Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 93, ал. 10 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

 

Делото е образувано по жалба на „Б.“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. „Г“, ет. 2, ап. 2, срещу Решение № ВА-157/ПР/2024 от 18.12.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Варна, потвърдено след обжалване по административен ред по отношение на неговата целесъобразност с Решение № 82/ 23.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите. С обжалвания акт е решено да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за ИП „Промяна в параметрите на четири броя ветрогенератори – 2 броя в [ПИ], урбанизирана територия с площ 3 514 кв.м., НТП „За електроенергийното производство“ и 2 броя в [ПИ], урбанизирана територия с площ 7 996 кв.м., НТП „За електроенергийното производство“, [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич.

От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му от при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Оспорващото дружество счита, че решението не съдържа мотиви, кореспондиращи с установената фактология, вкл. посочване на относими към същата правни основания за извършване на ОВОС. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението претендира и издаването му в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, задължаващи административния орган да осигури възможност на страните да участват в производството, вкл. да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения. По същество намира, че инвестиционното предложение не попада в нито една от хипотезите на чл. 93, ал. 1 от ЗООС, вкл. в посочените от административния орган т. 1 и т. 2 от въпросната разпоредба. В тази връзка изтъква, че при първоначалното изграждане на ветрогенераторите с Решение № ВА-465-ПР/2007 г. от 17.12.2007 г., компетентният орган е приел, че не е необходимо извършването на ОВОС, за това изграждане има издадени Разрешение за строеж № 8/ 02.02.2010 г., презаверено на 10.05.2021 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, при което предложението за промяна в параметрите не представлява „инвестиционно предложение“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР към ЗООС. Счита за фактически необосновани и изводите на ответника, че ИП може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, доколкото то не попада в защитени територии от Закона за защитените територии, нито в защитени зони - част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“. Излага аргументи, че при така описаните факти, обратно на възприетото от административния орган, предложението поначало не е подлежало на преценка за необходимост от ОВОС и процедиране по реда на Глава шеста от ЗООС. Излага и доводи за липса на останалите посочени в чл. 93, ал. 1, т. 3 – т. 5 от ЗООС, основания за извършване на ОВОС на процесното инвестиционно предложение. В тази връзка сочи, че имотите, предмет на ИП са с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, с НТП „За електроенергийното производство“ и са отразени в окончателния общ устройствен план на община Шабла, одобрен в срока по чл. 88, ал. 6 от ЗООС със Заповед № РД-02-15-95/ 04.07.2023 г. на МРРБ, след извършвана процедура по задължителна екологична оценка и оценка на съвместимост, приключила с положително становище на МОСВ от 2019 година. Развива и подробни съображения за неправилност по същество на преценката на ответника относно вероятната степен на въздействие на ИП върху опазваните животински видове в близки защитени зони, неотговаряща на критериите по чл. 16 от Наредбата за оценка на съвместимостта и пряко противоречаща на чл. 26а, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. На последно място жалбоподателят счита, че оспореното решение не е издадено при спазване на основни принципи на административното производство, прогласени в чл. 4, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от АПК – законност, съразмерност, равенство в процеса и предвидимост, което е обусловило и постановяването му в противоречие с целта на закона. С тези доводи от съда се иска да отмени изцяло обжалваното решение на директора на РИОСВ – Варна и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото адв. Ц. Д. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания. В хода на устните състезания и в писмена защита развива доводи за основателността ѝ, като се позовава и на заклучението на назначената по делото експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директора на РИОСВ – Варна, в придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, в писмено становище и в съдебно заседание чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, съответствие на същото с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Счита, че заявеното от жалбоподателя инвестиционно предложение попада в обхвата на т. 3, б. „и“ от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 на ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и на процедура по оценка за съвместимостта по реда на чл. 31, ал. 4, вр. с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Сочи, че в случаи от вида на процесния административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценката за изпълнение изискванията по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/ и по чл. 10, ал.1 и ал. 2 от Наредбата условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/, която преценка не подлежи на обжалване. По същество развива подробни доводи за необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционното предложение, като акцентира, че за същото до сега не е провеждана задълбочена оценка и предходни актуални проучвания за влиянието му, съвмеснто с реализацията на подобни ИП в същото землище в община Шабла - територия, в близост до няколко защитени зони и евентуално попадаща в миграционен коридор на птици и обиталище на други защитени животински видове. В тази връзка в писмено становище вх. № 4398/ 29.09.2025 г., оспорва фактическите констатации и изводите на вещото лице в заключението на приетата по делото експертиза. Моли подадената от „Б.“ ЕООД жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.

