Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „НИВ КОМЕРС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. Х. К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000424003514-091-001/04.02.2025 г., поправен с РАПРА № П-04000425025024-003-001/13.02.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 48/24.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. РА се оспорва като нищожен, алтернативно като незаконосъобразен. Жалбоподателят поддържа, че изводите за наличие на укрити приходи не са подкрепени с надлежни доказателства, а се основават на формален анализ на данни от програмния продукт, допълнен с обяснения на трети лица, които не установяват по несъмнен начин извършването на неотчетени продажби. Твърди, че в процеса по събиране на въпросните данни са допуснати съществени пропуски и нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В тази връзка сочи липса на данни за генерирани контролни суми на ниво отделни файлове преди копиране на информацията от компютърната система, като поддържа, че използването на общи контролни стойности за цялата база не гарантира нейната автентичност. Навежда и възражение, че действията по обезпечаване на информацията са извършени от лице, което не е част от ревизиращия екип. Оспорва начина на анализ на събраните данни, като сочи, че в ревизионния доклад и акта не е ясно описан използваният алгоритъм – липсва информация относно неговото установяване, конкретните стъпки и дали е съобразено наличието или липсата на доказателства, че даден запис представлява продажба. Поддържа, че не е изяснено дали записите в програмния продукт отразяват реално извършени продажби или имат единствено организационен характер. По отношение на приложението на чл.54, ал.3, изр.2 от ДОПК счита, че не са доказани кумулативно изискуемите предпоставки. Посочва, че не е изследвано дали компютърът, от който са свалени данните от ПП, е собственост на дружеството, дали е използван от други лица и за други цели, дали се намира на място, където се съхранява и води счетоводството, нито дали дружеството упражнява изключителен контрол върху него и данните. Липсва и анализ на авторството и начина на въвеждане на записите. Поради това счита за неправилен извода, че информацията от програмния продукт произхожда от счетоводството на дружеството. Поддържа, че използваният програмен продукт няма счетоводен характер, а представлява складова и организационна система, без връзка със счетоводния софтуер и без функция да отразява продажби по смисъла на счетоводното и данъчното законодателство. Сочи, че не е изследван реалния процес на работа в обекта, който е динамичен и включва множество специфики – обработка на поръчки, откази, замени, корекции, тестове и проби, поради което наличието на запис не означава непременно осъществена продажба. Оспорва анализа на данните като формален и механичен, изразяващ се в сборуване на записи и съпоставянето им с отчетени приходи, без изследване на причините за разликите. В тази връзка сочи съществени разминавания между отделни отчетни периоди, които не са обяснени, както и наличие на обективно невъзможни записи – извършени от един и същи оператор в един и същи момент или в извънработно време. Навежда възражения и относно идентификацията на операторите, като сочи наличие на неидентифицирани потребители и профили с общ характер („администратор“, „одит“). Поддържа, че не е извършен анализ на стоковия и паричния поток на дружеството, нито е изследвана възможността същото да е разполагало със стоки за реализиране на твърдените продажби. Изтъква, че липсват доказателства за неотчетени покупки, поради което не може да се приеме наличие на последващи неотчетени продажби. Възразява и срещу изводите за нередовност на счетоводството, като поддържа, че са немотивирани и направени единствено с цел прилагане на чл.122 от ДОПК, като изтъква, че липсата на аналитична отчетност сама по себе си не обуславя този ред. Накрая излага, че в РА липсват мотиви относно определяне на данъчната основа, като подчертава, че дори при наличие на укрити приходи облагането следва да е върху печалбата (добавената стойност), а не върху брутния размер на предполагаемите приходи. По тези съображения, доразвити в писмени бележки, иска от съда да прогласи РА за нищожен, алтернативно – да го отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалните си представители юриск. Х.и юриск. А., оспорва същата като неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като излага подробни доводи в писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 014,03 евро, съгласно представен списък.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „НИВ КОМЕРС“ ЕООД е извършена ревизия за установяването на задължения за корпоративен данък /КД/ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. и данък върху добавена стойност за данъчните периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № № Р-04000424003514-020-001/17.07.2024 г. (връчена по електронен път на 29.07.2024 г.), изменена със ЗИЗВР №№ Р-04000424003514-020-002/23.10.2024 г., и двете издадени от Б. И. Б., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – В. Търново. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000424003514-092-001/11.12.2024 г., връчен на задълженото лице по електронен път на 11.12.2024 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, продължен с Уведомление № Р-04000424003514-РУС-001/30.12.2024 г., е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 1993/24.01.2025 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. След обсъждане на възражението, същото е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000424003514-091-001/04.02.2025 г. от Б. И. Б. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Н. Г. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. От същите органи е издаден РА за поправка № П-04000425025024-003-001/13.02.2025 г., с който на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК са поправени допуснати очевидни фактически грешки в РА. Ревизията е приключила с установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 14 055,70 лв. и лихви в размер на 3 527,49 лв., за 2023 г. в размер на 9 992,77 лв. и лихви в размер на 1 505,28 лв. и е начислен допълнително ДДС общо в размер на 47 575,98 лв. за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г., като е установен ДДС за внасяне общо в размер на 50 175,65 лв. (в т.ч. деклариран, но невнесен данък за данъчен периоди м.05.2022 г. в размер на 2 550,00 лв. и за данъчен период м.06.2023 г. в размер на 49,67 лв.) и лихви общо в размер на 13 902,96 лв., които ревизираното дружество е обжалвало по административен ред. С Решение № 48/24.04.2025 г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е отменил РА в частта по ЗДДС относно установените допълнително задължения за ДДС общо в размер на 430,32 лв. и лихви в размер на 120,36 лв., в т.ч. по данъчни периоди: м.07.2022 г. в размер на 109,06 лв. и лихви в размер на 34,36 лв., м.08.2022 г. в размер на 30,77 лв. и лихви в размер на 9,43 лв., м.09.2022 г. в размер на 1,89 лв. и лихви в размер на 1,87 лв., м. 10.2022 г. в размер на 38,09 лв. и лихви в размер на 11,03 лв., м.01.2023 г. в размер на 152,73 лв. и лихви в размер на 40,12 лв., м.02.2023 г. в размер на 32,76 лв. и лихви в размер на 8,30 лв., м.03.2023 г. в размер на 53,81 лв. и лихви в размер на 13,10 лв., м.07.2023 г. в размер на 2,23 лв. и лихви в размер на 0,45 лв. и м.08.2023 г. в размер на 8,88 лв. и лихви в размер на 1,70 лв., и е потвърдил РА в останалата част, а именно: в частта по ЗКПО относно установените допълнително задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 14 055,70 лв. и лихви в размер на 3 527,49 лв., за 2023 г. в размер на 9 992,77 лв. и лихви в размер на 1 505,28 лв. и в частта по ЗДДС относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. общо в размер на 47 145,76 лв., както и относно установения ДДС за внасяне общо в размер на 49 745,43 лв. (в т.ч. деклариран, но невнесен данък за данъчен периоди м.05.2022 г. в размер на 2 550,00 лв. и за данъчен период м.06.2023 г. в размер на 49,67 лв.) и лихви общо в размер на 13 782,60 лв. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на дружеството по електронен път на 25.04.2026 г. РА е оспорен, в потвърдената си част, пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез деловодството на ответника на 07.05.2025 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

