<style type="text/css">.cleanData {  color: red;}</style><style type="text/css">.body-text {
			font-size:12pt !important;
		}
</style>
<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:18.0pt;margin-bottom:14pt;display:block;">ОПРЕДЕЛЕНИЕ </span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Рег. номер">№ 484</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Вх. номер и дата в акт по хода"> </span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p align="center" dir="ltr" style=""><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;margin-bottom:14pt;display:block; "><span class="printDefinition" id="Град">София</span>, <strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span style="font-size:14.0pt;"><span class="printDefinition" id="Дата на акт">20.04.2026 г.</span></span></span></span></strong></span></span></span></strong></p>

<p class="body-text" dir="ltr"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><strong><span class="printDefinition" id="Съд в акт">Административният съд - София Област</span> <span class="printDefinition" id="Отделение/Състав в акт">- VII състав,</span></strong> в <span class="printDefinition" id="вид заседание">закрито заседание</span> </span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0); font-family: 'ms sans serif', sans-serif;"><span class="printDefinition" id="На дата на заседание с думи"> на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година</span> </span><span style="font-family: 'ms sans serif', sans-serif; color: black;">в състав:</span></p>

<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%; margin: 40px 0px 40px;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>:  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="ПРЕДСЕДАТЕЛ/СЪДИЯ">МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА</span></span></span></td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span>  </span></span></strong></td>
			<td style="text-align: left; vertical-align: top; width:300px;"><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="ЧЛЕНОВЕ"> </span></span></span></td>
		</tr>
	</tbody>
</table>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><span style="color:black; font-family:ms sans serif,sans-serif;"><span class="printDefinition" id="сложи за разглеждане">като разгледа докладваното от съдията Марияна Лазарова - Кабакчиева</span> <span class="printDefinition" id="вид дело">административно дело</span> № <span class="printDefinition" id="Номер на дело">1389/2025 г.</span> <span class="printDefinition" id="произнасяне">на Aдминистративен съд - София Област, за да се произнесе, взе предвид следното:</span></span></p>

<p class="body-text" dir="ltr" style="text-align: justify;"><!--clear_start--><div class="rtf" dir="ltr" style="margin-bottom:.2pt;text-indent:35.45pt;font-size:12pt;font-family:MS Sans Serif; text-align: justify;"><p dir="ltr">Съдът , при извършената служебна проверка на делото, констатира следното : </p><p dir="ltr">
    <strong>На 17.03.2026г.,</strong> с вх.№2026/17.03.2026г,. чрез ССЕВ , ищцата Д. В. Ш. е депозирала е искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл. 267 ДФЕС .</p>

<p dir="ltr">В искането за спиране се посочва, че правомощието на съда да правораздава и да осигурява спазването на закона представлява една от основните гаранции за съществуването на правовата държава, поради което съдебната власт е уредена на конституционно ниво, а съдът е призван не само да упражнява предоставените му правомощия, но и има задължението да осигури законосъобразното и справедливо разрешаване на правните спорове чрез точното прилагане на закона, включително чрез прякото и ефективно прилагане на правото на ЕС. Изтъква, че за осъществяването на тази функция съдът разполага с изключително широк процесуален инструментариум правомощия да определя процесуалната рамка на делото, да разпределя доказателствената тежест, да допуска или отказва доказателства, да постановява определения и да насочва развитието на съдебното производство , като същевременно упражняването на тези правомощия не представлява свободна преценка, а е обвързано със задължението съдът да действа при стриктно спазване на закона и при съобразяване с пряко приложимите норми на правото на ЕС. Сочи, че именно поради значителното влияние на тези процесуални решения върху изхода на делото, тяхното упражняване изисква висока степен на професионална компетентност, процесуална безпристрастност и стриктно съобразяване както с националното право, така и с правото на ЕС, защото в противен случай съществува реална опасност предоставените на съда правомощия да бъдат упражнени по начин, който фактически подменя предмета на спора, нарушава принципите на справедливия процес и лишава страните от ефективна съдебна защита.  </p>

<p dir="ltr"> Д. Ш. посочва, че е принудена да припомни отново на председателстващия, че националният съд не разполага с правомощие чрез процесуални действия като преформулиране на предмета на спора, изготвяне на доклада по делото или разпределяне на доказателствената тежест да създава процесуална рамка, която фактически изключва или обезсилва приложението на пряко приложими норми на правото на ЕС. Счита, че подобно противоречие би представлявало не упражняване на съдебна преценка, а отклонение от задължението за прилагане на правото на Съюза и от принципа на неговото върховенство и че именно такава хипотеза е налице в настоящото производство, при което чрез съвкупност от процесуални действия съдът е изградил процесуална рамка, която се отклонява от заявения предмет на иска и води до фактическо изключване на приложението на релевантните норми на правото на ЕС. Намира , че в този контекст следва да бъдат разгледани допуснатите в настоящото производство процесуални нарушения, които налагат повторното й искане за отвод, както и искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.</p>

<p dir="ltr">На основание чл. 267 ДФЕС ищцата моли производството по делото да бъде спряно и да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като по настоящото дело е налице реален и вече проявен спор не просто относно преценката на фактите, а именно :относно самото приложение на правото на Европейския съюз - по-специално чл. 82 GDPR. </p>

<p dir="ltr">Според Д. Ш., правото на Съюза допуска националният съд да използва собствените си процесуални правила, но не допуска те да бъдат приложени по начин, който прави упражняването на права по правото на ЕС практически невъзможно или прекомерно трудно. Аргументира се, че преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС служи именно за това - да се осигури еднакво тълкуване на правото на Съюза и за да се даде възможност на националния съд, когато има съмнение по тълкуването или по границите на допустимите национални процесуални решения, да поиска задължително тълкуване, поради следното поведение на Административен съд - София – област.</p>

<p dir="ltr">Ищцата посочва, че предмет на исковата й молба и за/с какво е сезиран съда с исковата е предявен иск срещу Община - Варна на кумулативно правно основание чл.1, ал.1 и чл. 2в 3ОДОВ, чл. 39 33ЛД, чл.82 GDPR и чл.45 33Д, като изрично съм определила размера на иска като 53 000 лева - неимуществени вреди, като това е записано още на стр. 1 от исковата молба, където е посочено: „Размер на иска: 53 000 ... - неимуществени вреди". Акцентира, че на същата страница е изложено и че искът се основава на вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия при издаване на административни актове и при обработване на лични данни и че в исковата си молба подробно е изложила, че според твърденията й ОВ/?!/ е обработвала лични данни без правно основание, за несъвместима цел и въз основа на неточни данни, като е използвала подпис и данни на лица, без да установи действителния собственик и без да провери представителната власт на лицата, подали документите по строителните преписки и че това е развито на стр. 2-3 от исковата молба, където са описани както механизмът на използване на присъствения лист и преобразуването му в „Протокол № 1", така и твърдените нарушения на чл. 5 и чл.6 GDPR. </p>

<p dir="ltr">Посочва се още, че с уточняващата молба, докладвана в съдебното заседание, ищцата изрично е уточнила, че нищожността на Разрешение за строеж № ГИ-173/27.10.2020 г. и № ГИ-174/27.10.2020г. се поддържа не като самостоятелен главен иск, а като инцидентно установяване в рамките на иска за обезщетение по чл. 204, ал.3 АПК, тоест като предпоставка за ангажиране на отговорността и че самият протокол възпроизвежда това нейно уточнение. </p>

<p dir="ltr">Навеждат се доводи, че в становището на Д. Ш. по писмения отговор на Община Варна ищцата е възразила изрично срещу опита ответникът да подмени предмета на спора чрез възражения за „липса на правен интерес“ и „висящо дело", като е посочила, че така се цели съдът да разреши предварително спорни материално-правни въпроси на плоскостта на допустимостта. На стр. 1 от това становище съм посочила, че отговорът на общината цели „подмяна на предмета", а на стр. 3 е изтъкнато, че съдът не може да откаже разглеждане чрез квалифициране на спорни материалноправни въпроси като процесуална недопустимост. </p>