 

Въз основа на събраните доказателства, вкл. тези, съдържащи се в административната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не се спори и от наличните в делото документи се установява, че с Разрешение за строеж № 8/ 02.02.2010 г. издадено от главния архитект на О. Ш., презаверено от същия орган на 10.05.2021 г., на „Б.“ ЕООД с [ЕИК] е разрешено изграждането на четири броя ветрогенератори в два поземлени имота /ПИ/ в землището на [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич, както следва: два ветрогенератора в [ПИ] /част от предишен [ПИ]/, урбанизирана територия, с площ 3 514 кв. м., начин на трайно ползване /НТП/ „За електроенергийното производство“ и два броя в [ПИ], урбанизирана територия, с площ 7996 кв.м, НТП „За електроенергийното производство“. С Разрешение за строеж № 9/ 02.02.2010 г. на главния архитект на О. Ш., презаверено на 10.05.2021 г., на същото дружество е разрешен „Присъединяване на Вятърна централа „Червена ябълка“ с кабелна линия 20 kV от BEJI 20 kV извод „Градини“ до ГРУ“. Двата поземлени имота са собственост на посоченото дружество /нотариални актове и скици на ПИ - л. 225 – л. 227,л. 237 – л. 239/. Общо обектът, чието изграждане е разрешено, именован „Червена ябълка“ включва посочените 4 броя генератори „Enercon-E 53“ с мощност 800 kW всеки, височина H=73,25 м., вътрешна кабелна мрежа, ГРУ и свързващи пътища на площадки до ветрогенеарторите, съгласно приложена техническа документация и предварителен договор с „[интернет адрес] България мрежи“ АД /л. 24 – л. 37 и отново л. 197 – л. 211/. Не е спорно, че в процедурата по одобряването на инвестиционните проекти и издаването на посочените разрешения за строеж, от директора на РИОСВ – Варна е издадено Решение № ВА-465-ПР/2007 г. от 17.12.2007 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение /л. 24/, с което е прието, че не е необходимо да се извършва такава оценка. На 26.11.2012 г. за строежа Вятърна централа „Червена ябълка“ е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Няма данни за по-нататъшните етапи от строителството и кога същото е приключило.

С вх. № 26-00-3118/А1 / 22.07.2024 г. на РИОСВ – Варна /л. 229/, на основание чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, от „Б.“ ЕООД е депозирано уведомление за инвестиционно предложение „Промяна в парамерите на четири броя ветрогенератори, два броя в [ПИ] и два броя в [ПИ] в землището на [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич“. Съгласно отразеното в уведомлението, предвидената промяна в параметрите на всеки от ветрогенераторите е както следва: височина на кулата от 73 метра на 86 метра; диаметър на ротора от 52,9 метра на 82 метра; номинална мощност от 0,8 MW на до 2 MW; необходими терени за временни дейности с площ до 0,600 дка. Към уведомлението са били приложени скици на поземлените имоти, а след допълнително изискване от органа - и доказателства за собствеността върху тях. В преписката се съдържат и отправено от управителя на „Б.“ ЕООД запитване относно приложението на разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 от ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр. 86 от 2023 г./, и писмо изх. № 26-00-937-2/ 19.07.2024 г. на зам. министър на околната среда и водите, в отговор на въпросното запитване /л. 88 – л. 91/. Съобщение за уведомлението е изпратено от административния орган на кметовете на О. Ш. и [населено място], за обявяване и е публикувано на интернет страницата на РИОСВ – Варна. Със съобщението /л. 222/, „Б.“ ЕООД е уведомено, че следва да внесе такса в посочен размер, и писмено искане за преценяване необходимостта от ОВОС - Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, посочено е и че най-близко разположените защитени зони по ЗБР и Наредбата за ОС до територията на инвестиционното предложение, са 33 за опазване на дивите птици BG0002051 „Калиакра“ и 33 за опазване на дивите птици BG00G0156 „Шабленски езерен комплекс“.