От доказателствата по делото се установява, че „НИВ КОМЕРС“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 10.02.2015г. и е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.10.2012г. Основната дейност на жалбоподателя е ресторантьорство, извършвана в търговски обект: Пица и Бар „Бохеми“ в [населено място], [улица]. Установено е, че този обект се стопанисва на основание сключен договор за наем от 20.09.2016 г. с „Митекс Инвестмънт" ЕООД. За ревизирания период в дружеството са били заети общо дванадесет лица на действащи трудови договори.

С Протокол № 0108555/28.09.2023 г. е документирана извършена проверка от органи по приходите в обекта на жалбоподателя, находящ се в [населено място], [улица]. При тази проверка от органите по приходите е извършена контролна покупка на храни и напитки, за което е била издадена касова бележка от ЕКАФП. При проверката е установено също, че отчетеният оборот съвпада с касовата наличност. Установено е също, че в заведението има 1 бр. ЕКАФП с дистанционна връзка към НАП за регистриране на продажбите - Модел: ELTRADE A3 K6 с инд.№ ФУ [рег. номер] и инд.№ ФП 44351747, въведен в експлоатация на 02.09.2021 г. При проверката в обекта е установено още, че за регистриране на продажбите се използват два броя компютри – един на бара и един в склада, както и, че има инсталиран програмен продукт ELTRADE „ТИС Д.“, ver.5.5.0.6. От страна на органите по приходите, с участието на ИТ-специалист от Дирекция „Информационни системи и електронни услуги“ е извършено копиране на информация от програмния продукт от и на технически носители, за което е съставен Протокол сер. АА № 0001732/28.09.2023 г. В същия са описани конкретните действия по обезпечаването на доказателства, изразяващи се в направена снимка на времето на започване на обезпечаването (файл [интернет адрес]); направена снимка на серийните номера на компютъра на бара, от който са смъкнати данните ([интернет адрес]); локализиране на информацията, подлежаща на записване от използвания програмен продукт за извършените продажби в обекта ([интернет адрес]); копиране на файловете за обезпечаване в създадена директория D:\DanniNAP_28092023) на диска на компютъра; за гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК, на компютъра в обекта са формирани контролни суми SHA1 и SHA256 (файл [интернет адрес]) за файловете подлежащи на копиране, извършено посредством инсталирана програма на устройство с преносима (флаш) памет; извършено копиране на файловете с данни и файла с контролните суми на устройство с преносима памет, след което записване на същите на три броя финализиран оптичен носител (CD-R), върху които с перманентен маркер са изписани номера и датата на протокола за предприетите действия за обезпечаване на доказателства, имената на присъствалите при проверката лица и подписите им. Едното от копията е предадено на представител на проверяваното лице, а другите два - на органите по проходите на НАП.

Цитираните по – горе Протокол № 0108555/28.09.2023 г. и Протокол сер. АА № 0001732/28.09.2023 г., ведно с Приложение № 1 - неразделна част от него, са приобщени за целите на ревизията с Протокол № Р-04000424003514-ППД-003/28.01.2025 г.

С Протокол № Р-04000424003514-ППД-004/28.01.2025г., Протокол № Р-04000424003514-ППД-002/14.11.2024 г. и Протокол № Р-04000424003514-ППД-001/01.08.2024 г. към настоящото производство са приобщени документи, събрани в хода на извършвани други проверки на жалбоподателя, в т.ч. представени от него писмени обяснения вх. № 29645/29.12.2023 г., вх. № 5349/06.03.2024 г. и вх. № 7188/27.03.2024 г., Оборотни ведомости и Главни книги за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., счетоводни регистри за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на материални, приходни, разходни, парични и разчетни сметки, Договор за наем от 20.09.2016 г., Фактура № 9533/12.01.2020г., издадена от „ЕВРОПОС“ ЕООД с [ЕИК] за закупуване на ПП „ТИС Д.“, протоколи за инвентаризация на стоки от 02.01.2021 г. и 31.12.2021 г., декларации, справки и др.; представени в отговор на връчени искания писмени обяснения на лица, наети по трудови договори в „НИВ КОМЕРС" ЕООД към релевантния период; представени разяснения относно ПП „ТИС Д.“ от „ЕЛТРЕЙД“ ООД - производител на същия и др.

