Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от „Никава БГ“ ЕООД, [ЕИК] чрез пълномощника му –адв .Алексиев срещу Заповед за налагане на ПАМ № GPAM-1437303/22.07.2025 г., издадена от А. В. –командир на отделение в РУ – Етрополе, ОДМВР – София. С процесната заповед на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на „Никава БГ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, както и противоречие с материалния закон. В тази връзка, на първо място се сочи липса на компетентност на органа, който е издал заповедта. Твърди се още, че в оспорената заповед не била посочена начална дата, от която започва да тече изпълнението на наложената ПАМ.

На следващо място, в жалбата се излагат аргументи за несъответствие на наложената мярка с целта, предвидена в разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, защото засягала в по –голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин се превишавали законоустановените цели на административната принуда и се нарушавал принципът на съразмерността по смисъла на чл.6 от АПК.

По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени атакуваната заповед.

В проведено по делото открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Алексиев, който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, като отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорваната ЗПАМ, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът – командир на отделение в РУ – Етрополе, ОДМВР – София А. В. В., се явява лично, като в дадения ход по същество на делото изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да остави в сила оспорения административен акт, като правилен и законосъобразен.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за налагане на ПАМ № GPAM-1437303/22.07.2025 г., издадена от А. В. –командир на отделение в РУ – Етрополе, ОДМВР – София спрямо дружеството „Никава БГ“ ЕООД е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил Стар, модел Стар А266 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 (шест) месеца.

„Никава БГ“ ЕООД е собственик на въпросния автомобил, който на 27.05.2025 г. около 19:20 часа в [населено място] бил управляван от П. Б. Б.. Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка на [улица]при чешма „Кривола“, в хода на която водачът заявил на контролните органи, че не притежава документи. След направена справка чрез РСОД –таблет се установило, че автомобилът е без сключена застраховка „гражданска отговорност“ за 2025 г. и без валиден технически преглед. Установено било още, че водачът на автомобила П. Б. Б. не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС- категория „С“, а притежава категории „АМ“, „В“ и „В1“.

Впоследствие на място пристигнал управителят на „Никава БГ“ ЕООД – К. Х. Х..

За направените констатации в хода на извършената проверка на водача на товарния автомобил П. Б. Б. били съставени три броя АУАН, серия GA, с бл. №№ 1094705, 1094706 и 1094707 за извършени нарушения по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ; по чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

За да издаде оспорената заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН, серия GA, бл. № 1094707, срещу П. Б. Б. за това, че на 22.07.2025 г. около 19:20 часа в [населено място], по [улица]при чешма „Кривола“ с посока на движение към бензиностанция „Петрол“ управлява процесното МПС, което не е негова собственост, като при извършената проверка е установено, че водача не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Срещу П. Б. е издадено наказателно постановление № 25-0263-000330/04.08.2025 г., с което му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство писмени доказателства. Представени са и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 517з-1789/02.05.2025 г., Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. и Заповед № 517з-1100/20.02.2023 г. на директор ОДМВР – София, както и Акт за встъпване в длъжност на А. В. В. - командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ – Етрополе, ОДМВР – София; както и АУАН, серия GA, с бл. №№ 1094705, 1094706 и 1094707 от 22.07.2025 г., НП № № 25-0263-000330/04.08.2025 г., издадено от Началник РУ – Етрополе към ОДМВР- София и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената към материалите на делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР е видно, че е разпоредено кои структури на министерство на вътрешните работи следва да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата, сред които са областните дирекции на МВР и районни управления в рамките на обслужваната територия. От представената Заповед № 517з-3082/22.07.2025 г. на директора на ОДМВР – София е видно, че служителите от сектор „ООРТП“ в отдел „Охранителна полиция“ и служителите от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 (патрулно –постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в РУ при ОД на МВР – София, оправомощени със Заповед да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установени административни нарушения по ЗДвП и КЗ са сред оправомощените длъжности лица, които да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Такова именно лице е и издателят на ПАМ – А. В. В., упълномощен с приложената по делото заповед на директора на ОДМВР – София. Следователно, към датата на издаване на обжалваната ЗПАМ административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид. Ето защо, съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й, поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В обжалваната заповед са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС. Прилагането на ПАМ спрямо собственика на МПС не предполага негово виновно поведение, което да бъде установено наред с обективните елементи на нарушението. Доколкото обезпечителната мярка има превантивен характер, налага се поради обективно настъпил факт- водач, който не притежава СУМПС за категорията на МПС, което управлява е управлявал автомобила, т. е. собственикът отговаря поради обективни предпоставки, като без значение е знаенето или не от него (в контекста на форма на вина в наказателноправния смисъл) за обстоятелството, че водачът на собствения му товарен автомобил не притежава необходимата категория, за да го управлява.

След като законът не отчита като релевантно наличието или липсата на субективен елемент – знание, вина, както и наличие или липса на договорни отношения между водача на автомобила от една страна и собственика от друга, то всички възражения на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, която е да се лишат от възможност лица, които не притежават съответната категория да управляват МПС, в защита на значимия обществен интерес, свързан с осигуряване на безопасното движение по пътищата, което включва и управление на МПС от правоспособни лица – лица, които притежават свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях ППС.

Вредите в правната си сфера собственикът на автомобила може да претендира по общия гражданскоправен ред от причинителя им, но същите не са пречка за налагане на административната принуда, чрез временно прекратяване на регистрацията на автомобила, като мярка, предвидена да защити важния обществен интерес, който Законът за движението по пътищата в чл. 1, ал. 2 прогласява, а именно - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Предвид гореизложеното, според настоящия съдебен състав оспореният административен акт се явява постановен при спазване на процесуалните разпоредби и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Във връзка с направеното възражение за несъответствие на наложената мярка с целта, предвидена в разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, съдът намира за нужно да отбележи, че проверката за съответствие на ЗППАМ с целта на закона във вр.чл.6 от АПК може да бъде осъществена единствено по отношение продължителността на периода, за която същата се налага, защото на органа е предоставена преценката за индивидуализацията му. В конкретния случай по отношение на дружеството -жалбоподател е приложена ПАМ за минималния възможен срок, а именно – 6 месеца, с оглед на което не може да се приеме, че приложената мярка е прекалено тежка и излиза извън границите на необходимото за постигане на целения с прилагането й резултат.

При този изход на правния спор неоснователно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което и същото не следва да бъде уважено. Тъй като от страна на ответника не се претендират разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -София област

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Никава БГ“ ЕООД, ЕИК срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1437303/22.07.2025 г., издадена от А. В. –командир на отделение в РУ – Етрополе, ОДМВР – София.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.