Решение по Гражданско дело 15077/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 26.06.2026г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9^-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА

При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №15077 по описа на съда за 2018 година, взе предвид следното:

Страни в производството са ищецът Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6 и ответниците Е.Н.Б., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********, А.Е.Б., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН ********** и „Б.М.А. Трейдинг” ЕООД, ЕИК 130456797.

Ищецът твърди, че при него е постъпило уведомление УВ-271/2007г. от СГП за образувано и водено наказателно производство срещу Е.Н.Б. за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал.2, вр. чл. 253, ал.1 от НК. Според Комисията престъплението попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 21 от ЗОПДИППД (отм.). В мотивираното искане се твърди, че с Присъда на СГС, влязла в сила на 26.04.2018 г., Е.Н.Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321 ал. 3 алт. 2 (ред. ДВ бр.92 от 2002г.) пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Освен това с Решение на Court of Appeal of Milano от 21.03.2016 г. Република Италия, влязло в сила на 08.06.2017 г. Е.Б. е бил признат за виновен в извършване и на следните престъпления:

- „установяване, ръководене или финансиране на престъпна група занимаваща се с незаконен трафик на наркотици“, съгласно Art. 74, comma 1 D.P.R/09/10.1990 N.309, вид на участие - извършител, начало на престъплението 01.12.2006 г. - „внос на незаконни наркотици“ съгласно Art. 73, comma 1 D.P.R/09/10.1990 N.309 вид на участие - организатор и член на престъпна група, начало на престъплението 14.02.2007 г.

-„внос на незаконни наркотици“ съгласно Art. 73, comma 1 D.P.R/09/10.1990 N.309 вид на участие - организатор и член на престъпна група, начало на престъплението 01.12.2007 и край на престъплението 01.04.2008 г.

С Решение на Court of Appeal of Milano от 21.03.2016 г. е наложено наказание на Е.Б. за извършване на горепосочените престъпления - „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Комисията твърди, че Е.Н.Б. е ръководител и участник в организирана престъпна група за извършване на престъпления, свързани с пране на пари и наркотрафик. Според КПКОНПИ сформирането на трайно сдружение между участниците в организираната престъпна група предполага, че съществуват връзки между участниците, изграждането на които предхожда началото на установената с присъдата престъпна дейност. Затова Комисията смята за допустимо и основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпната дейност и назад във времето - преди извършване на престъплението. Именно на тази база Комисията е изследвала от 1995 год. придобитото имущество, приходите и разходите на проверяваното лице и свързаните с него физически и юридически лица.

Комисията твърди, че съгласно изготвения от нея анализ на приходите и разходите през проверявания период на Е.Б. и М.Д. от 1995 година се наблюдава значителен дефицит на парични средства от законни източници. Същевременно лицата са придобивали имущество на значителна стойност. Според КПКОНПИ това, в съвкупност с останалите установени с осъдителните присъди и в хода на проверката по чл. 15, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) срещу Б. факти и обстоятелства, обосновават извод за определяне на период на проверката за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито през периода 1995 г. - 2017 г.

Комисията заявява, че с Решение № 784/04.10.2018 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу лицето Е.Н.Б.. В хода на проверката е било установено, че Е.Н.Б. има едноутробен брат: С.П.К., ЕГН **********. Установено е било още, че на ******г. Е.Н.Б. е сключил брак с М.А.Д.. На *** г. се е родила дъщеря им А.Е.Б.. Бракът им е бил прекратен с Решение за развод № 0263/09.12.1997 г. на Софийски районен съд.

Според КПКОПНИ до 09.12.2010 г. М.А.Д. е била с постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на Е.Б.. Освен това след развода им се е родило второ дете - Л. Е.Б., ЕГН **********. В хода на н.о.х.д. № 1030/2010 г„ водено срещу двамата същите не оспорвали, че живеят заедно във фактическо съжителство. Затова според Комисията Е.Б. и М.Д. са били във фактическо съжителство до 09.12.2010 г.

Затова Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ или Комисията) е предявила искове срещу Е.Н.Б., ЕГН **********, М.А.Д., ЕГН **********, А.Е.Б., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН ********** и „Б.М.А. Трейдинг” ЕООД, ЕИК 130456797 с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) във връзка с § 5 от ПЗР от ЗПКОНПИ за отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност 23 275 542,17 лева.

1/ По исковете срещу А.Е.Б.:

Комисията твърди, че на 20.06.1995 г. (т.е. преди брака им) М.А.Д. и Е.Н.Б. са закупили, 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се на ул. “********, гр. София, а именно: триетажно масивно здание, със застроена площ 455,52 кв.м. /четиристотин петдесет и пет цяло и петдесет и две кв.м., заедно с дворно място с площ 820 кв.м. върху част от което е построено посоченото триетажно масивно здание; едноетажна масивна постройка с площ 176 /сто седемдесет и шест/ кв.м. с вход към ул. “********” - София, находяща се в същото дворно място, едноетажна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., находяща се на същото дворно място. Комисията твърди, че Е.Б. към момента на придобиване не е разполагал със законни средства достатъчни за придобиването на имота. КПКОНПИ твърди, че на 09.06.1997 г. М.Д. и Е.Б. са дарили имота на дъщеря им А.. Те са участвали в изповядването на сделката в качеството им на дарители от една страна и родители и законни представители на дъщеря си, от друга. Според Комисията Е.Б. е договарял сам със себе си - като дарител на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от имота, за която е знаел, че е придобита от престъпна дейност и като представител на малолетната си дъщеря в качеството й на надарена. Затова КПКОНПИ иска отнемане в полза на държавата на имота на основание чл. 8, т. 1 от ЗОПДИППД .

Със същите твърдения Комисията иска отнемането и на следния имот, закупен от Е.Н.Б. на 29.12.1995 г. и дарен на дъщеря му А. на 29.07.1997 г., а именно: Празно дворно място цялото с площ от 746 (седемстотин четиридесет и шест) кв.м., представляващо парцел III- 596 (трети за имот пл.№ петстотин деветдесет и шест) в кв. 207-6, стар кв. 186, по плана на гр. София, м. “Гърдова глава” заедно с ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖ В ГРУБ СТРОЕЖ със застроена площ 302,78 кв.м.

Комисията иска отнемане и на Апартамент, с идентификатор 68134.1937.1485.1.1, със застроена площ от 64,00 кв.м., състоящо се от една стая, кухня, коридор, клозет и тераса, без означени граници по документи за собственост, при липса на други обекти на същия етаж, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „**********, заедно с МАЗЕ и заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 963/1323 ид. части от дворното място, равняващи се на 72,8 %, което дворно място е цялото с площ от 727 кв.м., съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1485. КПКОНПИ смята, че той следва да бъде отнет на основание чл. 7, т. 1 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като е бил закупен от А.Б. на 29.01.2016 г., но е платен със средства от сметка с титуляр Е.Б..

2/ По исковете срещу С.П.К. на основание чл. 8. т. 1 от ЗОПДИППД (отм.):

Комисията твърди, че на 07.12.2001 г. Е.Н.Б. е придобил 49,91/1455 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ от 1 455 кв.м. (хиляда четиристотин петдесет и пет), съставляващ имот с пл. № 1 236 заснет през 1994 г. по плана на гр. София, м. “Южна градска територия -III (трета) част, “Студентски град”, м. „Канзаверица“. На 11.11.2016 г. Е.Б. е дарил имота на брат си С.П.К.. Според Комисията този имот следва да се счита за част от имуществото на ответника Е.Б.. Затова иска отнемането му.

На следващо място КПКОНПИ твърди, че на 30.05.2006 г. е регистрирано „КИНГ - ГЕЙМС” ООД, ЕИК 175091777, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, бул. “Княз Дондуков” № 9. Дружеството е било с капитал 50 000 лева и съдружници: П.С. К. - 50% равняващи се на 25 000 лева от капитала на дружеството и Е.Б. - 50% равняващи се на 25 000 лева от капитала на дружеството. На 07.04.2014 г. Е.Б. е продал на С.П.К. собствените си 50 дяла по 500 лв. на обща стойност 25 000 лв. от капитала на “КИНГ - ГЕЙМС” ООД за сумата от 10 000 лв.

Според Комисията равностойността на 50 дружествени дяла в размер на 25 000 лв., подлежи на отнемане в полза на държавата от С.П.К., тъй като за придобиването им не са установени законни източници на средства от проверяваното лице.

3/ По исковете срещу М.А.Д. на основание чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.):

Комисията твърди, че през проверявания период М.Д. е придобила следните недвижими имоти:

- на ********г. М.Д. е придобила в съсобственост със сестра си Д.А. Д. АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на трети етаж в сградата на бул. “********- София, с площ около 95 /деветдесет и пет/ кв. м., заедно с избено помещение №13, /тринадесет/ с площ 4,7 /четири цяло и седем/ кв.м, заедно с таванско помещение, №5, /пет/ с площ 10.6/десет цяло и шест десети/ кв.м., заедно с 4.75% /четири цяло седемдесет и пет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от 48.75% /четиридесет и осем цяло и седемдесет и пет върху сто/ идеални части от мястото, както и 4.78% /четири цяло и седемдесет и пет върху сто/ идеални части от правото на строеж върху 51.25% /петдесет и един цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ кв.м., представляващо имот №5 от кв. 390/триста и деветдесети/по плана на гр. София, местността Центъра. Имотът бил придобит за сумата от 47 487 700 /неденоминирани/ лева.

- на 11.04.2001 г. М.Д. ***,68 % /пет цяло и шестдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от урегулиран поземлен имот, частна общинска собственост представляващ: парцел 536 /петстотин тридесет шест/ м. “ГГЦ-зона-12” с площ 684 кв.м., по плана на гр. София, ул. “********13 /тринадесет/. Комисията не е установила законни средства за придобиването му, респ. за плащане на цената от 1 916 лева.

- На 08.08.2006 г. М.Д. е закупила още един имот за сумата от 90 000 евро. Този имот представлява недвижим имот с административен адрес: гр. София, р-н “Оборище” на СО, бул. “********/петдесет/, а именно: урегулиран поземлен имот III-5 /трети за имот планоснимачен номер пет/ от кв. 30 /тридесет/ по плана на гр. София, местността “ГГЦ-зона-Г- 14/четиринадесет/, целият с площ от 317.50 /триста и седемнадесет цяло и петдесет стотни/ кв.м., заедно с построената в същото четириетажна външна сграда.

- На 23.08.2002 г. М.Д. е придобила в съсобственост със сестра си Д.А. Д. (по 1/2 идеална част) неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на село Кошарите, община Радомир, област е административен център гр. Перник, в махала “Петрово”, с площ на поземления имот от 615, ведно с построената в този поземлен имот паянтова жилищна сграда

Тъй като Комисията не е открила законен източник на средствата, необходими за заплащането на цената на имотите, тя иска отнемането им в полза на държавата на основание чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.)

На следващо място Комисията твърди, че през периода 1999 г. – 2005 г. по банкова сметка- ***8512 в лева, открита в „Пиреос банк“ с титуляр М.Д. са постъпвали суми от наеми на апартамент, находящ се в гр. София, ул. “******** 13 и на Триетажна сграда в гр. София, ул. „********. Тези имоти били придобити със средства от престъпна дейност. Затова КПКОНПИ иска отнемане на сумата в размер 365 129,87 лв., представляваща приходи от наеми на имущество, наредени по посочената банкова сметка.

***, че на 03.04.1991 г. е регистрирано “КРЕДО-ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” ООД, а М.Д. е била съдружник в него. На 01.10.1998 г. А.Д.и М.Д. увеличили уставния капитал на дружеството от 270 000 неденоминирани лева на 5 000 000 неденоминирани лева. М.Д. записала внесла 1 055 000 неденоминирани лева, срещу което получила 211 дяла с номинална стойност 5 000 неденоминирани лева. КПКОНПИ иска отнемане на равностойността на 211 дружествени дяла в размер на 1 055 лв. тъй като не е установен законен източник на средствата за увеличението на капитала на дружеството.

На следващо място Комисията заявява, че М.Д. е предоставила следните заеми:

- 124 212,02 лв. по договор от 02.01.2001 г. със СД А.Експорт Импорт Д. и сие;

- 32 000 лв. по договор от 01.03.2003 г. с длъжник СД А.Експорт Импорт Д. и сие;

- 25 000 лв. по договор от 10.01.2003 г. с длъжник С.П.К.;

- 7 500 лв. по договор от 18.11.2003 г. с длъжник С.П.К..

Комисията твърди, че за предоставянето на заемите М.Д. не е разполагала със законни източници на доходи. Заемите са били изцяло погасени и затова сумата от 188 712,02 лв., която ответницата е получила, подлежала на отнемане в полза на държавата.

На следващо място КПКОНПИ заявява, че М.Д. е придобила лек автомобил марка “Ауди” модел “А2“ 30.03.2004 г. Комисията заявява, че автомобилът е бил отчужден на 11.07.2005 г. срещу цена от 26 000 лв. Комисията иска отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата, получена от продажбата на автомобила, тъй като за придобиването ѝ не са установени законни източници на средства.

На последно място Комисията заявява, че през 2007 г. дружеството „Б.М.А. Трейдинг“ ООД е декларирало изплатени дивиденти на Е.Б. и М.Д. в размер на 1 240 000 лв. КПКОНПИ твърди, че дивидентът е формиран от търговски оборот, генериран от средства придобити от престъпна дейност. Затова иска отнемане на сумата в размер на 576 600 лв., представляваща дивидент от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД, получен от М.Д..

4/ По исковете срещу Е.Н.Б.

на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):

Комисията твърди, че на 15.12.2006 г. Е.Б. е придобил лек автомобил „МЕРЦЕДЕС 240Д” е ДК №*******рама № WDB12312310400175. Пазарната му стойност към 15.12.2006 г. е била в размер на 2 365,82 лв. Същата според Комисията подлежи на отнемане, тъй като за придобиването на автомобила не са установени законни източници на средства.

Комисията твърди още, че Е.Н.Б. е придобил 4 983 броя акции от емисията „Химимпорт“ АД, ISIN БГ*******, борсов код 6C4/CHIM за сумата от 19 932 лв. За придобиването на ценните книжа не е установен законен източник на средства поради което Комисията иска отнемането им в полза на държавата.

КПКОНПИ заявява, че през 2007 г. проверяваното лице предоставя паричен заем на „Б.М.А. Трейдинг“ ООД, в размер на 2 924 000 лв. С тези заемни средства дружеството е извършвало търговска дейност, вследствие на която дейност то е реализирало печалба, от която впоследствие са разпределяни дивиденти в полза на собствениците на капитала на дружеството. Чрез тази трансформация са легализирани парични средства от престъпна дейност. При проследяване трансформацията на предоставения заем от проверяваното лице на дружеството в размер на 2 924 000 лв. се установява, че задължението е погасявано по години, както следва - за 2007 г. сума в размер на 700 000 лв.; за 2011 г. сума в размер на 380 000 лв.; за 2012 г. сума в размер на 131 000 лв.; за 2014 г. сума в размер на 92 000 лв. Освен това през 2007 г. дружеството е декларирало изплатени дивиденти на Е.Б. и М.Д. в размер на 1 240 000 лв. Затова Комисията иска отнемане в полза на държавата на 1 888 600 лв., представляваща върнати заемни средства и изплатен дивидент от „Б.М.А Трейдинг“ ООД.

на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.)

Комисията твърди, че Е.Б. е участвал в учредяването на няколко дружества. КПКОНПИ не е установила законни средства на ответника за внасянето на капитала. След това Евелина Б. е продал своите дружествени дялове. Затова Комисията иска отнемане в полза на държавата на получените суми от продажбата на дяловете на следните дружества:

- „БИЛДКОМФОРТ” ООД, ЕИК 131300986 - Дружеството е регистрирано на 13.09.2004 г. с капитал 5 000 лева и съдружници: Е.Б., притежаващ 50% от капитала на дружеството, равняващи се на 2 500 лева, и П.С. К. с 50% от капитала, равняващи се на 2 500 лева. На 21.07.2009 г. Е.Б. е продал на „Евротренд“ ЕООД собствените си 50 дружествени дяла с номинал 50 лева всеки за 60 000 лв. Комисията иска отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 60 000 лв., получена от продажбата на дружествените дялове;

- „ЕВРО ПАЛАС“ ООД, ЕИК 131300993 - Дружеството е регистрирано на 13.09.2004 г. с капитал 5 000 лева и съдружници: Е.Б., притежаващ 50% от капитала на дружеството, равняващи се на 2 500 лева, и П.С. К. с 50% от капитала, равняващи се на 2 500 лева. На 28.06.2005 г. Е.Б. продава на „Ричмънд Венчърс Холдинг“ ГМБХ собствените си 25 дружествени дяла с номинална стойност от по 100 лева всеки, на обща стойност 2 500 лв. за сумата от 70 000 евро или 136 908,10 лева. Комисията иска отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 70 000 евро или 136 908,10 лв., получена от продажбата на дружествените дялове;

- „ЕВРОТРЕНД“ ООД, ЕИК 131264796 - Дружеството е регистрирано през 2004 г. с капитал 5 000 лева и съдружници: Е.Б., притежаващ 50% от капитала на дружеството, равняващи се на 2 500 лева, и П.С. К. с 50% от капитала, равняващи се на 2 500 лева. На 28.06.2005 г. Е.Б. продава на „Ричмънд Венчърс Холдинг“ ГМБХ собствените си 25 дружествени дяла с номинална стойност от по 100 лева всеки, на обща стойност 2 500 лв. за сумата от 30 000 евро или 58 674,90 лв. Комисията иска отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 58 674,90 лв., получена от продажбата на дружествените дялове

Комисията твърди още, че бабата на Е.Б. – Д.Т.е придобила имоти на цена, многократно под тяхната пазарна стойност. Според КПКОНПИ Д.Т.не е имала законни източници на средства за придобиването на имотите. В кратък период след придобиването им тя ги е дарила на внука си – ответника Б., който също в кратък период след дарението ги е продал за суми значително надхвърлящи заплатеното от баба му. По конкретно:

Д.С.Т.придобива с два договора за покупко-продажба от 22.12.2005 г. и от 19.01.2006 г. недвижими имоти, находящи се в землището на село Кривина, а именно: А) незастроен поземлен имот № 015085 - нива с площ от 6000 кв. метра, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“; Б) незастроен поземлен имот № 015086 – нива с площ от 7,001 дка, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“; В) незастроен поземлен имот № 015089 - нива с площ от 6,001 дка, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“. Цената по двата договора за продажба е 1 500 лева, а пазарната им стойност към момента на придобиване е общо 1 304 500 лева. На 14.03.2006 г. Д.С.Т.е дарила на внука си Е.Б. недвижимите имоти. На 16.05.2006 г. Е.Б. е продал на „Евротренд“ ЕООД гореописаните недвижимите имоти за общата сума от 1 300 764 лева.

На 02.03.2006 г. Д.С.Т.е придобила недвижим имот, находящ се в землището на село Бусманци с ЕКАТТЕ 07106, Столична община, Район Искър, а именно: незастроен поземлен имот (изоставена нива) № 001016 с площ от 1 800 кв. метра, четвърта категория, в местността „Слатински герен“. Имотът е придобит за цена от 15 000 лева. Пазарната стойност на недвижимия имот е била 1 500 000 лева. На 14.03.2006 г. тя е дарила на внука си Е.Б. имота, а той го е продал на 24.03.2006 г. за 945 000 евро или 1 848 260 лв..

Комисията смята, че действителният собственик е Е.Б., който е платил цената на имотите към датите на придобиването им. Затова Комисията иска отнемане на получените от продажбите суми от 1 300 764 лв. и 1 848 260 лв.

5/ По исковете срещу Е. Н. Б. и М.А.Д. на основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.):

Комисията твърди, че сметка - спестовен влог с IBAN ***рита на 04.07.2005 г., с титуляр А.Е.Б.. Началното салдо към 24.10.2005 г. в било в размер на 30 000 лв.. През годините са превеждани суми от СД „А.ЕИ Д. и СИЕ“, с основание „наеми за хотел „Света София“, Наличността по сметката към 30.06.2017 г. е в размер на 280 682,79 лв. По сметката са превеждани суми за наеми от дружеството „СД А.ЕИ Д. и СИЕ“ собственик, на което е дядото на А.Б., баща на М.Д.. Превежданите наеми са за имот - хотел „Света София“, намиращ се на ул. „*******, който имот е дарен от Е.Б. и М.Д. на малолетната им дъщеря. Тъй като според Комисията за същия са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, то доходът от отдаването му под наем е граждански плод и следвало да се приеме, че също подлежи на отнемане в полза на държавата.

Комисията заявява, че Е.Б. и М.Д. са дарили на дъщеря си половината от имота, от който са получени наемите. Затова се иска отнемане на 140 341,40 лв., представляваща 1/2 от наличността по сметка спестовен влог IBAN ***, с титуляр А.Е.Б., тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването й.

Комисията заявява още, че на 07.05.1997 г. Е.Б. е придобил недвижим имот за сумата от 1 396 778 неденоминирани лева. Този имот представлява вилно място от 936 кв.м., съставляващо парцел VII - 451 от кв. 25 по плана на гр. София, местност „Вилна Зона Киноцентъра“ II заедно с построената в гореописаното дворно място вилна сграда. На 12.06.1997 г. Е.Б. и М.Д. - Б. са продали имота за сумата от 1 396 778 неденоминирани лева. Комисията иска отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.), на сумата в размер на 1 396,78 лв., получена от продажбата на недвижимия имот, тъй като за придобиването му не са установени законни източници на средства.