В изпълнение на указанията, дадени със съобщението, с вх. № 26-00-3118/А8/ 02.10.2024 г. на РИОСВ – [населено място] /л. 106 – л. 212/, от „Б.“ ЕООД е отправено искане за преценяване искане за преценяване необходимостта от ОВОС за инвестиционно предложение „Промяна в парамерите на четири броя ветрогенератори, два броя в [ПИ] и два броя в [ПИ] в землището на [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич“, заедно с информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и документ за платена такса. Последвало е оповестяване на информацията от РИОСВ – [населено място], чрез публикуване на интернет страницата на инспекцията и поставяне на определено за това място, изпращането ѝ до кметовете на Община Шабла и [населено място] за обявяване, каквото е извършено, съгласно представената документация /л. 82 – л. 84, л. 99 – л. 101/. Извършено е и изрично уведомяване на директора на РЗИ – Добрич с искане за предоставяне на становище, каквото е представено на 16.10.2024 година. Съгласно същото, предоставената информация за инвестиционното предложение дава основание за заключение, че същото няма вероятност да окаже неблагоприятно въздействие върху жизнената среда и здравето на хората, при спазване на условия, подробно посочени в становището. От експерт в РИОСВ – Варна е изготвена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху 33 BG00G0156 „Шабленски езерен комплекс“, 33 BG0000130 „Крайморска Добруджа“, 33 BG0000573 „Комплекс Калиакра“, 33 BG0Q02115 „Било“ и 33 BG0002051 „Калиакра“.

Последвало е издаването на процесното решение Решение № ВА-157/ПР/2024 от 18.12.2024 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което е решено да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Промяна в параметрите на четири броя ветрогенератори – 2 броя в [ПИ] и 2 броя в [ПИ] в землището на [населено място], общ. Шабла, обл. Добрич“. На датата на издаването му решението е било публикувано на интернет страницата на РИОСВ – Варна и поставено на информационното табло на регионалната инспекция. Същото е изпратено на „Б.“ ЕООД по пощата, заедно с придружително писмо изх. № 26-00-3118/А15 от 18.12.2024 и връчено на 20.12.2024 година. С придружителното писмо на дружеството е указано какви по-нататъшни действия следва да предприеме във връзка с изготвяне на ОВОС за инвестиционното му предложение.

Срещу Решение № ВА-157/ПР/2024 от 18.12.2024 г. на директора на РИОСВ – Варна е подадена жалба пред министъра на околната среда и водите, входирана на 27.12.2024 г., като с Решение № 82/ 23.04.2025 г. горестоящият административен орган е отхвърлил тази жалба в частта ѝ, касаеща целесъобразността на оспорения акт /л. 361 – л. 366/. Срещу решението на директора на РИОСВ – Варна е подадена и жалба с вх. № 26-00-3118/А17 от 30.12.2024 г. на регионалната инспекция, до Административен съд – Велико Търново.

 

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени част от документите, съдържащи се в административната преписка, документи във връзка с първоначалното разрешаване на строителството на Вятърна централа „Червена ябълка“, описани по-горе. Извън това от него са представени Становище по екологична оценка № 1-1/2019 от 29.032019 г. и Заповед № РД-02-15-96/ 04.07.2023 г., и двете на министъра на околната среда и водите, Решение № ВА-135/ПР/2023 г. на директора на РИОСВ – Варна и Решение № ВА-12/ПР/2024 г. на директора на РИОСВ - Варна. Със становището по екологична оценка е съгласуван проект на Общ устройствен план /ОУП/ на Община Шабла, а със заповедта е одобрен ОУП на Община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането на този план. Представените решения са за неизвършване на ОВОС на две инвестиционни предложения, едното от които за изграждане на ветрогенератори, а другото /също на „Б.“ ЕООД/ - за промяна на номиналната мощност на такива. По искане на оспорващото дружество от неучастващо в производството лице - Община Шабла, е изискано да представи намиращи се при него документи, от които да са видни конкретното местоположение и параметрите на всички ветрогенератори, изградени и въведени в експлоатация на територията на Община Шабла, и на тези, за които са издадени разрешения за строеж, но не са въведени в експлоатация, както и удостоверение от което да е видно в каква устройствена зона попадат поземлените имоти на „Б.“ ЕООД, съгласно одобрения ОУП за територията на Община Шабла. От неучастващото в производството лице са представени исканите удостоверение и справка, според които поземлените имоти на жалбоподателя попадат в устройствена зона „Тевк“ – терени за площни обекти на техническата инфраструктура, издадени са разрешения за строеж на 144 ветрогенератора на територията на Община Шабла, от тях въведени в експлоатация са 26 броя /11 на „Б.“ ЕООД/, за 102 броя е изтекъл срокът на разрешенията за строеж, за 16 справката не дава точна информация за статута им /от тях 8 на „Б.“ ЕООД/.

