Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във вр.чл.63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от П. Н. П., против Решение №87/24.03.2025 г. , постановено по НАХД №20241810200436 по описа за 2024год. на PC Ботевград.

Твърди се, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и отмяната на отмените Решение №87/24.03.2025 г. по НАХД №20241810200436 по описа за 2024 г._на PC Ботевград, в частта, в която е потвърдено Наказателното постановление и вместо него да постановите отмяна на наказателно постановление 233/03.06. 2024 г., издадено от инж. Н. Н.- зам. директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ София, [населено място]. Претендират се разноски за двете инстанции. В с.з. касатора , не се явява и не изпраща представител.

Ответника в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение. Редовно призован за датата на с.з. не изпраща представител.

Прокурора при СОП изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорваното решение.

Административен съд – София област след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по 211,ал.1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред РС е образувано по редовна и допустима жалба на П. Н. П. против наказателно постановление № 233 от 03.06.2024 г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, пр. 7/съхраняването/, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева, и на основание чл. 275, ал. 2 ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи - 2,0 пр.м.куб.дърва за огрев от зимен дъб, в размер на 125,17 лева.

Въз основа на надлежно събрани и обсъдени доказателства съдът е направил правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд.

Съобразявайки нормата на чл. 221,ал.2 изр. 2 от АПК в ред. /Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, съдът в настоящия си състав изцяло споделя мотивите на РС и не е необходимо да ги преповтаря. Съображенията изложени пред РС са същите, които са изложени и пред настоящата инстанция и въззивния съд е отговорил мотивирано на всяко от тях.

Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно установена фактическа обстановка след преценка в съвкупност на всички събрани по делото по реда на чл. 238 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства, както и показанията на свидетелите.

Съдът в настоящия ссътав , намира че административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени съобразно правилата на ЗАНН за форма и съдържание, от компетентни органи в законово определените срокове, до степен да ограничат правото на защита на санкционираното лице, напротив същия е организирал и осъществил защитата си. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Изпълнено е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН от формална страна, а по същество административното нарушение на ЗГ е доказано от обективна и субективна страна. НП се явява издадено в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Събраните по делото доказателства от наказващия орган и пред въззивната инстанция установяват по категоричен начин извършването на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Пенчев. Не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. Осъщественото деяние не представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от този вид, и е от значение за преценката по отношение размера на наложеното административно наказание.

Предвид горното, настоящия състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл.348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл.221 ал.2 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд - София област, касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила Решение №87/24.03.2025 г. , постановено по НАХД №20241810200436 по описа за 2024год. на PC Ботевград.

Решението е окончателно.