На следващо място КПКОНПИ твърди, че на 21.03.1997 г. А.Б. чрез законния си представител и баща Е.Б. е купила 1/3 ид.ч. от КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ 250,00 кв.м., представляващо обособено помещение от жилищен блок в гр. Хасково, ул. „*******, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от съответните части от правото на строеж. Цената за имота била 154 933,34 нед. лева. На 08.06.1999 г. А.Е.Б., чрез пълномощника П.С.С.на нейния законен представител и баща Е.Б., е продала имота за сумата от 9 420 000 неденоминирани лева. Според КПКОНПИ сумата в размер на 9 420 лв., получена от на продажбата на недвижимия имот подлежи отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като за придобиването му не са установени законни източници на средства от проверяваното лице.

6/ от „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ЕООД на основание чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.):

Комисията твърди, че на 29.09.2006 г. „Б.М.А. Трейдинг“ ООД е закупило ТЪРГОВСКА СГРАДА състояща се от четири етажа, предвидени за магазини, три етажа, предвидени за офиси, подземен трафопост, гараж и асансьор в подземните нива, с обща РЗП на сградата от 1910,10 кв.м. находяща се на адрес гр.София, бул. „Витоша“ №21, заедно с УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 270,00 кв.м., върху който е построена гореописаната сграда, съставляващ УПИ II от квадрат 392 по плана на гр.София, местност „Център“, при съседи: бул. „Витоша“, ул. „Денкоглу“ и парцел първи от кв.392. На 09.10.2007 г. дружеството е продало ТЪРГОВСКАТА СГРАДА за 1 075 706,50 лв. като пазарната ѝ стойност е 1 850 320, а на 05.08.2008 г. е продало урегулирания поземлен имот за още 1 075 706,50 лева, като пазарната му стойност е 1 910 345 лв. Комисията иска отнемане на сбора от пазарните стойности на сградата и имота към момента на продажбите в размер на общо 3 760 665 лева, на основание чл. 4, ал. 2 във вр. е чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като за придобиването им не са установени законни източници на доходи от търговската дейност на дружеството.

Комисията твърди, че на 08.11.2006. „Б.М.А. Трейдинг“ ООД е закупило ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА в землището на кв. Симеоново, в местността „Къро“, с площ от 2 482 кв.м. за 40 000 лева, а пазарната му цена е била 582 547 лева. На 10.11.2006 г. дружеството е купило още една нива в землището на кв.Симеоново в местността „Къро“, с площ от 3 850 кв.м., за 50 000 лева и с пазарна цена от 1 055 296 лева. След това на 01.12.2006 г. дружеството е продало двете ниви за 2 354 878 лв. колкото е била пазарната им стойност. Комисията иска отнемане на сбора от пазарните стойности на двата имота към момента на продажбите в размер на общо 2 354 878 лв., на основание чл. 4, ал. 2 във вр. е чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като за придобиването им не са установени законни източници на доходи от търговската дейност на дружеството.

Комисията твърди, че на 11.12.2006 г. „Б.М.А. Трейдинг“ ООД е закупило три ниви в землището на кв.Симеоново, а именно: НИВА, находяща се в землището на кв. Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот №030032 или парцел №32 от масив №30, в местността „Панчарски път“, с площ по скица 1 197 кв.м. и съгласно документ за собственост 1199,00 кв.м.; НИВА, находяща се в землището на кв.Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот №030034 или парцел №34 от масив №30, в местността „Панчарски път“,с площ по скица и документ за собственост 1736,00 кв.м.; НИВА, находяща се в землището на кв.Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот №030033 или парцел №33 от масив №30, в местността „Дупките“,с площ по скица 3 967 кв.м. и съгласно документ за собственост 3 968 кв.м. Дружеството ги е продало на 31.01.2007 г. за 2 833 997 лв., колкото е и пазарната им стойност към момента. Комисията иска отнемане на сбора от пазарните стойности на имотите към момента на продажбите в размер на общо 2 833 997 лв., на основание чл. 4, ал. 2 във вр. е чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като за придобиването им не са установени законни източници на доходи от търговската дейност на дружеството.

Комисията твърди, че на 31.01.2007 г. „Б.М.А. Трейдинг“ ООД е закупило ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, състояща се от партер с площ от 363,00 кв.м. и първи етаж с площ от 390,00 кв.м., находяща се в гр. София, бул. „********. На 10.10.2007 г. дружеството е продало имота за 1 079 999,97 лв., а пазарната му стойност е била 1 055 120 лева. Комисията иска отнемане в полза на държавата на сумата от 1 055 120 лв., получена от продажбата на недвижимия имот на основание чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.). тъй като за придобиването им не са установени законни източници на доходи от търговската дейност на дружеството

КПКОНПИ излага съображения, че са налице предпоставките на чл.4 -10 ЗОПДИППД (отм.) и затова иска отнемане:

от А.Е.Б.:

На основание чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД на:

1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се на ул. “********, гр. София, а именно: триетажно масивно здание, със застроена площ 455,52 кв.м. /четиристотин петдесет и пет цяло и петдесет и две кв.м., заедно с дворно място с площ 820 кв.м. върху част от което е построено посоченото триетажно масивно здание; едноетажна масивна постройка с площ 176 /сто седемдесет и шест/ кв.м. с вход към ул. “********” - София, находяща се в същото дворно място, едноетажна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., находяща се на същото дворно място

Празно дворно място цялото с площ от 746 (седемстотин четиридесет и шест) кв.м., представляващо парцел III- 596 (трети за имот пл.№ петстотин деветдесет и шест) в кв. 207-6, стар кв. 186, по плана на гр. София, м. “Гърдова глава” заедно с ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖ В ГРУБ СТРОЕЖ със застроена площ 302,78 кв.м.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на

Апартамент, с идентификатор 68134.1937.1485.1.1 заедно с МАЗЕ но с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 963/1323 ид. части от дворното място, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1485;

от С.П.К. на основание чл. 8. т. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на:

49,91/1455 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ от 1 455 кв.м. (хиляда четиристотин петдесет и пет), съставляващ имот с пл. № 1 236 заснет през 1994 г. по плана на гр. София, м. “Южна градска територия -III (трета) част, “Студентски град”, м. „Канзаверица“;

равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „КИНГ - ГЕЙМС” ООД, ЕИК 175091777, в размер на 25 000 лева.

от М.А.Д. на основание чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.) на

1/2 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се на трети етаж в сградата на бул. “********- София, с площ около 95 /деветдесет и пет/ кв. м. . заедно с избено помещение №13, /тринадесет/ с площ 4,7 /четири цяло и седем/ кв.м, заедно с таванско помещение, №5, /пет/ с площ 10.6/десет цяло и шест десети/ кв.м., заедно с 4.75% /четири цяло седемдесет и пет стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от 48.75% /четиридесет и осем цяло и седемдесет и пет върху сто/ идеални части от мястото, както и 4.78% /четири цяло и седемдесет и пет върху сто/ идеални части от правото на строеж върху 51.25% /петдесет и един цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ кв.м., представляващо имот №5 от кв. 390/триста и деветдесети/по плана на гр. София, местността Центъра;

неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на село Кошарите, община Радомир, област е административен център гр. Перник, в махала “Петрово”, с площ на поземления имот от 615, ведно с построената в този поземлен имот паянтова жилищна сграда;

сумата в размер 365 129,87 лв., представляваща приходи от наеми на имущество, наредени по банкова сметка- ***8512 в лева, открита в Пиреос банк;

равностойността на 211 дружествени дяла на стойност 1 055 лв. от капитала на „КРЕДО -ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ” ООД, ЕИК 121741879;

сумата от 188 712,02 лв., представляваща върнати заеми от СД А.Експорт Импорт Д. и сие и от С.П.К.;

сумата от 576 600 лв., представляваща изплатен дивидент от „Б.М.А Трейдинг“ ООД

26 000 лв., получена от продажбата на лекия автомобил “Ауди” модел “А2” с ДК №********, рама № WAUZZZ8ZZ1N057012, двигател № AUA242463, черен, с дата на първа регистрация 16.08.2001 г.;

от Е.Н.Б.

на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):

лек автомобил „МЕРЦЕДЕС 240Д” е ДК №*******рама № WDB12312310400175, двигател № 61691210345345, цвят: син, дата на първа регистрация г„ придобит на 15.12.2006 г.;

4 983 броя безналични акции от емисия ISIN БЕ*******, борсов код 6C4/CHIM от капитала на „Химимпорт“ АД, ЕИК 000627519;

1 888 600 лв., представляваща върнати заемни средства и изплатен дивидент от „Б.М.А Трейдинг“ ООД.

на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.)

60 000 лв., получена от продажбата на дружествените дялове от капитала на „БИЛДКОМФОРТ” ООД, ЕИК 131300986;

70 000 евро или 136 908,10 лв., получена от продажбата на 25 дружествени дяла от капитала на „ЕВРО ПАЛАС“ ООД, ЕИК 131300993;

30 000 евро или 58 674,90 лв., получена от продажбата на 25 дружествени дяла от капитала на „ЕВРОТРЕНД“ ООД, ЕИК 131264796;

1 300 764 лв., получена от продажбата на недвижими имоти, находящи се в землището на село Кривина, а именно: А) незастроен поземлен имот № 015085 - нива с площ от 6000 кв. метра, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“; Б) незастроен поземлен имот № 015086 - нива с площ от 7,001 дка, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“; В) незастроен поземлен имот № 015089 - нива с площ от 6,001 дка, шеста категория, находяща се в местността „Ливадето“;

1 848 260 лв., получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в землището на село Бусманци с ЕКАТТЕ 07106, Столична община, Район Искър, а именно: незастроен поземлен имот (изоставена нива) № 001016 с площ от 1 800 кв. метра, четвърта категория, в местността „Слатински герен“;

от Е. Н. Б. и М.А.Д. на основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.):

140 341,40 лв., представляваща 1/2 от наличността по сметка спестовен влог IBAN ***, открита на 04.07.2005 г. в „Банка Пиреос“ АД, с титуляр А.Е.Б.;

9 420 лв., получена от продажбата на КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ 250,00 кв.м., представляващо обособено помещение от жилищен блок в гр. Хасково, ул. „*******, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от съответните части от правото на строеж.

от „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ЕООД на основание чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.):

3 760 665 лв., получена от продажбата на урегулиран поземлен имот с площ от 270,00 кв.м. с адрес гр.София, бул. *******;

2 833 997 лв., получена от продажбата на 4 бр. ниви, находящи се в землището на кв.Симеоново;

1 055 120 лв., получена от продажбата на ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, състояща се от партер с площ от 363,00 кв.м. и първи етаж с площ от 390,00 кв.м., находяща се в гр. София, бул. „********.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговори с които оспорват допустимостта на предявените искове с идентични аргументи. Те смятат, че в производството пред КПКОНПИ са допуснати множество съществени пороци, обуславящи постановяване на невалидни, респ. незаконосъобразни административни актове. Заявяват, че не е спазен срока по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ и проверката е продължила повече от 10 месеца.

Заявяват, още че срокът на проверката е определен произволно от Комисията и не е свързан по никакъв начин с периода на престъпна дейност установен в присъдите на съдилищата в България и Италия. Смятат, че срокът на проверката е следвало да е именно този на престъпна дейност, а не преди и след това.

По основателността на исковете за отнемане на 49,91/1455 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ от 1 455 кв.м. (хиляда четиристотин петдесет и пет), съставляващ имот с пл. № 1 236 заснет през 1994 г. по плана на гр. София, м. “Южна градска територия -III (трета) част, “Студентски град”, м. „Канзаверица“, С.К. твърди, че са придобити от Е.Б. на 07.12.2001 г., т.е. преди инкриминирания с присъдите период на престъпна дейност. Според ответника не може да се направи и предположение, че средствата за придобиването на процесните ид.части са с източник престъпна дейност.

По иска за отнемане на равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „КИНГ - ГЕЙМС” ООД, ЕИК 175091777, в размер на 25 000 лева, ответникът заявява, че през годината, когато е регистрирано дружеството, Е.Б. е декларирал чист доход в размер на 60 037,58 лева, а за предходната – 205 276,30 лева. Затова С.К. смята, че Е.Б. е имал достатъчно средства за учредяването на дружеството.

В Отговора си ответникът Е.Б. заявява, че към момента на внасяне на исковата молба в съда и към момента на внасяне на искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск лекият автомобил марка и модел „Мерцедес 240 Д“ с per. № *******не е бил наличен в патримониума му. Поради това искането за отнемането му на осн. чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е неоснователно. Освен това ответникът Б. е разполагал със средства от законен източник за придобиването му.

По иска за отнемане на 4 983 /четири хиляди деветстотин осемдесет и три/ броя безналични акции от емисия ISIN БГ *******, борсов код 6C4/CHIM от капитала на „Химимпорт“ АД, придобити на 06.10.2006 г., Е.Б. заявява, че съгласно установеното при извършената му данъчна ревизия, към 01.01.2006 г. той е разполагал с начално парично салдо в размер на 393 510,69 лв.; получил е доходи в общ размер на 645 979,97 лв., а е извършил разходи в общ размер на 672 908,98 лева. В тези суми не са включени реализираните от него приходи от продажбата на недвижимите имоти, придобити чрез дарение от неговата баба Д.Т., които приходи са в размер на 3 148 023,35 лева, но и без тях е било видно, че към 31.12.2006 г. Е.Б. е имал доходи от законоустановени източници в размер, достатъчен за покриване на извършените от него обичайни разходи, както и за придобиване на процесното имущество.

По иска за отнемане на сумата от 1 888 600 лв., представляваща върнати заемни средства и изплатен дивидент от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД Е.Б. заявява, че през 2006 г. е реализирал приход в размер на 3 149 024 лв. от продажбата на дарените му от Д.Т.недвижими имоти. През 2006 г., с изключение на прихода от продажба на недвижимите имоти, Е.Б. е имал нетен доход в размер на 366 581,68 лева. Т.е. към 01.01.2007 г. Е.Б. е имал налични парични средства в общ размер от 3 515 605,68 лева, формирани като разлика между реализираните приходи/доходи и извършените обичайни и извънредни разходи на лицето през 2006 г. Затова било неоснователно твърдението на Комисията, че върнатите заемни средства и изплатените от дружеството дивиденти подлежат на отнемане в полза на държавата.

По иска за отнемане на сумата от 140 341,40 лв., представляваща 1/2 от наличността по сметка спестовен влог IB AN BG 88 PIRB ********** в лева, открита на 04.07.2005 г. в „Банка Пиреос“ АД, с титуляр А.Е.Б. – Е.Б. сочи, че сметката е открита от пълномощник на М.Д.. Носител на правата върху постъпилите в сметката суми обаче е изцяло нейният титуляр, а не лицето, по чието искане е открита спестовната банкова сметка. ***.10.2005 г. по сметката е постъпила сума в размер на 30 000 лв., за която не е изяснено от чия сметка е постъпила, нито какъв е произхода ѝ. Освен тази сума и постъпилите наеми, по сметката са постъпвали и лихви. Собственик на имуществото, към което е насочена претенцията на КПКОНПИ, обаче е А.Б. поради което е неоснователно искането на комисията за отнемането на сумата от Е.Н.Б. и М.А.Д.. Освен това придобитото от непълнолетното дете имущество представлявало приход от наем на недвижим имот, т.е. граждански плод от друго имущество. Ответникът смята, че не са налице основанията за отнемане на имуществото генериращо плодовете. Затова не са налице основания за отнемането и на самите плодове. Този иск се оспорва още с доводи, че :

1/ В периода на придобиване на това имущество М.Д. не е била съпруга на проверяваното лице Е.Б.;

2/ Непълнолетното дете не е придобило това имущество на основание, различно от придобиването на имуществото-майка, поради което не може да се счита, че го е придобило от трети лица на свое име;

3/ Неотносими към придобиването на имуществото от непълнолетната А.Б. са условията стойността му да надхвърля нейните доходи през проверявания период и да не може да се установи друг източник на средствата — имуществото е придобито от нея безвъзмездно - чрез дарение от родителите й.

4/ придобито е след периода, в който е следвало да се ограничи проверката на Комисията.

По исковете за отнемане в полза на държавата на сумите, получени от продажбата на дружествените дялове от капитала на „Билдкомфорт“ ООД, „Евро Палас“ ООД и „Евротренд“ ООД, Е.Б. заявява, че не е изготвен икономически анализ по години, от който да стане видно с какви средства е разполагал Б. през 2004 г., когато са направени вноските за учредителния капитал на трите дружества, кои от тези средства се приемат за такива със законен произход и кои - не и по какви причини. Твърди, че за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2006 г. му е извършена данъчна ревизия, която е установила, че : През 2002 г. е получил нетен доход в общ размер на 3 895,10 лв., а общия размер на разходите е бил 43 703,00 лв. Така наличните средства към 01.01.2002 г. са били 248 944,10 лв., а към 31.12.2002 г. - 248 944,10 лв. През 2003 г. ответникът е имал доход от продажба на недвижим имот в гр. Тополовград в общ размер на 5 379,39 лв. За тази година е имал общ размер на разходите от 63 899,66 лв. Наличните му средства към 31.12.2003 г. са били 190 423,83 лева. През 2004 г. доходът му е бил в размер на 5 692,50 лв., а общият размер на разходите - 83 394,05 лв. Началното салдо към 01.01.2004 г. е било 190 423,83 лв., а наличните средства към 31.12.2004 г. - 112 722,28 лв.

От това било видно, че Е.Б. е разполагал с достатъчно средства за учредяването на трите дружества.

По исковете за отнемането на 1 300 764 лв., получени от продажбата на недвижими имоти, находящи се в землището на село Кривина и на 1 848 260 лв., получени от продажбата на недвижим имот, находящ се в землището на село Бусманци Е.Б. заявява, че не оспорва, че тези имоти са придобити от него чрез дарение от баба му Д.Т.. Смята, че този произход е законен. Заявява, че в хода на проверката по ЗОПДИППД /отм./ не е изяснен източникът и произходът на средствата, с които Д.Т.е заплатила за процесиите недвижими имоти. Затова счита, че твърдението на КПКОНПИ за трансформация на имущество е недоказано.

По иска за отнемането на 26 000 лв., получени от продажбата на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А2“ с per. № ********, Е.Б. заявява, че този лек автомобил никога не е бил негова собственост, поради което е недопустимо да се иска за отнемане от него. Освен това М.Д. е придобила автомобила повече от 6 (шест) години след развода си с Е.Б..

По исковете за отнемането от Е.Б. и от М.Д. на сумата от 1 396,78 лв., получена от продажбата на вилно място от 936 кв.м., съставляващо парцел VII-451 от кв. 25 по плана на гр. София, местност „Вилна зона Киноцентъра“, и на сумата от 9 420 лв., получена от продажбата на котелно помещение с площ 250 кв.м., представляващо обособено помещение от жилищен блок в гр. Хасково, ул. „********Е.Б. заявява, че тези средства се равняват на по-малко минимални работни заплати от посоченото от КПКОНПИ. Освен това ответникът смята исковете за неоснователни, тъй като процесните два недвижими имота - в гр. София и в гр. Хасково, са придобити преди извършването на престъпленията, за които Е.Б. е осъден. Според ответника липсват доказателства, обосноваващи основателно предположение, че средствата вложени в закупуването на имотите са придобити от престъпната дейност, за която Е.Б. е осъден. В тази връзка отново се оспорва начинът по който ищецът е определил релевантния период по проверката срещу Е.Б.. Освен това ответникът заявява, че за придобиването на имуществото е разполагал със средства от законен източник, а именно паричен заем в размер на 40 000 щатски доЛ., получен на 28.06.1996 г. съгласно договор, сключен на същата дата с И.М.К..

Ответницата М.Д. оспорва исковете. По основателността на исковете за отнемане на недвижимите имоти (½ ид.ч. от Апартамент № 6, находящ се на трети етаж в сграда на бул. „********, гр. София; 5,68 % ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. София, район „Оборище”; УПИ III-5, кв. 30 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-зона-Т-14”, находящ се на бул. „********, целият с площ от 317,50 кв.м.; неурегулиран поземлен имот, село Кошарите, общ. Радомир, обл. Перник), тя заявява, че те са били придобити със законни средства, в период, в който тя не е била съпруга на Е.Б..

По иска за отнемане на 365 129,87 лв., представляващи приходи от наеми, ответницата заявява, че е получила сумата през периода 1999 г. - 2005 г. от отдаване под наем на апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, законно придобит през 1992 г. , т.е. преди брака ѝ с Е.Б.. В посочената за отнемане сума били включени и доходи от възнаграждение по трудов договор, получените през 2003 г. от СД „А.ЕИ Д. и сие“ ООД, които не подлежали на отнемане.

По иска за отнемане на 211 дружествени дяла на стойност 1 055 лв. от капитала на „Кредо - Интеренейшънъл” ООД, М.Д. заявява, че е придобила посочените дружествени дялове през 1998 г., т.е. след развода с Е.Б.. Освен това имуществото е било придобито много преди инкриминирания по присъдата срещу Е.Б. период, поради което липсвала предполагаема връзка между извършеното деяние и придобиването на процесните дружествени дялове. М.Д. твърди още, че увеличаването на капитала на дружеството е станало със законни средства, тъй като цялата сума е предоставена от А.Д.– неин баща.

