РЕШЕНИЕ

№ 922

Добрич, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20257100700152 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.84 от Семейния кодекс във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С. И. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Генерал Тошево, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Ф. Ш., срещу Заповед №08-ЗДЗД – 0076/21.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е наредено вписване на неговото дете Д. С. И. с [ЕГН], родено на 20.05.2020 г., в регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна поради нарушаване на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Счита, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Смята, че не са били налице предпоставките на чл.84 ал.2 от Семейния кодекс, а именно пълна незаинтересованост на родителя към детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, при наличието на които детето да бъде вписано в този регистър. Подробно излага всички свои съображения в жалбата. Оспорва твърденията, че при извършеното социално проучване не са били открити близки на детето от страна на бащата, които да желаят и да имат възможност да отглеждат детето. Твърди, че не са поискали мнението на неговата сестра и заявява, че същата не е разписвала декларация по чл.27 ал.4 от Закона за закрила на детето. Посочва, че е невярно описаното в заповедта твърдение, че жалбоподателят не е поискал прекратяване на мярката за настаняване и връщане на детето или промяна на мярката, като същото бъде настанено при близки роднини. Възразява, че не е уведомен по предвидения в закона ред, че срещу него ще бъде предприета посочената мярка, а именно вписване на детето Д. в регистъра за пълно осиновяване, като настоява оспорваната заповед да бъде отменена.

В законоустановения срок ответникът е посочил, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена - тя е била връчена на двамата родители по реда на чл. 18а) от АПК и е влязла в сила на 05.03.2025 г. В началото на първото съдебно заседание същият е заявил, че жалбата е неоснователна, като при нейното издаване са били налице всички необходими законоустановени предпоставки.

В срока за отговор не е постъпил такъв от заинтересованата страна Р. Ж. И..

В началото на първото съдебно заседание процесуалният представител на детето Д. С. И. е посочил, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като бащата има възможност да се грижи за детето.

В последното съдебно заседание и в писмената си защита С. И. И. е заявил, че издадената заповед на директора на РДСП - Добрич е незаконосъобразна поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона; освен това и предприетата мярка не отговаря на материалния закон - на заложените цели и принципите за извеждане на децата като крайна мярка от дома им; не е обективирано наличието на предпоставките по чл.84 ал.2 от Семейния кодекс, които са да има пълна незаинтересованост на родителя от детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи; според практиката на административните съдилища при извършването на преценката относно наличието на законоустановените предпоставки в хипотезата на разпореденото вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване административният орган е длъжен да изследва характера на причините, довели до пропускането на 6 – месечния срок от родителя, което в случая не е направено; бащата е изпълнявал графика си за срещи с детето и има желание да го гледа в семейна среда; административният орган не е положил достатъчни усилия във връзка с проучването на цялото семейство; не е поискано мнението на сестрата на бащата А. И. и тя не е подписвала декларация по чл.27 ал.4 от Закона за закрила на детето; бащата нееднократно е заявявал, че желае да полага грижи за детето си и е искал прекратяване на мярката за настаняване на детето извън семейството; не са установени данни за роднините от страна на майката, които евентуално биха могли да заявят възможност, съответно невъзможност за отглеждане на детето; между детето и бащата е налице топла емоционална връзка, която е констатирана от административния орган; родителите не са били надлежно уведомени за издадените индивидуални административни актове, като майката не е запозната с разпоредбите на чл.93 ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс за прекратяване на реинтеграцията и предприемането на действия за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване – тя е уведомена не лично, а чрез залепване на уведомление и поставяне на съобщение на таблото по реда на чл.18а) ал.9 и ал.10 от АПК; бащата също не е надлежно уведомен за прекратената реинтеграция, тъй като уведомяването е по реда на чл.18а) ал.9 и ал.10 от АПК чрез поставяне на обявление на таблото; административният орган не е положил достатъчно усилия, за да уведоми лично родителите на детето за предприетите по реда на чл.93 ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс административни действия; заповедта трябва да бъде отменена; моли за присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

В последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че подадената жалба е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения 14-дневен срок за обжалване след надлежно извършеното по реда на чл.18а) ал.9 от АПК връчване на акта на родителите; според събраните по делото доказателства служебната реинтеграция на детето е била неуспешна; спрямо децата два пъти са предприети спешни мерки от ДСП - Г. Т. по Закона за закрила на детето; независимо от усилията на социалните работници от различните дирекции, работещи с родителите и децата, да предприемат действия по подобряване на социалното положение на семейството, то същите са неуспешни, като това е видно от представената през месец септември 2025 г. заповед за продължаване на настаняването в приемно семейство; с писмо от 07.11.2024 г. бащата е бил запознат с разпоредбите на чл.93 ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс за прекратената реинтеграция и за допускането на осиновяване без съгласието на родителя, като същото му е било връчено през месец ноември 2024 г. и той е отказал да го получи; заповедта на директора на РДСП - Добрич отговаря на изискванията на материалния закон – на чл.84 ал.2 от Семейния кодекс и съгласно посочения ред в §36 от ПЗР от същия, тъй като процедурата е започнала по искане на ДСП - Добрич още през месец ноември 2024 г., поради което е издадена от компетентен орган; трите материалноправни предпоставки за издаването на процесната заповед са изпълнени – детето е настанено по административен ред съгласно Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно – социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, родителят в 7-дневен срок от изтичането на 6-месечния срок по чл.93 ал.3 от Семейния кодекс не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, както и интересите на детето налагат вписването в регистъра за пълно осиновяване; настоява за оставянето в сила на заповедта за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, издадена от директора на РДСП - Добрич, като законосъобразна, подписана от компетентния орган и при спазването на всички установени процесуални разпоредби, а също и отговаряща на материалноправните разпоредби; претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В последното съдебно заседание и писмената си защита детето Д. С. И. чрез назначения особен представител е посочило, че от събраните по делото доказателства става ясно, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена; тя е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и фактическата обстановка; не е налице риск от изоставяне на детето, тъй като баща му го е търсил и е желаел да се грижи за него; от свидетелските показания на сестрите на бащата се установява, че в тяхно лице той има подходяща подкрепяща среда; като биологичен баща жалбоподателят има желание да отглежда детето и го демонстрира в производството по делото; настоява за отмяна на оспорената заповед.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

От представената по делото административна преписка се установява, че оспорената Заповед №08-ЗДЗД – 0076 на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич е издадена на 21.01.2025 г. Жалбата е подадена директно пред Административен съд – Добрич на 14.04.2025 г. От материалите по административната преписка става ясно, че С. И. И. е получил надлежно препис от заповедта на 02.04.2025 г., заедно с отговор на подадена от него молба (на лист 21 – 22 от делото), поради което жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за нейното оспорване. Затова тя е допустима. Неоснователни са възраженията на ответника за нейната недопустимост поради допуснато просрочие заради съобщаването по реда на чл.18а) ал.9 от АПК още през месец февруари 2025 г. – съгласно константната съдебна практика за връчването на съдебен, респективно административен акт чрез залепване на уведомление е необходимо съответният адрес да бъде посетен няколко пъти по различно време и през различни дни, преди да се пристъпи към залепването на уведомлението, доказателства за което в настоящото производство няма по административната преписка; относно твърдяното връчване на съобщение на жалбоподателя чрез неговата сестра Б. И. И. – от оформените протоколи за извършване на домашно посещение (на лист 29 – 30 от делото) не става ясно какво точно е връчено – дали съобщение по чл.18а) ал.9 от АПК (което не би трябвало да бъде извършено, тъй като съобщение по този ред се оставя единствено когато няма намерено лице, което е съгласно да го получи) или е връчен препис от заповедта за предаване на адресата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед №08-ЗДЗД – 0076/21.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е наредено вписване на детето Д. С. И., родено на 20.05.2020 г., в регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване, е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно §36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн. в ДВ – бр.106 от 2023 г.) всички процедури по Глава осма, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред; дотогавашният ред е в съответствие с извършеното изменение с ДВ – бр.101 от 27.12.2019 г., като в чл.84 ал.6 от тогавашната редакция на Семейния кодекс е посочено, че вписването, както и отказът от вписване в регистъра се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК. Затова процесният акт е издаден от компетентен орган и не е нищожен.

Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Основателни са изложените от жалбоподателя твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при постановяването на оспорения акт. В настоящия случай заповедта е издадена на основание на §36 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, чл.84 ал.2 и ал.7 от Семейния кодекс, както и чл.8 ал.1 от Наредба №РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Фактическите основания за вписване в регистъра са посочени в чл.84 ал.2 от Семейния кодекс (в приложимата му редакция след извършеното изменение с ДВ – бр.101 от 27.12.2019 г.) – когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно – социална услуга за резидентна грижа по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7 – дневен срок от изтичането на срока по чл.93 ал.2 изр.1-во регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра; към уведомлението си прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл.27 ал.2 от Закона за закрила на детето; когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл.93 ал.2, Дирекция „Социално подпомагане“ уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В настоящия случай в обжалваната заповед органът е разгледал наличието единствено на две от трите предпоставки за вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване – настаняването на детето в професионално приемно семейство и родителите да не са поискали прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл.93 ал.2 от Семейния кодекс; не е разгледана и коментирана третата най – важна предпоставка – интересите на детето да налагат вписването в регистъра. Според събраните доказателства интересите на Д. С. И. не са налагали вписването му в регистъра за пълно осиновяване към датата на издаването на процесната заповед. От настаняването му по съдебен ред в професионално приемно семейство не е бил изтекъл значителен период от време, като същото, макар и леко надвишаващо 6 – месечния срок, не е довело до разкъсване на емоционалната връзка между родителя и детето. Влошеното социално – икономическо положение на родителя не е достатъчно, за да се приеме, че последваща реинтеграция на детето в биологичното семейство е невъзможна. Самият орган в мотивната част на заповедта е посочил, че бащата постоянно е изразявал желанието си да полага грижи за своето дете и е изразявал готовност за това, като редовно е провеждал срещи с него до края на месец ноември 2024 г. т.е. до около месец и половина преди издаването на процесната заповед (през последния период същият е упражнявал краткотрайна трудова заетост извън страната). Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, включително ангажираните от ответника социални работници - Т. А. И. споделя, че бащата и детето имат изключително положителни емоции един към друг. Административният орган преди издаването на заповедта не е извършил и надлежно проучване на роднините по майчина линия за възможността им да полагат грижи за детето, а също и на сестрата на жалбоподателя А. И. И.. Тя е била разпитана в последното съдебно заседание и лично е изразила желание да гледа и възпитава детето; от административната преписка не се установява социалните работници по какъвто и да е начин след 2022 г. (когато молбата за настаняване на детето в професионално приемно семейство е била отхвърлена от Районен съд – Добрич) да са опитали да осъществят контакт с нея във връзка с грижите за детето. По делото не са представени писмени доказателства за надлежното уведомяване на бащата – жалбоподател за прекратяването на работата по реинтеграция на детето и за бъдещото предприемане на действия по вписването му в регистъра за пълно осиновяване – изготвени са уведомления по чл.18а) ал.9 от АПК, но няма данни адресите му да са посетени няколко пъти по различно време и през различни дни, преди да се пристъпи към залепването на уведомлението. Следователно органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.3 и т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатената държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева. На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Ф. Т. Ш. дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер от 511.29 евро/1000 лева.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Генерал Тошево, [улица], Заповед №08-ЗДЗД – 0076/21.01.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е наредено вписване на неговото дете Д. С. И. с [ЕГН], родено на 20.05.2020 г., в регистъра на децата, подлежащи на пълно осиновяване.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич да заплати на С. И. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Генерал Тошево, [улица]сумата от 5.11 евро, представляваща направени разноски по административно дело №152/2025 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич да заплати на адвокат Ф. Т. Ш. от [населено място], [улица], ет.4, офис 403 на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата дължимото адвокатско възнаграждение по административно дело №152/2025 г. по описа на ДАС в размер на 511.29 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