От ответника също са представени писмени доказателства – списък /на хартиен и на технически носител/ на постъпилите инвестиционни предложения с уведомления и процедираните по реда на ЗБР/ЗООС на територията на РИОСВ – Варна /л. 437 – л. 469, CD на л. 474/, както и негови Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА1-1/2025 г. и Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-103/ПР/2022 година. Съгласно представения списък, в периода 2004 г. – 2024 г. в регионалната инспекция са постъпили 913 уведомления във връзка с инвестиционни предложения за изграждане на ветрогенератори.

По искане на оспорващото дружество, по делото е назначена експертиза от едно вещо лице – експерт в областта на екологията и биологията, което да отговори на поставени въпроси. Съгласно заключението на експертизата /л. 520 – л. 524/, в проекта на ОУП на Община Шабла [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място] са отразени като част от енергийната структура, предназначена за развитие на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници /ВЕИ/. В хода на процедурата по задължителна екологична оценка на ОУП с възложител МРРБ има изготвен Доклад за оценка на съвместимостта на плана за територията на Община Шабла, обхващащ и посочените два имота и съдържащ оценка на въздействието спрямо осем зони от „Натура 2000“, вкл. тези, посочени в обжалваното решение. Дейността, за която е подадено уведомлението от оспорващото дружество е разгледана в рамките на процедурато по задължителна екологична оценка и изготвяне на ДОС, като заключението е, че разрешените по устройствен план дейности са предвидени в съответствие с функционалното предназначение на териториите и не водят до нови натоварвания върху предмета и целите на опазване на защитените зони. С доклада е отчетено, че дори при пълна реализация на устройствените зони, с допускане на съпътстващи инфраструктури, интензивността на въздействие остава в рамките на допустимото и не се установява надхвърляне на екологичен капацитет, нито конфликт с целите на „Натура 2000“, няма данни за района на двата имота на жалбоподателя да са натрупани рискове от вече реализираните съоръжения, нито за създаване на бариерен ефект или загуба на екологична свързаност. Инвестиционното предложение е функционално допустимо в устройствената зона „Тевк“, поради липса на ПУП не са установени параметри на въпросната зона, съответно няма основание да се приеме, че проектът надвишава допустими такива параметри. Според експертизата, в близък имот вече са изградени три ветрогенератора с височина на кулата 90 м. и диаметър на ротора 90 м., т.е. с по-големи параметри от тези в ИП на оспорващото дружество. Вещото лице дава заключение и че предвид отговорите на другите въпроси, депозираното от „Б.“ ЕООД уведомление от 22.07.2024 г. не касае инвестиционно предложение, попадащо в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗООС.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспореното решение, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване на основание чл. 93, ал. 10 от ЗООС, в приложимата редакция. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което обуславя процесуалната допустимост на същото за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, на основание чл. 93, ал. 3, вр. с ал. 1 , т. 2 и т. 3 от ЗООС. Съгласно цитираната разпоредба директорът на РИОСВ – Варна е овластен за вземане на решения по подадени искания за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, за инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2 към чл. 93, т. 1 и т. 2 от ЗООС, разширения или изменения на такива инвестиционни предложения, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако те могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Същият орган притежава компетентността да издава административни актове в производствата по оценка съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони – чл. 6а, т. 2 от Наредбата за ОС.

 

При постановяване на решението са спазени изискванията за форма - същото е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Както в самото решение, така и в наличните по административната преписка документи, се съдържа описание на инвестиционното предложение и на извършените действия в хода на процедурата по Глава втора от Наредбата за ОВОС. В съответствие с чл. 7 от същата наредба, са изложени съображенията въз основа на които компетентният орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС и е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда. Изложените мотиви дават възможност както за пълноценно упражняване правата на възложителя и засегнатите лица и организации, така и за извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

 