По иска за отнемане на 188 712,02 лева, представляващи върнати заеми на М.Д. от СД „А.Експорт Импорт Д. и сие” и С.П.К., ответницата заявява, че тези средства имат законен произход, а именно доходи от наем на законно придобито имущество.

По иска за отнемане на 567 600 лева, представляващи изплатени дивиденти от „Б.М.А. Трейдинг” ООД, М.Д. заявява, че средствата, които Е.Б. е предоставил на търговското дружество са законни, поради което и изплатените дивиденти са със законен произход.

По иска за отнемане на 1 396,78 лева, представляващи цена от продажбата на вилно място от 936 кв.м., съставляващо парцел VII- 451 от кв.25 по прана на гр. София, местност „Вилна Зона Киноцентъра” II, заедно с построената в имота вилна сграда, М.Д. заявява, че имотът е придобит от нея и Е.Б. на 07.05.1997 г., т.е. много преди периода на престъпна дейност на Е.Б., поради което няма връзка между придобиването на това имущество и извършеното престъпление. Освен това ответницата смята, че имотът е придобит със законни средства, придобити от продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“, продаден на 28.07.1993 г., както и достатъчна наличност на парични средства на Е.Б. от други законни източници.

По иска за отнемане на 9 420 лв., получена от продажбата на котелно помещение, с площ от 250,00 кв.м., представляващо обособено помещение от жилищен блок в гр. Хасково, ул. „********, М.Д. заявява, че имотът е бил придобит много преди престъпната дейност на Е.Б., а именно на 21.03.1997 г. Освен това за придобиването му тя заедно с Е.Б. са имали достатъчно средства с законен източник.

Ответницата А.Б. също оспорва основателността на предявените срещу нея искове.

По основателността на иска за отнемане на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се на ул. „********, гр. София, ответницата заявява, че са придобити от нея преди инкриминирания период в присъдата на Б.. Освен това произходът на средствата за придобиването им е бил законен - такива на А.Д., баща на М.Д.. Затова според А.Б. не можело да се направи обосновано предположение за връзка между придобитата ½ ид.ч. от имота и престъпната дейност на Е.Б., за която същият е осъден. По отношение на сградите, чието отнемане се иска, тя заявява, че искът е неоснователен, тъй като същите не съществуват към настоящия момент, поради тяхното премахване.

По основателността на иска за отнемане на празно дворно място, цялото с площ от 746 кв.м., представляващо парцел III- 596 в кв.207-б, стар 186, по плана на гр. София, м. „Гърдова глава”, заедно с двуетажна жилищна сграда с гараж в груб строеж, А.Б. заявява, че това имущество е придобито много преди престъпната дейност, за която Е.Б. е бил осъден. Освен това тя твърди, че последният го е придобил със средства със законен произход. На следващо място А.Б. заявява, че е била представлявана от особен представител, назначен от PC – София, а КПКОНПИ не е доказала и знание у особения представител, че дареното имущество е придобито от престъпна дейност.

По основателността на иска за отнемане на Апартамент, с идентификатор 68134.1937.1485.1.1., А.Б. заявява, че имотът е придобит от нея след като е навършила пълнолетие. Поради това по отношение на предявения иск липсвала пасивна материалноправна легитимация. Освен това придобиването е станало много след инкриминирания период в присъдите на Е.Б. и със средства, които имали законен източник.

Ответникът „Б.Т.“ ЕООД заявява в отговора си, че е разполагало с достатъчно средства от законоустановени източници - търговска дейност, банкови кредити и заемни средства, с които е придобило собствеността върху недвижимите имоти, които се иска да бъдат отнети. Затова смята, че исковете срещу него са неоснователни.

Ответникът заявява още, че действително Е.Б., му е предоставял заемни средства през 2006 г. и през 2007 г. Той обаче е разполагал със средства от законни източници, които да предостави на дружеството. От извършената на Е.Б. ревизия било установено, че към 01.01.2006 г. той е разполагал с начално парично салдо в размер на 393 510,69 лева, а към 31.12.2006 г. - с 3 448 641,93 лева. Според ответника през 2006 г. и 2007 г. Е.Б. е имал доходи от законоустановени източници в размер, достатъчен за покриване на извършените от него обичайни и извънредни разходи, за придобиване на установеното в хода на проверката имущество, както и свободни парични средства, които да предостави в заем на дружеството „Б.М.А.Трейдинг“ ООД.

Ответникът заявява, че не е доказан размера на дадения от Е.Б. заем на дружеството, нито кога е предоставен той, или как е използван. Същевременно ответникът не оспорва обстоятелството, че през 2006 г. проверяваното лице е предоставило на „Б.М.А. Трейдинг“ ООД заемни средства в размер на 538 274,43 лева.

Дружеството заявява още, че за 2006 г. е декларирало пред НАП приходи от дейността в размер на 2 498 347,27 лв. и печалба в размер на 2 294 552,11 лв. През същата година е усвоило банков кредит в размер на 500 000 лв. и е получило заемни средства от единия от собствениците - Е.Б. в размер на 538 274,43 лв. Според „Б.М.А. Трейдинг“ ООД липсват доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че средствата по депозита в размер на 506 815,27 лв., послужил за обезпечаване на получения от дружеството банков кредит, са с източник предоставените от проверяваното лице суми като заем на дружеството. Поради това исковете, предявени срещу него били неоснователни.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи:

- че лицето или негов съпруг и ненавършили пълнолетие деца е придобило имущество на значителна стойност - над 60 000, 00 лв.;

- че е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е признато за виновно в извършването на престъпление по НК, измежду посочените в чл. 3, ал. 1 т. 1-25 ЗОПДИППД отм.;

- че е налице основателно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.

В доказателствена тежест на ответниците е да установят:

- законен източник на доходите за придобиване на имуществото.

Ищецът е представил подробна писмена защита с вх. № 267006/11.06.2026, с която излага доводи за основателност на предявените искове.

Ответниците са представили подробни писмени защити с вх. № 266946/10.06.2026г. и №266945/10.06.2026г., с които излагат доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са събрани писмени доказателства и са приети заключения към съдебно-оценителна експертиза относно пазарната стойност на придобитите от ответниците имоти, автотехническа експертиза относно пазарната стойност на притежаваните от ответниците МПС, както и заключение към съдебно-икономическа експертиза.

Представено е решение №263/01.12.1997г., влязло в сила на 09.12.1999г. с което е прекратен бракът между М.А.Б. и Е.Н.Б..

От приложените писмени доказателства се установява, че с присъда № 60/15.02.2013 г. по НОХД № 1030/2010 г. на Софийски градски съд, НО, 27 състав, Е.Н.Б. е признат за виновен за участие в организирана престъпна група за периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г., създадена с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК, свързани с финансови операции с парични средства, за които участниците са знаели или предполагали, че произхождат от незаконен трафик на наркотични вещества, както и за извършване при условията на продължавано престъпление на финансови операции с имущество в особено големи размери, изразяващи се във внасяне и теглене на парични средства по банкови сметки в Швейцария през периода 05.10.2004 г. – м.05.2005 г., при обща стойност на операциите 11 138 650 евро, равняващи се на 21 785 305,82 лв. За тези деяния му са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 7 години и 6 месеца, глоба в размер 30 000 лв., лишаване от право да заема длъжности в управителни и надзорни органи и да упражнява търговска дейност за срок от 9 години, както и е постановено отнемане в полза на държавата на равностойността на предмета на престъплението в размер 21 785 305,82 лв.

Със същата присъда М.А.Д. е призната за виновна за участие в същата организирана престъпна група за периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г., като ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години. С.П.К. също е признат за виновен за участие в организирана престъпна група за същия период, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от 5 години.

В мотивите към присъдата наказателният съд е приел за установено, че подсъдимите са регистрирали търговски дружества, откривали са банкови сметки в различни държави и са извършвали множество финансови операции, включително внасяне в брой и преводи на парични средства между банкови сметки на чуждестранни дружества и към „П.Ф.Ю.“ АД, като обвинението е поддържало тезата, че чрез тези операции е целено легализиране на средства с произход от наркотрафик и придаването им на привидно законен произход. Обсъдени са данни за многократни преводи между сметки, използване на дружества и банкови сметки в различни юрисдикции, както и връзки с лица, осъдени в чужбина за трафик на наркотични вещества.

От съдържанието на присъдата се установява още, че в хода на наказателното производство са били иззети множество документи, банкови карти, нотариални актове, митнически декЛ.ции, договори, пълномощни и документи, свързани с „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД, моторни превозни средства и сделки с недвижими имоти, част от които съответстват на установените и анализирани в настоящото производство имущества и финансови отношения между ответниците.

С присъда № 34/11.07.2014 г. по ВНОХД № 966/2013 г. Софийският апелативен съд, НО, 3 състав, е отменил изцяло присъда № 60/15.02.2013 г. по НОХД № 1030/2010 г. на Софийски градски съд и е постановил нова присъда, с която е признал Е.Н.Б. за невинен по обвинението за участие в организирана престъпна група за периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г., създадена с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК, свързани с финансови операции с парични средства, за които участниците са знаели или предполагали, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества, както и по обвинението за извършване при условията на продължавано престъпление на финансови операции с имущество в особено големи размери, изразяващи се във внасяне и теглене на парични средства по банкови сметки в Швейцария през периода 05.10.2004 г. – 13.05.2005 г., при обща стойност 11 138 650 евро, равняващи се на 21 785 305,82 лв., поради което го е оправдал изцяло по повдигнатите обвинения по чл. 321 НК и чл. 253 НК.

Със същата присъда Софийският апелативен съд е признал за невинни и е оправдал изцяло М.А.Д. и С.П.К. по обвиненията за участие в организирана престъпна група за същия период и при същите фактически твърдения, свързани с извършване на финансови операции и банкови преводи чрез дружества и банкови сметки в различни държави с парични средства, за които се е поддържало, че произхождат от незаконен трафик на наркотични вещества. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

В мотивите към въззивната присъда е прието, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, но е достигнал до неправилен правен извод, че съвкупността от установените факти доказва по несъмнен начин участието на подсъдимите в организирана престъпна група и извършването на финансови операции с имущество, придобито от незаконен трафик на наркотични вещества. Апелативният съд е обсъдил подробно събраните доказателства относно международни банкови преводи, дейността на чуждестранни дружества, движението на парични средства между банкови сметки в Швейцария, Австрия и други държави, както и данни за контакти и пътувания на подсъдимите и други лица, свързвани с разследвания за наркотрафик в Италия и Испания. Наред с това съдът е анализирал и данните относно регистрацията и дейността на търговски дружества, включително „П.Ф.Ю.“ АД, „Б.М.А. Трейдинг“ и други дружества, използвани при осъществяването на финансовите операции, предмет на обвинението.

Въззивният съд е приел, че доказателствата не установяват по несъмнен и категоричен начин подсъдимите да са формирали организирана престъпна структура с обща престъпна цел, нито че процесните финансови операции са извършени със средства, за които е доказано да произхождат от престъпна дейност. В тази връзка са обсъдени и заключенията на съдебно-финансовите и банкови експертизи, според които част от средствата, използвани за дейността на дружествата, са били предоставяни под формата на кредити и заеми, както и липсата на преки доказателства за знание у подсъдимите относно твърдения престъпен произход на средствата. В мотивите е посочено още, че родствени и лични отношения между подсъдимите, съвместни пътувания или участие в търговски дружества сами по себе си не са достатъчни за извод за участие в организирана престъпна група без наличие на категорични доказателства за обща престъпна дейност и съгласувано поведение в тази насока.

С решение № 191/27.05.2015 г. по н.д. № 301/2015 г. Върховният касационен съд, І н.о., е разгледал протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу присъда № 34/11.07.2014 г. по ВНОХД № 966/2013 г. на Софийския апелативен съд, с която са били оправдани Е.Н.Б., М.А.Д., С.П.К. и др. по обвиненията за участие в организирана престъпна група, а Е.Б. – и по обвинението по чл. 253 НК за извършване на финансови операции с имущество, за което се е поддържало, че е придобито чрез незаконен трафик на наркотични вещества.

Върховният касационен съд е приел, че при постановяване на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, препятстващи проверката по същество на правилността на въззивния съдебен акт. В решението е посочено, че Софийският апелативен съд е нарушил разпоредбата на чл. 301, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като с постановената нова присъда не е дал надлежен отговор по всички въпроси, включени в предмета на обвинението срещу Е.Б. и Д. А. Д. по чл. 253 НК.

Касационният съд е приел, че първоинстанционният съд е оправдал Е.Б. по част от обвинението по чл. 253 НК относно твърдението, че имуществото е придобито чрез незаконен трафик на наркотични вещества, извършен през 2000 г. в Италия от А. Г., като тази част от присъдата не е била предмет на въззивния протест. Независимо от това Софийският апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда, без обаче в диспозитива на новата присъда да се произнесе по висящото обвинение срещу Е.Б. по чл. 253 НК относно произхода на имуществото от трафик на наркотични вещества. Аналогичен пропуск е констатиран и по отношение на обвинението срещу Д. Д. по чл. 253 НК, по което въззивният съд също не е постановил надлежен диспозитив след отмяната на първоинстанционната присъда.

В решението е прието, че макар в мотивите към въззивната присъда Софийският апелативен съд да е изложил съображения относно правилността на оправдаването на подсъдимите, тези съображения не заместват липсващото произнасяне в диспозитива на присъдата по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което наказателното производство е останало висящо в тази му част. Върховният касационен съд е посочил още, че обвинението срещу Е.Б. по чл. 253 НК е свързано с обвинението за участие в организирана престъпна група по чл. 321 НК, поради което допуснатите процесуални нарушения налагат цялостна отмяна на въззивната присъда.

По тези съображения Върховният касационен съд е отменил изцяло присъда № 34/11.07.2014 г. по ВНОХД № 966/2013 г. на Софийския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

С присъда № 11/20.03.2017 г. по ВНОХД № 478/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда на Софийски градски съд, като е оправдал част от подсъдимите изцяло, а по отношение на други е потвърдил осъждането само за участие в организирана престъпна група.

Е.Н.Б. е признат за виновен за това, че за периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г. на територията на Република България, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Британските Вирджински острови, САЩ, Конфедерация Швейцария и Република Австрия е участвал в организирана престъпна група заедно със С.П.К. и К. В. Д., създадена с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК чрез финансови операции с парични средства, за които участниците са знаели, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества. Според обвинението дейността на групата се е изразявала във внасяне на пари в брой и нареждане на банкови преводи от сметки на офшорни дружества в чужбина към Република България за кредитиране дейността на „П.Ф.Ю.“ АД. В тази част въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда на СГС.

Същевременно Софийският апелативен съд е оправдал Е.Б. по обвинението по чл. 253 НК, че през периода 05.10.2004 г. – 13.05.2005 г. в Швейцария е извършил конкретни финансови операции чрез теглене и внасяне на общо 11 138 650 евро по сметки на офшорни дружества в банка „Credit Suisse“, като е знаел, че средствата произхождат от незаконен трафик на наркотични вещества, извършван от организирана престъпна група в Испания. САС е приел, че не са налице достатъчно доказателства за връзка между конкретните парични средства и твърдяното предикатно престъпление по наркотрафик, поради което е отменил наложените за това деяние наказания лишаване от свобода за срок от 7 години и 6 месеца, глоба 30 000 лв., лишаване от право да упражнява търговска дейност и постановеното отнемане на сумата 21 785 305,82 лв.

По отношение на М.А.Д. Софийският апелативен съд е отменил изцяло осъдителната част на първоинстанционната присъда и я е оправдал по обвинението, че е участвала в организирана престъпна група заедно с Е.Б., С.К., Д. А. Д. и К. В. Д. с цел извършване на финансови операции с парични средства с предполагаем произход от наркотрафик. Съдът е приел, че доказателствата не установяват по несъмнен начин участието ѝ в организирана престъпна дейност.

С.П.К. е останал признат за виновен за участие в организирана престъпна група заедно с Е.Б. и К. В. Д., създадена с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК чрез финансови операции с парични средства с произход от незаконен трафик на наркотични вещества. В тази част присъдата на СГС е потвърдена. Апелативният съд е отменил присъдата само частично, като го е оправдал относно твърдението, че е предполагал произхода на средствата и че е участвал в групата заедно с М.Д. и Д. А. Д. Наред с това САС е отменил условното осъждане и е постановил наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

В мотивите към присъдата въззивният съд е приел, че по делото са събрани доказателства за съществуването на трайна структура между Е.Б., С.К. и К. В. Д., свързана със закупуване на офшорни дружества, откриване на банкови сметки в Швейцария и други държави, внасяне на значителни суми в брой по тези сметки и последващо насочване на средствата към „П.Ф.Ю.“ АД под формата на кредити и заеми. Съдът е приел, че тези действия разкриват организирана дейност по прикриване произхода на парични средства и надхвърлят рамките на обичайната търговска дейност. В същото време съдът е счел, че обвинението срещу Е.Б. по чл. 253 НК не е доказано, тъй като липсват достатъчно надеждни доказателства, че конкретните средства по финансовите операции произхождат именно от твърдяната в обвинението престъпна дейност по наркотрафик в Испания.

С решение № 287/26.04.2018 г. по н.д. № 583/2017 г. Върховният касационен съд, II н.о., е разгледал протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и касационни жалби на защитниците на Е.Н.Б. и С.П.К. срещу присъда № 11/20.03.2017 г. по ВНОХД № 478/2015 г. на Софийския апелативен съд.

По отношение на обвинението срещу Е.Б. по чл. 253 НК ВКС е оставил в сила оправдателната част на въззивната присъда. Касационният съд е приел, че правилно Софийският апелативен съд е достигнал до извод за недоказаност на обвинението, според което през периода 05.10.2004 г. – 13.05.2005 г. Б. е извършил в Швейцария финансови операции с общо 11 138 650 евро, равняващи се на 21 785 305,82 лв., като е знаел, че средствата произхождат от незаконен трафик на наркотични вещества, осъществяван от организирана престъпна група в Испания, ръководена от И. А. Х. В решението подробно са обсъдени внесените и изтеглени от Б. суми по сметки на офшорни дружества в банка „Credit Suisse“, включително вноската от 1 000 000 евро по сметка на „Q.V.I.L.“, тегленията на 4 807 200 евро и 269 998 евро от сметка на „M.G.L.“ и последващото им внасяне по сметка на „O.S.L.“.

ВКС е приел, че макар да е безспорно установено извършването на финансовите операции и липсата на доказан законен източник за средствата, това не е достатъчно за осъждане по чл. 253 НК. Според касационния съд за съставомерността на престъплението е необходимо да бъде установена по несъмнен начин връзка между конкретните парични средства и конкретна предикатна престъпна дейност, а такава връзка в случая не е доказана. Съдът е обсъдил подробно твърденията на прокуратурата за връзки между Б. и участници в групата за наркотрафик в Испания, включително данни за съвместни пътувания, контакти с И. А. Х., открит договор за назначаването му като съветник в дружество, използвано според обвинението за пране на пари, както и съвпадения между пътуванията на Б. до Испания и датите на големи парични вноски в швейцарски банки. ВКС е приел, че тези данни не установяват по категоричен начин причинна връзка между средствата по финансовите операции и престъпната дейност на испанската група за наркотрафик. Посочено е още, че испанските власти, въпреки продължителното наблюдение на групата, не са установили връзка между дейността ѝ и Б., макар той често да е пребивавал в Испания.

Касационният съд е приел, че въззивният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата и законосъобразно е оправдал Б. по обвинението по чл. 253 НК, тъй като не е доказан престъпният произход на конкретните средства, предмет на финансовите операции. Поради това протестът на прокуратурата в тази част е оставен без уважение.

По отношение на обвинението по чл. 321, ал. 3 НК ВКС е потвърдил извода на Софийския апелативен съд, че Е.Б. и С.П.К. са участвали в организирана престъпна група заедно с починалия К. В. Д., създадена в периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г. с цел извършване на престъпления по чл. 253 НК чрез легализиране на парични средства посредством офшорни дружества, банкови сметки и международни трансфери. ВКС е приел, че макар да не е установен по несъмнен начин конкретният престъпен произход на средствата, това не препятства съставомерността на престъплението по чл. 321 НК, доколкото за него е достатъчно установяването на организирана структура, насочена към извършване на престъпления по пране на пари.

В решението подробно е анализиран механизмът, използван от Б., К. и К. Д., включващ закупуване на офшорни дружества във Великобритания, Британските Вирджински острови и САЩ, откриване на банкови сметки в „Erste Bank“ в Австрия, „Credit Suisse“ и „UBP“ в Швейцария, последващо захранване на тези сметки с големи парични суми, извършване на трансфери между различни дружества и насочване на средствата към „П.Ф.Ю.“ АД и „П. К.“ в България под формата на кредитни линии, заеми и увеличения на капитала. Съдът е обсъдил постъпленията по сметки на дружествата „M.L.“, „M.G.L.“, „E.S.A.“, „F.E.L.“, „G.A.L.“ и „Q.V.I.L.“, както и схемите за движение на средствата между тях.

ВКС е приел, че именно използваният сложен механизъм на движение на капитали чрез офшорни дружества, многократни трансфери, тегления и внасяния в брой, прикриване на действителните собственици и използване на номинални лица сочи на организирана дейност, насочена към прикриване произхода и легализиране на значителни парични средства. В решението е посочено, че тези действия надхвърлят рамките на обичайната търговска дейност и разкриват престъпно сговаряне с цел пране на пари.