С помощта на Програмен продукт (ПП) „Arbutus“ и разясненията, дадени от „ЕЛТРЕЙД“ ООД, органите по приходите са извършили анализ на обезпечената база данни от търговския обект на жалбоподателя. Справките с информация за регистрираните чрез ПП „ТИС Д.“ продажби в търговския обект е изведена във файлове с наименование “FISCAL_PRINTERS.xlsx”, „N_OPERATORS.xlsx, “[интернет адрес]”, „N_PAYMENT_TYPES.xlsx", „SALES_BON.xlsx", „[интернет адрес]", „SALES_PLUES.xlsx", „[интернет адрес]" и „SUPPLIES [интернет адрес]". При анализа на данните в таблиците в архивното копие на базата данни в таблица „SALES PLUES“ (Артикули към продажбата) са установени номер на продажбата (SPLUSELLID), номера на бона (SPLU BONNUMB), време на продажбата (SPLUDATETIME), наименованието на продадените артикули (SPLUNAME), покупна цена на артикула в момента на продажбата (SPLU BUYPRICE), продажна цена на артикула без отстъпката (SPLU_SELLPRICE), процент отстъпка/надбавка на артикула (SPLUSELLDISCOUNT), продадено количество (SPLU SOLDQUANT) и данъчната група за целите на ЗДДС (SPLU WAT); в таблица „SALES BON" (Основни данни за продажби) са установени номер на продажбата (SELL ID), номера на бона (SELLBONNUMB), код и име на оператор (SELLOPERATOR и SELLOPERNAME), дата и час на продажбата/приключване на сметка (SELLDATETIME), отчетна дата (SELL FISCDATE), обща сума на продажбата (SELL_SUM), сума на отстъпка (SELL_DISCSUM), флаг за фискална бележка (SELL FISCAL) - код „1" за подадена към фискално устройство продажба и код „0" за неподадена към фискално устройство продажба; в таблица „SALES PAYMENT“ (Плащания към продажбата) са установени номер на продажбата (PAYSELLID), номера на бона (PAYBONNUMB), типа плащане (PAY TYPE) и платена сума (PAYSUM). Установено е, че за периода от 01.01.2022 г. до деня и часа на изземването на базата данни - 28.09.2023 г., в таблица „SALESBON“ са налични 58 806 броя записа на обща стойност 2 359 137,26 лв. с ДДС. След извършено сравнение по общи ключови полета в таблици „SALES BON“ и „SALESPLUES“, в таблица ,,SALES_PLUES“ са установени 396 575 броя записи за продадени артикули, съответстващи като обща сума на 58 806 броя записи на продажби от таблица „SALES BON“. Установено е също, че в таблица ,,SALES_PAYMENT“, общата стойност на продажбите в колона ,,PAY_SUM“ (платена сума) е 2 359 137,26 лв. и съответства на общата стойност на колона ,,SELL_SUM" (обща сума на продажбата) в таблица „SALES BON“. От анализа на таблица „SALES BON“ е установено още, че за периода от 01.01.2022 г. до 28.09.2023 г., в колона „SELL FISCAL“ се съдържат 4 766 броя записа на продажби с код „0" - немаркирани продажби във фискалното устройство, на обща стойност 482 741,65 лв. с ДДС. Анализирана е и информацията за лицата, извършващи продажбите, която се съдържа в базата данни на ПП „ТИС Д.“, инсталиран в компютъра в проверявания обект. Съпоставени са и съдържащите се в таблица „NOPERATORS“ и в таблица ,,SALES_BON“ непълни имена в колона „SELL OPERNAME“ и е установено, че имената на потребителите съвпадат с тези на лица, назначени по трудов договор в „НИВ КОМЕРС" ЕООД. След установяване стойността на регистрираните продажби в базите данни на ПП „ТИС Д.“ органите по приходите са съпоставили издадените бонове от таблица „SALES BON“ с данните за издадените фискални бонове от ЕКАФП № [рег. номер], регистриран за ревизирания период в търговски обект „Пица и бар „Бохеми“, които са получени в НАП чрез дистанционната връзка на фискалните устройства и са налични в информационната система на НАП. В резултат на това сравнение е констатирано, че за регистрираните продажби с код „1“ в ПП „ТИС Д.“, таблица ,,SALES_BON“ са налице издадени фискални бонове от ЕКАФП, а за продажбите с код „0“ няма издадени фискални бонове, в резултат на което регистрираните продажби в ПП „ТИС Д.“ надвишават регистрираните продажби във фискалната памет на ЕКАФП през всеки един от месеците от 01.01.2022 г. до 31.08.2023г.

При ревизията, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000424003514-040-001/01.08.2024 г., от жалбоподателя с писмо вх. №19218/19.08.2024г. са представени Оборотна ведомост и Главна книга за 2023 г., счетоводни регистри за 2023 г. на материални, приходни, разходни, парични и разчетни сметки, инвентаризационен опис на бар и кухня към 31.12.2023 г., банкови извлечения, справки и др.