В случая процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е инициирана с подаването от „Б.“ ЕООД на уведомлението по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за ОВОС от 22.07.2024 г. пред РИОСВ – Варна и се е развила в съответствие с изискванията на глава втора от посочената наредба. От административния орган са спазени приложимите изисквания на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за ОВОС, като по съответния ред е извършено информиране на кмета на Община Шабла, кмета на Кметство [населено място] и засегнатата общественост, както за подаденото от възложителя уведомление, така и за предоставената след изискване информация по Приложение № 2 към чл. 6 от наредбата. Неоснователни са оплакванията на оспорващото дружество за допуснато от административния орган нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, доколкото е видно, че същото, чрез управителя си е било уведомявано за предприетите действия и не е било ограничавано да изразява становища, да прави искания и възражения. В тази връзка следва да се отбележи, че „Б.“ ЕООД е предоставило изисканите му документи и пълен обем информация по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, съответно по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, без да заяви някакви искания или възражения. Решението на ответния орган не е издадено в срока 93, ал. 6 от ЗООС, което не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствени правила, доколкото сроковете за произнасяне на органите на изпълнителната власт по принцип са инструктивни, освен в изрично предвидените в закона случаи. Освен това в случая забавянето на произнасянето от ответния орган частично е било обусловено от забавяне в действията на някои от останалите задължителни участници в процедурата /кмета на Кметство [населено място]/

 

Настоящият състав намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби на закона. Компетентният орган е преценил необходимостта от извършване на ОВОС като е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на предоставената от възложителя информация, съобразявайки критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Като основание за вземане на решението за извършване на ОВОС е посочил, че инвестиционното предложение планира значителна промяна в параметрите на четирите броя ветрогенератори, и предвид местоположението и обхвата му, неговата реализация и експлоатация има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в защитени зони по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Посочено е, че в близост до територията на която ще се реализира ИП се намират 5 такива защитени зони - ЗЗ BG00G0156 „Шабленски езерен комплекс“, ЗЗ BG0000130 „Крайморска Добруджа“, ЗЗ BG0000573 „Комплекс Калиакра“, ЗЗ BG0Q02115 „Било“ и ЗЗ BG0002051 „Калиакра“. Извършен е анализ на характеристиките на предлаганото строителство и експлоатация, местоположението на обекта, комулативното му въздействие в съчетание с други процедирани или реализирани инвестиционни предложения за ветрогенератори в района на община Шабла и обществения интерес към ИП. Административният орган е достигнал до изводи за възможно значително негативно въздействие на планираната промяна в параметрите на ИП, върху степента на съхранение на животински видове и техните местообитания в близките защитени зони, по-конкретно върху орнитофауната и прилепите, които ги обитават, изразяващи се в значителен риск за мигриращите и зимуващи птици, предпоставка за създаване на миграционна бариера, разпокъсване на местообитания на видовете животни и намаляване на техните популации, нарушаване баланса, разпространението и плътността на видове и на факторите, които помагат за запазване на благоприятния статус на ЗЗ и други. Съобразно това е преценено, че е налице основанието по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие, за извършване на ОВОС, при спазване изискванията на Наредбата за оценка за съвместимостта и Наредбата за ОВОС. Отбелязано е, че оценката следва да бъде съобразена с изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за оценка за съвместимостта, като са посочени и необходимите според органа въпроси, които следва да бъдат предмет на извършените при ОВОС проучвания и анализи, както и минималния времеви период на проучванията – една година.

 

Съдът намира така цитираните изводи за съответстващи на приложимите материалнопровни разпоредби на закона. Неоснователни са оплакванията, че разглежданото инвестиционно предложение не попада в нито една от хипотезите на чл. 93, ал. 1 от ЗООС и по-конкретно в тези по т. 1 и т. 2 от посочената норма, каквато квалификация му е дадена от административния орган. По смисъла на § 1, т. 17, б. „а“ от ДР към ЗООС, „инвестиционно приложение“ е всяко предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми, а дефиницията на § 5, т. 38 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, отнася към понатието „строеж“ и мрежите, и съоръженията на техническата инфраструктура, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Тоест предметът на заявеното от „Б.“ ЕООД намерение за промяна в параметрите на четири броя ветрогенератори попада в обхвата на цитираните норми, а предвид липсата на данни за приключване на строителството, конкретният му статут може да се определи като изменение на вече одобрено инвестиционно предложение. Отнесено към разпоредбите на ЗООС, инвестиционното предложение е такова по т. 3, б. „и“ от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС - съоръжение за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, както е посочено и от административния орган, и обратно на твърдяното от жалбоподателя, като такова подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС.

Неоснователни са и доводите на оспорващото дружество, че по отношение на процесните 4 броя ветрогенератори директорът на РИОСВ - Варна вече се е произнесъл с Решение № ВА-465-ПР/2007 г. от 17.12.2007 г., като е приел, че не е необходимо извършването на ОВОС. Безспорно, цитираното решение е налице и обективира волеизявление да не се извършва оценка за въздействието на първоначалното инвестиционно предложение, с посочените в него параметри на ветрогенераторите и при съществуващото към 2007 г. положение, вкл. брой разрешени и реализирани съоръжения от този вид на територията на Община Шабла. Доколкото обаче няма данни въпросното инвестиционно предложение да е реализирано при условията на решението от 2007 г., нито реално да е започнала реализацията му след откриването на строителна площадка и определянето на строителна линия и ниво през месец ноември 2012 г., след изтичане на [възраст] период то вече е загубило правното си действие, съгласно чл. 93, ал. 8 от ЗООС. Съобразно това същото не следва да бъде съобразявано при издаването на оспореното в настоящото производство решение на директора на РИОСВ – Варна и то при положение, че параметрите на заявеното изменение съществено се различават от тези първоначалното ИП. Отделно от горното, съгласно публично достъпна информация, вкл. на интернет страницата на МОСВ, към момента на издаване на коментираното решение за три от петте защитени зони, сочени от ответника, не е била проведена процедурата по чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, а нито една от тези зони не е била обявена по реда на чл. 11 от ЗБР, т.е. към 17.12.2007 г. за директора на РИОСВ – Варна не е съществувало задължение, а и реална възможност да съобрази наличието на тези ЗЗ и съответно съвместимостта на ИП с предмета и целите на опазването им.

По аналогични съображения настоящият състав намира за неоснователно и позоваването от жалбоподателя на Становище по екологична оценка (ЕО) № 1-1/2019 г. от 29.03.2019 г. на МОСВ, дадено в процедурата по приемането на Общ устройствен план на Община Шабла, одобрен със Заповед № РД-02-15-95/ 04.07.2023 г. на МРРБ. Съгласно него, в хода на процедурата по екологична оценка на плана, при изготвянето на ДОСВ са взети предвид всички предвиждания на ОУП на Община Шабла, вкл. предвиждания по Схема 11 „Техническа инфраструктура – Електроснабдяване“ и устройствените зони „Тевк“ с възможно разположени ветроенергийни паркове, в каквато зона попадат процесните поземлени имоти на жалбоподателя. Съгласно заключението на съдебната експертиза обаче, поради липса на одобрен подробен устройствен план, включващ конкретната зона, в която попадат въпросните ПИ, не са установени конкретни параметри за застрояване на същата. Последното обстоятелство не се оспорва от страните. При това положение дори в най-благоприятен за жалбоподателя вариант се налага извод, че в обсъжданото становище на МОСВ са били съобразявани налични инвестиционни предложения, с предвидените им параметри към 29.03.2019 година. То обаче не може да бъде приемано за меродавно при последващо изменение на тези параметри, какъвто е разглеждания случай или при постъпили нови ИП за нови строежи от същия или от друг тип.

Неотносимо към предмета на спора е Становище № 10.95-1/ 16.01.2024 г. на директора на РЗИ – Добрич, доколкото видно от съдържанието му същото касае евентуалното въздействие на ИП върху жизнената среда и здравето на хората, но не и върху останалите компоненти на околната среда и по-конкретно върху съхраняването на биологичното разнообразие в намиращите се в близост защитени зони.

За неоснователни съдът намира и доводите на жалбоподателя, базирани на чл. 26а, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно последната норма, при модернизация на обект за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, ако такава е изискуема, се ограничава до потенциалните значителни въздействия, произтичащи от промяната или разширяването в сравнение с първоначалния енергиен обект. На първо място, както вече се посочи, по делото няма данни конкретните ветрогенератори да са вече изградени от „Б.“ ЕООД и въведени в експлоатация, за да бъде обсъждана хипотезата за тяхна последваща „модернизация“. На второ място, извън кумулативния ефект от наличието на множество други ветрогенератори, оспореното решение е мотивирано именно с промяната /приблизително двукратното увеличаване/ в параметрите на обектите, чието строителство е първоначално разрешено без провеждане на процедура по ОВОС, т.е. с модернизацията и разширяването на тези обекти по смисъла на цитираната разпоредба и с произтичащите от тях потенциални въздействия върху околната среда.

 

Съдът намира за обосновани от наличните по делото доказателства и изводите на компетентния орган, че процесното инвестиционно предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитния, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване в петте защитените зони, в близост до които са разположени ветрогенераторите. При постановяване на решенията си по чл. 93 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. при законова предоставена възможност за всеки конкретен случай да преценява необходимостта от извършване на ОВОС. Целесъобразността /правилността/ на тази преценка не подлежи на съдебен контрол, като чл. 169 от АПК определя, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В случая искането е окомплектовано с изискуемите документи по чл. 6 от Наредбата за ОВОС и съдържа информацията по Приложение № 2 към чл. 6, ал. 6 от същата наредба, без реален анализ на евентуално кумулиране с други съществуващи или одобрени ИП от същия вид. В оперативната самостоятелност на административиния орган обаче е да прецени, с оглед предоставената от инвеститора информация за спецификите на процесното ИП, и данните в РИОСВ относно процедираните в периода след 2007 г. други ветрогенератори на територията на Община Шабла, необходимостта от оценка на потенциалното им кумулативно въздействие по отношение на защитените зони, и видовете в тях, както и мигриращите такива.

В делото не се съдържа картова схема на зоната на мрежа „Натура 2000“ за землището на Община Шабла, но при справка в информационна система за защитени зони се установява, че землището на [населено място], в което са процесните имоти, предвидени за застрояване с ветрогенератори, се намира приблизително в средата на пространтвото, заобиколено от петте посочени в решението на ответника защитени зони. Съгласно данните от същото решение, които не се оспорват от жалбоподателя, отстоянието на ветрогенераторите от същите, е както следва: около 6 км. от ЗЗ BG00G0156 „Шабленски езерен комплекс“; около 4 км. от ЗЗ „Крайморска Добруджа“; около 11 км. от ЗЗ „Комплекс Калиакра“; около 7,8 км. от ЗЗ „Било“; около 4,5 км. от ЗЗ „Калиакра“. Дори без специални знания в областта на орнитологията е логично предположението, че при коментираното местоположение и отстояния, ИП на жалбоподателя попада в миграционно трасе на птици, най-малко между отделните защитени зони. Самият предмет на ИП /изграждане на ветрогенератори/, предполага съобразяване с това обстоятелство, особено при предвидените промени в техническите параметри на ветрогенераторите – напр. височина на кулата от 73 м. на 86 м., диаметър на ротора от 52.9 м. на до 82 м., обща височина на турбината от 95,5 м. на 127 м., площ на въртене на ротора от 13 230 кв.м. на 21 112 кв.м. и т.н. Същевременно към момента на постановяване на обжалваното решение, на територията на Община Шабла вече са били въведени в експлоатация 26 броя ветрогенератори като още 16 броя са процедирани с неизяснен по делото статут.