Касационният съд е приел, че доказателствата не установяват участие на М.А.Д. и Д. А. Д. в организираната престъпна група. Потвърдена е оправдателната част на въззивната присъда спрямо тях, като е прието, че съвместното съжителство с останалите подсъдими, родствени отношения, участие в търговски дружества и наличието на вещи и документи в общо обитавани жилища не са достатъчни за категоричен извод, че същите са знаели за престъпната дейност и са участвали в нея.

По отношение на С.П.К. ВКС е счел за основателно единствено възражението относно ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Прието е, че ролята му в организираната престъпна група не е била водеща и активна, а се е изразявала основно в откриване на банкови сметки, участие в дружества и съдействие при движението на средствата. Съдът е съобразил и продължителността на наказателното производство, добрите характеристични данни на К. и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението е изминал значителен период от време от извършване на деянието. Поради това ВКС е изменил въззивната присъда единствено в тази част, като е приложил чл. 66, ал. 1 НК и е отложил изтърпяването на наложеното на К. наказание от 3 години лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години.

В останалата част въззивната присъда е оставена в сила, включително относно осъждането на Е.Б. за участие в организирана престъпна група и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което ВКС е приел за съответстващо на степента на участието му в престъпното сдружение и на обществената опасност на деянието.

С решение от 21.03.2016 г. Апелативният съд в Милано е потвърдил решението на Съда за предварителното разследване при Съда в Милано от 08.07.2013 г., с което Е.Н.Б. е признат за виновен за участие в международна престъпна организация, занимаваща се с трафик на наркотични вещества между Южна Америка и Европа през периода 2004 г. – 2008 г., като му е наложено наказание 20 години лишаване от свобода.

В мотивите към решението е прието, че е съществувала устойчива транснационална престъпна структура с ясно разпределение на ролите, действаща на територията на Италия, Испания, Португалия, Холандия, Венецуела, Доминиканската република и други държави, насочена към организиране на доставки на големи количества кокаин от Южна Америка към Европа чрез използване на кораби, яхти, моторни лодки, куриери, фалшиви документи и мрежа от посредници и логистични лица. Съдът е приел, че организацията е разполагала със стабилна вътрешна структура, международни контакти, финансови ресурси и конспиративен механизъм за комуникация и транспортиране на наркотичните вещества.

Прието е, че основен организатор на престъпната дейност е бил А.М., а в организацията са участвали български и италиански граждани, сред които М.М.Б., Т.В.Г., К.Ф., К.Л., Р.Г.А., О.З.Б., З.В.М.и други лица, изпълнявали функции по осигуряване на логистика, транспорт, куриери, комуникация, укриване на участниците и финансиране на операциите.

По отношение на Е.Б. съдът е приел, че същият е изпълнявал координираща и финансираща роля в организацията, поддържал е постоянни контакти с основните участници и е участвал в подготовката и организацията на международните доставки на кокаин. В мотивите е изложено, че Б. е разполагал със значителни финансови средства, използвани за закупуване на плавателни съдове, за логистично обезпечаване на операциите и за поддържане дейността на организацията. Съдът е обсъдил данни за връзките му с дружества и банкови сметки в Швейцария, включително с „GILL HOLDING & FINANCE“, както и отношенията му с лица, ангажирани с морския транспорт и подготовката на наркотичните доставки.

В решението подробно са разгледани отделни епизоди на международен наркотрафик, включително използването на кораба „BLAS VIII“ за транспортиране на кокаин към Иберийския полуостров, както и подготовката на доставки чрез кораба „CHALLENGER“. Съдът е приел, че българското звено на организацията, свързано с Б., е участвало в логистичното и финансовото обезпечаване на тези операции, както и в осигуряването на връзки между отделните участници.

Апелативният съд е анализирал значителен обем доказателства, включително специални разузнавателни средства, телефонни разговори, разпечатки на комуникации, наблюдение на срещи между участниците, данни за международни пътувания, банкови документи и показания на свидетели и сътрудници на разследването. Прието е, че използваният от участниците конспиративен език и кодови обозначения в разговорите са били свързани с наркотрафика, организацията на доставките, укриването на участниците и движението на парични средства.

В мотивите е обсъдено, че Б. е поддържал тесни отношения с М.М.Б. и Т.В.Г., които съдът е приел за основни негови партньори в българското звено на организацията. Изложени са данни за множество контакти и срещи между тях, както и за участие в координацията на доставки, осигуряване на транспорт и финансово обезпечаване на престъпната дейност.

Съдът е приел, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин участие на Б. в организирана международна престъпна структура за трафик на наркотични вещества, като е отхвърлил възраженията на защитата, че доказателствата се основават единствено на предположения или на изолирани телефонни разговори. В мотивите е посочено, че изводите за участието му произтичат от съвкупната оценка на всички доказателства, включително поведението на участниците, устойчивите им контакти, финансовите отношения, логистичната организация и конкретните действия по подготовката и осъществяването на доставките.

Прието е, че ролята на Б. надхвърля тази на обикновен участник или посредник и се характеризира с участие в организацията, координацията и финансирането на престъпната дейност. Съдът е отчел международния характер на организацията, продължителността на дейността ѝ, количествата наркотични вещества и сложната структура на логистичните и финансовите операции като обстоятелства, обуславящи висока степен на обществена опасност на деянията и на участниците в тях.

С последващо решение Висшият касационен съд на Италия е потвърдил решението на Апелативния съд в Милано.

По делото е представено и окончателно решение №986/А от 21.06.2017г. по н.д. № 40260/3/2014 /101/2017/ на Апелативен съд Букурещ, Румъния, видно от което на Е.Б. е наложено наказание едно общо най-тежко наказание от 10г. и 6м. лишаване от свобода за международен незаконен трафик на високорискови наркотични вещества /приблизително 50 кг. кокаин, доставен в Букурещ, иззет от румънските власти/, като дейността по доставката обхваща периода октомври 2011г. - април 2012г.

Съгласно заключенията към основната и допълнителната съдебно-автотехническите експеритизи пазарният способ е неприложим поради липса на съпоставими пазарни данни към релевантните дати, поради което стойностите са определени основно по застрахователен способ. За Мерцедес 240 Д с рег. № ********стойността към 15.12.2006 г. е 2 150 лв., равни на 13,44 МРЗ, а към 09.11.2018 г. автомобилът има стойност само като скрап – 500 лв., равни на 0,98 МРЗ. За Ауди А2 с рег. № ******** стойността към 30.03.2004 г. е 20 920 лв., равни на 174,33 МРЗ, а към 11.07.2005 г. – 17 650 лв., равни на 117,67 МРЗ. За Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик с рег. № ********, собственост на Б.М.А. Трейдинг ЕООД, стойността към 02.11.2012 г. е 60 100 лв., равни на 207,24 МРЗ. Първоначално към 15.04.2015 г. стойността е определена на 42 750 лв., равни на 118,75 МРЗ, но след представяне на удостоверение за техническа изправност от 13.03.2015 г., удостоверение № 0000000016 от 14.04.2015 г. на Ай Ви Ем Инс Брокер ООД и извадка от инвентарната книга на дружеството допълнителната експертиза приема стойност 20 000 лв., равни на 55,56 МРЗ, като отчетеният пробег е 171 000 км., а счетоводната нулева остатъчна стойност не е приета за пазарна стойност. За Шкода Октавия с рег. № ********стойността към 22.12.2008 г. е 13 620 лв., равни на 61,91 МРЗ, а към 05.07.2017 г. – 3 850 лв., равни на 8,37 МРЗ. За Пежо Партнер с рег. № ********КР стойността към 03.02.2012 г. и към 07.02.2012 г. е еднаква – 13 450 лв., равни на 49,81 МРЗ, като различието от четири дни не води до промяна при месечната база на изчисление.

По делото е прието заключение към съдебно-оценителна експертиза, със задача да се определят пазарните стойности на недвижимите имоти, включени в предмета на производството, към датите на придобиване и отчуждаване, както и съотношението им към размера на минималната работна заплата към съответния момент. Вещото лице е извършило проверки в Агенцията по вписванията, използвало е данни от кадастралната карта, специализирани издания за оферти на недвижими имоти, информация от НСИ и БНБ относно валутните курсове, като при оценяването е приложило метода на пазарните аналози, а при липса на достатъчно сравнителни сделки – разходния подход чрез метода на вещната стойност. Посочено е, че от Имотния регистър са предоставени данни за реализирани сделки само относно имота по т. 15, поради което за останалите обекти оценката е формирана въз основа на местоположение, площ, вид, устройствен статут, технически характеристики, кадастрални данни и налични пазарни аналози.

За 1/2 идеална част от апартамент № 38, находящ се в гр. Тополовград, ул. Св. Св. ********, ********, със застроена площ 53 кв.м., заедно с избено помещение № 6 с площ 6,26 кв.м. и 4,194 % идеални части от общите части на сградата, вещото лице е определило пазарна стойност към датата на продажбата 30.07.2003 г. в размер на 6 095 лв., съответстващи на 55,41 минимални работни заплати при минимална работна заплата 110 лв. За апартамент № 56 в гр. София, ж.к. ********, със застроена площ 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 5, 0,936 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, пазарната стойност към датата на продажбата 28.07.1993 г. е определена на 241 650 неденоминирани лева, или 241,65 деноминирани лева, съответстващи на 179,93 минимални работни заплати при минимална работна заплата 1 343 лв.

За придобитите на 20.06.1995 г. от Е.Н.Б. 1/2 идеални части от недвижим имот на ул. ********в гр. София, представляващ дворно място с площ 820 кв.м., ведно с триетажно масивно здание със застроена площ 455,52 кв.м., едноетажна масивна постройка със застроена площ 176 кв.м. и едноетажна постройка със застроена площ 52 кв.м., вещото лице е определило пазарна стойност към датата на придобиването в размер на 27 723 900 неденоминирани лева, или 27 723,90 деноминирани лева, съответстващи на 11 315,88 минимални работни заплати при минимална работна заплата 2 450 лв. При определяне на стойността е отчетено техническо становище, според което към момента на придобиването сградите са били необитаеми и в силно компрометирано състояние, с нарушена конструкция, амортизирани инсталации, компрометирани покриви, дограми и настилки.

За дворно място в гр. София, местност Гърдова глава, представляващо парцел III-596 от кв. 207-б с площ 746 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с гараж в груб строеж, придобито на 29.12.1995 г., вещото лице е определило пазарна стойност от 1 245 030 неденоминирани лева, или 1 245,03 деноминирани лева, съответстващи на 451,10 минимални работни заплати при минимална работна заплата 2 760 лв.

За вилно място с площ 936 кв.м. в гр. София, местност Вилна зона Киноцентъра II, представляващо парцел VII-451 от кв. 25, ведно с построената в него вилна сграда на три нива, придобито на 07.05.1997 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 37 998 500 неденоминирани лева, или 37 998,50 деноминирани лева, съответстващи на 920,28 минимални работни заплати при минимална работна заплата 41 290 лв., а към продажбата на 12.06.1997 г. – 42 863 000 неденоминирани лева, или 42 863 деноминирани лева, съответстващи на 1 038,10 минимални работни заплати.

За придобитите на 04.10.1994 г. 451,72/1455 идеални части от поземлен имот в гр. София, местност Канзаверица, Студентски град, имот пл. № 1236, вещото лице е определило пазарна стойност от 66 090 неденоминирани лева, или 66,09 деноминирани лева, съответстващи на 30,84 минимални работни заплати при минимална работна заплата 2 143 лв. За придобитите на 07.12.2001 г. 49,91/1455 идеални части от същия имот пазарната стойност е определена на 2 400 лв., съответстващи на 24 минимални работни заплати при минимална работна заплата 100 лв.

За трите ниви в землището на с. Кривина, район Панчарево, местност Ливадето, вещото лице е определило както стойността към придобиването им от Д.Ст. Т.на 22.12.2005 г., така и към продажбата им от Е.Б. на 16.05.2006 г. За поземлен имот № 015085 с площ 6 000 кв.м. пазарната стойност към 22.12.2005 г. е определена на 282 600 лв., съответстващи на 1 884 минимални работни заплати при минимална работна заплата 150 лв., а към 16.05.2006 г. – на 364 800 лв., съответстващи на 2 280 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв. За поземлен имот № 015086 с площ 7,001 дка пазарната стойност към придобиването е 329 750 лв., съответстващи на 2 198,33 минимални работни заплати, а към продажбата – 425 660 лв., съответстващи на 2 660,38 минимални работни заплати. За поземлен имот № 015089 с площ 6,001 дка стойността към придобиването е определена на 282 650 лв., съответстващи на 1 884,32 минимални работни заплати, а към продажбата – на 364 860 лв., съответстващи на 2 280,38 минимални работни заплати.

За незастроен поземлен имот № 001016 в землището на с. Бусманци, местност Слатински герен, с площ 1 800 кв.м., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването на 02.03.2006 г. и към продажбата на 24.03.2006 г. в еднакъв размер от 1 008 000 лв., съответстващи на 6 300 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв.

За придобитите на ********г. от М.А.Д. 1/2 идеални части от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. *********, със застроена площ около 95 кв.м. и ползваема площ 74,50 кв.м., заедно с избено помещение, таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, мястото и правото на строеж, вещото лице е определило пазарна стойност към датата на придобиването в размер на 23 404 630 неденоминирани лева, или 23 404,63 деноминирани лева, съответстващи на 437,47 минимални работни заплати при минимална работна заплата 53 500 лв.

За придобитите на 11.04.2001 г. от М.А.Д. 5,68 % идеални части от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ХХIII-25 от кв. 536, местност ГТЦ зона 12, с площ 684 кв.м., находящ се на ул. *********в гр. София, вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 3 540 лв., съответстващи на 41,65 минимални работни заплати при минимална работна заплата 85 лв.

За придобития на 08.08.2006 г. от М.А.Д. ***, представляващ УПИ III-5 от кв. 30 с площ 317,50 кв.м., заедно с четириетажна външна сграда със сутерен и разгъната застроена площ 711,12 кв.м., включваща партерен магазин, три жилищни етажа, както и апартамент на първи партерен етаж от вътрешната къща с площ 72,01 кв.м., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 627 740 лв., съответстващи на 3 923,38 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв. В заключението е посочено, че сградите са масивни, построени през 30-те години на ХХ век, като въз основа на техническо становище от 2008 г. е отчетено влошено конструктивно състояние, изразяващо се в корозирали носещи греди на балконски конзоли, липса на дилатационни фуги, компрометирана покривна конструкция и извършени преустройства в носещи стени.

За придобитите на 23.08.2002 г. от М.Д. 1/2 идеални части от неурегулиран поземлен имот в с. Кошарите, община Радомир, махала Петрово, с площ 615 кв.м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 2 455 лв., съответстващи на 24,55 минимални работни заплати при минимална работна заплата 100 лв.

За котелно помещение с площ 250 кв.м., находящо се в жилищен блок в гр. Хасково, ул. *********, придобито на 21.03.1997 г. от А.Е.Б. чрез нейния законен представител Е.Б., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 1 462 800 неденоминирани лева, или 1 462,80 деноминирани лева, съответстващи на 83,11 минимални работни заплати при минимална работна заплата 17 600 лв., а към продажбата на 08.06.1999 г. – 4 893 750 неденоминирани лева, или 4 893,75 деноминирани лева, съответстващи на 80,23 минимални работни заплати при минимална работна заплата 61 000 лв.

За апартамент с идентификатор 68134.1937.1485.1.1, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. *********, със застроена площ 64 кв.м., заедно с мазе, 1/2 идеална част от общите части на сградата и 963/1323 идеални части от дворното място, вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването на 29.01.2016 г. в размер на 106 480 лв., съответстващи на 253,52 минимални работни заплати при минимална работна заплата 420 лв., а към продажбата на 09.11.2018 г. – 156 880 лв., съответстващи на 307,61 минимални работни заплати при минимална работна заплата 510 лв.

По отношение на недвижимите имоти, придобивани и отчуждавани от Б.М.А. Трейдинг ООД, вещото лице е определило пазарна стойност към 29.09.2006 г. на търговска сграда на бул. Витоша № 21 в гр. София, състояща се от четири етажа, предвидени за магазини, три етажа, предвидени за офиси, подземен трафопост, гараж и асансьор в подземните нива, с обща разгъната застроена площ 1 910,10 кв.м., заедно с УПИ II от кв. 392 с площ 270 кв.м., в размер на 2 989 290 лв., съответстващи на 18 683,06 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв.

Пазарната стойност към продажбата на 05.08.2008 г. на урегулирания поземлен имот с площ 270 кв.м. на бул. Витоша № 21 е определена на 263 100 лв., съответстващи на 1 195,91 минимални работни заплати при минимална работна заплата 220 лв., а пазарната стойност към продажбата на 09.10.2007 г. на търговската сграда с разгъната застроена площ 1 910,10 кв.м. е определена на 3 861 080 лв., съответстващи на 21 450,44 минимални работни заплати при минимална работна заплата 180 лв.

За поземлен имот – нива № 030119, парцел № 119 от масив № 30, находящ се в землището на кв. Симеоново, местност Къро, с площ 2 482 кв.м., придобит от Б.М.А. Трейдинг ООД на 08.11.2006 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 208 240 лв., съответстващи на 1 301,50 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв., а към продажбата на 01.12.2006 г. – 210 970 лв., съответстващи на 1 318,56 минимални работни заплати.

За поземлен имот – нива № 030029, парцел № 29 от масив № 30, находящ се в землището на кв. Симеоново, местност Къро, с площ 3 850 кв.м., придобит на 10.11.2006 г., пазарната стойност към придобиването е определена на 323 020 лв., съответстващи на 2 018,88 минимални работни заплати, а към продажбата на 01.12.2006 г. – на 327 250 лв., съответстващи на 2 045,31 минимални работни заплати.

За поземлен имот – нива № 030032, парцел № 32 от масив № 30, местност Панчарски път, с площ 1 197 кв.м. по скица и 1 199 кв.м. по документ за собственост, придобит на 11.12.2006 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването от 101 750 лв., съответстващи на 635,94 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв., а към продажбата на 31.01.2007 г. – 127 600 лв., съответстващи на 708,89 минимални работни заплати при минимална работна заплата 180 лв.

За поземлен имот – нива № 030034, парцел № 34 от масив № 30, местност Панчарски път, с площ 1 736 кв.м., придобит от Б.М.А. Трейдинг ООД на 11.12.2006 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 147 560 лв., съответстващи на 922,25 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв., а към продажбата на 31.01.2007 г. – 185 060 лв., съответстващи на 1 028,11 минимални работни заплати при минимална работна заплата 180 лв.

За поземлен имот – нива № 030033, парцел № 33 от масив № 30, местност Дупките, с площ 3 967 кв.м. по скица и 3 968 кв.м. по документ за собственост, придобит от Б.М.А. Трейдинг ООД на 11.12.2006 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 337 200 лв., съответстващи на 2 107,50 минимални работни заплати при минимална работна заплата 160 лв., а към продажбата на 31.01.2007 г. – 422 880 лв., съответстващи на 2 349,33 минимални работни заплати при минимална работна заплата 180 лв.

За обособена част от административна сграда, находяща се в гр. София, *********, състояща се от партер с площ 363 кв.м. и първи етаж с площ 390 кв.м., придобита от Б.М.А. Трейдинг ООД на 31.01.2007 г., вещото лице е определило пазарна стойност към придобиването в размер на 932 100 лв., съответстващи на 5 178,33 минимални работни заплати при минимална работна заплата 180 лв., а към продажбата на 10.10.2007 г. – 1 236 300 лв., съответстващи на 6 868,33 минимални работни заплати при същия размер на минималната работна заплата.

По допълнително поставената задача относно недвижимия имот на ул. ********в гр. София, предмет на иска срещу А.Е.Б., вещото лице е извършило проверка дали съществуват в първоначалния им вид сградите, описани в нотариалния акт, а именно триетажното масивно здание със застроена площ 455,52 кв.м., едноетажната масивна постройка със застроена площ 176 кв.м. и едноетажната постройка със застроена площ 52 кв.м. Въз основа на данните от кадастралната карта, кадастралните регистри и сателитни изображения от Google Earth вещото лице е установило, че към момента имотът е изцяло застроен със сграда с идентификатор 68134.300.462.5, с предназначение хотел, на седем етажа, със застроена площ 827 кв.м. и шестнадесет самостоятелни обекта. Посочено е, че характеристиките на съществуващата сграда съществено се различават от характеристиките на старите сгради, предмет на иска, чиято обща площ е била 683,52 кв.м. и които са включвали една триетажна и две едноетажни постройки. Вещото лице е анализирало наличните сателитни изображения от 11.07.2000 г., 27.03.2003 г., 12.06.2005 г. и следващи периоди, като е констатирало различия в контурите и застрояването на имота и е приело, че промените са извършени преди месец юли 2000 г. В заключението е посочено, че сградите, предмет на иска, не съществуват в първоначалния си вид.