С оглед на така установените факти при извършения анализ и след съпоставка между записите в ПП и отчетените приходи в ЕКАФП и в счетоводните регистри на „НИВ КОМЕРС" ЕООД, както и декларирани от ревизираното лице приходи в годишните му данъчни декларации за ревизираните периоди, органите по приходите са установили, че жалбоподателят не е отчел и декларирал регистрираните с код „0“ продажби в ПП „ТИС Д." за периода от 01.01.2022 г. до дата и часа на изземването на базата данни от ПП „ТИС Д." - 28.09.2023 г. На база тези констатации, органите по приходите са направили извод, че регистрираните в ПП „ТИС Д.“ записи отразяват реално извършени продажби на стоки и продукция, като жалбоподателят е отчел в счетоводството си и е декларирал в годишните си данъчни декларации и дневниците за продажби по ЗДДС само сумите по записите, маркирани с код „1“ и 3 броя суми с маркирани с код „0“, за които са издадени фактури, платени по банков път. Горните фактически установявания са довели до извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 , т. 2 и т.4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, както и, че ревизираното лице няма редовно заведено счетоводство, което дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

За констатациите на приходната администрация за наличието на основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог, ревизираният субект е уведомен с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р- 04000424003514-113-001/05.09.2024 г. Едновременно с това на жалбоподателя е връчено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК изх. № Р-04000424003514-139-001/05.09.2024г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000424003514-040-002/05.09.2024 г., с което са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2022 г. и 2023 г. и е дадена възможност за вземане на становище. От страна на ревизираното лице са представени изисканите декларации. Представено е и писмено становище, с което е възразено срещу преминаването към облагане по специалния ред на ДОПК, което е прието за неоснователно.

От органите по приходите е извършена и проверка в счетоводството на ревизираното лице, за което е съставен Протокол № 2018735/05.11.2024 г. В хода на тази проверка е установено, че за изписването на продадените стоки и материали, в края на всеки месец се подават към счетоводството разпечатки от софтуера в обекта - наличност в бар и кухня и отчет за продажбите. Като доказателства са събрани отчети за продажбите в „Пица и бар „Бохеми“ за периода от м.02.2022 г. до м. 12.2023 г.

Предвид установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, данъчните основи за облагане с данък върху добавена стойност и корпоративен данък са определени по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, като при определянето им органът по приходите е взел предвид относимите към жалбоподателя обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1 - 16 от ДОПК. Данъчните основи по ЗДДС са формирани от стойността на регистрираните в ПП „ТИС Д.“ записи за извършени продажби през периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г., маркирани с код „0“, за които няма издадени фискални бонове от ЕКАФП, без тези, за които има издадени фактури, платени по банков път (с номер на продажбата 67679/09.11.2022г., 84464/11.05.2023 г. и 91586/19.07.2023 г.). За целите на разпоредбата на чл. 66 от ЗДДС органите по приходите са направили анализ на продажбите в таблица „SALESPLUES", в която е налично поле SPLUWAT, показващо данъчната група за целите на ЗДДС, съответно процента на начисления данък. Установено е, че ревизираното лице прилага намалената ставка на данъка от 9 на сто по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за ресторантьорските услуги, а за останалите продажби на стоки прилага ставка от 20 на сто. На база наличната информация за размера на данъчната ставка за всеки артикул от продажбите, маркирани с код „0" са определени данъчни основи за облагане със ставка на данъка 9 на сто и данъчни основи за облагане със ставка на данъка 20 на сто. Върху така определените данъчни основи по правилото под 100 за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. е начислен допълнително ДДС общо в размер на 47 575,98 лв., като е установен ДДС за внасяне общо в размер на 50 175,65 лв. (в т.ч. деклариран, но невнесен данък за данъчен периоди м.05.2022 г. в размер на 2 550,00 лв. и за данъчен период м.06.2023 г. в размер на 49,67 лв.) и лихви общо в размер на 13 902,96 лв.

Данъчните основи по ЗКПО са формирани като сбор от декларираните приходи по годишни данъчни декларации за съответната година и размера на допълнително определените данъчни основи за облагане с ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. На така определените приходи са признати разходи за отчетна стойност на продадените стоки и продукция, формирани чрез съотношение между отчетени приходи и изписана отчетна стойност на стоките и продукцията в счетоводството на „НИВ КОМЕРС“ ЕООД за съответната година, които заедно с декларираните от жалбоподателя разходи са формирали разходите, признати при ревизията. В резултат за 2022 г. и 2023 г. са определени данъчни финансови резултати, представляващи данъчни основи за облагане с корпоративен данък и са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 14 055,70 лв. и лихви в размер на 3 527,49 лв., за 2023 г. в размер на 9 992,77 лв. и лихви в размер на 1 505,28 лв.

В хода на административното обжалване, директорът на ДОДОП е приел, че констатациите на органите по приходите относно определяне на данъчните основи за облагане с ДДС и корпоративен данък по същество са правилни и законосъобразни, но са допуснати математически грешки. С оглед на това определените от органите по приходите задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022г. до 31.08.2023г. са редуцирани, като е начислен ДДС общо в размер на 47 145,76 лв., като е установен ДДС за внасяне общо в размер на 49 745,43 лв. (в т.ч. деклариран, но невнесен данък за данъчен периоди м.05.2022 г. в размер на 2 550,00 лв. и за данъчен период м.06.2023 г. в размер на 49,67 лв.) и лихви общо в размер на 13 782,60 лв. Задълженията за корпоративен данък са установени в по-голям размер от тези определени при ревизията, но предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, са приети определените такива с РА.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, както и доказателства за законоустановеното отсъствие на директора на ТД на НАП - Велико Търново, в т.ч. Заповед № ЗЦУ-ОПР-66/04.10.2023г. на изп. директор на НАП; Заповед № 338/03.08.2023г. на изп. директор на НАП; Заповед № 3948/17.06.2024г. на изп. директор на НАП. Прието като веществено доказателство е 1 бр. CD, съдържащ електронните документи, изготвени при ревизията, подписани с КЕП. От третите неучастващи лица - „Елтрейд“ ООД, ТД на НАП – Велико Търново и „Европос“ ЕООД, са постъпили изискани сведения и доказателства. Като доказателства са приети и представените от процесуалния представител на жалбоподателя 3 броя протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства, двата от 18.04.2022г. и един от 18.04.2022 г., както и представеното от процесуалния представител на ответника удостоверение за извършено връчване по ел. път в ИС „Контрол“.