При така цитираната фактология съдът намира, че законосъобразно ответникът не е приел, че от подаденото искане може да се прави извод за отсъствие на отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, които са в близост до мястото за реализация на ИП. Преди постановяването на обжалвания акт е извършена преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие на предложението върху защитени зони /Приложение № 4 към чл. 16 от Наредбата за ОС/, като е достигнато до извод за вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие по смисъла на чл. 40, ал. 5 от същата наредба, върху намиращите се в близост защитени зони и защитаваната фауна. В оспорваното решение са отразени показателите, които налагат извършването на ОВОС –възможен значителен негативен ефект върху околната среда предвид параметрите и местоположението на процесното ИП, и наличието на други реализирани, одобрени или в процес на одобряване ИП. Посочено е, че този негативен ефект може да се изразява в дискомфорт за околната среда, който да доведе до трайно прогонване на видове от техни естествени местообитания, значително увеличаване на отнетото въздушно пространство от ветрогенераторите, увеличаване на риска от сблъсък на птици и прилепи с витлата на същите /особено при лоши метеорологични условия/ или до бариерен ефект, шумово натоварване на средата, което следва да бъде оценено в рамките на детайлна оценка. Обратно на поддържаното в жалбата, съображенията по отделните относими критерии по чл. 93, ал. 4 от ЗООС са изложени в мотивите от т. I до т. III. на решението, а липсата на обсъждане на някои от критериите е единствено поради неотносимостта им към конкретното ИП, предвид характеристиките на неговия предмет - напр. трансграничен ефект от ИП, риск от големи аварии и/или бедствия, наличие, достъпност, качество и възстановителна способност на природни богатства и др. подобни. Настоящият състав намира, че изложените от органа мотиви по тези относими критерии се основават на релевантни факти и обстоятелства от значение за определяне на степента на значимост на въздействието върху околната среда и в този смисъл, са обосновани. Същите предлагат анализ на конкретните характеристики на инвестиционното предложение, както и обосновка на изводи за това, че от осъществяването му могат да настъпят последици, които да засегнат негативно компонентите на околната среда, с оглед новите параметри и технически характеристики на процесните ветрогенератори. Предвид това съдът не кредитира с доверие заключението на съдебната експертиза, в частта му, с която е прието, че предвид отговорите на другите въпроси процесното инвестиционно предложение на „Б.“ ЕООД не попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗООС, а изводите на тази експертиза не могат да послужат като основание за отмяна на оспореното решение. Изборът от административния орган на предвидената в закона алтернатива при упражняване на дискреционна власт, фактологично е обоснован в необходимата и достатъчна степен. В тази връзка не могат да бъде споделено изразеното от жалбоподателя виждане, че изводите на органа са базирани единствено на предположения. Нормата на чл. 193, ал. 1, т. 2 от ЗООС не изисква категоричност за проява на отрицателно въздействие, а съществуване на вероятност за значително отрицателно въздействие, като за преценка и определяне наличността и значителността на такова въздействие, ответникът е приел необходимост от извършване на ОВОС. За законосъобразността на издадения акт от гледна точка на материалния закон в случаи като настоящия, е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат, а въпросът защо административният орган е направил точно този избор, е такъв на целесъобразност и не подлежи на обсъждане в съдебното производство.

 

На последно място, неоснователни са и оплакванията на оспорващото дружество за несъответствие на обжалвания акт с целта на закона. Целта на екологичното законодателство, част от което е ЗООС, е постигане на баланс между интереса на инвеститора, създаващ икономически блага, на ползвателите на въпросните блага, и обществения интерес за чиста околна среда – чл. 2 и чл. 3 от ЗООС. Същевременно при нормативното уреждане на този вид обществени отношения приоритет се отдава на обществения интерес с цел опазване на здравето на хората и околната среда, предимство на предотвратяването на замърсяванe пред последващото отстраняване на вредите, причинени от него и т.н. Решението на директора на РИОСВ – Варна е издадено при съобразяване с посочените цели, при обективно отчитане и баланс както на необходимостта от развитие на възобновяемите източници на енергия, съобразно приетата национална стратегия, така и на необходимостта от ограничаване на вредните въздействия на ИП върху всички компоненти на околната среда. В тази връзка и оплакванията за липса на последователност и предвидимост при произнасянето на административния орган по сходни казуси, с позоваване на други решения, касаещи изграждането на ветрогенератори в Община Шабла. Следва да се има предвид, че както националното, така и общностното законодателство изискват оценката на въздействието върху околната среда да бъде осъществявана съобразно особеностите на всеки отделен случай, в съответствие с принципите на предпазливост и превантивност /чл. 191, т. 2 от ДФЕС/. На контролните органи по опазване на околната среда е предоставена възможност да действат изпреварващо, преди да са налице категорични доказателства за настъпване на вреди и с цел предотвратяване на такива. Именно с тази цел е и провеждането на производство по ОВОС, в което ще се установи по безспорен начин дали ИП на жалбоподателя действително ще окаже влияние върху защитените зони, местообитания, миграция на прелетни птици и прилепи, фоновия шум в региона и т.н.

 

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспореното решение на директора на РИОСВ – Варна представлява валиден административен акт, издаден предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното производство и в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на оспорващото дружество не следва да се присъждат сторените разноски за настоящото производство, изразяващи се в заплащане на държавна такса и на депозит за възнагражение на вещо лице. При липса на такова искане, разноски не следва да се присъждат и на РИОСВ – Варна, като юридическо лице, в чиято структура е ответникът.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на „Б.“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, срещу Решение № ВА-157/ПР/2024 от 18.12.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна, потвърдено след обжалване по административен ред по отношение на неговата целесъобразност с Решение № 82/ 23.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.