Във връзка с последния имот по делото е представено и решение от 13.08.2020 г. по гр.д. № 7322/2019 г. на Софийски градски съд, І-19 състав, влязло в сила на 14.10.2020г.,с което съдът е уважил предявен от СД „А.Експорт Импорт Д. и Сие“ срещу А. И.Б. установителен иск за собственост на основание изтекла придобивна давност по отношение на множество самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.300.462.5, изградена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.462 на ул. „******** в гр. София. В решението е прието за установено, че процесният имот първоначално е бил дарен през 1997 г. от М.Д. и Е.Б. на малолетната им дъщеря А.Б., като впоследствие в периода 2000–2005 г. в имота е изградена хотелска сграда с магазини, ресторант, лоби бар и билярдна зала. Съдът е установил, че строителните книжа, разрешенията за строеж, удостоверението за въвеждане в експлоатация и разрешението за ползване са издадени на името на А.Б., но фактическото изграждане, стопанисване и владение на сградата са били осъществявани от СД „А.Експорт Импорт Д. и Сие“, което е заплащало и местните данъци и такси за имота. Въз основа на събраните писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания съдът е приел, че ищцовото дружество е упражнявало явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху сградата и самостоятелните обекти в нея в периода от 11.11.2003 г. до 04.06.2019 г., с намерение да ги свои, поради което е придобило собствеността върху тях по давност.

Видно от заключението към съдебно-икономическата експертиза, същага е изготвена въз основа на всички приложени по делото писмени доказателства, данни от НАП, НОИ, банкови институции, нотариални актове, счетоводни документи и заключенията по допуснатите оценителни експертизи, като вещото лице е разработило анализа за периода 01.01.1993 г. – 31.12.2017 г. в два варианта съобразно поставените му задачи относно периода на общо домакинство между Е.Б. и М.Д. В първия вариант е прието, че Е.Б. и М.Д. са били част от едно домакинство до 09.12.1997 г., а във втория – до 09.12.2010 г. Експертизата е разработена чрез самостоятелни приложения за приходите, разходите и паричните потоци на всеки от двамата, като структурата следва използваната от Комисията систематика по пера и години.

По отношение на Е.Б. експертизата е отчела общ размер на приходите 107 113 628,02 лв., равняващи се на 45 621,62 минимални работни заплати. В тази сума са включени приходи от продажба на недвижими имоти и материали в размер 23 842 565 лв., равняващи се на 14 296,59 МРЗ, приходи от продажба на дружествени дялове, акции и вземания в размер 293 083 лв., равняващи се на 2 042,54 МРЗ, получени кредити и заеми в размер 78 460 400 лв., равняващи се на 13 467,51 МРЗ, дивиденти, доходи по годишни данъчни декЛ.ции и други установени доходи в размер 1 316 267,13 лв., равняващи се на 1 241,76 МРЗ, както и други постъпления и банкови операции в размер 2 606 718,31 лв. Сред отчетените приходи са продажбата на 28.07.1993 г. на апартамент № 56 в ж.к. „********, за 241 650 лв.; получен заем на 30.05.1995 г. в размер 1 100 000 лв.; получени заемни средства през 1996 г. с левова равностойност 6 110 400 лв.; продажба на 12.06.1997 г. на вилно място от 936 кв.м. в местността „Вилна зона, Киноцентъра“ за 21 431 500 лв.; получен заем през 1997 г. в размер 45 000 000 лв.; получен заем през 1998 г. в размер 25 000 000 лв.; продажба през 2000 г. на имущество за 300 000 лв.; продажба през 2005 г. на дружествени дялове от „Европалас“ ООД и „Евротренд“ ООД за общо 195 583 лв.; продажби на недвижими имоти през 2006 г. за 2 163 320 лв.; заемни средства през 2006 г. в размер 250 000 лв. и 394 639,20 лв.; връщане на средства от „Б.М.А. Трейдинг“ през 2007 г. в размер 700 000 лв.; дивидент от „Кинг-Геймс“ ООД през 2008 г. в размер 301 150 лв.; дивидент през 2009 г. в размер 475 000 лв.; дивидент през 2012 г. в размер 200 000 лв.; дивидент през 2013 г. в размер 960 470 лв.; доходи от „Кинг-Геймс“ през 2014 г. в размер 38 741,95 лв.; както и продажба на дружествени дялове през 2015 г. за 2 500 лв.

Разходите на Е.Б. са изчислени по години и пера, като включват придобиване на недвижими имоти, участия в дружества, разходи за издръжка, банкови операции, задгранични пътувания и други плащания. Сред основните разходи са придобиването на 04.10.1994 г. на 451,72 идеални части от празно място в м. „Канзаверица“ за 66 090 лв.; придобиването на 20.06.1995 г., съвместно с М.Д., на триетажна масивна сграда на ул. „******** за 13 861 950 лв.; придобиването на 29.12.1995 г. на имот в м. „Гърдова глава“ за 1 245 030 лв.; придобиването на 07.05.1997 г. на вилно място от 936 кв.м. в местността „Вилна зона, Киноцентъра“ за 18 999 250 лв.; придобиването на 07.12.2001 г. на 49,91/1455 идеални части от имот в м. „Канзаверица“ за 2 400 лв.; покупката на недвижими имоти в Панчарево и Бусманци през 2006 г.; предоставените на „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД средства в размер 538 274,43 лв. през 2006 г. и 2 924 000 лв. през 2007 г.; придобиването на дружествени дялове от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД, „Евротренд“ ООД, „Билдкомфорт“ ООД, „Европалас“ ООД и „Кинг Геймс“ ООД; покупката на акции от „Химимпорт“ АД за 19 932 лв.; връщането на заемни средства към И.К., Л.К., В.Й.и Г. К.; както и придобиването на моторни превозни средства съобразно оценките по САТЕ, включително лек автомобил „Мерцедес“ към 15.12.2006 г. с пазарна стойност 2 150 лв.

Относно банковите операции на Е.Б., се установява, че по сметка в „Юробанк България“ АД през 2005 г. са постъпили 100 067,50 евро, равностойни на 195 715,02 лв., от продажба на дружествени дялове, а през 2006 г. – 1 476 818,56 евро, равностойни на 2 888 406,04 лв., по сделки за продажба на недвижими имоти. Установени са касови вноски, тегления, депозитни операции и банкови преводи, включително превод от 33 503,71 евро към срочен депозит през 2006 г. и последващото му закриване през 2007 г. Отчетени са и движения по сметки в „УниКредит Булбанк“, ПИБ, ОББ и други банки, както и такси по кредитна карта.

При анализа на паричните потоци на Е.Б. вещото лице е формирало годишно салдо и салдо с натрупване. Експертизата е установила отрицателно салдо единствено към 1995 г., когато разходите превишават приходите с 14 060 636 лв., равняващи се на 11 788,40 МРЗ, а след приспадане на натрупаното предходно салдо е формиран недостиг от 13 547 049 лв., равняващи се на 4 908,35 МРЗ. След 1995 г. отрицателни салда не са установени. При вариант 1 към 09.12.1997 г. е формирано общо положително салдо за Е.Б. и М.Д. в размер 53 089 234,34 лв., равняващо се на 642,88 МРЗ. След развода, към 31.12.2016 г., крайното положително салдо на Е.Б. е 2 553 878,16 лв., равняващи се на 5 551,91 МРЗ. При вариант 2 към 09.12.2010 г. общото положително салдо е 2 543 919,37 лв., равняващи се на 10 599,66 МРЗ, а крайното положително салдо на Е.Б. към 31.12.2016 г. е 2 331 203,84 лв., равняващи се на 5 067,83 МРЗ. И при двата варианта експертизата не установява недостиг след 1995 г.

По отношение на М.Д. експертизата е установила приходи в общ размер 20 240,22 минимални работни заплати, формирани от доходи по годишни данъчни декЛ.ции, банкови постъпления, приходи от наеми, дивиденти, заемни средства и други установени финансови източници. При анализа на имущественото състояние вещото лице е отчело придобиването на ********г. на 1/2 идеална част от апартамент № 6 на бул. „Витоша“ № 47 в гр. София за 11 798 000 лв.; придобиването на 11.04.2001 г. на идеални части от УПИ на ул. „******** за 3 540 лв.; придобиването на 23.08.2002 г. на 1/2 идеална част от недвижим имот в с. Кошарите за 2 455 лв.; признаването на 17.02.2004 г. на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент на ул. „********, придобит чрез дарение; придобиването на 08.08.2006 г. на УПИ и сграда на бул. „********за 90 000 евро, равностойни на 627 740 лв.; както и придобиването през март 2007 г. на недвижим имот в Швейцария за 1 100 000 швейцарски франка, отчетени с левова равностойност 1 334 300 лв. В имуществените трансформации са включени и сделките с дружествени дялове от „Кредо Интернешънъл“ ООД, „Б.М.А. Трейдинг“ ООД, „Конте плюс“ ООД и „Монай Криейшънс“ ЕООД, които вещото лице е отчело при проследяване движението на активите и финансовите потоци през изследвания период.

Като приходи на М.Д. експертизата е отчела нетните доходи по годишни данъчни декЛ.ции за отделните години, а именно 19 031 640 лв. за 1998 г., 20 985 лв. за 1999 г., 36 254,10 лв. за 2000 г., 41 434,10 лв. за 2001 г., 44 029 лв. за 2002 г., 39 041,27 лв. за 2003 г., 54 057,90 лв. за 2004 г., 43 050,40 лв. за 2005 г., 38 306,90 лв. за 2006 г., 36 169,64 лв. за 2007 г., 41 888,22 лв. за 2008 г., 165 217,07 лв. за 2009 г. и 76 030,29 лв. за 2010 г. Отчетени са още дивидент от „Б.М.А. Трейдинг“ в размер 576 600 лв. за 2008 г., постъпления от залози в „Еврофутбол“ през 2004 г. в размер 52 513,83 лв., сумата 88 012,35 лв., постъпила на 04.08.2006 г. по еврова сметка с основание „за Erica Joseph Louna“ и използвана при придобиването на имота на бул. „********, както и сумата 1 334 300 лв., постъпила през 2007 г. от Junge Invest S.A. Belize във връзка с придобиването на недвижимия имот в Швейцария.

В заемните отношения вещото лице е отчело предоставени от М.Д. средства на СД „А.експорт импорт“, А.Д.и С.П.К., както и последващо връщане на част от тези средства. Проследени са и банковите операции по сметки в „Банка Пиреос“, ОББ и други банкови институции. По левовата сметка в „Банка Пиреос“ са отчетени постъпления от наеми от „Мтел Трейдинг“ и други дружества за периода 1999 г. – 2005 г., а по евровата сметка са отчетени начално салдо, постъпление на 45 000 евро през 2006 г. и последващи тегления. Вещото лице е включило тези банкови постъпления и движения при формирането на общия паричен поток и при съпоставянето на наличните финансови ресурси с извършените разходи и придобивания.

Разходите на М.Д. включват придобиване на недвижими имоти, участия в търговски дружества, разходи за издръжка, банкови операции, задгранични пътувания и плащания по заемни правоотношения. След съпоставяне на всички установени приходи, банкови постъпления, заемни средства и останали финансови източници с извършените разходи и придобивания експертизата не е установила недостиг на средства при М.Д.. При вариант 1, при който общото домакинство с Е.Б. е прието до 09.12.1997 г., вещото лице е изчислило крайно положително салдо към 31.12.2010 г. в размер 1 062 962,24 лв., равняващи се на 4 429,01 минимални работни заплати. При вариант 2, при който е прието фактическо съжителство до 09.12.2010 г., е установено крайно положително салдо в размер 1 270 752,53 лв., равняващи се на 3 547,69 минимални работни заплати. Експертизата е приела, че и при двата варианта установените приходи и финансови постъпления осигуряват покритие на извършените от М.Д. разходи и имуществените придобивания през изследвания период.

По отношение на А.Е.Б. експертизата е отчела придобиванията и разпоредителните сделки с имущество, извършени на нейно име, включително придоибването на 21.03.1997 г. на 1/3 идеална част от обособено помещение в гр. Хасково, ул. „********“ № 3А, за 243 800 лв. и последващото отчуждаване на същия имот на 08.06.1999 г. В анализа са включени и последващи имуществени придобивания, свързани с А.Б., сред които апартамент и земя на ул. „********, придобити на 29.01.2016 г., с отчетена пазарна стойност към датата на придобиване 106 480 лв., равняваща се на 253,52 минимални работни заплати, и стойност към 09.11.2018 г. 156 880 лв., равняваща се на 307,61 минимални работни заплати. Тези имуществени придобивания и разпоредителни действия са съобразени от вещото лице при проследяване на имуществените трансформации и движението на активи между ответниците през изследвания период.

По отношение на С.П.К. експертизата е отчела участието му в имуществените и финансовите отношения между ответниците, включително предоставени му от М.Д. суми в размер 25 000 лв. на 10.01.2003 г. и 7 500 лв. на 18.11.2003 г., както и участието му в сделки с дружествени дялове, свързани с „Кинг Геймс“ ООД. Данните за тези правоотношения са включени от вещото лице при проследяване движението на средствата и имуществените трансформации в рамките на изследваните парични потоци.

По отношение на „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД експертизата е отчела дружеството като участник във финансовите и имуществените отношения на Е.Б. и М.Д., включително придобиването и последващото прехвърляне на дружествени дялове, предоставянето на парични средства от Е.Б. на дружеството през 2006 г. и 2007 г., връщането на средства от дружеството през 2007 г., както и изплатените дивиденти в полза на Е.Б. и М.Д.. Тези обстоятелства са били съобразени от вещото лице при анализа на приходите, разходите и имуществените трансформации, включени в общото изследване на финансовите потоци по делото.

При определяне на разходите за издръжка вещото лице е използвало данни на НСИ съобразно броя на членовете на домакинството през различните периоди. Разходите са изчислени в два варианта, съответстващи на двата възприети периода на общо домакинство между Е.Б. и М.Д.. В анализа включени и разходи за задгранични пътувания на ответниците и децата им за периода 2002 г. – 2013 г., изчислени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като за 2002 г. са отчетени 32 229,54 лв., за 2003 г. – 55 863,70 лв., а за следващите години са отчетени допълнителни разходи за пътувания до Швейцария, Испания, Германия, Гърция, Сърбия и Черна гора, Турция и Тайланд.

От цялостния анализ на имущественото състояние, приходите, разходите, банковите движения, заемните правоотношения, дружествените участия и придобитото имущество вещото лице е достигнало до извод, че в рамките на целия проверяван период отрицателно салдо и недостиг на парични средства се установяват единствено към 1995 г. при Е.Б.. Експертизата приема, че именно през тази година е налице значително превишаване на извършените разходи над всички установени към момента приходи, наличности и финансови източници. Установено е, че през 1995 г. Б. е извършил съществени разходи за придобиване на недвижими имоти, включително за закупуването на имота на ул. „******** и имота в местността „Гърдова глава“, като общият размер на разходите за годината възлиза на 15 164 047 лв., равняващи се на 12 238,76 минимални работни заплати. Срещу тези раходи вещото лице е съпоставило всички установени към момента приходи, включително доходи от сделки, заемни средства и налични парични остатъци, и е формирало отрицателно салдо, респективно недостиг в размер на 13 547 049 лв., равняващи се на 4 908,35 минимални работни заплати.

След 1995 г. експертизата не установява други отрицателни салда или недостиг на средства. Вещото лице е посочило, че през следващите години установените приходи, банкови постъпления, заемни средства, доходи от продажба на имущество, дивиденти, приходи от участия в търговски дружества и останалите отчетени финансови източници са достатъчни за покриване на извършените разходи и придобивания. При анализа е използван метод, при който установеният към 1995 г. недостиг не се пренася автоматично като отрицателно начално салдо за следващите години, а се отчита самостоятелно към момента на възникването му, след което всяка следваща година се изследва чрез самостоятелно съпоставяне на приходите и разходите за съответния период. Именно въз основа на този подход вещото лице е достигнало до извода, че след 01.01.1996 г. не се установява нов недостиг или превишаване на разходите над установените финансови изтоници.

При първия разработен вариант, при който Е.Б. и М.Д. са разгледани като едно домакинство до 09.12.1997 г., експертизата е установила, че за периода на съвместното им домакинство приходите и постъпленията надвишават разходите, поради което към 09.12.1997 г. е формирано общо положително салдо в размер 53 089 234,34 лв. Вещото лице е приело, че това салдо представлява наличен финансов ресурс, формиран от общите парични потоци на двамата, включително приходи от сделки с недвижими имоти, заемни средства, банкови постъпления и други установени източници на финансиране. След прекратяване на брака експертизата е изследвала самостоятелно паричните потоци на всеки от двамата и е достигнала до извод, че за периода от 10.12.1997 г. до края на проверявания период не е налице недостиг на средства нито при М.Д., нито при Е.Б.. За М.Д. е установено крайно положително салдо в размер 1 062 962,24 лв., а за Е.Б. – 2 553 878,16 лв., което според вещото лице означава, че установените приходи и финансови постъпления за този период са били достатъчни за покриване на извършените от тях разходи, придобивания и плащания.

При втория вариант, при който е възприето, че след прекратяване на брака страните са продължили фактическото си съжителство до 09.12.2010 г., експертизата е достигнала до идентичен краен резултат относно липсата на недостиг след 1995 г. В този случай вещото лице е отчело съвместно приходите и разходите на двамата за значително по-дълъг период и е установило, че към 09.12.2010 г. е налице общо положително салдо в размер 2 543 919,37 лв. След разделянето на паричните потоци след тази дата експертизата отново не е установила недостиг на средства при никой от двамата ответници, като е изчислила крайно положително салдо за М.Д. в размер 1 270 752,53 лв., а за Е.Б. – 2 331 203,84 лв. В заключението е посочено, че тези положителни салда представляват превишение на установените приходи и постъпления над отчетените разходи, т.е. наличие на достатъчен финансов ресурс за покриване на придобитото имущество, извършените плащания и останалите разходи през съответните периоди.

Експертизата е анализирала и имуществените и финансови отношения, свързани с останалите ответници по делото, доколкото същите участват в конкретни сделки, придобивания, разпоредителни действия, дружествени участия или парични отношения с Е.Б. и М.Д.. В тази връзка са отчетени придобиванията и разпоредителните сделки на А.Б., заемните отношенияи участието в сделки със С.К., както и финансовите отношения между Е.Б., М.Д. и „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД, включително предоставяне и връщане на средства, придобиване и прехвърляне на дружествени дялове и изплащане на дивиденти. Тези данни са вклчени от вещото лице при проследяване на имуществените потоци и финансовите движения, доколкото са относими към анализа на приходите, разходите и имущественото състояние на основните проверявани лица.

Вещото лице е посочило, че при формирането на тези резултати са отчетени всички установени по делото източници на финансиране, включително приходи от продажба на недвижими имоти и дружествени дялове, банкови постъпления, дивиденти, заемни средства, върнати заеми, доходи от наеми, участия в търговски дружества и други постъпления, както и всички установени разходи, включително за придобиване на недвижими имоти и моторни превозни средства, участия в дружества, банкови операции, издръжка на домакинството, задгранични пътувания и плащания по заемни правоотношения. В този смисъл заключението на експертизата означава, че след 1995 г. вещото лице е установило документално и счетоводно покритие на извършените разходи и придобивания чрез наличните и отчетени финансови ресурси. Съдът кредитира този подход на вещото лице, доколкото същият не съдържа самостоятелен правен извод по предмета на спора, а отразява счетоводен метод за проследяване на паричните потоци, съобразен с принципните разрешения, възприети в тълкувателната практика на ВКС. Макар Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС да е постановено по въпроси, свързани с приложението на ЗПКОНПИ, възприетата в него принципна постановка относно предмета на отнемането и начина на формиране на имущественото несъответствие е относима и при прилагането на ЗОПДИППД /отм./, доколкото и по отменения закон на отнемане подлежи имущество, а не счетоводно формиран недостиг или разход. Отнемането не може да се основава на механично пренасяне на отрицателно салдо от една година към следващите периоди като приход с отрицателен знак, тъй като подобен подход би довел до изкуствено намаляване на последващите приходи и до формиране на несъответствие, което не произтича от реално придобито и налично имущество. Правно релевантно е конкретното имущество, неговото придобиване, наличност или доказана трансформация, а не самото обстоятелство, че в определен предходен момент разходите са надвишили приходите. В този смисъл установеният за 1995 г. недостиг следва да бъде отчетен като резултат за съответната година, но не и да се пренася автоматично като отрицателен финансов източник за целия следващ проверяван период. Този извод се подкрепя и от дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание, че отрицателното салдо за 1995 г. е обусловено от придобиването на имота на ул. „********, от който впоследствие не са отчетени приходи в паричния поток, както и че при изключване на този разход не би се формирал недостиг, тъй като получените през годината заемни средства и наличният остатък към края на 1994 г. биха покрили останалите разходи. Поради това съдът приема, че използваният от експертизата метод, при който отрицателното салдо за 1995 г. не се третира като приход с отрицателен знак за следващите години, съответства на предмета и целта на производството по ЗОПДИППД /отм./ и позволява правилно да се прецени дали след този момент е налице самостоятелен недостиг, относим към конкретно придобито имущество.