От жалбоподателя е извършено оспорване на истинността, а именно авторството и съдържанието на доказателства, подробно изброени в нарочна писмена молба на л.52 от делото, като с определение от 11.06.2025 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, като на жалбоподателя е указано, че доказателствената тежест да опровергае истинността на оспорените документи е негова.

По делото е прието заключение на комплексна съдебна компютърно-техническа и счетоводна експертиза, назначена по искане на жалбоподателя. Вещото лице И. Б. посочва, че за обезпечаване на данните е използвана флаш-памет, тип USB DISK 2.0 със сериен номер 0701С10D591401D6, като същата не е налична по делото, тъй като е предоставена по друго производство. Данните от обекта на жалбоподателя са обезпечени целенасочено – копирани са текущата база данни, използвана от софтуера за продажби, както и архиви на тази база, като бази, които не са свързани със софтуера за продажба не са обезпечавани. Посочва, че данните на първичния носител, флаш-паметта и CD би следвало да са идентични, като такава проверка не е правена от експерта. Твърди, че флаш-паметта е използвана и при други проверки, като според практиката на НАП същата се форматира преди всяко използване, без да се води регистър. Вещото лице е посочило също, че за анализа на данните съществува протокол, който обаче не е открит от него в електронното дело. Сочи, че софтуерът „Тис Д.“ е предоставен на жалбоподателя през 2020г. като готово инсталиран ПП, заедно с компютъра, на който е инсталиран, като жалбоподателят е единствен ползвател за релевантния период. Твърди, че е възможен дистанционен достъп до базата (чрез AnyDesk), като не му е известно на компютъра да има допълнителни защитни механизми. В обекта няма политика за архивиране на данни, като не са извършвани и одити. Базата не е криптирана, поради което са възможни нерегламентирани промени при директен достъп, като действията през софтуера се запазват. Сочи, че случайни технически събития могат да повредят или променят базата данни, но не могат да променят хронологията. Некоректни записи са възможни при директна намеса в базата, но не са изследвани поради липса на алгоритъм от производителя. Експертът твърди, че по принцип операторите могат да се свържат с конкретни служители чрез RFID карти, но са възможни и служебни записи, несвързани с конкретно лице. Посочва, че използваният алгоритъм за анализиране на данните, приложен от органите по приходите е описан в протокол, който не е предоставен на вещото лице, като е извършен анализ на основните таблици за продажби и плащания въз основа на информация от производителя. Сочи, че практиката на НАП е контролните суми да се изчисляват върху цялата база данни, а не по отделни записи. Данните са извлечени от копие на база данни върху CD-R, като при обезпечаването са създадени три идентични копия и е анализирано работното такова. Софтуерът не допуска разминаване между дата на запис и системна дата. Критериите за продажба и сторно операции са базирани на структурата на таблиците, като е установено превишение на записите за продажби спрямо декларираните. Вещото лице посочва също, че не му е известно дали за приетите укрити продажби са търсени допълнителни доказателства (фактури, приемо-предавателни протоколи и др.), като според наличните данни плащанията по тях са получени в брой, а контрагентите са различни физически лица. Сочи, че е извършен и анализ на доставките, но с ограничения поради некоректно въведени номера на документи. От счетоводна гледна точка, експертът Д. С. посочва, че счетоводството се води от счетоводна къща, редовно и със своевременно подаване на отчети, но с липса на аналитичност по видове стоки и материали. Отчитането на продажбите се базира на данни от софтуера „Д.“. Твърди, че не са установени безвъзмездно получени стоки или недокументирани разходи. Експертът посочва, че наличните данни не позволяват да се направи категоричен извод за достатъчност на финансовите ресурси за покриване разходите за закупуване на стоките и материалите, които са приети за продадени, съответно приходите от продажба за укрити. От вещото лице е изчислена приблизителна себестойност на приетите от органите по приходите за укрити продажби по месеци и периоди. Експертът е уточнил, че софтуерът „Детелина“ е търговски, а не счетоводен продукт, като данните от него се прехвърлят към счетоводния софтуер чрез месечни справки. В заключение експертът посочва, че счетоводната отчетност позволява проследяване, но с ограничения, а евентуални нарушения биха били налице само при доказани неотчетени доставки и продажби. Заключението е оспорено от жалбоподателя като непълно и основаващо се на предположения.

