Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Ц. С. с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 144/07.05.2025 г., постановено по АНД № 120/2025 г., по описа на Районен съд - Ботевград, с което е бил потвърден изцяло Електронен фиш /ЕФ/ № 8504432965 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който ЕФ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева. Независимо от налагането на това административно наказание заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното/ползваното от лицето ППС в размер на 10лв.

Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. Представя писмени бележки чрез които поддържа касационната жалба, развива подробни мотиви относно изтекла погасителна давност на атакувания електронен фиш. Подчертава, че при издаването на ЕФ е нарушен принципът на пропорционалност – част от общите принципи на общностното право на ЕС. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отмени изцяло ЕФ № 8504432965. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление, редовно призован, не изпраща представител. По делото е приложен писмен отговор от юрисконсулт Георгиева с който оспорва касационната жалба. Счита, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – София в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 144/07.05.2025 г., постановено по АНД № 120/2025 г., по описа на Районен съд - Ботевград, с което е потвърден изцяло Електронен фиш /ЕФ/ № 8507033020 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6, във връзка с чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3, вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП с който на К. Ц. С. е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева.

Решаващият съд е потвърдил ЕФ като е приел за установено, че на 03.02.2021 г, в 18:52 часа, с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км. 51+778, е установено движение в посока нарастващ километър на пътно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № [рег. номер], с обща техническа допустима максимална маса 1730, брой оси 2, категория ППС, за което не е заплатена пътна такса ППС по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на касационния жалбоподател в качеството му на собственик на посоченото МПС. С обжалвания електронен фиш е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Не е спорно по делото, че за посоченото МПС не е имало заплатена пътна такса, както и че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Решаващите мотиви на районния съд не се споделят от касационната инстанция.

Настоящият съдебен състав счита, че е основателен доводът изложен от касационния жалбоподател, че е погасена административно-наказателната отговорност на санкционираното лице на основание изтеклата абсолютна погасителна давност по НК.

Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по „въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго“. Безспорно давността, изключваща наказателното преследване е обстоятелство, изключващо отговорността, доколкото с нейното изтичане тя се погасява. Изричните разпоредби на ЗАНН по въпросите за давността не уреждат абсолютната давност като максимално възможна продължителност на административно-наказателното производство. Чл. 34 от ЗАНН урежда сроковете за започване на административно-наказателното производство, съответно за издаване на НП след съставянето на АУАН, а чл. 82 ЗАНН давността за изпълнение на наложеното административно наказание с влязъл в сила и подлежащ на изпълнение акт. Следователно, в ЗАНН е налице непълнота, която се преодолява чрез субсидиарното прилагане на разпоредбите на общата част на НК на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. В този смисъл е и константната практика на АС-София област, както и последвалото Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

В конкретния случай, датата на извършване на твърдяното нарушение е 03.02.2021 г. и абсолютната давност от 4 години и 6 месеца - чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /редакция след изм. ДВ, бр. 26 от 2010 г./ - е изтекла на 03.08.2024г., т. е. преди разглеждането на касационната жалба в открито съдебно заседание пред АССО. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, административно наказателното преследване се изключва при изтичане на предвидената в закона давност. Изтекъл е определен, изрично лимитиран срок, след който законодателят приема, че поради твърде закъснялото във времето административнонаказателно преследване, се губи смисъла на неговото предупредително и възпитателно въздействие върху дееца и върху останалите граждани на обществото и се заличават наказателноправните последици от извършеното деяние.

Изложеното предполага, че оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а като последица от това и процесният електронен фиш подлежи на отмяна.

При този изход от правния спор на касационния жалбоподател се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - София област, I-ви касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 144 от 07.05.2025 г., постановено по АНД № 120/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8504432965 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Решението е окончателно.