Следва да се посочи и че от разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че експертизата не е включвала в приходната част касови вноски и движения по банкови сметки, когато не са били налице данни за външен източник на средствата, наредител или основание, тъй като подобни операции не удостоверяват сами по себе си придобиване на нов имуществен ресурс, а могат да представляват единствено движение на собствени средства на проверяваното лице. Вещото лице е разграничило тези случаи от постъпленията, за които е съществувала конкретна документална основа в материалите по делото, поради което отделни суми са намерили отражение в приходната част като други доходи или други постъпления. В този смисъл сумата 209 666,58 лв. при Е.Б. е отчетена не като произволно приет приход от неустановен източник, а като стойност, изведена от ревизионен акт, докато паричните движения, за които не е установено от кого и на какво основание са извършени, не са формирали приход в паричния поток. По същия начин следва да се преценява и постъплението по сметка на М.Д., посочено с основание „за Erica Joseph Louna“, което е включено от вещото лице, доколкото е налице конкретно банково движение, индивидуализирано по размер, дата и основание, и е било използвано при придобиването на имота на бул. „********. Самото му включване в експертизата обаче има счетоводно, а не самостоятелно правно значение. То установява наличие на парично постъпление и участието му в съответния паричен поток, но не установява нито престъпен произход на сумата, нито принадлежността ѝ към имущество на Е.Б., нито връзка с престъпната дейност, предмет на влезлите в сила осъдителни присъди. При тези данни счетоводният анализ установява положителен краен резултат по паричните потоци и при двата разработени варианта. Дадените от вещото лице уточнения относно начина на третиране на неидентифицираните постъпления не променят този извод, доколкото касовите вноски и движенията без установен външен източник не са включени като приходи, а отделно отчетените постъпления са взети предвид само при наличие на документална основа за това. В този смисъл ССчЕ не установява общ имуществен недостиг, който да бъде съотнесен към придобиването на конкретните активи след 1995 г. При липса на такъв недостиг, както и при липса на проследено движение на средства от престъпната дейност към придобиването на отделното имущество, изводът за връзка по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ не може да бъде изведен единствено от неизяснения произход на отделни постъпления или от обстоятелството, че същите са преминали през банкови сметки на ответниците.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

При преценката на предпоставките за уважаване на иск по ЗОПДИППД съдът следва да съобрази трайно установеното в практиката на ВКС и ЕСПЧ разбиране, че производството по закона не представлява общ режим за отнемане на имущество с неустановен произход, а специален механизъм за отнемане само на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./.

Практиката последователно приема, че не е достатъчно да бъдат установени едновременно престъпна дейност и имущество със значителна стойност. Необходимо е съдът да очертае конкретното противоправно поведение, неговия времеви обхват, характера му и способността му да генерира имуществена облага, както и да установи логическа и фактическа връзка между тази дейност и всеки отделен актив, предмет на отнемане. Липсата на доказан законен източник сама по себе си не е достатъчна за уважаване на иска и не замества необходимостта от доказване на връзка между конкретното имущество и престъпната дейност.

ВКС приема още, че връзката между престъпната дейност и имуществото може да бъде както пряка, така и косвена, включително чрез последващи имуществено-трансформационни действия, но следва да бъде изградена въз основа на конкретните факти по делото – вида и периода на престъпната дейност, времето на придобиване, имуществените трансформации, банковите операции, движението на средствата и съотношението между придобитото имущество и установените законни доходи. Не е допустимо връзката да се извежда механично единствено от общ имуществен недостиг или от недоказаност на твърдените легални източници.

Съобразно практиката на ЕСПЧ несъответствието между имущество и доказани законни доходи не може само по себе си да обоснове отнемане, ако съдът не е установил в необходимата за гражданското производство степен на убеденост какво е противоправното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, и не е изложил мотиви, позволяващи да се направи разумен и обоснован извод за връзка между това поведение и конкретните активи, предмет на иска. Недопустимо е отнемането да се основава единствено на отрицателния извод, че ответникът не е доказал достатъчно законни приходи, без да е установен конкретен имуществен източник в престъпната дейност.

За уважаване на иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД следва кумулативно да бъдат установени: наличие на престъпна дейност от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД; имущество на значителна стойност по § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД, надвишаващо 60 000 лв.; конкретно индивидуализирано имущество, подлежащо на отнемане; връзка между престъпната дейност и конкретното имущество; логическа и фактическа възможност имуществото да бъде свързано с характера, механизма и периода на осъществяваната престъпна дейност; наличие на имущество или проследима имуществена трансформация към края на проверявания период; както и предпоставките на чл. 6 – 10 ЗОПДИППД при имущество, придобито чрез свързани лица, юридически лица или последващи разпоредителни сделки. В производството не е достатъчно да бъдат установени единствено престъпна дейност и имущество на значителна стойност, а следва да бъде доказана връзка между конкретното имущество и престъпната дейност, позволяваща да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито пряко или косвено от нея.

Съдът съобразява и постановките на Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които предмет на отнемане могат да бъдат само налични към края на проверявания период имуществени права, както и имущество, за което е установено, че представлява преобразуване на незаконно придобити активи. Не подлежат на отнемане преминали през патримониума на лицето парични средства, нито равностойността на отчуждено имущество, когато към релевантния момент същите не са налични и не е установено преобразуването им в друго имущество. В тълкувателното решение е прието, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи какво имущество притежава проверяваното лице към края на проверявания период, респективно дали и в какво имущество са били трансформирани претендираните парични средства или отчуждени активи. Следователно самият факт, че определени парични средства или имущество са преминали през патримониума на лицето през проверявания период, не е достатъчен, за да обоснове отнемането на тяхната стойност по реда на гражданската конфискация. Дори когато е предявен иск за парична равностойност по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), тази разпоредба не може да бъде тълкувана като основание за отнемане на всяка исторически получена сума или на стойността на всяко отчуждено имущество, без оглед на това дали съществува наличен актив или доказана трансформация на съответната имуществена облага. Макар Тълкувателно решение № 4/2021 г. да е постановено по приложението на ЗПКОНПИ, както беше изложено, приетите в него разрешения са относими и към производствата по ЗОПДИППД (отм.), доколкото и двата закона уреждат гражданска конфискация на имущество с незаконен произход и изхождат от общия принцип, че предмет на отнемане е съществуващо имущество или негова доказана имуществена трансформация, а не неналични парични потоци или извършени разходи. В този смисъл е и Определение № 5/11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2220/2021 г., IV г. о., в което изрично е прието, че макар приложимият материален закон по делото да е ЗОПДИППД (отм.), разрешенията по тълкувателното дело имат принципно значение по приложението на всички закони за отнемане на имущество, придобито съответно от престъпна дейност или незаконно придобито. Поради това и при прилагане на ЗОПДИППД (отм.) следва да се изхожда от разбирането, че предмет на отнемане може да бъде налично имущество или доказана негова имуществена трансформация, но не и преминали през патримониума парични средства, за които не е установено за са налични към края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в друго конкретно имущество.

От събраните по делото доказателства, включително нотариални актове, справки от имотния регистър, данни за участие в търговски дружества, банкови документи и заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че през проверявания период Е.Б., както лично, така и чрез свързаните с него лица и дружества, включително в периода на фактическото съжителство с М.Д. и по отношение на ненавършилото пълнолетие дете А.Б., е придобил имущество със значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), многократно надвишаваща законово установения праг от 60 000 лв. Установени са множество придобивания и разпоредителни сделки с недвижими имоти, моторни превозни средства, дружествени дялове и парични средства, чиято обща стойност значително надхвърля минималния нормативен критерий, поради което съдът приема, че е налице предвидената в закона предпоставка за наличие на имущество на значителна стойност.

Налице е и предвидената в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) материалноправна предпоставка, свързана с наличието на влязъл в сила осъдителен акт за престъпление от кръга на изрично посочените в закона. Следва да се посочие, че с влязлата в сила присъда на Софийски градски съд Е.Б. е признат за виновен, заедно със С.К., за участие в организирана престъпна група по чл. 321 НК, като българският съдебен акт не установява извършване на конкретно предикатно престъпление, от което непосредствено да са реализирани имуществени облаги. Наред с това по делото са представени и влезли в сила съдебни актове на съдилищата в Република Италия и Румъния, с които Е.Б. е признат за виновен за участие в международен трафик на наркотични вещества и дейност на организирана престъпна структура, осъществявала трансграничен наркотрафик. Характерът на тези престъпления обективно предполага възможност за генериране на значителни по размер незаконни доходи и попада сред престъпните деяния, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)

При наличието на първите две материалноправни предпоставки по ЗОПДИППД (отм.) - придобиване на имущество на значителна стойност и влязъл в сила осъдителен акт за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от закона - съдът следва да извърши самостоятелна и конкретна преценка по отношение на третата предпоставка, а именно дали е налице основателно предположение, че всяко едно от претендираните от Комисията имущества е придобито от престъпна дейност. Тази преценка не може да бъде извършвана общо за цялото имущество или единствено въз основа на осъждането на проверяваното лице, а следва да бъде осъществена индивидуално за всеки отделен актив, с оглед времето на придобиването му, начина на финансиране, характера на извършените сделки, наличието на последващи трансформации, движението на паричните средства, участието на свързани лица и дружества, както и наличието или липсата на конкретна връзка между съответното имущество и установената престъпна дейност. Само при установяване на такава връзка за конкретен актив може да се приеме, че е налице основание за неговото отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.).

При наличие на горните три предпоставки съдът следва да извърши преценка въз основа на събраните доказателства дали имуществото, за което е установено, че е придобито чрез престъпна дейност, е налично в патримониума на ответника в края на проверявания период – 30.06.2017г.

Относно имуществото на А.Е.Б.:

По отношение на 1/2 идеална част от недвижимия имот в гр. София, ул. ********, първоначално включващ триетажно масивно здание със застроена площ 455,52 кв.м., дворно място от 820 кв.м., едноетажна масивна постройка със застроена площ 176 кв.м. и едноетажна постройка със застроена площ 52 кв.м., се установява, че имотът е придобит на 20.06.1995 г. от Е.Н.Б. и М.А.Д., преди сключването на брака им, а на 09.06.1997 г. е дарен на малолетната им дъщеря А.Е.Б., представлявана при сделката от двамата си родители.

Установената с влезлите в сила присъди престъпна дейност на Е.Б. е от значително по-късен период. Престъпната дейносто, обхваната от италианската присъда е с начало 01.12.2006 г., а отделните деяния по внос на наркотични вещества са от 14.02.2007 г. и от периода 01.12.2007 г. до 01.04.2008 г. При това положение между придобиването на имота през 1995г., последвалото му даряване през 1997г. и инкриминираната международна престъпна дейност липсва необходимата времева и фактическа близост, която да обоснове извод за причинна или имуществена обусловеност.

Не се установява процесният имот да е бил използван в механизма на наркотрафика или да е служил за прикриване, съхраняване, прехвърляне или инвестиране на средства от такава дейност. Не са доказани конкретни финансови операции, чрез които този актив да бъде проследен като имуществена трансформация на приходи от престъпна дейност.

Освен това от заключението по допълнително поставената задача се установява още, че сградите, описани в нотариалния акт, не съществуват в първоначалния си вид. Към момента поземленият имот е застроен със сграда с идентификатор 68134.300.462.5, с предназначение хотел, на седем етажа, със застроена площ 827 кв.м. и шестнадесет самостоятелни обекта. Тези характеристики съществено се различават от предмета на иска, обхващащ една триетажна и две едноетажни постройки с обща застроена площ 683,52 кв.м. Вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е съобразило данните от кадастралната карта, кадастралните регистри и сателитни изображения, като е приело, че промените в застрояването са осъществени преди юли 2000г. Представеното решение от 13.08.2020 г. по гр.д. № 7322/2019 г. на Софийски градски съд, І-19 състав, влязло в сила на 14.10.2020 г., установява, че собствеността върху множество самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 68134.300.462.5 е придобита от неучастващо трето лице - СД „А.Експорт Импорт Д. и Сие“ на основание изтекла придобивна давност. По това дело е прието, че макар строителните книжа, разрешенията за строеж, удостоверението за въвеждане в експлоатация и разрешението за ползване да са били издадени на името на А.Е.Б., фактическото изграждане, стопанисване и владение на сградата са били осъществявани от дружеството, което е заплащало и местните данъци и такси. Установено е явно, непрекъснато и необезпокоявано владение за периода от 11.11.2003 г. до 04.06.2019 г. При тези данни предявеният иск за отнемане на този имот е недоказан. Имотът представлява ранен актив, придобит повече от десет години преди началото на установената международна престъпна дейност, без доказана последваща финансова връзка с нея. Наред с това описаните в исковата молба сгради не съществуват в първоначалния си вид, а по отношение на изградената впоследствие хотелска сграда е налице влязло в сила решение, с което право на собственост върху самостоятелните обекти е признато на трето лице. Поради това не се установяват предпоставките на чл.8, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за наличие на имущество на А.Е.Б., подлежащо на отнемане на соченото основание.

Същите съображения се отнасят и до празното дворно място от 746 кв.м., представляващо парцел III-596 в кв. 207-6 по плана на гр. София, м. „Гърдова глава“, заедно с двуетажната жилищна сграда с гараж в груб строеж. Установено е, че имотът е придобит на 29.12.1995 г., а впоследствие е прехвърлен на А.Б. чрез дарение през 1997 г. И този актив предхожда значително периода на престъпната дейност, установена с чуждестранните присъди. Липсват доказателства за реална имуществена, функционална или трансформационна връзка между този имот и международния наркотрафик. Не е установено средства от престъпната дейност да са били използвани за придобиването, изграждането или поддържането на имота, нито са установени финансови операции, които да проследяват трансформиране на престъпни приходи именно в този актив. Не са налице данни имотът да е бил използван в рамките на престъпната организация или да е придобит чрез схема за прикриване на произхода на средства. При това положение съдът приема, че процесният имот представлява ранно придобито имущество, което не може да бъде свързано по необходимия стандарт на доказване с престъпната дейност на Е.Б., установена след 2006г., поради което не подлежи на отнемане по реда на чл.8, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.

Различен по време на придобиване е апартаментът с идентификатор 68134.1937.1485.1.1, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. *********, заедно с мазе, 1/2 идеална част от общите части на сградата и 963/1323 идеални части от поземления имот с идентификатор 68134.1937.1485. Имотът е придобит от А.Е.Б. на 29.01.2016 г., след навършване на пълнолетие, като според съдебно-оценителната експертиза пазарната му стойност към датата на придобиването възлиза на 106 480 лв., равняващи се на 253,52 минимални работни заплати, а към 09.11.2018 г. – на 156 880 лв., равняващи се на 307,61 минимални работни заплати.

От съдебно-икономическата експертиза се установява, че това придобиване е включено в анализа на имуществените придобивания и разпоредителни действия, свързани с А.Б.. Експертизата е изготвена чрез съпоставка на установените приходи, постъпления, разходи и придобивания по години, като в паричните потоци са отчетени установените по делото приходи и финансови постъпления като фактически налични величини, включително когато са декларирани, обложени или установени в ревизионни производства.

Следва да се посочи, че придобиването на този имот е осъществено след периодите на престъпната дейност, предмет на чуждестранните осъдителни актове /2006г. – 2008г. и октомври 2011г. - април 2012г./, поради което времевата отдалеченост не е така значителна, както при предните имоти. Това обстоятелство обаче следва да се преценява съвкупно с останалите доказателства, доколкото по делото не се установяват допълнителни данни, които да индивидуализират това придобиване като част от механизъм по влагане, прикриване или трансформиране на средства от престъпната дейност, установена с присъдите. Не са установени свързани с придобиването финансови действия, които да придават на покупката характер на имуществена трансформация на приходи от тази дейност.

При тези данни съдът приема, че по отношение на апартамента с идентификатор 68134.1937.1485.1.1 е налице имуществена връзка, изразяваща се в плащане със средства от сметка на Е.Б., но доказателствената съвкупност не дава достатъчно основание тази връзка да бъде приравнена на обусловеност на придобиването от конкретната престъпна дейност. Изводът за наличие на предпоставки за отнемане на имуществото не може да се основава единствено на момента на придобиване и на произхода на плащането от сметка на проверяваното лице, без други, макар и косвени доказателства, сочещи на вложени или трансформирани средства от престъпна дейност. Поради това и по отношение на този имот предпоставките за отнемане по чл.7-чл.9 ЗОПДИППД /отм./ не са установени в необходимата степен.

По отношение на имуществото на С.К.:

По отношение на претендираните 49,91/1455 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ 1455 кв.м., съставляващ имот пл. № 1236 по плана на гр. София, местност Канзаверица, се установява, че същите са придобити от Е.Н.Б. на 07.12.2001 г., а с договор за дарение от 11.11.2016 г. са прехвърлени на С.П.К.. От съдебно-оценителната експертиза се установява, че към датата на придобиването пазарната стойност на тези идеални части възлиза на 3 420 лв., съответно 39,20 минимални работни заплати. Предвид безвъзмездния характер на разпореждането и родствената връзка между прехвърлителя и приобретателя, искът е предявен на основание чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Разпоредбата допуска отнемане на имущество, прехвърлено през проверявания период на лица от посочения в закона родствен кръг, когато е налице знание, че имуществото е придобито от престъпна дейност, като съгласно ал. 2 знанието се предполага до доказване на противното.

За приложението на тази разпоредба обаче следва преди всичко да бъде установено, че самото имущество представлява такова, придобито от престъпна дейност по смисъла на закона. В случая придобиването на процесните идеални части е осъществено през 2001 г., т.е. около пет години преди периода на престъпната дейност, установена с влезлите в сила чуждестранни присъди, а дарението е извършено през 2016 г. От събраните по делото доказателства не се установява процесният имот да е бил придобит чрез трансформиране или прикриване на средства с престъпен произход. Не се установяват и конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод за връзка между този конкретен актив и установената престъпна дейност.

При липсата на доказателства, от които да се установи връзка, макар и косвена, между процесния имот и престъпната дейност, не е налице основната материалноправна предпоставка за отнемането му по реда на чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Поради това не възниква основание за приложение на предвидената в ал. 2 презумпция относно знанието на приобретателя, респективно искът за отнемане на това имущество се явява неоснователен.

По отношение на претендираната равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на КИНГ – ГЕЙМС ООД в размер на 25 000 лв. се установява, че дружеството е учредено през 2006 г. с капитал 50 000 лв., като Е.Н.Б. е придобил 50 дружествени дяла с номинална стойност 25 000 лв. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че придобиването е отчетено през 2006 г. като част от имуществените придобивания на лицето. Впоследствие, на 07.04.2014 г., Б. е прехвърлил притежаваните от него дялове на С.П.К. срещу цена от 10 000 лв.

Предмет на предявения иск не са самите дружествени дялове като съществуващо имущество към края на проверявания период, а тяхната парична равностойност. От доказателствата по делото се установява, че дяловете са били отчуждени преди края на проверявания период и не са били част от патримониума на проверяваното лице към края на проверявания период. Същевременно не се установява претендираната равностойност от 25 000 лв. да е налична към края на проверявания период под формата на парични средства, вземане или друго индивидуализирано имущество.

Не се установява и преобразуване на процесните дружествени дялове в друго конкретно имущество, съществуващо към края на проверявания период, което да може да бъде индивидуализирано като техен имуществен еквивалент. Данните по делото сочат единствено извършено разпореждане с дяловете през 2014 г., без да е проследено последващо обособяване на конкретен актив, представляващ тяхна трансформация.

Обстоятелството, че дружеството е развивало търговска дейност и е реализирало финансови резултати през последващи периоди, не променя този извод, доколкото предмет на иска е равностойността на отчуждените дружествени дялове, а не имущество на самото дружество. Отделно от това по делото не са установени факти, позволяващи да се приеме, че след отчуждаването на дяловете е съществувало друго конкретно имущество, което да е придобито като пряк имуществен заместител на процесния актив и да е налично към края на проверявания период. При тези данни съдът приема, че по отношение на претендираната равностойност на 50 дружествени дяла от капитала на КИНГ – ГЕЙМС ООД не е установено наличие на имущество, подлежащо на отнемане към края на проверявания период. Поради това искът в тази част се явява неоснователен.

По отношение на имуществото на М.Д.:

На първо място следва да се посочи, че за разлика от последващите конфискационни закони, ЗОПДИППД (отм.) не приравнява лицето, с което проверяваното лице се намира във фактическо съпружеско съжителство, на съпруг. Разпоредбите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) уреждат хипотези относно съпруг, ненавършили пълнолетие деца, определен кръг роднини и имущество в режим на съпружеска имуществена общност, но не съдържат основание за отнемане на имущество от фактически съжител само поради това му качество. Поради това искът срещу лице, което не е съпруг на проверяваното лице, не може да бъде уважен на основание, изведено единствено от фактическото съжителство. Предвид изложеното, обстоятелството дали Е.Б. и М.Д. са продължили да съжителстват след прекратяването на брака им с решение №263/01.12.1997г., влязло в сила на 09.12.1999г., е ирелевантно по отношение на установяване на предпоставките по чл.8 - чл.10 ЗОПДИППД /отм./, доколкото ответницата М.Д. не е била съпруга на Е.Б. след 09.12.1999г.

По отношение на правното значение на фактическото съжителство съдът съобрази, че ЗОПДИППД (отм.) не приравнява лицето, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с проверяваното лице, на негов съпруг. Поради това самото наличие на фактическо съжителство не е достатъчно, за да намерят приложение правилата, отнасящи се до съпруг, ненавършили пълнолетие деца или имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Отнемането не може да бъде основано единствено на личната връзка между фактическия съжител и осъденото лице. Това обаче не означава, че имущество, придобито на името на фактическия съжител, е изключено от приложното поле на закона. Съгласно възприетото в практиката на ВКС разрешение, когато по делото се установи, че фактическият съжител не е разполагал със законни източници на средства за придобиването, че имуществото е на значителна стойност и че то е придобито единствено или преимуществено със средства на проверяваното лице, за които може да се направи основателно предположение за престъпен произход, фактическото съжителство има значение не като самостоятелно основание за отнемане, а като фактическа връзка, чрез която се обяснява придобиването на имущество на името на друго лице със средства на осъдения. В тази хипотеза подлежи на установяване не формалното качество „съпруг“, а действителният имуществен принос за придобиването и връзката на вложените средства с престъпната дейност. Следователно искът срещу фактически съжител е основателен само ако са доказани конкретни факти, че придобиването е финансирано със средства на осъденото лице, за които е налице основателно предположение за престъпен произход, и това предположение не е оборено чрез доказване на законен източник. При липса на такива доказателства самото фактическо съжителство, включително продължителността му или общото домакинство, не обосновава отнемане по ЗОПДИППД (отм.).