По негово искане е назначена и допълнителна съдебна компютърно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните. Вещото лице, след проверка на място на 08.01.2026 г., е посочило, че в обекта на жалбоподателя, има две работни станции, като толкова са били и към момента на проверката от органите по приходите – 28.09.2023 г. Посочило е, че данните от използваното устройство са били обезпечени избирателно – копирани са единствено файлове от конкретна директория, без да е посочен критерий за избора им и без яснота дали те са използвани текущо от софтуера. Експертът изтъква, че не може да установи дали към 28.09.2023г. в устройството са били налични и други данни, които не са обезпечени, но категорично в системата са били налични множество системни файлове, които са задължителни за нормалната работа на операционната система. След анализ на съдържанието на електронния носител, приложен по делото, вещото лице посочва, че хеш-стойностите са генерирани чрез програмата Hashdeep (част от пакета md5deep) – безплатен софтуер с отворен код, без гаранция за отговорност от автор. Установено е несъответствие между директориите, визуализирани на приложените екранни снимки и тези, използвани при генериране на хешовете, като последните са създадени върху файлове от локален диск D, а не от преносим носител. Сочи, че при обезпечаване на данните органите по приходите са използвани два различни алгоритъма - SHA-1 и SHA-256, като алгоритъмът SHA-256 е надежден и изключително сигурен, докато SHA-1 е компрометиран и несигурен. Изтъква, че ПП „Тис Детелина“ не допуска въвеждане на различна от системната дата, но операционната система на компютъра на жалбоподателя позволява промяна на тази дата. Вещото лице е посочило, че не е възможно към момента да се извърши сравнение между първичните данни и обезпечените такива. Посочва, че в протокола, с който е документирано обезпечаването на данните, липсват данни за използване на флаш памет за съхранение, като е посочено единствено записване върху оптични носители, а флаш паметта вероятно е използвана само като инструмент. Липсва и пълно описание на всички стъпки, извършени при анализа на данните от приходните органи, като не е ясно как е осъществен достъпът до базата данни и дали са преодолявани защити. Вещото лице посочва, че не може да се установи точната дата на инсталиране на ПП, като най-ранните налични данни в базата са от 15.03.2020г. Не може да установи и кои лица са използвали програмата, тъй като е възможен достъп от различни устройства. Сочи, че ПП не разполага с функция за защита на данните, тъй като използва остаряла и незащитена база данни, което позволява лесен достъп и манипулация на информацията. По отношение на генерирането на записи в ПП, посочва, че не може да се определи минимално време, тъй като то зависи както от действията на оператора, така и от редица технически фактори. Чрез анализ на времевите разлики между последователни записи е установило 11 139 случая с интервал до 30 секунди и липса на записи, създадени в един и същи момент. По отношение на идентификацията на операторите вещото лице е констатирало, че използваните в програмния продукт означения са само с малки или умалителни имена, поради което не е възможно същите да бъдат достоверно обвързани с конкретни лица, назначени по трудово правоотношение в дружеството. Експертът посочва също, че при анализа на данните от органите по приходите са изследвани само избрани полета от базата данни, като за гарантиране на тяхната цялост е приложен хеш върху архивния файл като цяло, а не върху всеки отделен запис. Установено е още, че не е налице яснота относно източника на анализираните данни – от коя конкретна база данни и от кой носител са извлечени, поради непълнота в съставените протоколи. Вещото лице е посочило още, че използваните от органите по приходите критерии за анализ на данните се изчерпват с приемането на всички записи от таблица SALES_BON за продажби, като не са установени сторнирани операции, а за неотчетени или недекларирани са приети записите, при които определено поле е със стойност „0“. Според експерта този подход не осигурява необходимата сигурност за еднозначана квалификация на записите като продажби. Отбелязано е, че не е анализирано наличието на значителен брой записи с нулев номер на бон, както и връзката на данните с други таблици в базата, съдържащи информация за поръчките. Експертът сочи, че при анализа не са взети предвид други данни или документи, които биха могли да удостоверят реално извършени продажби, нито е извършена проверка на наличностите на стоки.

По искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите И. Т. Т., М. П. Т., С. Ю. К. и А. К. П..

Св. П. заявява, че е работила като сервитьор в „Пица и бар Бохеми“ в продължение на три години, като в работата си е изпозлвала програмата „Тис Детелина“ за маркиране на поръчки, изчисляване на сметки и изготвяне на менюта за събития. Посочва, че поръчките първо се записвали на лист, след което се въвеждали в програмата, а при приключване се издавала касова бележка. Заявява, че при смяна на маса сметката се изтривала и прехвърляла към друг сервитьор. Програмата се използвала единствено за улесняване на работата и нямала обучителен модул. Обучението било извършвано от по-старши сервитьор и продължавало около 2-3 седмици, през които се усвоявали менюто, системата и задълженията. Посочва, че по време на обучение се въвеждали примерни поръчки, които впоследствие се изтривали от управителя, който единствен имал такъв достъп. Допълва, че при нужда от корекции винаги са разчитали на управителя и не е имало случай да не може да бъде отстранена грешка.

Св. Т. заявява, че на 28.09.2023г. е участвал в обезпечаване на данни „Пица и бар Бохеми“, като след уведомяване на управителя е извлякъл информация от софтуера за продажби, копирал я в папка на компютъра в обекта, изчислил е контролни суми и я е прехвърлил на служебен компютър, където е записана на DVD носители и са съставени протоколи. Посочва, че е копирал активната база данни на ПП „Тис Детелина“, като преценката за това кои данни да се обезпечат е била негова. Имало възможност да се вземат и стари данни, като преценката за това била на органите по приходите. Посочва, че не е проверявал за други данни извън тази база. Заявява, че е прехвърлил данните чрез флаш памет, използвана и за други цели, която се форматира регулярно, след което са записани на три диска и е съставен един протокол в три екземпляра за всеки диск – за проверяваното лице, за архиви за органите по приходите, извършващи проверката. Уточнява, че участва само като техническо лице без да извършва анализ. Допълва, че активната база данни съдържа всички текущи записи в един файл. Във връзка с форматирането на флаш памет, посочва, че ако тя не бъде форматира може да се установи на коя дата има записване на информация, може да има следа и от други файлове. Допълва, че при неформатирана флаш памет е възможно възстановяване на стари данни, докато при форматирана – не.

Св. К. посочва, че на 28.09.2023г. като инспектор по приходите в НАП – Велико Търново е участвал в проверка в Пицария „Бохеми“, възложена с цел снемане на данни от софтуер съвместно с колеги от IT и Дирекция „Събиране“. Посочи също, че са започнали проверката с контролна покупка, за която е бил издаден касов бон, след което са се легитимирали и са засекли касата. Данните били обезпечени от служител „Информационна сигурност“ на компакт диск в три екземпляра, като той не е участвал в този процес. По време на проверката е присъствал и управителят на търговския обект.

Св. Т. е инспектор по приходите в ГД „Фискален контрол“, „Оперативни дейности“ - Велико Търново, който през септември 2023г. е участвал в проверка в „Пица и бар Бохеми“ за спазване на данъчното законодателство. Сочи, че са направили контролна покупка, засичане на касова наличност и проверка на документи. При тази проверка колега от IT отдела е копирал данни от програмата, с която се работи, като свидетелят не е извършал действия по фактическо обезпечаване на данните и не е указвал конкретните данни за копиране.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане и за изменение на ревизията също са издадени от компетентен орган, съгласно приложената Заповед № 688/25.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни [жк], като следва да се има също така предвид, че истинността на електронните документи не е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД, РА и РАПРА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. РА и РАПРА са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира, че жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на спор е дали по делото е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК – данни за укрити приходи и водене на счетоводството на дружеството по начин, който не дава възможност за установяване на основата за данъчното му облагане с ДДС и корпоративен данък. Всъщност, допълнително установените задължения на дружеството-жалбоподател и констатациите на ревизията на практика са базирани на единствено на иззетата и впоследствие обработена информация, претендирана като обезпечена по реда на чл. 40 от ДОПК и съдържаща се в технически носители, представляващи веществени доказателства по чл. 71 от ДОПК, събрани /приобщени/ в хода на ревизията и впоследствие анализирани. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК е обосновано с укрити приходи, тъй като дружеството, не е отчело всички приходи от продажби, за които има записи в ПП „Тис Детелина“, както и че водената счетоводна отчетност не отразява действителните приходи.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. Според разпоредбата на чл.111 от ДОПК, действията по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Национална агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия.

В случая от Протокол сер. АА № 0001732/28.09.2023 г. /папка 1, л.53-гръб/ и от представените заповеди за назначаване /л. 299-300 от делото/ се установява, че действията по обезпечаване на доказателства в обекта на жалбоподателя са извършени от И. Т. Т. и С. Ю. К. – двамата инспектори по приходите в Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, и със съдействието на М. П. Т. - ИТ-специалист от Дирекция „Информационни системи и електронни услуги“. Към протокола не са представени доказателства за надлежно оправомощаване на органите по приходите, извършили обезпечаването на доказателствата. В хода на настоящото производство ответникът представи Заповед №691/29.06.2018г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново /л.298 от делото/, с която на основание чл. 11, ал. 1, т.1 от ЗНАП и чл. 111 от ДОПК, се възлагат правомощия на органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочената заповед обаче не удостоверява валидно оправомощаване на лицата, извършили процесните действия, тъй като е издадена при липса на компетентност на възлагащия орган.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗНАП, НАП се състои от централно управление и териториални дирекции. Според разпоредбата на чл.11 от ЗНАП всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. От цитираните разпоредби следва ясно разграничение между Централното управление и териториалните дирекции на НАП, както и ограничаване на правомощията на териториалния директор до дейностите в рамките на съответната дирекция. Според настоящия състав териториалния директор не разполага с материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите от други дирекции на НАП, извън тази на която е директор. Аргумент за това се извлича и от чл. 11 ЗНАП, който урежда правомощията на териториалния директор – организира и ръководи териториалната дирекция (ал. 1, т.1) и организира и ръководи възлагането на проверки и ревизии (ал. 1, т. 2), т.е. той ръководи съответната териториална дирекция, а не разполага с организационни и ръководни функции по отношение на останалите дирекции на НАП. Главна дирекция „Фискален контрол“ е специализирана структура към Централното управление на НАП и не е подчинена на териториалните дирекции. С оглед на това правомощията на териториалните директори на НАП не могат да се разпростират спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към ЦУ на НАП /в случая ГД „Фискален контрол“/, като оправомощаването на такива служители чрез заповед на директора на ТД на НАП – В. Търново е извършено при липса на компетентност и в противоречие с императивните разпоредби на ЗНАП. Разглежданият случай не попада в хипотезата на Тълкувателно решение № 3/26.06.2025 г. на ВАС по т.д. № 2/2024 г., поради което същото не намира приложение в случая.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че действията по обезпечаване на доказателствата са извършени от некомпетентни органи. Горното представлява съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на събраните доказателства и до невъзможност същите да бъдат използвани като годно и достоверно доказателство за действително извършените продажби, съответно за наличието на укрити приходи.

Наред с изложеното, следва да се отбележи, че протоколът за обезпечаване на доказателства, както и самата обезпечена информация, бяха оспорени като неистински по реда на чл. 193 от ГПК от страна на жалбоподателя, като по негово искане бяха назначени две експертизи и бяха събрани гласни доказателства. В приложение № 1 към протокола за обезпечаване на доказателствата е отразено, че в обекта се използват два компютъра за регистриране на продажбите, един на бара и един в склада /папка 1, л. 57/. Също така от заключението на съдебно компютърно-техническата експертиза на в.л. С., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че към момента на проверката и обезпечаването на информацията в търговския обект на жалбоподателя са били налични две работни станции – едната, разположена на бара и оборудвана с четец за смарт карти, и втората, намираща се в складов помещение, без такъв четец. Същевременно, според заключението на експерта, обезпечаването на данните от програмния продукт „Тис Детелина“ е осъществено чрез копиране на информация единствено от компютъра, намиращ се на бара. Вещото лице е констатирало, че копирането на данните е извършено избирателно, като са извлечени само файлове, съдържащи се в директории с път D:\EltradeBackOffice\Database“, без да е изяснено дали тези директории обхващат пълният обем от базата данни на използвания програмен продукт. Не е извършена проверка за наличие на други релевантни директории, файлове или архиви на същия компютър, които биха могли да съдържат относима информация. Не е осъществена и проверка на втората работна станция, намираща се в склада, която също е била част от обекта на жалбоподателя и поради това е могла да съдържа данни, относими към дейността му. Посочените констатации на вещото лице се потвърдиха и от показанията на св. Т. – ИТ специалист в НАП, участвал в процеса по обезпечаване на данните, който при разпита си в съдебно заседание изрично заяви, че е копирал единствено т.нар. „активна“ база данни, която по негова преценка е била използвана към момента на проверката, без да извършва проверка за наличие на други файлове, архивни копия или бази данни, както и без да изследва дали втората работна станция съдържа относима информация.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесното обезпечаване на информацията е осъществено непълно, избирателно и по начин, който не позволява цялостно и достоверно възпроизвеждане на данните от използвания програмен продукт. Органите по приходите са ограничили действията си до извличане на информация само от едната работна станция, без да изяснят функционалната роля на двете компютърни конфигурации и без да проверят дали данните са съсредоточени изцяло на първата от тях. При липса на пълно изследване на начина на функциониране на програмния продукт и разпределението на данните между отделните работни станции, не може да бъде изключена възможността част от относимата информация, включително данни за реализираните продажби, движението на стоки и оборота на дружеството, да се съдържа и на втората работна станция. Независимо от това, органите по приходите не са предприели действия по извличане или анализ на съдържащата се в нея информация. Дори по отношение на компютъра, от който са копирани данни, събирането им е извършено селективно – чрез извличане на информация само от определени директории, без проверка дали те обхващат целия масив от релевантни данни и без изследване за наличие на други относими файлове или архиви.

При тези обстоятелства съдът намира, че обезпечената информация не може да бъде приета за пълна, обективна и достоверна, нито като вярно отразяваща дейността на жалбоподателя за релевантния период. Липсата на изчерпателно извличане на всички налични данни и неизвършването на проверка върху всички използвани компютърни конфигурации и носители изключва възможността събраната информация да отразява в пълен обем осъществяваната от лицето търговска дейност за релевантния период. Тези съществени пропуски водят до извод, че събраните доказателства са ненадеждни и негодни да послужат за определяне на реалния оборот на търговския обект и за обосноваване на извод за наличие на укрити приходи.

При тези обстоятелства, съдът приема претендираното от приходната администрация укриване на доходи за недоказано за целите на данъчното облагане. Ето защо, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи.

Изводите за укрити доходи се базират единствено на данни, обезпечени частично и избирателно, без проверка на всички налични устройства, архиви и файлове, които биха могли да съдържат релевантна информация. По тези съображения не може да се направи извод за реално извършени продажби и получени приходи в сочения от приходните органи размер, съответно не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. По същите съображения не са налице и другите твърдени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно т. 4 – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

След като не са установени недекларирани от ревизираното приходи за периода 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г., установените с РА допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. общо в размер на 47 145,76 лв., както и съответните лихви общо в размер на 12 925,38 лв., и за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 14 055,70 лв. и лихви в размер на 3 527,49 лв. и за 2023 г. в размер на 9 992,77 лв. и лихви в размер на 1 505,28 лв., следва да бъде отменен.

Въпреки че оспорва изцяло РА в потвърдената му от ответника част, жалбоподателят не излага никакви конкретни възражения срещу установените за внасяне задължения за ДДС за м. 05.2022 г. в размер на 2 550 лв. и за м. 06.2023 г. в размер на 49,67 лв., представляващи деклариран, но невнесен ДДС. При извършената служебна проверка съдът намира, че РА е законосъобразен в тази му част и следва да бъде потвърден, със съответните лихви от 846,60 лв. и 10,62 лв. за горепосочените данъчни периоди.

При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, основателна се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Същите представляват внесена държавна такса в размер на 50 лв., депозити за комплексна съдебна компютърно-техническа и счетоводна експертиза и съдебна компютърно-техническа експертиза в общ размер на 3 500 лв., депозит за призоваване на свидетел в размер на 150 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 лв., или общо сума в размер на 10 200 лв., която превалутирана съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлиза на 5 215,18 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и съразмерно на уважената част от жалбата Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 5 020,51 евро разноски по делото.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. второ-четвърто от ДОПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., които превалутирани възлизат на 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000424003514-091-001/04.02.2025 г., поправен с РАПРА № П-04000425025024-003-001/13.02.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, частично потвърден с Решение № 48/24.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, в частта му, в която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 14 055,70 лв. и лихви в размер на 3 527,49 лв., за 2023 г. в размер на 9 992,77 лв. и лихви в размер на 1 505,28 лв. и е начислен допълнително ДДС общо в размер на 47 145,76 лв. за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.08.2023 г. и лихви общо в размер на 12 925,38 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НИВ КОМЕРС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против Ревизионен акт № Р-04000424003514-091-001/04.02.2025 г., поправен с РАПРА № П-04000425025024-003-001/13.02.2025 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, частично потвърден с Решение № 48/24.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, в частта, в която са определени за внасяне ДДС за м. 05.2022 г. в размер на 2 550 лв. и лихви в размер на 846,60 лв. и ДДС за внасяне за м. 06.2023 г. в размер на 49,67 лв. и лихви 10,62 лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – [населено място] да заплати на „НИВ КОМЕРС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 5 020,51 евро (9 819,26 лв.).

 

ОСЪЖДА „НИВ КОМЕРС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място], разноски по делото в размер на 66,47 евро (130 лв.).

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.