Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на П. П. П. от гр. В. Търново, срещу писмен отказ по подадено искане за достъп до обществена информация с изх. №95-00-25#3/05.03.2026г. на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието. Жалбоподателят оспорва посоченото писмо с твърдения, че то по съществото си представлява отказ по подаденото искане за предоставяне на обществена информация, като изразява твърдения за противоречие на този отказ с нормативните разпоредби на закона. В подробно изложени съображения по отношение на мотивите в писмото, жалбоподателят обосновава наличието на интерес от предоставянето на поисканите данни, която според него представляват обществена информация, до която той няма достъп по друг начин. Отправя искане да бъде отменен отказът, а МП да бъде задължено по съдебен ред да предостави поисканата в заявлението информация. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието, заема становище за недопустимост на жалбата, тъй като посоченото писмо не представлява по своята същност административен акт – решение за отказ от предоставяне на обществена информация. Алтернативно поддържа възражения за неоснователност на жалбата. От съда се претендира жалбата да бъде оставена без разглеждане, респ. да бъде отхвърлена. Не претендира за разноски.

Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със заявления за достъп до обществена информация с рег.№95-00-25/19.02.2026г. по описа на Министерството на правосъдието, жалбоподателят П. П. е поискал да му бъде предоставена информация за действията на МП по следните заявени обстоятелства:

„1. Всички преписки/жалби, решения и др./ по подадени жалби за образуване на дисциплинарни производства срещу действията на ЧСИ и ПЧСИ с район на действие СГС за 2025г.;

2. Цялата преписка по вх. №94-А-245803.10.2025г. по описа на МП, ведно с уведомления, отговори, решения и др.;

3. Всички преписки/жалби, решения и др./ по подадени жалби за образуване на дисциплинарни производства срещу действията на ЧСИ и ПЧСИ с район на действие ВТОС за 2025г.;

4. Всички преписки/жалби, решения и др./ по подадени жалби за образуване на дисциплинарни производства срещу служители и финансови инспектори по ЗЧСИ на МП.“

Посочено е, че исканата информация следва да се предостави под формата на сканирани копия на посочен от заявителя електронен адрес.

До П. П. е било адресирано писмо с изх. №95-00-25#3/05.03.2026г., подписано от директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието, с което е отговорено на заявителя, че претендираната за получаване от заявителя информация по т., т. 1, 3 и 4 от заявлението не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не може да бъде предоставена по този ред. По отношение на искането по т. 2 от заявлението е посочено, че исканата информация касае отделно административно производство, по което заявителят не е страна, а получаването на конкретни документи от административна преписка не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ.

По делото няма данни кога този отговор е получен от оспорващия. На 20.03.2026г. в Административен съд В. Търново е постъпила жалба от П. П., срещу посочения отговорна директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП.

На първо място следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на оспорването, тъй като поисканата от оспорващия информация не е обществена и съответно заявлението не е било разгледано по същество, а писмото на директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП не представлявало отказ, а имало единствено уведомителен характер. Поначало въпросът дали търсената информация е обществена или друг вид, не предпоставя допустимостта на искането, а е предмет на произнасянето по същество в производството по ЗДОИ. Следва да се отбележи, че именно така в случая е процедирано и от ответника, който е изложил мотиви относно основателността на заявеното искане, формално обсъждайки неговата допустимост. Административното производство по ЗДОИ може да приключи с пълно или частично удовлетворяване на заявлението или с цялостен отказ, обоснован с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, какъвто е налице в конкретния случай. Съответно актът, приключващ това производство представлява по своите правни характеристики индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто е и отказът, обективиран в оспореното писмо. Характера на административния акт не се определя от външните му белези или от обективиращата го форма, а от съдържанието му и изразената чрез него правнозначима воля на издателя. В случая изрично е посочено в уведомителното писмо, че то е издадено в резултат от отправено заявление за достъп до информация, като са направени изявления, по същество формулиращи отказване предоставянето на исканата информация, с аргумент че се касае за лични данни и друг вид информация, а не обществена такава. Поради това неоснователни са доводите на ответника, че неговото писмо изх. №95-00-25#3/05.03.2026г. има единствено уведомителен характер. Действително въпросното писмо не съдържа изрично обособена разпоредителна част, но на практика в него е обективирано решение за отказ за предоставяне на достъп, със съдържанието по чл. 38 от ЗДОИ, единствено без посочване на реда за обжалване.

Няма данни кога писмо изх. №95-00-25#3/05.03.2026г. на директора на Дирекция „Правни дейности“ в МП е доведено до знанието на адресата му, но съобразно датата на извеждането му и тази на подаване на жалбата, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Освен това в оспореното писмо не е посочен реда и срока за обжалване, при което приложима в случая е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Изложените съображения обуславят допустимостта на жалбата и направеното с нея оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорваният отказ е издаден от надлежно овластено лице, съгласно представената Заповед №ЛС-04-102/24.02.2026г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ/стр. 17 от делото/. Спазен е и срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ относно произнасянето по подаденото заявление.

В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Съгласно тази дефиниция обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Но законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

По начина, по който е формулирано искането на оспорващия обаче, съдът споделя съображенията на ответника, че в случая не е налице обществена информация. Касае за дейност, свързана с образуване на дисциплинарни производства срещу длъжностни лица по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ, инициирани от МП по подадени жалби и сигнали срещу действия на ЧСИ и ПЧСИ с посочени райони на действие. Изискана е не информация за наличие, брой и/или движение на тези производства, а предоставяне на конкретни документи, създавани в хода на производствата.

Самите документи, съдържащи се в административните преписки по отделните дисциплинарни производства, не представляват обществена информация. Такава могат да бъдат евентуално съдържащи се в тях данни, които отговарят на законовите критерии по чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗДОИ, но не и самите носители на информацията, т.е. отделните документи. Редът за получаване на информация по ЗДОИ съответно ще е неприложим тогава, когато се иска достъп до конкретен документ, а не до конкретни данни, съдържащи се в него. Търсенето на конкретна информация по ЗДОИ не може да бъде претендирана чрез изискването на отделни документи.

Претендираната информация, освен, че не отговаря на изискванията да бъде квалифицирана като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съдържа лични данни на привлечени към дисциплинарна отговорност лица, които не могат да бъдат разгласявани, вкл. и по реда на ЗДОИ, по арг. от разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от закона.

В конкретния случай релевантните за преценката обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква, както и наличието на специална цел у заявителя, различна от тази, за която е регламентирано производството. Целта на събиране на тази информация не съвпада с тази, посочена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за да е правнозащитима/легитимна по реда на чл. 40 от ЗДОИ.

Още по-малко може да се приеме за основателно искането да се предоставят материалите по конкретно дисциплинарно производство, по което заявителят не е страна, каквото е искането, съдържащо се в т. 2 от подаденото заявление. Информацията за конкретен ход/действия по едно наказателно, дисциплинарно или административно производство от вида, който се претендира от заявителя, не е обществена такава и не се предоставя по реда на ЗДОИ. Ето защо, като е постановил отказ от предоставяне на исканата информация, ответникът е постановил законосъобразен акт като краен резултат.

Тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на оспорващия.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. П. от гр. В. Търново, срещу писмен отказ по подадено искане за достъп до обществена информация с изх. №95-00-25#3/05.03.2026г. на директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.