На второ място следва да се посочи,че по отношения на М.Д. не се установява и осъждане с влязла в сила присъда за престъпление, от което би могла да придобие имущество на значителна стойност.

Относно 1/2 идеална част от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 47, заедно с прилежащите избено и таванско помещение, идеални части от общите части на сградата, от мястото и от правото на строеж, се установява, че имотът е придобит от М.Д. на ********г. в съсобственост със сестра ѝ Д. Д.. Имотът представлява налично имущество, придобито значително преди началото на международната престъпна дейност, установена с италианската и румънската присъди срещу Е.Б..

По делото не са установени доказателства придобиването на имота да е финансирано със средства от наркотрафик или от друга престъпна дейност, за която спрямо ответниците да е постановена влязла в сила присъда. Обстоятелството, че имотът е придобит в периода на фактическото съжителство между М.Д. и Е.Б., не е достатъчно само по себе си за отнемането му. По ЗОПДИППД не подлежи на отнемане всяко имущество на свързани лица, а само това, за което е доказана връзка с престъпната дейност. В случая такава връзка не е установена. Имотът представлява ранен актив, придобит близо десет години преди инкриминираната международна престъпна дейност, без доказана последваща имуществена трансформация или финансово обвързване с приходи от наркотрафик. Поради това съдът приема, че искът за отнемане на този имот е неоснователен.

По отношение на 5,68 % идеални части от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел 536, м. „ГГЦ-зона-12“, с площ 684 кв.м., находящ се на ул. „******** в гр. София, се установява, че имуществото е придобито на 11.04.2001 г. И този актив предхожда значително установената международна престъпна дейност, поради което липсва необходимата времева близост, която да позволява извеждане на обоснована връзка между придобиването и престъпната дейност. По делото не са събрани доказателства за използване на средства от наркотрафик за придобиването му и освен това същият е придобит след развода между Е.Б. и М.Д.. Поради това съдът приема, че и този актив не подлежи на отнемане по ЗОПДИППД.

По отношение на недвижимия имот, находящ се в гр. София, бул. „********, представляващ урегулиран поземлен имот III-5 от кв. 30 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-зона Г-14“, заедно с построената в него четириетажна сграда, се установява, че същият е придобит от М.Д. на 08.08.2006 г. срещу цена от 90 000 евро. Към този момент ответницата не е имала качеството съпруга на Е.Б., поради което спрямо това имущество не намират приложение правилата на чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.), отнасящи се до имущество на съпруг и до имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Самото обстоятелство, че имотът е придобит в период, близък до престъпната дейност, установена с италианската присъда, не е достатъчно да обоснове отнемането му, доколкото по ЗОПДИППД (отм.) не подлежи на отнемане всяко имущество на лица, намиращи се във фактическа или житейска връзка с проверяваното лице, а само имущество, за което е установена връзка с конкретната престъпна дейност. По делото е установено постъпване на сума в размер на 88 012,35 лв. от неустановена банкова сметка *** „за Erica Joseph Louna“, като се установява използването ѝ при придобиването на процесния имот. Това обстоятелство обаче само по себе си не доказва престъпен произход на средствата, нито установява, че същите произхождат от престъпната дейност, предмет на влезлите в сила осъдителни присъди. Не са събрани доказателства за връзка между лицето, от което или за което е извършено плащането, и престъпната дейност на Е.Б., нито за това, че преведената сума представлява имуществена трансформация на средства от такава дейност. Не е установено и придобиването на имота да е извършено със средства, предоставени от Е.Б. или от контролирани от него лица. При липса на доказана връзка между конкретното парично постъпление, придобиването на имота и престъпната дейност, самата неустановеност на произхода на част от средствата не е достатъчна за отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.). Поради това съдът приема, че по отношение на този недвижим имот не са налице предпоставките за отнемане и искът в тази част е неоснователен.

По отношение на неурегулирания поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на с. Кошарите, община Радомир, махала „Петрово“, с площ 615 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, съдът приема, че имотът е придобит на 23.08.2002 г. Имотът представлява налично имущество, придобито преди началото на международната престъпна дейност, установена с италианската и румънската присъди срещу Е.Б. и след развода ме с М.Д..

По делото не са събрани доказателства придобиването на имота да е финансирано със средства от престъпна дейност, за която да има влязла в сила присъда и възможност за получаване на доходи.

Поради това съдът приема, че не е установена необходимата връзка между процесния актив и престъпната дейност по смисъла на ЗОПДИППД, поради което искът за отнемането му е неоснователен.

По отношение на сумата 365 129,87 лв., представляваща приходи от наеми, постъпили по спестовен влог с IBAN ***, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че същата представлява сбор от наемни плащания, постъпвали по банковата сметка през периода 1999 г. – 2005 г. Вещото лице е проследило постъпленията по години и техните платци, като е отразило и данните за декларирането им в годишните данъчни декЛ.ции за съответните периоди. От същото заключение се установява, че към 30.06.2017 г. по сметката е била налична сума в размер на 7 515,61 лв.

Предявената претенция обаче не е ограничена до установената наличност по банковата сметка, а обхваща целия размер на наемните приходи, постъпили по нея за периода. Данните по делото сочат, че тези средства представляват доходи от отдаване под наем на недвижими имоти, а не имущество, придобито чрез конкретна разпоредителна сделка или чрез преобразуване на друг актив. Не се установява наемните правоотношения да са били привидни, нито да са използвани за прикриване на други финансови операции. Не са налице и доказателства наемателите или извършените плащания да са свързани с престъпната дейност, предмет на влезлите в сила осъдителни присъди.

Обстоятелството, че по сметката са постъпили доходи от наем, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод, че същите представляват имущество, придобито от престъпна дейност по смисъла на ЗОПДИППД. По делото не е установена връзка между конкретните наемни приходи и престъпната дейност, нито е установено те да представляват имуществена трансформация на средства от такава дейност. Събраните доказателства сочат, че произходът на тези постъпления е свързан с реализиране на доходи от предоставяне ползването на недвижими имоти срещу възнаграждение.

При тези данни съдът приема, че не са налице предпоставки за отнемане на сумата 365 129,87 лв. по реда на ЗОПДИППД. Обстоятелството, че през банковата сметка са преминали наемни приходи в посочения размер, не обосновава извод за придобиването им от престъпна дейност, а установената към края на периода наличност от 7 515,61 лв. не променя този извод, доколкото и по отношение на нея не е доказана връзка с престъпната дейност, въз основа на която е образувано производството.

По отношение на претендираната равностойност на 211 дружествени дяла от капитала на КРЕДО – ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ ООД на стойност 1055 лв. се установява, че предмет на иска не са самите дружествени дялове, а тяхната парична равностойност. От доказателствата по делото се установява, че участието на М.А.Д. в дружеството датира от 1998г., т.е. предхожда периода на престъпната дейност, установена с влезлите в сила чуждестранни присъди.

Самото участие в търговско дружество не обосновава извод за връзка между притежаваните дружествени дялове и престъпната дейност. По делото не са установени обстоятелства, от които да може да се направи извод, че процесните дружествени дялове са придобити чрез средства от престъпна дейност или че представляват нейна имуществена трансформация. Не се установява и дружеството да е било използвано за осъществяване или прикриване на дейността, предмет на осъдителните присъди. При тези данни съдът приема, че по отношение на процесните дружествени дялове не е доказана връзка с престъпната дейност, каквато законът изисква като предпоставка за отнемане, поради което искът в тази част е неоснователен. Не е установено и наличие на равностойността им към края на проверявания период.

По отношение на сумата 188 712,02 лв., представляваща върнати заеми от СД А.Експорт Импорт Д. и сие и от С.П.К., от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че същата е формирана от четири заемни правоотношения, а именно: заем в размер на 124 212,02 лв., предоставен на СД А.Експорт Импорт Д. и сие по договор от 02.01.2001 г., заем в размер на 32 000 лв., предоставен на същото дружество по договор от 01.03.2003 г., заем в размер на 25 000 лв., предоставен на С.П.К. по договор от 10.01.2003 г., и заем в размер на 7 500 лв., предоставен на С.П.К. по договор от 18.11.2003 г. Вещото лице е установило погасяването на тези задължения и е отчело получените суми като приходи и източници на финансиране при формирането на паричния поток на М.А.Д..

От експертизата се установява, че върнатите заеми са включени в приходната част на анализа наред с останалите установени източници на финансиране и са взети предвид при определяне на годишните салда и натрупаните парични потоци. Същевременно вещото лице не е установило наличност на сума в размер на 188 712,02 лв. към края на проверявания период, нито е констатирало съществуването на конкретно имущество, представляващо пряка трансформация на тези парични средства. По делото се установява единствено получаването на тези средства като изпълнение на възникнали заемни правоотношения и отчитането им в паричния поток на лицето. Не се установява към края на проверявания период съществуването на самостоятелен имуществен обект в този размер, който да подлежи на отнемане, нито е проследено преобразуването на сумата в конкретно имущество, предмет на иска. При тези данни съдът приема, че претендираната сума представлява получени парични постъпления по погасени заемни правоотношения, отчетени като приход в съдебно-икономическата експертиза, но не и налично имущество към края на проверявания период. Поради това искът за отнемането на сумата 188 712,02 лв. е неоснователен.

По отношение на сумата 576 600 лв., представляваща изплатен дивидент от Б.М.А. Трейдинг ООД, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че същата е получена от М.А.Д. през 2008 г. и е включена от вещото лице в приходната част на паричния поток за съответната година. В Приложение № 2-1 към експертизата сумата е отразена като дивидент от Б.М.А. Трейдинг ООД, а в Приложение № 2-4 е включена при формиране на общия размер на приходите за 2008 г. в размер на 617 888,22 лв. Вещото лице е отчело тази сума като източник на парични средства при определяне на годишното и натрупаното салдо на лицето. От експертизата не се установява сумата от 576 600 лв. да е налична към края на проверявания период като самостоятелна парична наличност по банкова сметка ***. Установено е единствено получаването ѝ като доход от дивидент и включването ѝ в анализа на приходите и паричните потоци на лицето. Сам по себе си полученият дивидент представлява доход от участие в търговско дружество. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че този доход произхожда от престъпната дейност, предмет на влезлите в сила осъдителни присъди, нито че представлява преобразувано имущество, придобито от такава дейност. Не се установява и връзка между конкретно претендираната сума и престъпната дейност, която законът изисква като предпоставка за отнемане. При тези данни съдът приема, че по отношение на сумата 576 600 лв., представляваща изплатен дивидент от Б.М.А. Трейдинг ООД, не са налице предпоставките за отнемане по реда на ЗОПДИППД, поради което искът в тази част е неоснователен.

По отношение на сумата 26 000 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ауди А2“ с ДК № ********, съдът приема, че се касае за обичайна разпоредителна сделка с моторно превозно средство, извършена на 30.03.2004 г., тоест преди началото на международната престъпна дейност на Е.Б., установена с чуждестранните присъди и след развода. Сумата представлява приход от отчуждаване на индивидуално имущество, а не наличен актив към края на проверявания период. По делото липсват доказателства автомобилът да е придобит със средства от наркотрафик, както и не се установява сумата да е налична към края на проверявания период.

По отношение на имуществото на Е.Б.

По отношение на лекия автомобил Мерцедес 240Д с рег. № *******рама № WDB12312310400175 и двигател № 61691210345345, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че същият е придобит на 15.12.2006 г., като за придобиването му е отчетен разход в размер на 2 150 лв. От справки от КАТ /л.195-196, т.8 от делото/ се установява, че Е.Б. е бил собственк на този автомобил в периода 15.12.2006-21.05.2007г., тоест към края на проверявания период имуществото не се намира в патримониума на ответника, поради което не подлежи на отнемане.

Установява се също, че на 06.10.2006 г. Е.Б. е придобил 4 983 броя безналични акции от капитала на „Химимпорт“ АД срещу сумата 19 932 лв. Посочените акции представляват конкретен имуществен актив, наличен към края на проверявания период, и са придобити през времеви период, обхванат от престъпната дейност, установена с влязлата в сила италианска присъда. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни сами по себе си да обосноват отнемането им по реда на ЗОПДИППД /отм./. Съдебно-икономическата експертиза е отчела стойността на акциите като разход в паричния поток на Е.Б. за 2006г., като за същата година не е установила недостиг на средства. След съпоставяне на всички отчетени приходи, постъпления и разходи експертизата формира положително салдо, значително надвишаващо стойността на придобитите акции. Дори при преценка на спорните постъпления с повишено внимание, стойността на този актив е несъществена спрямо установения положителен паричен резултат за годината, поради което от самия паричен поток не може да се изведе обосновано предположение, че придобиването е финансирано със средства от престъпна дейност. По делото не са ангажирани и други доказателства, които да свързват конкретно използваните за придобиването на акциите средства с престъпната дейност на Е.Б., нито е установена имуществена трансформация на такива средства именно в този актив. При липса на доказана пряка или косвена връзка между придобиването на 4 983 броя безналични акции от капитала на „Химимпорт“ АД и престъпната дейност, самото съвпадение във времето с периода, обхванат от присъдата, както и общото твърдение за неустановен конкретен източник на средствата, не са достатъчни за уважаване на иска. Поради това искането за отнемане на посочените акции следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По отношение на сумата 1 888 600 лв., представляваща върнати заемни средства и изплатен дивидент от Б.М.А. Трейдинг ООД, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че през 2006 г. Е.Б. е предоставил на дружеството заемни средства в размер на 538 274,43 лв., а през 2007г. - 2 924 000лв. Установено е също връщане на заемни средства от дружеството през 2007 г. в размер на 700 000 лв., както и изплащане на дивидент от Б.М.А. Трейдинг в размер на 576 600 лв., отчетен от вещото лице като приход за същата година. Тези суми са включени от експертизата при формиране на приходите и паричните потоци на лицето. От доказателствата по делото обаче не се установява сумата 1 888 600 лв. да е налична в края на проверявания период, поради което искът за отнемане на сумата 1 888 600 лв. се явява неоснователен.

По отношение на сумите, получени от продажбата на дружествени дялове от капитала на БИЛДКОМФОРТ ООД, ЕВРО ПАЛАС ООД и ЕВРОТРЕНД ООД, от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че Е.Н.Б. е придобил дружествени дялове от БИЛДКОМФОРТ ООД на 31.08.2004 г. за 2 500 лв., дружествени дялове от ЕВРОТРЕНД ООД на 14.06.2004 г. за 2 500 лв. и дружествени дялове от ЕВРО ПАЛАС ООД през 2004 г. за 2 500 лв. Впоследствие на 28.06.2005 г. са продадени 25 дружествени дяла от капитала на ЕВРО ПАЛАС ООД на ГМБХ Ричманд Венчър Холдинг за 70 000 евро, равностойни на 136 908,10 лв., както и 25 дружествени дяла от капитала на ЕВРОТРЕНД ООД на същия приобретател за 30 000 евро, равностойни на 58 674,90 лв. За 2005 г. по разплащателна сметка на Е.Б. в евро с IBAN ***тановило постъпване на 100 067,50 евро, равностойни на 195 715,02 лв., от продажба на дружествени дялове на ЕВРОТРЕНД ООД и ЕВРО ПАЛАС ООД, както и изтегляне на каса през същата година на 90 156 евро, равностойни на 176 329,81 лв. От експертизата се установява още, че на 21.07.2009 г. Е.Б. е продал 50 дружествени дяла от капитала на БИЛДКОМФОРТ ООД на ЕВРОТРЕНД за 60 000 лв.

Тези данни установяват получаването на суми от възмездно отчуждаване на дружествени дялове, които са били придобити през 2004 г. срещу общо 7 500 лв. От съдебно-икономическата експертиза обаче не се установяват факти, от които пряко или косвено да се направи извод, че те са придобити от престъпната дейност, предмет на влезлите в сила присъди. Не се установява и тези дружества или прехвърлянето на дяловете в тях да са използвани за осъществяване, прикриване или трансформиране на имущество от такава дейност. По отношение на постъпленията от продажбата на дяловете в ЕВРО ПАЛАС ООД и ЕВРОТРЕНД ООД е установено движението им по банкова сметка ***. и последващо теглене на значителна част от сумата в брой, но не и наличност на тези средства към края на проверявания период или тяхна проследима трансформация в конкретно имущество, предмет на отнемане.

Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД за отнемане на сумите 60 000 лв., 136 908,10 лв. и 58 674,90 лв. като получени от продажба на дружествени дялове. Не е установено отчуждените дялове да представляват имущество, придобито от престъпна дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а за получените парични средства не е установено да са налични към края на проверявания период или да са материализирани в друг индивидуализиран имуществен обект. Поради това искът в тази част е неоснователен.

По отношение на претендираните за отнемане суми 1 300 764 лв., за които се твърди, че са получени от продажбата на поземлени имоти № 015085, № 015086 и № 015089 в местността „Ливадето“, землището на с. Кривина, както и сумата 1 848 260 лв., за която се твърди, че е получена от продажбата на поземлен имот № 001016 в местността „Слатински герен“, землището на с. Бусманци, се установява, че Д.С.Т.е придобила поземлен имот № 015085 в землището на с. Кривина с нотариален акт № 128/2005 г. от 22.12.2005 г., а поземлени имоти № 015086 и № 015089 с нотариален акт № 38/2006 г. от 19.01.2006 г., както и че е придобила поземлен имот № 001016 в землището на с. Бусманци с нотариален акт № 71/2006 г. от 02.03.2006 г. Установява се, че на 24.03.2006г. е реализирана продажба на имота в с. Бусманци, отчетена в СИЕ като постъпление в размер на 1 008 000 лв., а на 16.05.2006 г. е реализирана продажба на трите имота в с. Кривина, отчетена в СИЕ като постъпление в размер на 1 155 320 лв. Съдебно-оценителната експертиза е определила за имот № 015085 пазарна стойност към придобиването от Т.282 600 лв. и към продажбата от Е.Б. 364 800 лв., за имот № 015086 съответно 329 750 лв. и 425 660 лв., а за имот № 015089 съответно 282 650 лв. и 364 860 лв., като общата пазарна стойност на трите имота към датата на продажбата възлиза на 1 155 320 лв. За имота в с. Бусманци вещото лице е определило пазарна стойност както към придобиването на 02.03.2006 г., така и към отчуждаването на 24.03.2006 г. в размер на 1 008 000 лв. . Следователно доказателствата по делото установяват постъпления от продажбите в размер на 1 155 320 лв. и 1 008 000 лв., а не в размер на претендираните от ищеца 1 300 764 лв. и 1 848 260 лв. Съдебно-икономическата експертиза не дава заключение относно наличието или липсата към края на проверявания период на парични средства, съответстващи на получените при тези продажби суми, поради което от доказателствата не може да бъде направен извод нито за съществуването на такива парични средства към края на периода. При това положение не е доказано по делото наличието на имущество в претендираните от ищеца размери от 1 300 764 лв. и 1 848 260 лв., поради което искането за отнемането им се явява неоснователно.

По иска за отнемане на сумата 140 341,40 лв., представляваща 1/2 от наличността по сметка – спестовен влог с IBAN ***, открита на 04.07.2005 г. в „Банка Пиреос“ АД с титуляр А.Е.Б., се установява, че в съдебно-икономическата експертиза и приложенията към не се съдържат данни относно движението по посочената банкова сметка, ***, произхода на отделните постъпления, размера на начислените лихви, както и размера на наличността към края на проверявания период. Не е налице и експертен извод, удостоверяващ съществуването на претендираната от Комисията наличност в размер на 280 682,80 лв., съответно на претендираната 1/2 идеална част от нея в размер на 140 341,40 лв. При липсата на установени от експертизите факти относно крайното салдо по сметката и наличието на конкретно имущество към края на проверявания период, съдът не разполага с доказателствена основа да приеме за установено съществуването на имущество в претендирания размер, нито да извърши преценка относно евентуалната му връзка с престъпна дейност. Поради това искът за отнемане на сумата от 140 341,40 лв. се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства се установява, че А.Б. е придобила на 21.03.1997 г. 1/3 идеална част от обособено помещение в гр. Хасково, ул. „**********, представляващо процесното котелно помещение, за цена 243 800 неденоминирани лева, а на 07.05.1997 г. е придобила вилно място с площ 936 кв.м., съставляващо парцел VII-451 в кв. 25 по плана на гр. София, местност „Вилна зона Киноцентъра“, за цена 18 999 250 неденоминирани лева. Същевременно е установено, че на 12.06.1997 г. вилният имот е продаден за 21 431 500 неденоминирани лева, а на 08.06.1999 г. е продадена и 1/3 идеална част от обособеното помещение в гр. Хасково. СИЕ отчита като доход от продажба на недвижим имот единствено сумата 21 431 500 неденоминирани лева, получена от продажбата на вилното място на 12.06.1997 г. По отношение на котелното помещение експертизата установява извършването на продажбата, но не установява каква е била продажната цена на имота и не отчита конкретен приход от тази сделка в таблиците за доходите. В наличните части на СОЕ също не се съдържат констатации относно пазарните стойности на двата имота към момента на продажбата им, поради което такива факти не могат да бъдат приети за установени въз основа на експертните заключения. От СИЕ не се установява наличност към края на проверявания период нито на сумата 1 396,78 лв., претендирана като равностойност на продажбата на вилното място, нито на сумата 9 420 лв., претендирана като равностойност на продажбата на котелното помещение. Експертизата не съдържа данни тези парични средства да са налични по банкови сметки, като касова наличност или под формата на друго имущество към края на проверявания период, а установява единствено исторически факти относно придобиването и последващото отчуждаване на имотите. При липса на доказателства, че към края на проверявания период посочените суми съществуват в патримониума на ответниците или са преобразувани в друго налично имущество, съдът приема, че сумите 1 396,78 лв. и 9 420 лв., представляващи парични равностойности на отчуждени през проверявания период недвижими имоти, не подлежат на отнемане.