<p dir="ltr">Уточнява се , че в становището на ищцата по хода на делото е заявила още по-ясно, че:</p><p dir="ltr">
   - не следва да се дава ход на делото при липса на произнасяне по освобождаването от държавна такса; </p><p dir="ltr">
   - че прави основателно искане за отвод; </p><p dir="ltr">
   - че оспорва доклада в частта за доказателствената тежест; </p><p dir="ltr">
  - че моли съда да коригира доклада като укаже изрично, че съгласно чл.82, 53 GDPR и чл. 170 АПК именно ответникът носи тежестта да установи законосъобразността на обработването на личните данни и липсата на отговорност за настъпилите вреди; </p><p dir="ltr">
   - поддържа исковата молба, уточняващата молба и всички доказателствени искания. </p>

<p dir="ltr">Сочи, че това е отразено на стр. 1-5 от становището й по хода, включително много конкретно на стр. 5 и че оттук следва, че действителната й процесуална воля по делото е ясна и последователна: </p><p dir="ltr">
  1. главен предмет иск за обезщетение за неимуществени вреди; </p><p dir="ltr">
  2. основание - незаконно обработване на лични данни и незаконосъобразна административна дейност; </p><p dir="ltr">
  3. нищожността на разрешенията - инцидентен въпрос по чл. 204, ал. З АПК; </p><p dir="ltr">
  4. доказателствена тежест - върху ответника относно законосъобразността на обработването и липсата на отговорност. </p>

<p dir="ltr">Д. Ш. твърди, че всички посочени документи: исковата молба, уточняващата молба, становището по писмения отговор на ответника и становището по хода на делото - са редовно депозирани по делото и са докладвани от съда в проведеното о.с.з на 12.03.2026 г., което се установява от съдебния протокол.</p>

<p dir="ltr">Подчертава, че с посочените писмени становища съдът е бил изрично сезиран и с доводи относно приложението на правото на Европейския съюз и практиката на Съда на ЕС, включително по дело срещу България (С-340/21). </p><p dir="ltr">
  III.Какво отново е възпроизвел председателстващия в открито съдебно заседание? </p>

<p dir="ltr">Според ищцата, от протокола от 12.03.2026 г. е видно, че съдът първо е отбелязал, че не се явявам лично и че съм подала молба с вх. № 1917/12.03.2026 г., „с която ... моли да не бъде даден ход на делото"., но че след това, въпреки възражението на ищцата, съдът е приел, че няма процесуални пречки и е постановил: „ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, а" след даването ход на делото съдът е докладвал исковата молба, но я е представил като иск, при който се претендира обезщетение за „причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди“, и то повторно като вреди по Регламента. Д. Ш. подчертава, че тази формулировка в протокола не съответства на стр. 1 от исковата молба, където размерът на иска е определен като 53 000 лв. - неимуществени вреди. И че именно тук се появява първото разминаване между нейната искова претенция и начина, по който съдът я е рамкирал в протокола, като е променил предмета на сезиране. Сочи, че по-нататък съдът е докладвал и уточняващата молба, като е посочил, че с нея уточнявам, че ищцата претендира нищожността на разрешенията за строеж като предпоставка за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, и че петитумът следва да се разбира като искане за инцидентно установяване на нищожността на двете разрешения в рамките на настоящия иск за обезщетение по чл. 204, ал. 3 АПК. </p>

<p dir="ltr">Счита, че самият съд е разполагал с изрично процесуално уточнение, че главният предмет не е самостоятелно прогласяване на нищожност, а обезщетение, при което въпросът за нищожността е инцидентен. </p>

<p dir="ltr">В искането за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване се посочва още, че съдът е докладвал и становището на Д. Ш. по хода на делото, включително онези негови части, в които се твърди, че липсата на произнасяне по държавната такса прави даването ход недопустимо; прави се искане за отвод; твърди се, че съдът е разпределил доказателствената тежест в противоречие с чл. 82, 53 GDPR и чл. 170 АПК; изрични се моли съдът да коригира доклада, а протоколът буквално възпроизвежда, че според ищцата председателстващият фактически прехвърля върху ищеца задължението да доказва незаконосъобразността на обработването на лични данни, въпреки че според GDPR това следва да доказва администраторът. Твърди се, че следва протоколно определение, с което оставя без уважение основателното искане за отвод, като в мотивите по протокола е приел, че липсват основания за отвеждане по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, и съдът е заявил, че ще реши спора „само и единствено въз основа на установените в хода на съдебното производство" факти и чрез „прилагане на точния смисъл на законите" - действия, които поставят под съмнение способността на съдията за правилното приложение на закона, тъй като веднага след това съда сам е констатирал, че действително не се е произнесъл по искането на ищцата за освобождаване от такси и разноски и че формално не е събрал дължимата държавна такса за образуване на делото, поради което едва в това заседание е указал да представя декларация за семейно и имуществено състояния или казано съвсем нехирургично, съдът хем ще реши спора „само и единствено въз основа на установените в хода на съдебното производство" факти и чрез „прилагане на точния смисъл на законите“, но първо е дал ход на делото, а после е признал, че по въпроса за таксата действително не е имало произнасяне. Според Д. Ш. най -същественото е следното: в протокола не се вижда изрично определение, с което съдът да поправя доклада относно доказателствената тежест, въпреки че искането на ищцата за такава корекция е не само направено, но и докладвано. </p>

<p dir="ltr">В искането се изтъква, че протоколът съдържа възпроизвеждане на искането на ищцата да се укаже изрично, че ответникът носи тежестта по чл.82, 53 GDPR и чл.170 АПК, но от наличния протокол не се вижда съдът да е уважил това искане и да е преформулирал доклада в този смисъл или поне да го е обсъдил, а напротив - в изготвената от съда процесуална рамка по делото фактически се наблюдава промяна на предмета на спора, която не съответства на исковата молба и уточняващата молба. Подчертава се, че с исковата молба е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, основан на незаконно обработване на лични данни и незаконосъобразна административна дейност, включително нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679, като прогласяването на нищожността на разрешенията за строеж е въведено само инцидентно, като предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 204, ал. 3 АПК., но въпреки това, от съдебния протокол се установява, че съдът е изградил и поддържа процесуална рамка, при която спорът се разглежда основно като спор относно законосъобразността и нищожността на разрешенията за строеж, а не като иск за обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС и че в резултат на тази промяна на рамката съдът е разпределил доказателствената тежест по начин, който прехвърля върху ищеца доказването на факти, които по силата на правото на ЕС следва да бъдат доказани от ответника. </p>

<p dir="ltr"> Твърди се, че от процесуалните указания следва, че на ищеца е възложено да доказва незаконосъобразността на административните действия и бездействия на общината; нищожността на разрешенията за строеж№ ГИ-173/27.10.2020г. и № ГИ-174/27.10.2020г.;неправомерността на обработването на лични данни; причинната връзка между тези действия и настъпилите вреди. По този начин фактически се поставя върху ищеца задължението да доказвапротивоправността на обработването на лични данни, въпреки че съгласно чл. 82, &sect;3 от Регламент (ЕС) 2016/679 именно администраторът на данни следва да докаже, че по никакъв начин не носи отговорност за събитието, причинило вредата. За Д. Ш. следователно, чрез едновременното преформулиране на предмета на спора като спор относно строителни разрешения, и прехвърляне на доказателствената тежест върху ищеца, процесуалната рамка на делото фактически изключва приложението на специалния режим на отговорност по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, който е основа на предявения иск и това води до ситуация, при която искът за обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС се разглежда в рамка, предназначена за спор относно административни актове, което изменя естеството на спора и влияе пряко върху разпределението на доказателствената тежест. </p><p dir="ltr">
  IV . Искане за отвод на съдията </p>

<p dir="ltr">Д. Ш. се обръща към съдия Кабакчиева, посочвайки, че независимо дали допуснатите от съда процесуални нарушения са резултат от професионална некомпетентност, флагрантна немарливост или съзнателно процесуално поведение, обективният резултат е един и същ създадено е основателно съмнение в способността на съдебния състав да разгледа и реши делото не само безпристрастно, но и при правилно прилагане на приложимото национално и европейско право. Счита че съдия М. Л.- Кабакчиева е в абсолютна невъзможност да разгледате и разрешите настоящия спор чрез „прилагане на точния смисъл на законите". Твърди, че това съмнение не произтича от субективно недоволство на страната, а от конкретни процесуални действия, отразени в съдебните актове, съдебния протокол, включително и даване ход на делото при наличие на процесуални пречки и при липса на произнасяне по въпроса за държавната такса; преформулиране на предмета на спора в отклонение от исковата и уточняващата молба; разпределяне на доказателствената тежест в противоречие с приложимите разпоредби на правото на ЕС, в частност чл. 82, 53 от Регламент (ЕС) 2016/679; игнориране на изричните възражения на ищеца относно приложението на правото на ЕС и необходимостта от корекция на доклада по делото. </p>

