Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Р. Н., [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], обл. Силистра, [улица], подадена чрез адв. В. М. от АК-Силистра, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП – София за заплащане на обезщетение в размер на 7 200 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени за период от 60 дни за времето на задържането му от 14. 06. 2024 г. до 14. 08. 2024 г. в Следствения арест в гр. Силистра.

В исковата молба се твърди, че претендираните неимуществени вреди са претърпени вследствие на неосигуряване на нормални условия на пребиваване в ареста, довели до неблагоприятно въздействие върху психическото и емоционалното състояние на ищеца и усложняване на здравословното му състояние. Сочи се, че в резултат на недостатъчната свободна площ в килията, в която е пребивавал, липсата на естествена светлина и възможност за проветряване в помещението, на денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и поради лошите хигиенно-битови условия, се е изострило хроничното му заболяване (хипертония), получил е конюнктивит и е претърпял емоционален и психически срив. В резултат на прието изменение на исковата молба са допълнени фактическите основания на предявената претенция като е посочено още, че в резултат на престоя в ареста се и изострило и друго заболяване на ищеца – спондилоартроза, получил е неуточнено заболяване на белите дробове и дуоденит – възпалително заболяване на дванадесетопръстника. Въз основа на това за всеки ден от 60-дневния период на престоя си в килията в Следствения арест в гр. Силистра претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 120 лева или общо присъждане на сумата от 7200 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Ответната страна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, действаща чрез представителя си по пълномощие юриск. С. Славова, е представила писмен отговор, с който оспорва изцяло предявената искова претенция – като по основание, така и по размер. Счита, че липсва надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Твърди, че не е налице неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, а също и липсва настъпила за ищеца вреда. Счита, че искът е неоснователен и недоказан и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконкултско възнаграждение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Силистра, чрез прокурора в ОП-Силистра Г. В., счита, че искът е неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Производството е по реда чл. 203 от сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения - чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Силистра.

С оглед заявената претенция за ищеца е налице правен интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че през процесния период е бил лице, задържано под стража в ареста на РСИН Силистра. За основателността на иска с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъде доказано наличието на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС). Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Предвид установената в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на нарушаване на забраните по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ, като подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция е за претърпени неимуществени вреди, вследствие на недостатъчната свободна площ в килията, в която е пребивавал, липсата на естествена светлина и възможност за проветряване в помещението, на денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и поради лошите хигиенно-битови условия, то опровергаването на тези обстоятелства е в тежест на ответника.

В случая от събраните по делото доказателства (Справка на л. 41-42, Писмо с рег. № 1712 /16.08.2024 г. – л. 70 и Справка л. 109 и 110) се установи, че от задържането си на 12.06.2024 г. до предявяването на исковата претенция на 15.08.2024 г. ищецът е бил задържан под стража в ареста на РСИН Силистра, който се намира в тяло „Б“ на административната сграда на ОД на МВР-Силистра. Арестът е с капацитет 11 броя задържани лица, а мястото за престой на открито се намира на покрива на сградата. В посочения период ищецът е бил настанен в килия № 9 с площ от 8.10 кв. м, оборудвана с 6 бр. метални легла (три легла на два етажа), 1 бр. метална масичка и 1 бр. метално столче. За времето от 14.06.2024 г. до 30.07.2024 г. ищецът е бил настанен в килията заедно с още едно лице – Д. Р. И. (разпитан като свидетел в с.з. на 17.02.2024 г.), а през останалото време е бил сам. В килиите няма санитарен възел и течаща вода. В ареста има един санитарен възел с обща баня и тоалетна, който се намира в северния край на коридора пред килиите, като при сигнализиране на дежурния по всяко време на денонощието задържаните са били извеждани да ползват тоалетната и мивката в банята. В килиите няма пряка слънчева светлина. Осветлението се осигурява от две крушки от по 100 вата, монтирани в решетките на отвора за достъп на светлина в горната част на вратите на килиите. Вентилацията се осигурява посредством аспирационна система, свързваща четирите климатика, находящи се в коридора, с разклонения във всяка от килиите. Видно от справката на л. 109-110 е обстоятелството, че от 14.06. до 15.07. броят на задържаните лица в ареста е варирал от 12 до 15, т.е. над капацитета от 11 задържани лица, а от 24.07. броят на задържаните спада под капацитета и в периода от 30.07.2024 г.–14.08.2024 г. е имало само 7 задържани.