Относно имуществото на „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД:

По отношение на претендираните за отнемане от „Б.М.А. Трейдинг“ ЕООД суми 3 760 665 лв., за която се твърди, че е получена от продажбата на урегулиран поземлен имот с площ 270 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 21, 2 354 878 лв., за която се твърди, че е получена от продажбата на поземлен имот – нива с площ 2 482 кв.м. в местността „Къро“, землището на кв. Симеоново, 2 833 997 лв., за която се твърди, че е получена от продажбата на четири ниви в землището на кв. Симеоново, както и 1 055 120 лв., за която се твърди, че е получена от продажбата на обособена част от административна сграда, състояща се от партер с площ 363 кв.м. и първи етаж с площ 390 кв.м., находяща се в гр. София, бул. „**********, от заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че посочените недвижими имоти са били придобити от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД и впоследствие отчуждени, като за тях са определени пазарни стойности към датите на придобиване и към датите на последващите разпоредителни сделки. Установено е придобиването на търговска сграда на бул. „Витоша“ № 21, заедно с урегулирания поземлен имот, върху който е построена, последвано от отделно отчуждаване на сградата и на поземления имот. Установено е също придобиването и последващото отчуждаване на нивата с площ 2 482 кв.м. в местността „Къро“, както и на още четири ниви в землището на кв. Симеоново, както и на обособената част от административна сграда на бул. „**********. Следователно от доказателствата по делото се установява, че всички процесни недвижими имоти са били отчуждени години преди края на проверявания период и не са част от имуществото на ответното дружество към този момент. Предмет на настоящата претенция не са самите недвижими имоти, а парични суми, за които се твърди, че са получени при извършените продажби. От съдебно-икономическата експертиза не се установява наличието към края на проверявания период на суми в размер на 3 760 665 лв., 2 354 878 лв., 2 833 997 лв. и 1 055 120 лв. като самостоятелно съществуващо имущество, нито се установява преобразуването им в друго конкретно имущество, съществуващо към този момент. При тези данни не е установено наличие на имущество, подлежащо на отнемане, поради което искането за отнемане на сумите 3 760 665 лв., 2 354 878 лв., 2 833 997 лв. и 1 055 120 лв. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Относно разноските:

Ищецът е представил списък и доказателства за сторени разноски в общ размер 12 327,83 лева - 250 лева – такса за Държавен вестник, 500 лева – депозит за СОЕ за МПС, 6600 лева – депозит за СОЕ за недивижмите имоти, 4302,83 лева – депозит за СИЕ, както и следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 675 лева.

По въпроса за държавната такса съдът съобрази, че производството е по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Съгласно трайно възприетото в практиката на ВКС разрешение, отмененият ЗОПДИППД(отм.) не съдържа специална уредба относно дължимостта на държавна такса от Комисията по предявените искове за отнемане на имущество, като същата действа като процесуален субституент на държавата при осъществяване на предоставена ѝ със закон компетентност. Именно поради липсата на разпоредба, аналогична на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, не намира приложение разрешението, възприето при действието на тези по-късни закони, според което държавната такса се възлага на Комисията съобразно отхврлената част от иска. Ето защо в настоящото производство Комисията не следва да бъде осъждана да заплаща държавна такса.

При определяне на дължимите разноски за ответниците съдът намира, че същите следва да бъдат присъдени отделно за всеки от тях, а не като едно общо възнаграждение, доколкото срещу всеки от ответниците са предявени самостоятелни искове, основани на различни фактически твърдения и насочени към различно имущество, което е обусловило необходимостта от самостоятелна защита на правата и интересите на всеки от тях. Поради това отговорността разноски следва да бъде определена индивидуално съобразно процесуалното положение на всеки ответник и предмета на предявените срещу него искове. Същевременно, при съобразяване с направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнагражднение съобразно минималния размер по приложимата уредба към датата на сключване на съответния договор за правна защита и съдействие /редакция на НМРАВ към ДВ, бр. 7 от 22.01.2019г./, като вземе предвид и чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към ДВ, бр. 7 от 22.01.2019г./, като по този начин ще се съобразят фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.

Ответницата А.Б. е представила списък и доказателства за сторени разноски в общ размер 78 443,77 лева, от които 75 283,20 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, 2300 лева – депозит за СОЕ и 860,57 лева – депозит за СИЕ.

Ищецът е направил възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу този ответник е в общ размер 2 518 770 лева.

Представен е договор за правна помощ и съдействие от 03.04.2019г. Съгласно приложимата уредба към тази дата, минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 НМРАВ е 36 717,70 лева без ДДС.

В случая се прилага чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към 22.01.2019г./, според която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото производство са проведени 13 съдебни заседания, поради което към посочената по-горе сума следва да се добави сумата 1100 лева. Предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, към така определеното възнаграждение следва да се добави и ДДС. Предвид изложеното съдът намира, че следва да намали възнаграждението до сумата 45 381,24 лева.

На ответника следва да се присъди общо сумата 48 541,81 лева за разноски в производството.

Ответникът С.К. е представил списък и доказателства за сторени разноски в размер на 1716 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.04.2019г., както и 860,57 лева – депозит за СИЕ, или общ размер на разноските – 2 576,57 лева.

Ищецът е направил възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу този ответник е в общ размер 5000 лева.

Представен е договор за правна помощ и съдействие от 03.04.2019г. Съгласно приложимата уредба към тази дата, минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 НМРАВ е 580 лева без ДДС.

В случая се прилага чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към 22.01.2019г./, според която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото производство са проведени 13 съдебни заседания, поради което към посочената по-горе сума следва да се добави сумата 1100 лева. Също така, предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, към така определеното възнаграждение следва да се добави и ДДС.

Предвид изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е под ориентировъчния минимум по НМРАВ и не е прекомерно. На ответника следва да се присъди сумата 2576,57 лева. – разноски в производството.

Ответницата М.Д. е представила списък и доказателства за сторени разноски в размер на 78850,85 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.04.2019г., както и 860,57 лева – депозит за СИЕ, или общ размер на разноските – 79 711,42 лева.

Ищецът е направил възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу този ответник е в общ размер 5 375 183,48 лева.

Представен е договор за правна помощ и съдействие от 03.04.2019г. Съгласно приложимата уредба към тази дата, минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 НМРАВ е 65281,83 лева без ДДС.

В случая се прилага чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към 22.01.2019г./, според която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото производство са проведени 13 съдебни заседания, поради което към посочената по-горе сума следва да се добави сумата 1100 лева. Също така, предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, към така определеното възнаграждение следва да се добави и ДДС. Така ориентировъчния минимум по НМРАВ в приложимата редакция е 79 658,20 лева, а претендираният размер е по-нисък.

Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Следва да се посочи, че стойността на имуществото, претендирано от М.Д. и Е.Б. общо е разделена между двамата при изчисляване на разноските.

Ответникът „Б.М.А.“ ЕООД е представил списък и доказателства за сторени разноски в размер на 134115,13 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 18.04.2019г., както и 860,57 лева – депозит за СИЕ, или общ размер на разноските – 134 975,70 лева.

Ищецът е направил възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу този ответник е в общ размер 10 004 660 лева.

Представен е договор за правна помощ и съдействие от 18.04.2019г. Съгласно приложимата уредба към тази дата, минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 НМРАВ е 111 553,30лева без ДДС.

В случая се прилага чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към 22.01.2019г./, според която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото производство са проведени 13 съдебни заседания, поради което към посочената по-горе сума следва да се добави сумата 1100 лева. Също така, предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, към така определеното възнаграждение следва да се добави и ДДС. Така ориентировъчния минимум по НМРАВ в приложимата редакция е 135 183,96 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Ответникът Е.Б. е представил списък и доказателства за сторени разноски в размер на 78705 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 03.04.2019г., 300 лева – депозит за СОЕ, както и 860,57 лева – депозит за СИЕ, или общ размер на разноските – 79 865,57 лева.

Ищецът е направил възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Цената на предявените искове срещу този ответник е в общ размер 5 295 285,09 лева.

Представен е договор за правна помощ и съдействие от 03.04.2019г. Съгласно приложимата уредба към тази дата, минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 НМРАВ е 64 482,85 лева без ДДС.

В случая се прилага чл.7, ал.8 НМРАВ /редакция към 22.01.2019г./, според която при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По настоящото производство са проведени 13 съдебни заседания, поради което към посочената по-горе сума следва да се добави сумата 1100 лева. Също така, предвид представените доказателства за регистрация по ДДС, към така определеното възнаграждение следва да се добави и ДДС. Така ориентировъчния минимум по НМРАВ в приложимата редакция е 78 699,42 лева, в какъвто размер следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските е 79 859,99 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6 срещу А.Е.Б., ЕГН **********,***, искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

На основание чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД(отм.) на:

1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се на ул. “********, гр. София, а именно: триетажно масивно здание, със застроена площ 455,52 кв.м., състоящо се от партер с пет магазина, входно антре, портиерско помещение и стълбище до първия етаж; първи етаж с апартамент в югоизточната част на етажа с шест стаи, кухня, коридор, тоалетна, балкон, тераса и стълбище до втория етаж и апартамент в югозападната част на същия първи етаж с пет стаи, кухня, хол, три антрета, два килера, тоалетна и балкон; втори етаж с апартамент, разположен в югоизточната част на етажа с шест стаи, хол, кухня, два коридора, балкон и тоалетна и апартамент в югозападната част на същия етаж с пет стаи, хол, кухня, килер, антре, балкон и предстълбищна площадка; таванско помещение над целия втори етаж и зимнично помещение под целия партерен етаж, при граници на зданието: изток - имот на наследници д-р К.Л., запад - ул. “********”, север - двор на имот и на юг - ул. “********”, заедно с дворно място с площ 820 кв.м. върху част от което е построено посоченото триетажно масивно здание, съставляващо имот пл.№ 1 /първи/, кв. 191 /сто деветдесет и едно/ на зона Б2 -1,2,3, местност “Центъра” по плана на гр. София, ул. “********, при граници на парцела: изток - имот на наследници д-р К.Л., запад - ул. “********”, север - жилищни сгради на ул. “********, и на юг - ул. “********”; едноетажна масивна постройка с площ 176 /сто седемдесет и шест/ кв.м. с вход към ул. “********” - София, находяща се в същото дворно място, посочено по-горе, състояща се от стая, тоалетна и две складови помещения и подпокривно пространство, при граници: изток - част от двор, запад - ул. “********”, север - жилищни сгради на ул. “********, и на юг - част от двор; едноетажна постройка с площ от 52 /петдесет и два/ кв.м., находяща се на същото дворно място, състояща се от две перални (стаи) и подпокривно пространство при граници: изток - имот на наследници д-р К.Л., запад - двор, север - част от двор и на юг - магазин в партера на посоченото по-горе триетажно масивно здание и заедно с общите части на трите сгради;

Дворно място цялото с площ от 746 (седемстотин четиридесет и шест) кв.м., представляващо парцел III- 596 (трети за имот пл.№ петстотин деветдесет и шест) в кв. 207-6, стар кв. 186, по плана на гр. София, м. “Гърдова глава”, при съседи по нот. акт: улица и имоти пл. № 596 и № 594, по скица при съседи: улица, парцели NNIV - 507, XVIII 594 и II-595, заедно с ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖ В ГРУБ СТРОЕЖ със застроена площ 302,78 (триста и две цяло и седемдесет и осем стотни) кв.м. и състояща се от: Сутерен със стая за обслужващ персонал, баня с тоалетна, перално и сушилно помещение и котелно; Първи етаж, състоящ се от антре, кухня, столова, две дневни, кабинет, санитарен възел и гардеробно помещение; Втори етаж, състоящ се от три спални, три бани с тоалетни, гардеробно помещение, детска, дневна и тераса;

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) на

Апартамент, с идентификатор 68134.1937.1485.1.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на етаж 1, със застроена площ от 64 кв.м., състоящо се от една стая, кухня, коридор, клозет и тераса, без означени граници по документи за собственост, при липса на други обекти на същия етаж, находящ се в гр. София, район „Витоша", ул. „**********, заедно с МАЗЕ, без означен номер и площ по документи за собственост, намиращо се под стълбището и под кухнята на апартамента, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 963/1323 ид. части от дворното място, равняващи се на 72,8 %, което дворно място е цялото с площ от 727 кв.м., съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1485;

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), гр. София, пл. Св. Неделя №6, да плати на А.Е.Б., ЕГН **********,***, сумата 24819,03 евро /48541,81 лева/ – разноски в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6 срещу С.П.К., ЕГН **********,***, искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

на основание чл. 8, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на:

49,91/1455 идеални части от неурегулиран поземлен имот, целият с площ от 1 455 кв.м. (хиляда четиристотин петдесет и пет), съставляващ съгласно представен нотариален акт и скица - имот с пл. № 1 236 (хиляда двеста тридесет и шест), нанесен в кадастрален лист № 598 (петстотин деветдесет и осми), заснет през 1994 г. по плана на гр. София, м. “Южна градска територия -III (трета) част, “Студентски град”, м. „Канзаверица“, при съседи на имота по нотариален акт: Р.Б., Б.Ц., П.М., Г. С. и К.П..

равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „КИНГ - ГЕЙМС” ООД, ЕИК 175091777, в размер на 25 000 лева.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ 131463734, гр. София, пл. Св. Неделя №6, да плати на С.П.К., ЕГН **********,***, сумата 1317,38 евро /2576,57 лева/ – разноски в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6 срещу М.А.Д., ЕГН **********,***, искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

недвижим имот с административен адрес: гр. София, р-н “Оборище” на СО, бул. “********/петдесет/, а именно: урегулиран поземлен имот III-5 /трети за имот планоснимачен номер пет/ от кв. 30 /тридесет/ по плана на гр. София, местността “ГГЦ-зона-Г- 14/четиринадесет/, целият с площ от 317.50 /триста и седемнадесет цяло и петдесет стотни/ кв.м., с граници по скица бул. **********, УПИ ХХI за МВР, УПИ I-6, УПИ II-7, заедно с построената в същото: А. Четириетажна външна сграда, цялата със застроена площ 163,50кв.м., разгъната площ 711,12 кв.м., състояща се от А.1. Партерен етаж от търговска площ от 136,90кв.м., при граници бул. **********, сграда на МВР, двор и вход на сградата с проход към двора; А.2. първи партерен етаж – апартамент с площ 187,82кв.м.; А.3. втори надпартерен етаж – апартамент с площ 179,90кв.м.; А.4. трети надпартерен етаж – апартамент с площ от 179,90кв.м.,при граници на сградата бул. **********, сграда на МВР, ЕС на ул. **********, вътрешна къща и двор, Б.1 Апартамент на първи /партерен/ етаж от вътрешната къща с площ 72,01 кв.м., с прилежащите му избено и таванско помещение, при граници: лицевата сграда към бул. **********, ЕС на ул. **********, двор, УПИ – II-7, заедно със съответните идеални части от общите части на вътрешната къща, както на описаните имоти в т.1 букви А.1, А.2, А.3, А.4 и Б.1

5,68 % /пет цяло и шестдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от урегулиран поземлен имот, частна общинска собственост представляващ: парцел 536 /петстотин тридесет шест/ м. “ГГЦ-зона-12” с площ 684 кв.м., при граници на парцела: ул. “Оборище”, ул. “Кракра”, парцел XXII - за БОДК /двадесет и две/ и парцел XXIV -24 /двадесет и четири за имот планоснимачен номер двадесет и четири/ по плана на гр. София, ул. “********13 /тринадесет/;

неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена част на село Кошарите, община Радомир, област с административен център гр. Перник, в махала “Петрово”, с площ на поземления имот от 615 кв.м. при граници на същия по нотариален акт: от изток - шосе, от запад - път, от север - Е., В., И.и Т.Д.и и от юг - Б.В.ев М., ведно с построената в този поземлен имот паянтова жилищна сграда;

сумата в размер 365 129,87 лв., представляваща приходи от наеми на имущество, наредени по банкова сметка- *** ***, открита в Пиреос банк;

сумата от 188 712,02 лв., представляваща върнати заеми от СД А.Експорт Импорт Д. и сие и от С.П.К.;

сумата от 576 600 лв., представляваща изплатен дивидент от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ 131463734, гр. София, пл. Св. Неделя №6, да плати на М.А.Д., ЕГН **********,***, сумата 40 755,80евро / 79 711,42 лева / - разноски в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6 срещу Е.Н.Б., ЕГН **********,***. *******, искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):

лек автомобил „МЕРЦЕДЕС 240Д” на стойност 2150 лева с ДК №*******рама № WDB12312310400175, двигател № 61691210345345, цвят: син, придобит на 15.12.2006 г.;

4 983 броя безналични акции на стойност 19 932 лева от емисия ISIN БГ*******, борсов код 6C4/CHIM от капитала на „Химимпорт“ АД, ЕИК 000627519.

1 888 600 лв., от които 1 303 000 лв., представляваща върнати заемни средства от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД; 9 000 лв., представляваща върнати заемни средства от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД; 576 600 лв., представляваща изплатен дивидент от „Б.М.А. Трейдинг“ ООД;

на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.)

60 000 лв., получена от продажбата на дружествените дялове от капитала на „БИЛДКОМФОРТ” ООД, ЕИК 131300986;

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) с БУЛСТАТ 131463734, гр. София, пл. Св. Неделя №6 да плати на Е.Н.Б., ЕГН **********,***. *******, сумата 40 831,76 евро / 79 859,99 лева/ – разноски в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6, искове за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Е.Н.Б., ЕГН **********,***. ******* и М.А.Д., ЕГН **********,***, както следва:

на основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗОПДИППД (отм.):

1 396,78 лв., получена от продажбата на вилно място от 936 кв.м., съставляващо парцел VII - 451 от кв. 25 по плана на гр. София, местност „Вилна Зона Киноцентъра“ II заедно с построената в гореописаното дворно място вилна сграда, разположена на три нива, а именно: приземен етаж, застроен на 131 кв.м., състоящ се от три спални, помещение за хоби, баня с тоалетна и тераса и подпокривен етаж - мансарден тип;

ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6, искове за отнемане на незаконно придобито имущество срещу „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК 130456797, гр. София, бул. *******, както следва:

на основание чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 6 от ЗОПДИППД (отм.):

3 760 665 лв., получена от продажбата на урегулиран поземлен имот с площ от 270,00 кв.м., върху който е построена гореописаната сграда, съставляващ УПИ II от квадрат 392 по плана на гр.София, местност „Център“, при съседи: бул. „Витоша“, ул. „Денкоглу“ и парцел първи от кв.392 и търговска сграда състояща се от четири етажа, предвидени за магазини, три етажа, предвидени за офиси, подземен трафопост, гараж и асансьор в подземните нива, с обща РЗП на сградата от 1910,10 кв.м., находяща се на адрес гр.София, бул. *******;

2 354 878 лв., получена от продажбата на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА, находяща се в землището на кв. Симеоново, Столична община, район „Витоша“, в местността „Къро“, с площ от 2 482 кв.м., съставляващ имот с № 030119 или парцел №119 от масив №30, в местността „Къро“, с площ от 2 482 кв.м., при граници по скица: север - поземлен имот № 000045 - полски път, собственост на Столична община, изток - поземлен имот №030029, юг - поземлен имот №30036, запад - поземлен имот №30028 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА, находящ се в землището на кв.Симеоново, Столична община, Район Витоша, съставляващ имот с №030029 или парцел №29 от масив №30 в местността „Къро“, с площ от 3 850 кв.м., при граници по скица имот №000045, имот №030030, имот №030036, имот №030119;

2 833 997 лв., получена от продажбата на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА, находящ се в землището на кв. Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот № 030032 или парцел № 32 от масив № 30, в местността „Панчарски път“, с площ по скица 1 197 кв.м. и съгласно документ за собственост 1 199 кв.м., при граници на имота: имот № 030031, имот № 030033, имот № 030034 и имот № 030030; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА, находящ се в землището на кв. Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот № 030034 или парцел № 34 от масив № 30, в местността „Панчарски път“, с площ по скица и документ за собственост 1 736 кв.м., при граници на имота: имот № 030030, имот № 030032, имот № 030033 и имот № 030045; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА, находящ се в землището на кв. Симеоново, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот № 030033 или парцел № 33 от масив № 30, в местността „Дупките“, с площ по скица 3 967 кв.м. и съгласно документ за собственост 3 968 кв.м.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) гр. София, пл. Св. Неделя №6, да плати на „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК 130456797, гр. София, бул. *******, сумата 69 011,98 евро /134 975,70 лева/ – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

СЪДИЯ: