Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 5 / 29.01.2026г., постановено по НАХД № 20254150200325 по описа на СРС за 2025г., с което е отменен електронен фиш № 8506198265, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с което на ЕООД „АСМ“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], в която се твърди, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, установяващи по безспорен начин извършеното административно нарушение – движение на пътно превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа без заплащане на дължимите пътни такси. Твърди се неправилно тълкуване от въззивния съд на правната уредба, като са изложени подробни съображения за наличието на законова възможност за издаване на електронен фиш на собственик на превозно средство при движение на същото без платени пътни такси. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендират се разноски.

Ответникът изразява писмено становище за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 08.03.2023г. пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], представляващо товарен автомобил, е засечено да се движи по път I-3, км.25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата такса. На собственика на превозното средство ЕООД „АСМ“ е наложена имуществена санкция с оспорения електронен фиш.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Спорът между страните е относно допустимостта за издаване на електронен фиш на собственик на превозно средство, което с техническо средство без присъствие на контролен орган е установено движение по платената пътна мрежа без заплащане на дължимата пътна такса.

Настоящият касационен състав споделя застъпеното от въззивния съд становище за недопустимостта към датата на извършване на нарушението налагането на наказание да бъде с издаване на електронен фиш на собственика на превозното средство.

В посочените в електронния фиш правни норми се урежда задължението на собственика да допуска до движение пътни превозни средства със заплатена пътна такса и наказанието за неизпълнение на това задължение. С посочването на разпоредбата на чл.187а от ЗДвП, макар и без позоваване на ал.1, може да се приеме и че е цитирана законовата презумпция за субекта на административно наказателна отговорност при установяване на нарушението с техническо средство. Липсва обаче позоваване на правната норма, допускаща издаването на електронен фиш за конкретното установено нарушение. Тази правна норма е чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която една от 13.02.2024г. предвижда издаване на електронен фиш за нарушение с изпълнително деяние движение на превозно средство без заплатена пътна такса, с администаративнонаказателно отговорно лице собственика на превозното средство и установено от техническо средство. След като към датата на извършване на нарушението липсва правна възможност за издаване на електронен фиш на нарушителя, то отговорността му може да бъде реализирана единствено по общия ред – със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Неизпълнението на законовата процедура по налагане на санкция представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и влече отмяна на акта.

Неоснователни са доводите на касатора за прилагане по аналогия на други законови текстове и допустимост на производството по налагане на санкция чрез издаване на електронен фиш по тълкувателен път. Правната теория е категорична, че при налагането на наказания е недопустимо разширително тълкуване и прилагане по аналогия на санкционни норми. Следователно възможността за издаване на електронен фиш следва да е изрично уредена за съответното нарушение и не може да бъде прилагана произволно за всички нарушения, които могат да се установяват с техническо средство.

В допълнение следва да бъде посочено и приложението н конкретния случай на Решение от 21.11.2024г., постановено от Съда на Европейския съюз по дело С-61 / 2023, с което се тълкува чл.9а от Директива 211/76. Съгласно този съдебен акт посоченото в чл.9а от Директива 211/76 изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено именно такова наказание, поради което и тя е в противоречие с чл.9а от Директива 211/76. При установеното несъответсвие на норма от българския закон с норма на общностното право, спазвайки правилото за приложение на нормативен акт с по-висока степен, съдът намира, че разпоредбата на българския закон – ЗДвП – не следва да се прилага, като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен. Това обстоятелство е новонастъпило основание за отмяна на електронния фиш.

По изложените съображения настоящият състав намира електронния фиш за издаден след преклудиране на правото на административнонаказващия орган за това и в нарушение на материалния закон, поради което и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 / 29.01.2026г., постановено по НАХД № 20254150200325 по описа на СРС за 2025г.

 

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура София да заплати на ЕООД „АСМ“ с [ЕИК] и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 100 евро / сто евро /.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.