Що се касае до условията на задържане, по настояване на ищеца са разпитани двама свидетели – неговата съпруга Д. Н. и Д. Р. И., който е пребивавал заедно с ищеца в една килия в периода от 14.06.2024 г. до 30.07.2024 г. Доколкото показанията на съпругата са концентрирани около възпроизвеждане на условията в ареста, които са и пресъздадени от ищеца, и неговите здравословни оплаквания, показанията на свидетеля И. отразяват личните му впечатления относно обстановката в мястото за задържане. Според този свидетел, когато тоалетната е била заета, се е налагало да ходят по нужда в шишета. Свидетелят потвърждава, че свободното място е било „само една пътечка“, че в килията е имало само изкуствено осветление, както и че не е имало приток на свеж въздух и че е било много горещо. Същият потвърждава и че ищецът е имал високо кръвно и силни болки в гърба, поради което е вземал постоянно хапчета.

Същевременно от приложените по делото доказателства относно здравословното състояние на ищеца, в това число и от назначената експертиза, се установи, че към момента на задържането му ищецът е бил с влошено здраве – имал е хипертония, наднормено тегло и патологични дегенеративни промени в гръбначния стълб. Според вещото лице, условията, при които е пребивавал ищецът в ареста, са причинили физически неудобства и стрес, в резултат на които според наличните убедителни медицински данни е получил силни болки в гърба и кръста, повишени стойности на артериалното налягане, както и конюктивит. Според назначения специалист липсват убедителни доказателства за заболяване на белите дробове и на храносмилателната система, доколкото биорезонансното изследване не е достатъчно надежден метод за диагностика (уточнение в с.з. л. 141-гръб и л. 142).

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че не се установи първото от посочените нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в недостатъчна площ.

Разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2, ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

По делото бе установено, че площта на килията, в която е бил настанен ищецът, е с нормативно установената площ. По същество, ищецът не отрича, че площта на килията е 8.10 кв. м и в нея в продължение на месец и половина са пребивавали двама, а в остатъка от периода е бил сам, но счита, че наличието на обзавеждане намалява празното пространство. Това обстоятелство обаче не може да обоснове нарушаване на изискването на чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на недостатъчна жилищна площ, тъй като площта от 4 кв. м. за всеки от лишените от свобода в килията отговаря на установеното в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В тази площ се включва осигуряване на спално място, както и другите, определени в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС принадлежности, които в случая се изчерпват с една масичка и едно столче.

По различен начин са сложени обстоятелствата относно останалите посочени от ищеца фактически основания – липсата на естествена светлина и възможност за проветряване в помещението, на денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и лоши хигиенно-битови условия.

Доколкото от ответника не бе опровергана липсата на естествена светлина и възможност за проветряване на помещението, е налице безспорно нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване (свеж въздух). В решението Н. и др. срещу България (Жалба 36925/10 пред ЕСПЧ) се посочва, че последните са основни елементи на живота, до които всеки затворник има право на достъп. Отсъствието на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията

Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода, както и лошите хигиенно-битови условия, не са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС изрично, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице. В случая е безспорно, че спалното помещение не разполага с отделен санитарен възел с тоалетна и мивка, поради което се е налагало търсенето на съдействие на служител за извеждане от килията и воденето до общия санитарен възел, ако същият е свободен. Същевременно в първия месец от задържането на ищеца в ареста е имало задържани лица над допустимия капацитет, което има отношение от една страна към броя на ползващите сервизните помещения лица, а от друга – към хигиената. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди на всяко от задържаните лица, безспорно съставлява ограничение в достъпа им до сервизните помещения. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения и на възможността за поддържане на тялото на човек чисто (т. 175 от Раздел V от решението по делото Н. и др. срещу България). След като компетентния съд (ЕСПЧ) приема за нарушение на чл. 3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото от чл. 3 на Конвенцията и на чл. 3 от ЗИНЗС нечовешко и унизително отношение към задържания, т. е. съдът приема наличието на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и по този пункт от исковата молба.

В заключение съдът приема за доказано, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни за физическото му здраве и психическото му състояние условия по време на задържането му в Следствения арест в гр. Силистра, което е предпоставка за презумиране на настъпили неимуществени вреди. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен ищецът в следствения арест през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража". Нещо повече – освен вредите, чието настъпване се предполага, в настоящия случай се установи и влошаване на здравословното състояние на ищеца. Докато повишеното артериално налягане и болките в гърба до голяма степен се дължат на заболяванията и физическия му статус преди задържането, което се явява отключващ фактор само за задълбочаване на вече съществуващи симптоми, то конюнктивитът е заболяване, което според вещото лице се дължи на влошените хигиенни условия, при които е поставен ищеца. В този смисъл освен емоционалното и моралното страдание, ищецът е бил принуден да изтърпи и физически болки и неразположение, които са следствие именно на условията в ареста и категорично не са част от режима на изтърпяване на мярката за неотклонение.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. По делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, т. е. нарушения по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Но липсата на преднамерени действия не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, според практиката на ЕСПЧ, с която настоящият съдебен състав следва да се съобрази. За ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода и задържаните под стража лица в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения (т. 205 от Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу България").

По изложените съображения, съдът приема иска за доказан в своето основание на почти всички заявени фактически основания, с изключение на оплакването за недостатъчна жилищна площ.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът трябва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Това изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички конкретно установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила именно на увреденото лице.

Съдебната практика както на ЕСПЧ, така и на националните съдилища, приема, че самият факт на уважаването на претенцията има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението следва да отчита икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

В случая исковата претенция е за период от 60 дни, през които лицето е било задържано в килия без естествена светлина, без възможност за проветряване и без свободен достъпдо тоалетна и течаща вода, в резултат на което освен предполагаемото емоционално и морално страдание, е преживял и физическо такова, причинено от влошаване на здравния му статус.

При преглед на практиката на ЕСПЧ относно размера на присъжданите обезщетения за задържане в лоши условия, установяваща че определянето на адекватен размер на обезщетението трябва да се извърши като се съобразят съответната правна система и традиции и като се вземе предвид жизненият стандарт в държавата, дори ако това ще доведе до присъждане на суми, които са по-ниски от определяните от Съда в сходни случаи, както и кумулативното въздействие върху ищеца на множество неблагоприятни фактори, но за сравнително кратък период от време, намира, че размерът на справедливото дневно обезщетение от 12.00 лв. или 720 лева за целия период е адекватен да го овъзмезди за претърпените неимуществени вреди, в това число и за претърпените физически болки и неразположения. За разликата над 720, 00 лв. до пълния предявен размер от 7200 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Върху присъдения размер на обезщетението следва да се присъди законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Първоначално заявеният материален интерес от ищеца е 7200 лева, като размерът на уважената претенция възлиза на 720 лв. За осъществената правна защита и съдействие ищецът е заплатил на адв. В. М. общо 3200 (1800+1500) лв., от които съобразно уважената част от предявения иск ответникът следва да бъде осъден да заплати 320. 00 лева заедно с държавна такса в размер на 10.00 лева, или общо разноски в размер на 330. 00 лева.

От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е неоснователно. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната неоснователност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНСЗС ответникът следва да заплати в полза на административен съд Силистра разноски по делото в размер на 500. 00 лева за изготвената медицинска експертиза.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 203 от АПК, Административен съд - Силистра

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на Н. Р. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], обл. Силистра, [улица], сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени за период от 60 дни за времето на задържане от 14. 06. 2024 г. до 14. 08. 2024 г. в Следствения арест в гр. Силистра въз основа на взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, заедно със законната лихва върху сумата от 15.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 330.00 (триста и тридесет) лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част – за разликата над 720. 00 до 7200. 00 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на Административен съд-Силистра разноски по делото в размер на 500. 00 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, съгласно чл. 285, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗИНЗС.