Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „РИКОСС“ ЕООД, чрез адвокат Янков против Решение № 11 от 10.03.2025 г. постановено по НАХД № 45/2024 г. по описа на РС - Своге.

Според касационният жалбоподател, обжалваното съдебно решение е неправилно. Счита, че не са обсъдени коректно събраните доказателства. Претендират се разноски по делото.

Редовно призован за датата на съдебното заседание, касационният жалбоподател „РИКОСС“ ЕООД, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, се представлява от юрк. Стамболиева, която оспорва касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, във връзка с което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Софийска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на РС - Своге да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд София област, касационен състав, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, както и доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

Предмет на съдебен контрол в производството пред РС – Своге е било НП № 23-2400007/08.03.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „РИКОСС“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1500 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

На основание събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства въззивната инстанция е приела за установено, че дружество „РИКОСС“ ЕООД, в качеството си на работодател, съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Н. В. П., а лицето е заварено на проверявания обект – магазин за хранителни стоки, като лицето е установено, че полага труд като „продава“.

На основание събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е приела, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили АУАН и съответно са издали обжалваното HII.

В производството пред РС по несъмнен начин се е установило, че Н. В. П., по време на проверката на 03.01.2024 г. на място в обект на контрол – „магазин за хранителни стоки, стопанисван от „РИКОСС” ЕООД, находящ се в [населено място], общ. Своге, на [улица]. е заварена да полага труд като продавач, като не е бил представен трудов договор.

Предвид изложеното РС е намерил, че основателно е ангажирана отговорността на дружеството за извършено нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ.

Решението на РС Своге е правилно.

Районният съд е проявил процесуална активност, като е събрал необходимите за изясняване на случая писмени и гласни доказателства.

Въз основа на вярно установените релевантни за спора факти, въззивният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Изводите на РС са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящия касационен състав не намира за необходимо да ги преповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към тях.

Предвид така установената фактическа обстановка и формираните правни изводи, настоящата инстанция споделя доводите на районния съд, че преценени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото обосновават извода, че при съставяне на АУАН респ. при издаването на НП, не са констатирани наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП - спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили АУАН и оспореното НП. Спазени са и изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН.

По същество на извършеното нарушение – безспорно е доказано нарушение на трудовото законодателство. Работодателят е допуснал до работа лицето без да е изпълнил задължението си по чл.61, ал.1 КТ, да сключи с него трудов договор преди постъпването му на работа. С допускането на лице на работа, без предварително сключен трудов договор с него, работодателят е осъществил състав на нарушението по чл. 61, ал.1 от КТ, което е основание за налагане на имуществената санкция по реда на чл. 414, ал.3 от КТ, което правилно е сторено с обжалваното НП.

По отношение на изложените в касационната жалба аргументи за неправилност на съдебното решение на РС, настоящия касационен състав намира същите за неоснователни. Същото е мотивирано, съобразено е с повелите на материалния закон и е произнесено без допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство.

След извършена проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на РС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд София - област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 10.03.2025 г. постановено по НАХД № 45/2024 г. по описа на РС - Своге.

ОСЪЖДА „РИКОСС“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област сумата от 130 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт.

Решението е окончателно.