмнен извод, че при наличната медицинска документация страданието не се обхваща от посочената от ТЕЛК отправна точка по ч.3, р.2, т.1.2 от Приложение №1 на НМЕ и за него не се следват 20% ТНР.

Съдът приема, че действитено са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63 от НМЕ. При наличната медицинска документация, която е необходима и достатъчна да се извърши преценка за степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган е дадена оценка в противоречие на медицинската логика и в нарушение на нормативните предпоставки, посочени в НМЕ, т.к. не е налице медицинско основание за това.

Поради неправилното определяне на 73% ТНР А. е получавал пенсия за инвалидност в по-голям размер. Отмененото ЕР на ТЕЛК Павликени, в оспорената част, е било законовото основание за изплащане на пенсията за инвалидност,според определения процент ТНР, поради което изплатените средства до отмяната му, в тази част, представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което по естеството си е щета за ДОО.

Поради това съдът прие, че в конкретния случай не се касае до различна субективна преценка на експерт/експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице.

Налице е посоченото от ответника и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в жалбата това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи в документите по АП, в т.ч. в Заключение на МК на НОИ, Анализ към РА за начет и в Мотивираното заключение по възражението срещу РА, а именно: нарушение на чл.62 от НМЕ. Това гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.62 от НМЕ, т.к. дадената оценка е необоснована с наличните медицински документи и не съответства на действителното сътояние на лицето, нито на отправната точка по Приложение №1. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015 г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Съставено е и мотивирано заключение по повод депозираното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на А. А., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна, в тази и част. Следва да бъде отхвърлена.

2.С отмененото Експертно решение №91907 от заседание №221 от 04.10.2023 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на М. Ш. М. е определена оценка на работоспособността 82% ТНР. МК на ТП на НОИ обжалва същото в частта по ч.7, т.11.1.3/шийна дискова херния/ и по ч.7, т.2.8.1/Вертебрален синдром/. Изложени са мотиви, че в МЕД са налице различни консулти от невролог от една дата/21.03.2023г./, като същите не кореспондират с ортопедичните консулти от 12.10.2023г.

След като е привлечен ортопедичен и неврологичен консулт НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и го изпраща за ново освидетелстване при събиране на данни за актуален неврологичен статус и правилна мотивация на оценката. При последвалото освидетелстване горе посочените заболявания не се потвърждават и за същите не се следва % ТНР. Последващото произнасяне на НЕЛК водиод определяне на 42% ТНР за лицето.

При тези обстоятелства съдът приема, че действитено са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.62 и чл.63 от НМЕ. ТЕЛК е приложила оценка за по-тежките форми на неврологични разстройства и двигателния дефицит, които не кореспондират с консултите от ортопед и невролог. При наличие на противоречиви резултати от прегледа при невролог и ортопед, наличната медицинска документация се явява недостатъчна да се извърши преценка за степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган. Поради това дадената оценка не е обоснована с актуална медицинска документация и проследяване на състоянието на лицето, т.е. не е аргументирана. Това я определя като постановена в противоречие на медицинската логика и в нарушение на нормативните предпоставки, посочени в НМЕ.

Поради неправилното определяне на 82% ТНР М. е получавал пенсия за инвалидност, а понастоящем такава не му се следва при 42% ТНР. Отмененото ЕР на ТЕЛК Павликени е било законовото основание за изплащане на пенсията за инвалидност,според определения процент ТНР, поради което изплатените средства до отмяната му представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което по естеството си е щета за ДОО.

Поради това съдът прие, че в конкретния случай не се касае до различна субективна преценка на експерт/експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице.

Налице е посоченото от ответника и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в жалбата това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи в документите по АП, а именно: нарушение на чл.62 от НМЕ. Това гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В представеният Анализ към РАН и Стонвището на МК при ТП на НОИ е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.62 от НМЕ, т.к. дадената оценка е необоснована с наличните медицински документи и не съответства на действителното сътояние на лицето, нито на отправната точка по Приложение №1. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет. Съставено е и мотивирано заключение по повод депозираното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на М. М., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна и в тази нейна част. Следва да бъде отхвърлена.

3. С отмененото Експертно решение №90432 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД на О. Г. А. е определена оценка на работоспособността 56% трайно намалена работоспособност. МК на ТП на НОИ е взела решение същото ЕР да бъде обжалвано, в частта по ч.7,т.3.2 - 50% ТНР за Н81.1 /Доброкачествен пароксизмален световъртеж/ др. нарушения на вестибуларната функция. Изложени са мотиви, че според отоневрологичното изследване вестибуларната функция е запазена, а липсва хронология на проследяване на пациента. След отмяна и връщане, при новото произнасяне НЕЛК е постановила ЕР №91677 от 03.09.2024г., с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и е определен краен процент 30% ТНР, т.к. при запазена вестибуларна функция не се следва определяне на процент ТНР, няма последващ консулт с невролог с пълен неврологичен статус.

Съдът намери, че са нарушени изискванията на чл.62 и чл.63 от НМЕ. ТЕЛК е приложила оценка в противоречие с наличната медицинска документация при данни за запазена вестибуларна функция според проведената консултация с невролог. Поради това неправилно ТЕЛК е дала оценка за ТНР за форми на неврологично разстройство, каквито не се наблюдават у пациентката. Налице е нарушение на нормативните предпоставки за оценка, посочени в НМЕ и Методиката за прилагаен ан отправните точки.

Поради неправилното определяне на 56% ТНР А. е получавала пенсия за инвалидност, а понастоящем такава не и се следва при 30% ТНР. Отмененото ЕР на ТЕЛК Павликени е били законовото основание за изплащане на пенсията за инвалидност,според определения процент ТНР, поради което изплатените средства до отмяната му представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което по естеството си е щета за ДОО.

В конкретния случай не се касае до различна субективна преценка на експерт/експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до неправилно прилагане на нормативен акт при определяне на процента на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице.

Налице е посоченото от ответника и доказано нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на МЕ. Противно на твърдението в жалбата това нарушение е точно установено и посочено от контролните органи в документите по АП, а именно: нарушение на чл.62 от НМЕ. Това гарантира правото на защита на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В представеният Анализ към РАН и Стонвището на МК при ТП на НОИ е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.62 от НМЕ, т.к. дадената оценка е необоснована с наличните медицински документи и не съответства на действителното сътояние на лицето, нито на отправната точка по Приложение №1. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет. Съставено е и мотивирано заключение по повод депозираното възражение срещу РА, което отново сочи фактическите и правни основания на реализираното от АО правомощие да иска внасяне на сумите по начета. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на О. А., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва.

Налице е и причинно следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към "МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатената пенсия въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в указанията на ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 74 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, същото не би имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и такава не би му била отпусната.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна и в тази нейна част. Следва да бъде отхвърлена.

Изложените в настоящото мотиви формират решаващ правен извод за неоснователност на жалбата, в нейната цялост. Същата следва да бъде отхвърлена, т.к. оспореният ИАА е валиден и материално законосъобразен административен акт, който съответства ан законовата цел.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане за тов, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, определен съобразно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и чл.143, ал.3 от АПК, съдът в посочения по-горе състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Решение № 1040-04-84/16.12.2025г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № РО-5-04-02083784/24.10.2025г. на ръководителя на „КР на ДОО“ при същото ТП, заявено по Жалба, подадена от името на А. Н. Л.-Х..

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. – [ЕГН], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново съдебни разноски за производството в размер на 102,26 евро/сто и две евро и двадесет и шест евроцента/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.