<p dir="ltr">Навежда доводи, че съгласно принципа на примат на правото на ЕС националният съд е длъжен да осигури неговото пълно действие, включително когато това изисква да не прилага противоречащи национални процесуални конструкции и че съвкупността от тези процесуални действия създава обективно съмнение относно безпристрастността и компетентността на съда, поради което отново прави искане за отвод на съдията-докладчик, за което моли да се произнесете мотивирано.</p>

<p dir="ltr">В случай, че съдът отново откаже да се отведе, въпреки изложените основания, ще бъде налице ситуация, при която същият съдебен състав продължава да разглежда делото въпреки съмненията относно безпристрастността си; отказва да коригира процесуалната рамка на делото, която фактически изключва приложението на правото на ЕС; отказва да съобрази задължителните разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679. Д. Ш. намира, че при тези обстоятелства настоящото производство не може да продължи в този си вид, тъй като съдът е длъжен да разгледа спора в рамките на заявения предмет на иска и при правилно прилагане на правото на ЕС, а не в рамка, която фактически подменя естеството на предявения иск. </p>

<p dir="ltr">Иска, ако съдът откаже повторно искането за отвод, производството по делото да бъде спряно, и да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС, с оглед изясняване дали национален съд може, чрез преформулиране на предмета на спора и чрез разпределение на доказателствената тежест, да изключи приложението на пряко приложими разпоредби на правото на ЕС, включително чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679. </p>

<p dir="ltr">Ищцата твърди, че е принудена съм да напомня на председателстващия, че настоящият спор е от компетентността на АССО именно защото страната търси съдебна защита срещу нарушение на правото на ЕС и че делото не може да бъде разглеждано в рамка, която предварително обезсилва тази защита или подменя предмета на предявения иск. </p>

<p dir="ltr">Подчертава , че въпросът, който следва да бъде поставен пред СЕС, не е защо съдията-докладчик е отказал да се отведе въпреки основанията, тъй като това е въпрос на вътрешното процесуално право, а дали национален съд може да откаже да приложи пряко приложими разпоредби на правото на ЕС, когато тяхното съдържание вече е ясно установено в практиката на СЕС и че именно по отношение на приложението на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 СЕС вече се е произнесъл по дело В.Б. срещу България - НАП, С340/21, възникнало във връзка с нарушение, допуснато от българска публична институция. Посочва, че в това решение СЕС изрично приема, че администраторът на лични данни може да бъде освободен от отговорност само ако докаже, че по никакъв начин не носи отговорност за събитието, причинило вредата, като именно върху администратора лежи тежестта да установи липсата на отговорност., както и че това решение е особено показателно, тъй като произтича от нарушение, извършено от българска държавна институция, и представлява пример за ситуация, при която България вече е била поставена под контрола на СЕС именно поради неправилно прилагане на правото на Съюза в областта на защитата на личните данни. </p>

<p dir="ltr">Намира, че при наличие на такава ясна и задължителна практика националният съд не може чрез процесуални действия, като преформулиране на предмета на спора или чрез разпределение на доказателствената тежест, фактически да изключи приложението на правото на ЕС, тъй като в противен случай се поставя въпросът дали подобен отказ да бъде съобразена установената практика на СЕС не представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което може да ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от съдебна дейност. Изтъква, че когато съществува съмнение относно правилното тълкуване или приложение на правото на ЕС, националният съд разполага с механизма на преюдициалното запитване по чл. 267 ДФЕС, чрез който може и следва да поиска задължително тълкуване от СЕС. </p>

<p dir="ltr">Според Д. Ш., отказът да бъде използван този механизъм при наличие на обективно съмнение относно приложението на правото на Съюза и отказ на съдията да се отведе и да приложи правото, би могъл да доведе до ситуация, при която националният съд фактически постановява решение в противоречие с правото на ЕС и с установената практика на Съда на ЕС, вкл. и спрямо наличните осъдителните решения срещу България на същото основание. </p>

<p dir="ltr">Поради изложеното, поставеният пред настоящия съд въпрос не е въпрос на процесуална тактика на страната, а въпрос за границите на допустимото процесуално поведение на националния съд при наличие на пряко приложимо право на ЕС и вече установена практика на СЕС по същите правни въпроси, поради което и отправянето на преюдициално запитване се явява необходимият процесуален механизъм за гарантиране на правилното прилагане на правото на Съюза. </p><p dir="ltr">
  V. Преюдициален въпроси </p>

<p dir="ltr">С оглед на гореизложеното, ако съдията отново откаже отвод при очевидна невъзможност да приложи правото на Съюза, за да бъдат избегнати всякакви съмнения относно правилното прилагане на правото на Европейския съюз и относно съответствието на настоящото производство с установената практика на СЕС, Д. Ш. моли производството по делото да бъде спряно и да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС, като бъдат поставени следните въпроси: </p>

<p dir="ltr">1.Следва ли чл. 82, &sect;1 и &sect;3 от Регламент (EC) 2016/679, разглеждани във връзка със задълженията на националните съдилища по чл. 4, 53 от Договора за Европейския съюз и чл. 19, &sect;1 от Договора за Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален съд, сезиран с иск за обезщетение за вреди от незаконно обработване на лични данни, да преформулира предмета на иска или да разпредели доказателствената тежест по начин, при който ищецът следва да доказва незаконосъобразността на обработването на лични данни, въпреки че съгласно чл. 82, &sect;3 от Регламента именно администраторът на данни следва да докаже, че по никакъв начин не носи отговорност за събитието, причинило вредата? </p>

<p dir="ltr">2. Следва ли правото на Европейския съюз, по-специално чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, разглеждан във връзка с чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и принципа на държавната отговорност за нарушения на правото на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че системен отказ на национален съд да приложи пряко приложима разпоредба на правото на Европейския съюз или да съобрази установената практика на Съда на ЕС може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което поражда право на обезщетение за вредите, причинени на засегнатото лице от държавата? Поради изложеното моля съда: да спре производството по делото; да отправи преюдициално запитване до СЕС; да се произнесе мотивирано по направеното искане за отвод.</p>

<p dir="ltr">Поради изложеното Д. Ш. иска от съда :</p><p dir="ltr">
   = да спре производството по делото;</p><p dir="ltr">
  = да отправи преюдициално запитване до СЕС</p>

<p dir="ltr">Да се произнесе мотивирано по направеното искане за отвод . </p>

<p dir="ltr"><strong>На 24.03.2026г. с вх.№2297/24.03.2026г.</strong>, чрез ССЕВ, Д. Ш. е депозирала искане за незабавно изпълнение на служебни задължения, в което уведомява госпожа М. Л. - Кабакчиева , че е принудена отново да напомни на съдията , че настоящото дело е образувано по адм. д. N9 1389/2025 г. по описа на АССО на 24.11.2025 г., като към настоящия момент - четири месеца по-късно, по него все още липсва дори законосъобразен съдебен доклад и че това процесуално бездействие препятства нормалното развитие на производството и създава основателно съмнение за съзнателно шиканиране на процеса чрез формално неизпълнение на служебните задължения на съда, което ищцата възприема за резултат на задължение от страна на съда да демонстрира „лоялност“, която очевидно не е към закона и правата на българските граждани. </p>

<p dir="ltr">С настоящото Д. Ш. <u>указва на съда тридневен срок,</u> считано от получаване на настоящото искане, да се произнесе мотивирано и законосъобразно по нейно искане с вх. N9 2062/17.03.2026 г. , като при неизпълнение ще бъдат предприети действия за търсене на отговорност по надлежния ред. </p>

<p dir="ltr">Отделно от горното, във връзка с направените от ищцата доказателствени искания, моли да се приемат и приложат като доказателствен материал по делото справка от ответника, приложена по адм. д. №176/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, от която безспорно се установява, че ответникът е бил напълно наясно с липсата на материално-правни предпоставки за издаване на процесното разрешително, включително при липса на нотариално упълномощаване от собствениците и при липса на представителна власт на лицето, представило се за домоуправител. Посочва, че особено съществено е обстоятелството, че ответникът не е трето лице, което инцидентно обработва данни в рамките на преписка, а действа именно в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. органът сам определя целите и средствата за обработване на личните данни и носи пряка отговорност за законосъобразността на това обработване и че в това си качество ответникът е бил длъжен служебно да провери наличието на валидно правно основание за обработване на личните данни на собствениците, включително наличието на надлежна представителна власт на лицето, подало заявлението, а вместо това ответникът е извършил обработване на лични данни при очевидна липса на правно основание по чл. 6, пар. 1 от Регламента, при нарушение на принципите по чл. 5, пар. 1, 6. „а“ и „б" от същия регламент и при съзнателно игнориране на липсата на представителна власт на заявителя, като именно въз основа на така неправомерно обработени данни е издал процесното разрешително и че това обуславя липса на материално-правна предпоставка за издаването му и представлява самостоятелно основание за неговата нищожност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК. </p>

<p dir="ltr">Според Д. Ш., от представения официален отговор на Район „Младост Община Варна изрично се установява, че в администрацията не е постьпвало уведомление по чл. 466 от Закона за управление на етажната собственост за избор на К. Господинов като управител/председател на управителния съвет на етажната собственост, поради което същият не е притежавал представителна власт да представлява собствениците и че наред с това, в представеното становище на главния архитект на Община Варна изрично се признава, че не съществува нотариално заверено пълномощно от етажните собственици, въз основа на което К. Господинов да е бил овластен да подава заявление за издаване на разрешение за строеж от тяхно име и следователно в случая са налице едновременно: липса на решение на етажната собственост, удостоверено по надлежния ред; липса на уведомление за избран управител по чл. 466 ЗУЕС; липса на нотариално упълномощаване от собствениците; служебно знание на ответника за всички тези обстоятелства. Подчертава, че въпреки това ответникът е приел заявлението за допустимо и е издал процесното разрешение за строеж въз основа на волеизявление на лице без представителна власт, което представлява липса на надлежно сезиране на административния орган и съответно липса на материално-правна предпоставка за издаване на административния акт. Счита, че обстоятелството, че административният орган е разполагал със служебна информация както за липсата на представителна власт на заявителя, така и за липсата на нотариално упълномощаване, изключва възможността за фактическа грешка и установява съзнателно постановяване на административен акт в противоречие със закона и при нарушение на принципите на законосъобразност, а това обуславя нищожност на процесното разрешение по смисъла на чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 149, ал. 5 АПК, съобразно задължителните разяснения по Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. по твлк. д. № 5/ 2009г. на ВАС, доколкото административният акт е постановен при пълна липса на материално-правна предпоставка и при отсъствие на надлежно сезиране от легитимно лице.</p>

<p dir="ltr">Твърди, че при така установените обстоятелства следва да се приеме, че още към момента на подаване на заявлението административният орган е бил сезиран от лице без представителна власт и без нотариално упълномощаване от етажните собственици, като същевременно е разполагал със служебна информация за липсата на качеството „домоуправител на К. Господинов, както и за липсата на валидно овластяване от засегнатите лица. За ищцата при тези условия предоставянето на лични данни на собствениците от лице без представителна власт не може да представлява валидно правно основание за обработването им по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, нито да обоснове законосъобразно започване на административно производство. Подчертава, че в качеството си на администратор на лични данни административният орган е бил длъжен служебно да провери наличието на правно основание за обработването им и да откаже образуване на производство при липса на такова, но вместо това ответникът е изградил административната преписка въз основа на неправомерно обработени лични данни, предоставени от лице без представителна власт, което означава, че още самото административно производство е започнало при липса на материално-правна предпоставка за неговото възникване и че това представлява съществено нарушение както на чл. 5, пар. 1, 6. „а и „б и чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, така и на чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК съгласно които административен акт, постановен при липса на материално-правна предпоставка е нищожен. </p>

<p dir="ltr">Д. Ш. сочи, че допълнително следва да се отчете, че административният орган е действал при наличие на служебна информация за липсата на представителна власт на заявителя и при изрично уведомяване от заинтересовано лице, че се касае за строеж по чл. 148 ЗУТ, а не за ремонт по чл. 147 ЗУТ, което изключва всякаква възможност за фактическа грешка и установява съзнателно постановяване на административния акт в противоречие както с националното право, така и с правото на Европейския съюз. Намира, че при тези обстоятелства процесното разрешение за строеж следва да бъде квалифицирано като нищожно не само поради липса на материално-правна предпоставка за издаването му, но и поради постановяването му въз основа на административно производство, образувано при неправомерно обработване на лични данни в нарушение на правото на Европейския съюз, което самостоятелно препятства възникването на валидно административно правоотношение.</p>

<p dir="ltr">Навежда доводи, че нарушението на тези разпоредби представлява нарушение на материално-правна предпоставка за издаване на административния акт, доколкото административният орган е действал въз основа на неправомерно събрани и обработени лични данни и при липса на надлежна представителна власт на заявителя, което обуславя нищожност на издадения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК във връзка с чл. 149, ал. 5 от същия кодекс и съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. по тьлк. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, съгласно което липсата на материално-правна предпоставка за издаване на административен акт води до неговата нищожност. </p>

<p dir="ltr"> Твърди, че в резултат на тази неправомерна обработка на лични данни е издадено разрешение за строеж в полза на нелегитимни лица, част от които не са собственици, като разрешението е връчено лично на нелегитимно лице „до поискване“ чрез „Български пощи", с което е осуетено уведомяването на действителните заинтересовани лица и е ограничено правото им на защита.</p>

<p dir="ltr">Сочи, че допълнително от приложеното становище на „Веолия“ се установява, че процесният обект не представлява „ремонт“ по смисъла на чл. 147 ЗУТ, а строеж по смисъла на чл. 148 ЗУТ, за който е било необходимо издаване на разрешение при съвсем различен фактически и правен режим и че независимо от това административният орган съзнателно е приложил облекчен ред по чл. 147 ЗУТ при липса на законовите предпоставки за това, което представлява съществено нарушение на материалния закон и самостоятелно основание за нищожност на акта по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. </p>

<p dir="ltr">За Д. Ш. още по-съществено е обстоятелството, че ответникът не само е разполагал със съответните технически данни като администратор на административната преписка и администратор на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, но е бил и изрично и многократно уведомяван от мен с подадени сигнали, че се извършва строеж без необходимото разрешение по чл. 148 ЗУТ. </p>

<p dir="ltr">Счита, че от приложената кореспонденция по сигнал с рег. № СИГ 20005014ВН/ 23.11.2020г. и последващите отговори на администрацията се установява, че ответникът е бил сезиран за изграждане на хоризонтална отоплителна инсталация (ХОС), извършвана без надлежно разрешение за строеж, както и за извършени пробиви в общите части на сградата, представляващи конструктивна намеса и съществено изменение на сградната инсталация и че въпреки това ответникът е продължил да квалифицира дейността като „ремонт по чл. 147 ЗУТ при положение че е разполагал както със служебна информация, така и с изрични сигнали от заинтересовано лице/пострадало относно характера на строителството и злоупотреба с личните му данни. Д. Ш. е категорична, че Това поведение изключва възможността за грешка и установява съзнателно игнориране на материално-правните предпоставки за издаване на процесния административен акт и че следователно административният орган е действал при пълно знание за липсата на законовите предпоставки за издаване на разрешение по облекчен ред и при наличие на данни за строеж по чл. 148 ЗУТ, което представлява самостоятелно основание за нищожност на акта по чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 149, ал. 5 АПК, както и нарушение на правото на ЕС във връзка с неправомерно обработване на лични данни при липса на валидно правно основание. </p>

<p dir="ltr">Д. Ш. се аргументира, че нарушението на Регламент (ЕС) 2016/679 има характер на нарушение на правото на Европейския съюз с пряко действие и предимство пред националното право, поради което административен акт, постановен въз основа на обработване на лични данни без правно основание и при липса на валидно упълномощаване, е постановен при липса на материално-правна предпоставка и следва да бъде квалифициран като нищожен. </p>

<p dir="ltr"> Изтъква, че съдът има служебно задължение да следи за нищожността на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 149, ал. 5 АПК, поради което опитите за прехвърляне на доказателствената тежест върху жалбоподателя, игнориране на релевантни доказателства или отказ от събиране на относими такива представляват процесуално нарушение и няма да бъдат толерирани.</p>

<p dir="ltr"> Към искането за незабавно действие са приложени писмени доказателства. </p>

<p dir="ltr"><strong>На 30.03.2026г. с вх.№2494, чрез ССЕВ, </strong>Д. Ш. е депозирала чрез Административен съд – София област до Върховен административен съд молба с правно основания чл.255 и сл. от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК във вр. с Регламент/ЕС/2016/679,чл6 ЕКПЧ и чл.47 от Хартата относно непроизнасяне по дължими процесуални въпроси, движение на делото при липса на произнасяне по допустимостта, отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на правото на Европейския съюз, искане за отстраняване на съдията от разглеждане на делото и за осигуряване на безпристрастно разглеждане от друг равен по степен съд извън съдебните райони на София и Варна.</p>

<p dir="ltr"> В молбата се посочва ,че Д. сезира Върховния административен съд по реда на чл. 255 и сл. ГПК, вр. чл. 144 АПК, тъй като по адм. д. № 1389/2025 г. на Административен съд - София област е налице не просто процесуално забавяне в тесния му технически смисъл, а поредица от процесуални действия и бездействия, които в тяхната съвкупност водят до фактическо обезсилване на правото ми на съдебна защита, до препятстване на прилагането на пряко приложимо право на Европейския съюз и до положение, което по същество представлява отказ от правосъдие. </p>

<p dir="ltr">Посочва се, че по делото е проведено съдебно заседание на 12.03.2026 г. пред Административен съд &mdash; София област, VII състав, с председател съдия М. Л.-К., като по самия съдебен протокол е отразено, че ищцата е депозирала становище по хода на делото с вх. № 1917/12.03.2026 г., в което изрично съм поискала да не се дава ход на делото, поради наличие на съществени процесуални пречки. </p>

<p dir="ltr">Подчертава, че в това свое становище изрично и недвусмислено е посочила, че с исковата молба съм поискала да бъда освободена от държавна такса и че към момента на заседанието липсва произнасяне по това искане, поради което не са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото., че изрично е възразила, че пpи липca на съдебен акт по този въпрос даването ход на делото е процесуално недопустимо и наред с това е направила искане за отвод на съдията -докладчик, който вече е с постановен отвод по друго мое дело - поради същите груби процесуални нарушения. Сочи, че в същото становище съдържа и изрично възражение срещу начина, по който съдът е разпределил доказателствената тежест, като е посочено , че предмет на производството е иск по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, а пpи такава правна рамка, съгласно чл. 82, &sect; 3 GDPR, администраторът на лични данни се освобождава от отговорност само ако докаже, че по никакъв начин не носи отговорност за събитието, причинило вредата, както и че в тази насока е и постановено решение на СЕС срещу България. Д. Ш. е изтъкнала, че изрично е посочено и че това съответства на чл. 170 АПК, според който административният орган следва да установи законосъобразността на своите действия, че становището й съдържа точното възражение, че съдът е разпределил доказателствената тежест така, че фактически я е прехвърлил върху ищеца, което не е обикновена техническа неточност, а пряко противоречие с приложимото право на ЕС и създава съществено процесуално неравновесие. Подчертава, че в това становище съм поставила въпроса пределно ясно: </p><p dir="ltr">
   - когато национален съд, разглеждащ cпop, основан на пряко приложим Регламент на ЕС, изгражда процесуалната рамка така, че чрез разместване на доказателствената тежест и чрез непроизнасяне по достъпа до съд да обезсили практически режима на отговорност по чл. 82 GDPR, той не допуска просто процесуален пропуск, а създава пречки за ефективното упражняване на права, произтичащи от правото на Съюза.</p>

<p dir="ltr">Д. Ш. изтъква, че именно това съм изложила и чрез позоваване на практиката на Съда на ЕС, включително по депата DEB и Orizzonte Salute, като съм подчертала, че държавни такси, съдебни разходи и национални процесуални конструкции не могат да бъдат прилагани по начин, който възпрепятства ефективното упражняване на права по правото на ЕСи че това е отразено в приложенията по делото. </p>

<p dir="ltr">Отбелязва, че по друго нейно дело - а.д. № 1185/25 г. - при идентичен по същество проблем, а именно разместване на доказателствената тежест, в противоречие с приложимата правна рамка, съдия М. Л.-К. вече е постановила отвод по искане на ищцата. Според Д. Ш. при настоящото дело, въпреки че отново е налице същото процесуално изкривяване, въпреки че съдът е изрично сезиран с доводи по чл. 82, &sect; 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, чл. 170 АПК, чл. 47 от Хартата и чл. 6 ЕКПЧ, въпреки, че вече е постановяван отвод по искане на същата страна, съдията отказва да се отведе и продължава да движи делото в същата порочна рамка. Ищцата намира, че това изключва възможността случилото се да бъде обяснено с неволна грешка, недоглеждане или обикновена разлика в правна преценка. Когато един и същ съдия веднъж приема, че подобно процесуално положение е несъвместимо с безпристрастното разглеждане на делото, а след това при повторение на същото положение отказва да се отведе и отказва да коригира процеса, вече е налице съзнателно поддържане на процесуален модел, който препятства ефективното упражняване на права , гарантирани от правото на Европейския съюз. За Д. Ш. още по-тежки притеснения буди и обстоятелството, че при множество съдии в АСС0, депата ми се разглеждат до голяма степен от цитирания съдия, която демонстрира идентично поведение по всички мои дела, по които е „случайно разпределена".</p>

<p dir="ltr">Твърди, се , че в такава хипотеза ВАС няма право да третира случая като обикновено вътрешно администриране на депото, защото ако върховната инстанция допусне такъв отказ от прилагане на правото на Съюза да остане без последица, тогава проблемът престава да бъде проблем на конкретния съдия или на АССО и се превръща в проблем на Република България като държава членка, която чрез собствената си съдебна система не гарантира ефективна съдебна защита. Счита, че именно поради това настоящото поведение следва да бъде преценявано не само през призмата на процесуалната неправилност, но и през призмата на съзнателния отказ да бъде приложен законът в неговата задължителна сила. Подчертава, че след като съдът е изрично уведомен за относимото право, за предходното идентично основание за отвод и за последиците от поддържането на разменена доказателствена тежест, а въпреки това продължава делото по същия начин, налице са данни за поведение, което излиза извън границите на обикновеното правораздавателно несъгласие и навлиза в сферата на недопустимото съзнателно отказване на правосъдие. </p><p dir="ltr">
    Според ищцата, ВАС не може да подмине това с формално процесуално разпореждане, тъй като в противен случай би допуснал съдебната система на държавата членка да функционира в отклонение от задължението за лоялно и ефективно прилагане на правото на Съюза. За Д. Ш. Още по-тревожно е обстоятелството, че на 17.03.2026 г. e подала отделно искане с вх. № 2062/17.03.2026 г., по което е настояла съдът да се произнесе, но че от приложеното по делото искане за незабавно изпълнение на служебни задължения се вижда, че след като по делото вече четири месеца липсва законосъобразен съдебен доклад, ищцата е дала на съда тридневен срок да се произнесе мотивирано и законосъобразно именно по нейно искане с този входящ номер, като в същото искане e развила и съществени доводи по съществото на правото на ЕС, а именно: че ответникът е действал като администратор на лични данни, че е обработвал лични данни пpи липca нa валидно право основание, че е разполагал със служебна информация за липсата на представителна власт и за липсата на нотариално упълномощаване, и че въпреки това е приел заявлението за допустимо и е издал процесното разрешение. Изложено е конкретно, че това представлява нарушение на чл. 5 и чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, липca нa материално-правна предпоставка и основание за нищожност на административния акт. Тоест, съдът не просто е бил сезиран с процесуален въпpoc, а c въпpoc, който е в самата сърцевина на правото на ЕС и на задължението на националния съд да осигури пълното действие на това право.</p>

<p dir="ltr">В молбата се сочи още, че на 24.03.2026 г. Д. Ш. е подала последващо искане, с вх. № 2297/24.03.2026 г. и че от съдържанието на вече депозираното становище се потвърждава и още един особено съществен факт: - вече е посочила пред съда, че по друго нейно дело - а.д. № 1185/2025 г. пo oпиca на АССО, разглеждано от същия съдебен състав, е бил налице аналогичен проблем с разпределянето на доказателствената тежест в противоречие с приложимото право.</p><p dir="ltr">
   Според ищцата, това означава, че в случая не става въпрос за единичен пропуск, неразбирателство или техническо несъвършенство, а за повторяем модел на процесуално поведение, проявяващ се от същия съдия именно по нейни дела дела и винаги в посока, която фактически отслабва защитата й и обезсилва пряко приложимото право на Съюза и че именно поради това не е достатъчно ВАС да разглежда случая като обикновена молба за бавност по вътрешнопроцесуален ред. </p>

<p dir="ltr">Намира, че сезираният Върховен съд е изправен пред ситуация, в която първоинстанционен административен съд, изрично сезиран с правото на ЕС, с нормите на GDPR, с чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и с чл. 6 ЕКПЧ, не се произнася своевременно пo въпpocи, от които зависи самият достъп до законосъобразен процес, и въпреки това продължава движението на делото, както и че в такава хипотеза ВАС не може да се ограничи до формално констатиране, че „има непроизнасяне" , а ВАС има задължението като върховна инстанция в системата на административното правораздаване да гарантира, че правото на Съюза ще бъде приложено реално, а не привидно. Изтъква, че в приложното поле на правото на ЕС националният съд не е просто орган по вътрешното право, а той е и съд на Съюза по силата на самото членство на държавата в Европейския съюз. Според Д. Ш., задължението за ефективна съдебна защита не е пожелателно и не е въпрос на факултативна добра практика, а е пряко задължение на държавата членка и че оттук следва, че ако ВАС, сезиран с конкретни данни за неприлагане на правото на ЕС и за процесуална конструкция, която препятства това право, не предприеме ефективни мерки, тогава проблемът не остава на равнището на конкретния състав на АССО, а тогава вече се стига до държавен отказ да се гарантира правото на Съюза. Счита, че в този случай отговорността не е на един съдебен състав, нито само на АССО като институция, а на Република България като държава членка, защото именно чрез собствената си съдебна система тя отказва да осигури пълното действие на правото на ЕС. Подчертава, че ако върховната инстанция не прекрати създадената противозаконна процесуална ситуация, не задължи първоинстанционния съд да се произнесе по всички висящи въпpocи, не постави край на воденето на делото пpи разменена доказателствена тежест и не гарантира безпристрастен състав, тогава самият ВАС ще допусне правото на ЕС да остане незащитено в националния правопорядък и че такава хипотеза бездействието на ВАС няма да бъде само процесуален пропуск, а ще означава, че върховната съдебна инстанция е толерирала положение, при което съдебната система на държавата членка не осигурява ефективна защита на права, гарантирани от правото на Съюза. </p>

<p dir="ltr">Именно затова, Д. Ш. моли ВАС да прецени случаят не изолирано, а в неговата цялост, тъй като е налице е кумулативен ефект от няколко тежки обстоятелства:</p><p dir="ltr">
  &bull; липса на произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса; </p><p dir="ltr">
  &bull; движение на делото без това произнасяне; </p><p dir="ltr">
  &bull; наличие на изрично възражение, че делото в този му вид е недопустимо;</p><p dir="ltr">
  &bull; мълчалив отказ да бъде коригирана доказателствената тежест съобразно чл. 82, &sect; 3 GDPR и чл. 170 АПК;</p><p dir="ltr">
  &bull; поддържане на същия подход въпреки изричното сезиране на съда;</p><p dir="ltr">
  &bull; повторяемост на същия модел по друго нейно дело; наличие на изрично искане за отвод и паралелно </p><p dir="ltr">
  &bull; мълчаливо непроизнасяне пo подаденото искане с вх. № 2062/17.03.2026 г. </p>

<p dir="ltr">За ищцата всичко това в своята съвкупност вече не сочи на обикновена бавност, а на процесуален модел, който поставя под съмнение безпристрастността на съдията, правото й на справедлив процес и готовността на националния съд да приложи правото на ЕС. </p>

<p dir="ltr">Подчертава, че когато съдът е изрично уведомен, че определено негово действие или бездействие противоречи на правото на Съюза, и въпреки това не се произнесе, а продължи да движи делото така, сякаш такъв въпрос не съществува, това мълчаливо непроизнасяне не е неутрално, а има конкретен правен ефект-лишава страната от ефективна защита, блокира възможността за своевременно поправяне на процесуалната рамка и налага делото да се развива в условия, кoйтo ca порочни още в самото си начало. За Д. Ш. Именно затова това мълчаливо непроизнасяне следва да бъде квалифицирано като отказ от правосъдие в материалния смисъл на това понятие и не защото изрично е постановен отказ за разглеждане, а защото дължимото съдебно произнасяне умишлено или пoнe недопустимо се замества с движение на делото без правна основа. </p>

<p dir="ltr">По отношение на отвода - Д. Ш. подчертава, че тук не се излагат абстрактни съмнения или недоволство от неблагоприятни процесуални актове. Ищцата е категорична, че основанието е обективно - едно и също процесуално изкривяване - разместване на доказателствената тежест в противоречие с чл. 82, &sect; 3 GDPR и чл. 170 АПК се проявява повторяемо по нейни дела пред същия съдия. Към това се прибавя и движението на делото без произнасяне по държавната такса, както и отказът въпросът да бъде разрешен своевременно след изрично сезиране. За Д. Ш. това формира достатъчно сериозно и обективно съмнение, че делото не може да бъде разгледано и решено от същия съдия при необходимата безпристрастност и при пълно зачитане на правото на ЕС. </p>

<p dir="ltr">Счита, че настоящият случай не е ситуация, при която по-късно се твърди, че съдът не е бил сезиран с релевантните доводи. Напротив - по самия протокол от о.с.з. е видно, че становището й с вх. № 1917/12.03.2026 г. е било докладвано и вместо това е налице процесуално поведение, при което съдът не решава най-напред въпросите, от които зависи самото допустимо движение на процеса, а продължава да движи делото без предходно законосъобразно произнасяне по тях и че именно в това се състои и забавянето по смисъла на чл. 255 от ГПК в конкретния случай. </p>

<p dir="ltr">Навеждат се доводи, че забавянето не се изчерпва само с пълно бездействие и че за6авяне е налице и когато съдът не извършва дължимото процесуално действие в дължимия ред, но междувременно извършва други действия, с които създава привидност на процесуално движение, без да е отстранил предхождащите пречки. Намира, че когато няма произнасяне по освобождаването от държавна такса, когато има изрични възражения за недопустимост на движението на делото, когато има искане за отвод, а съдът въпреки това продължава да дава ход, да насрочва и да води делото, да не променя доклада съгласно правото нa EC и AПK, тогава забавянето е още по-тежко, защото е съчетано с процесуално заобикаляне на реда за защита. </p>

<p dir="ltr"> За ищцата особено съществено в настоящия случай е, че спорът попада пряко в приложното поле на правото на Европейския съюз, доколкото производството е основано на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, който има пряко действие и задължителна cилa във вътрешния правен ред на държавите членки без необходимост от транспониране. Намира, че в тази връзка следва да се подчертае, че съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз принципът на върховенство на правото на ЕС задължава всеки национален съд да гарантира пъпното действие на нормите на Съюза, като при необходимост остави неприложима всяка противоречаща национална норма или процесуална практика. Изтъква, че националният съд не разполага с дискреция дали да приложи правото на Европейския съюз , а той е длъжен да го приложи и че това задължение произтича пряко от членството на Република България в Европейския съюз и от задължението за лоялно сътрудничество по чл. 4, &sect; 3 ДЕС. Според Д. Ш. в настоящото производство съдът е бил изрично и многократно сезиран с доводи относно: приложимостта на чл. 82, &sect; 3 от Регламент (ЕС) 2016/679; </p><p dir="ltr">
  &bull; неправилното разпределяне на доказателствената тежест в противоречие с регламента; </p><p dir="ltr">
  &bull; задължението за ефективна съдебна защита по чл. 47 от Хартата на основните права нa EC;</p><p dir="ltr">
 &bull; недопустимостта процесуални правила на националното право да препятстват   упражняването на прав, гарантирани от правото на Съюза ;</p>

<p dir="ltr">В искането се посочва още, че въпреки това съдът не е коригирал процесуалната рамка на делото и продължава да го движи при положение, което фактически обезсилва режима на отговорност по чл. 82 GDPR и че това представлява отказ да бъде осигурено пълното действие на правото на Европейския съюз в рамките на конкретното производство. В такава хипотеза задължението за гарантиране на върховенството и ефективността на правото на Съюза преминава върху Върховния административен съд като върховна национална съдебна инстанция в административното правораздаване. Изтъква, че в условията на сезиране с твърдения за отказ от прилагане на правото на ЕС той действа като съд на Съюза и носи задължение да осигури ефективността на това право. Подчертава, че ако при наличие на изрично сезиране с доводи за нарушение на пряко приложим регламент на ЕС и на чл. 47 от Хартата на основните права ВАС не предприеме необходимите процесуални мерки за възстановяване на законосъобразната процесуална рамка и за гарантиране на приложението на правото на Съюза, това вече не представлява единично процесуално нарушение на първоинстанционен съд. В този случай отказът да бъде приложено правото на ЕС придобива характер на институционален отказ на държавата членка да осигури ефективна съдебна защита в област, обхваната от правото на Съюза. Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз именно държавата членка носи отговорност за действията и бездействията на своите съдилища, когато чрез тях не се гарантира ефективното действие на правото на ЕС. Поради това при настоящата фактическа ситуация бездействието на ВАС би означавало не просто процесуален пропуск в конкретно производство, а неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да осигури върховенството и ефективността на правото на Европейския съюз. Ето защо в настоящия случай намесата на Върховния административен съд не е въпрос на целесъобразност, а на правно задължение и само чрез изричното му произнасяне може да бъде гарантирано, че съдебната система на Република България изпълнява задължението си да прилага пряко и ефективно правото на Европейския съюз и да осигури реална, а не формална съдебна защита на правата, произтичащи от него.</p>

<p dir="ltr">Поради всичко изложено, Д. Ш. моли Върховният административен съд: да констатира забавяне по смисъла на чл. 255 ГПК, изразяващо се в липca нa: </p><p dir="ltr">
  1. своевременно произнасяне по дължимите процесуални въпроси, включително по искането за освобождаване от държавна такса и по искането с вх. № 2062/17.03.2026 г., при едновременно извършване на действия по движението на делото;</p><p dir="ltr">
  2. да укаже задължителен кратьк срок за незабавно, изрично и мотивирано произнасяне по всички непроизнесени въпpocи, от които зависи допустимото движение на процеса; </p><p dir="ltr">
  3. да приеме изрично, че движение на делото без произнасяне по допустимостта и без отстраняване на процесуалните пречки е недопустимо;</p><p dir="ltr">
 4. да гарантира ефективното прилагане на правото на Европейския съюз по делото, включително чрез недопускане cпop пo чл. 82 GDPR да бъде разглеждан при процесуална конструкция, която обезсилва режима на отговорност по регламент и разменя доказателствената тежест в противоречие с чл. 82, &sect; 3 GDPR и чл. 170 АПК; </p><p dir="ltr">
  5. да констатира, че при наличие на изрично сезиране с доводи по чл. 47 от Хартата и чл. 6 ЕКПЧ, мълчаливото непроизнасяне и продължаването на делото представляват несъвместимо с правото на Съюза ограничаване на ефективната съдебна защита; </p><p dir="ltr">
  6. да задължи съдия М. Л.-К. да се произнесе законосъобразно и мотивирано по основателното искане за нейния отвод или да я отстрани от разглеждането и решаването на адм. д. № 1389/2025 г., поради наличие на обективно основателни съмнения в безпристрастността, произтичащи от повторяемото процесуално поведение по нейни депа и от отказа да бъде осигурена законосъобразна процесуална рамка;</p><p dir="ltr">
  7. да разпореди депото да бъде разгледано от друг равен по степен административен съд извън съдебните райони на София и Варна, доколкото само така може да бъде възстановено доверието, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, при пълно зачитане на правото на ЕС; </p><p dir="ltr">
  8. да отбележи изрично, че ако в подобна ситуация върховната национална инстанция не гарантира прилагането на правото на ЕС, проблемът престава да бъде проблем единствено на конкретния първоинстанционен съд и се превръща в проблем на държавата членка, която чрез съдебната си система отказва да осигури ефективна защита на права, гарантирани от правото на Съюза, още повече, когато съда е бил изрично уведомен за всички тези възражения. </p>

<p dir="ltr">С оглед значимостта на въпроса Д. Ш. моли настоящата молба да бъде разгледана не формално, а с оглед действителната й правна тежест - като сезиране на ВАС да изпълни ролята си на върховна национална инстанция, която не само констатира бавност, но и предотвратява съдебен отказ от прилагане на правото на Съюза, тъй като в случая не се касае за първично или инцидентно процесуално поведение. </p>

<p dir="ltr"><strong>В съда е получена писмо с вх.№2593/02.04.2026г. ,</strong> с което Заместник председателя на ВАС и ръководител на Първа колегия се изпраща копие от молба с вх. №23/ 30.03. 2026г. за изготвяне на становище и окомплектоване с делото, като е разпоредено след изпълнение на задълженията по чл.255,ал.2 от ГПК молбата, ведно с делото и становището , да се изпратят по компетентност - на Върховен административен съд.</p>

<p dir="ltr"><strong>На 07.04.2026г.</strong> Д. Ш. е депозирала чрез Административен съд – София област до Върховен административен съд молба с вх.№2742/07.04.2026г. с правно основание чл.255 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с Регламент/ЕС/2016/ 679, чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата относно: непроизнасяне по дължими процесуални въпроси, движение на делото при липса на произнасяне по допустимостта, отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на правото на Европейския съюз, искане за отстраняване на съдията от разглеждане на делото и за осигуряване на безпристрастно разглеждане от друг равен по степен съд извън съдебните райони на София и Варна.</p>

<p dir="ltr"><u>На 08.04.2026г. с вх.№2800/08.04.2026г. </u>Д. Ш. повторно депозира молба до Върховен административен съд с правно основание чл.255 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с Регламент/ЕС/2016/679,чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата относно: непроизнасяне по дължими процесуални въпроси, движение на делото при липса на произнасяне по допустимостта, отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на правото на Европейския съюз, искане за отстраняване на съдията от разглеждане на делото и за осигуряване на безпристрастно разглеждане от друг равен по степен съд извън съдебните райони на София и Варна, която молба като съдържание е напълно идентична с тази, депозирана на 07.04.2026г. с вх.№2742/07.04.2026г.</p>

<p dir="ltr"> <strong>На 09.04.2026г. по ССЕВ с вх.№2843/09.04.2026г</strong>. Д. Ш. депозира същата молба, депозирана на 07.04.2026г.  с правно основание чл.255 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с Регламент/ЕС/2016/679 , чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата относно: непроизнасяне по дължими процесуални въпроси, движение на делото при липса на произнасяне по допустимостта, отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на правото на Европейския съюз, <strong>искане за отстраняване на съдията от разглеждане на делото и за осигуряване на безпристрастно разглеждане от друг равен по степен съд извън съдебните райони на София и Варна.</strong></p>

<p dir="ltr"><u>На 14.04.2026г. с вх.№2883/14.04.2026г</u>. Д. Ш. отново депозира молбата с правно основание чл.255 и сл. от ГПК , със съдържание, напълно идентично с това на молбата й , депозирана на 07.04.2026г.</p>

<p dir="ltr"><u>На 15.04.2026г. с вх.№2915/15.04.2026г.</u> в съда е постъпила същата молба с правно основание чл.255 и сл. от ГПК, която молба е датирана от Д. Ш. с дата 30.03. 2026г., и която молба е получена за първи път в Административен съд – София област на 07.04.2026г.</p>

<p dir="ltr"><u>На 16.04.2026г. с вх.№2976/16.04.2026г.</u> на АССО отново е получена молба с правно основание чл.255 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК относно: непроизнасяне по дължими процесуални въпроси, движение на делото при липса на произнасяне по допустимостта, отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на правото на Европейския съюз, искане за отстраняване на съдията от разглеждане на делото и за осигуряване на безпристрастно разглеждане от друг равен по степен съд извън съдебните райони на София и Варна.</p>

<p dir="ltr"><u>На 16.04.2026г.</u> е получено и уведомление с правно основание чл.4,&sect;3 от ДЕС с вх.№2975/16.04.2026г. на АССО, адресирано до Върховен административен съд, с което Д. Ш. сезира съда във връзка с продължаващото непроизнасяне по дължими процесуални въпроси по адм.д.№1389/2025г. по описа на Административен съд – София област, въпреки многократно депозираните молби по реда на чл.255, ал.2 от ГПК .</p>

<p dir="ltr">В уведомлението се посочва, че Д. Ш. отново е принудена да ви напомни, че към настоящия момент е налице системно неизпълнение на задължението за своевременно произнасяне пo въпpocи, oт кoитo зависи допустимото движение на производството, включително: произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса; произнасяне по направените възражения относно процесуалната допустимост; произнасяне по искането за отвод; произнасяне по въпросите, свързани с приложението на чл. 82, &sect;3 от Регламент (ЕС) 2016/679; произнасяне по доводите за нарушено право на ефективна съдебна защита по чп. 47 от Хартата и чл. 6 ЕКПЧ. </p>

<p dir="ltr">Според ищцата, при това положение продължаването на процесуалните действия без произнасяне по тези въпроси представлява отказ от правосъдие в материалния смисъл на понятието и нарушение на задължението за ефективно прилагане на правото на Европейския съюз. </p>

<p dir="ltr">Изрично уведомява, че пpи липca на незабавно изпълнение на задълженията по лп. 255, ал. 2 ГПК ще предприема действия за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 26 от 3акона за отговорността на държавата и общините за вреди, включително чрез предявяване на иск за солидарно осъждане на Административен съд - София област и Върховния административен съд за причинените вреди от отказ от правосъдие. </p>

<p dir="ltr">Уведомява също така, че пpи продължаващ отказ да бъде гарантирано ефективното прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 ще бъде предявен отделен иск за обезщетение срещу съответната община като администратор на лични данни, доколкото съгласно чл. 82 от Регламента държавните органи носят пряка имуществена отговорност за причинените вреди. Подчертава, че в случай че националните съдилища не осигурят ефективна съдебна защита и не гарантират върховенството на правото на Европейския съюз, ще бъде сезиран Европейският съд по правата на човека за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ и чл. 13 ЕКПЧ, както и ще бъдат предприети действия за ангажиране отговорността на държавата членка поради неизпълнение на задълженията й пo правото на ЕС. </p>

<p dir="ltr">Изтъква, че настоящото уведомление има характер на последно процесуално предупреждение преди предприемане на действия по реализиране на отговорността за причинените вреди.</p>

<p dir="ltr">Настоящият съдебен състав, след като се запозна с молбите и исканията на ищцата Д. Ш. намира, че следва да се отведе от разглеждане да делото, за да бъде гарантирана увереността на ищцата, че правният й спор ще бъде решен безпристрастно и законосъобразно. Липсват каквито и да било основания за отвод на съдия М. Л.-К. от разглеждане на делото по смисъла на чл.22,ал.1 от ГПК. Не е основание за отвод обстоятелството, че съдът не се е произнесъл незабавно по исканията на ищцата във връзка със събиране на доказателства. Необходимо е изрично да бъде посочено, че за периода от 17.03.2026г. до 14.04.2026г. включително съдия М. Л.-К. е била в разрешен платен отпуск и е била в обективна невъзможност да се произнесе по искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл.267 от ДФЕС в 3- дневен срок от депозирането му с вх.№2062/17.03.2026г., както и по искането на Д. Ш. с вх. №2297/ 24.03.2026г. - за незабавно изпълнение на служебните задължения от съдията – докладчик в 3-дневен срок от получаване на искането.</p>

<p dir="ltr">Не е основание за отвод по настоящето дело и обстоятелството, че по друго дело , заведено от Д. Ш., съдът си е направил отвод, за да бъдат избегнати всякакви съмнения у жалбоподателката, че конкретният правен спор ще бъде решен законосъобразно и безпристрастно. По всяко конкретно дело съдът дължи конкретна преценка дали не съществуват или междувременно не са възникнали основания  даден съдия да се отведе от разглеждане на едно дело. В случая съдия М. Л. – Кабакчиева е приела, че липсва основание за отвеждането й от разглеждане на дело№1389/2025г. по описа на Административен съд – София област и е изложила аргументите си за това в мотивите на определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.03.2026г. </p>

<p dir="ltr">Съдия М. Л. – Кабакчиева намира, че доводите и в повторния отвод от разглеждането на адм.д.№1389/2025г. по описа на Административен съд – София област са неоснователни и не представляват такива по смисъла на чл.22,ал.1 от ГПК.</p>

<p dir="ltr">От друга страна, съдът е длъжен да гарантира на всеки гражданин увереност, че конкретното дело се решава обективно, безпристрастно и при стриктно прилагане на относимите правни норми . Ето защо , за да бъде гарантирано на Д. Ш., че правният й спор ще бъде решен от безпристрастен и обективен съд, съдия М. Л.-К. се отвежда от разглеждане на адм.д.№1389/2025г. по описа на Административен съд – София област.</p>

<p dir="ltr"> С оглед направения повторен отвод от Д. Ш. на съдия М. Л. – Кабакчиева от разглеждане на адм.д.№1389:/2025г. по описа на Административен съд –София област и уважаването на това повторно искане съдия М. Л. – Кабакчиева да бъде отведена от разглеждане на конкретния правен спор - съдията не дължи произнасяне по доказателствените искания на ищцата, включително и по това за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до СЕС, нито по искането за освобождаването й от заплащане на държавна такса.</p>

<p dir="ltr">Доколкото междувременно по делото са постъпили няколко искания с правно основание чл.255 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК - делото  следва да бъде изпратено на Върховен административен съд – по компетентност. </p>

<p dir="ltr">След връщане на делото от Върховен административен съд, същото трябва да бъде докладвано на Председателя на Административен съд – София област за определяне на нов съдия – докладчик. Следва изрично да бъде посочено , че в молбите по чл.255 от ГПК се съдържа искане за отвеждане на всички съдии от Административен съд – София област от разглеждане на делото.</p>

<p dir="ltr">Водим от изложените съображения и на основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК , съдът</p>

<div dir="ltr" style="font-family:MS Sans Serif;font-size:12pt;font-weight:bold;margin-bottom:12pt;margin-top:12pt;text-align:center;text-indent:35.45pt;"></p><p dir="ltr">
ОПРЕДЕЛИ:</div>

<p dir="ltr"><strong>ОТВЕЖДА съдия М. Л. – Кабакчиева от разглеждане на адм.д. №1389/2025г</strong>. по описа на Административен съд – София област.</p>

<p dir="ltr">С оглед постъпилите молби с правно основание чл.255 и сл. от ГПК, <strong>делото да бъде изпратено на Върховен административен съд – по компетентност. </strong></p>

<p dir="ltr">След връщане на делото от Върховен административен съд, адм.д.№1389/2025г. описа на Административен съд – София област съд д<strong>а се докладва на Председателя на съда за определяне на нов съдия докладчик.</strong></p>

<p dir="ltr">Определението не подлежи на обжалване.</p>

<p dir="ltr">Определението да се съобщи на Д. Ш., чрез връчване препис от същото на хартия, на посочения съдебен адрес .</p><p dir="ltr">
 </p></div><!--clear_end--></p>

<div class="BreakerSignature" dir="ltr" style="margin:30px 0 200px 0;">
<table border="0" class="body-text" dir="ltr" style="width: 100%;">
	<tbody>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top;"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Председател/Съдия">Съдия</span>: </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;"> </td>
		</tr>
		<tr>
			<td style="text-align: right; vertical-align: top; padding-top: 20px"><strong><span style="color:black;"><span style="font-family:ms sans serif,sans-serif; text-transform: uppercase;"><span class="printDefinition" id="Лейбъл Членове"> </span> </span></span></strong></td>
			<td style="width: 205px;padding-top: 20px"> </td>
		</tr>
	</tbody>
</table>
</div>†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