РЕШЕНИЕ
№ 8225
Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040700798 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл.112, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано по жалба на Регионална дирекция по горите – Бургас, против експертно решение № 00061/12.03.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания (НЕЛК), с което е отменено експертно решение № 34 от 8/16.01.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ Бургас АД (ТЕЛК) и е потвърдрн болничен лист №Е20243171643/25.11.2024 г., издаден от Лекарска консултативна комисия (ЛКК) за лицето А. Д. Д.. В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон, неправилно установени факти и в противоречие с целта на закона. Според жалбоподателя наличието на хронично заболяване не обосновава издаването на болничния лист. Иска се оспореното решение да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в полза на довереника си. Ответната страна Националната експертна лекарска комисия, редовно уведомена, не изпраща представител, депозирано е писмено становище по спора, в което се излагат възражения за неоснователност на жалбата и се иска нейното отхвърляне, претендират се разноски. Заинтересованата страна А. Д. Д. редовно призован, се представлява от адвокат В. Б., която оспорва жалбата, желае същата да бъде отхвърлена и претендира разноски. Останалите, конституирани по делото заинтересовани страни: Териториална експертна лекарска комисия към Университетска многопрофилна болница за активно лечение– Бургас, Агенция за хора с увреждания, Медицински център „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД, Териториално поделение на Национален осигурителен институт– Бургас и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изпращат представител и не вземат становище по спора. Факти: Въз основа на извършен преглед на А. Д., с оплаквания от болка и ограничени движения в дясно коляно, засилващи се при физическо натоварване, направена вътреставно 1 мп. Дипрофос, е изготвен амбулаторен лист № 243304015D448/25.11.2024 г. (л.65). Обективното състояние на пациента е описано като: състояние: без промяна (М17.3), болка, ограничени активни движения на колянната става на флексия и екстензия с данни за синовит, данни за артрозни промени II-III степен. Втора апликация с Дипрофос вътреставно. На лицето от ЛКК е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е2024 3171643/25.11.2024 г. (л.9) за 30 календарни дни в периода 25.11 - 24.12.2024 г. с посочена диагноза други посттравматични гонартрози, синовит на ставите. Болничният лист е представен на работодателя на Д. на 27.11.2024 г., видно от положения щемпел с входящ номер и дата. Срещу болничния лист на Д. е подадено възражение с изх.№ РДГ03-10974/03.12.2024 г. от директора на Регионална дирекция по горите - Бургас (л.10), с което се поставят съмнения, че служителят е злоупотребил с правото си да ползва отпуск поради временна неработоспособност и се иска проверка на оспорения болничен лист и установяване на здравословното състояние и работоспособността на жалбоподателя към датата на издаването на БЛ. С експертно решение № 34 от 8/16.01.2025 г. (л.7) ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД отменя оспорения болничен лист, с мотиви, че се касае за пациент с гонартроза на дясно коляно с голяма давност след менисцектомия през 1993 г. Посочено е, че болничният лист е издаден като продължение, като не е известно колко дни временна неработоспособност са ползвани преди това. В медицинските документи е отбелязано, че е налице болка и ограничени движения на колянната става в дясно в крайни фази и рд за артрозни промени 2-3 ст. Отбелязано е, че от консултация с д-р Е. С. ортопед от 18.11.2024 г. се установява, че е направена втора апликация с Дипрофос вътреставно. При рентгенография е установена гонартроза 2 ст. в дясно и 3 ст. на ляво коляно. Изписана е терапия. Не е дадено мнение за временна неработоспособност. Във връзка с тези установявания е направен извод, че се касае за хронично заболяване, болничният лист е издаден неоснователно и ТЕЛК го отменя. Срещу решението на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас е подадена жалба от А. Д. (л.104), в която се сочи, че са били налице основанията за издаване на болничния лист за временна неработоспособност. Възразява срещу констатацията, че при наличие на хронично заболяване не следва да се издава болничен лист. Счита, че състоянието му не е позволявало да полага труд. По повод жалбата НЕЛК е издал експертно решение № 00061 от заседание № 015/12.03.2025 г. (л.5), с което се отменя решението на ТЕЛК и се издава ново, което потвърждава временна неработоспособност за обжалвания период. НЕЛК постановява експертното решение по документи на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, действащ към постановяването на експертното решение (ПУОРОМЕРКМЕ). Прието е, че процесният БЛ е продължение, за 30 дни, след ползвани 14 дни предходна временна неработоспособност за същото заболяване. В МЕД е приложен мед.протокол на ЛКК № 1545/25 11.2024 г. на МЦ "Св Николай Чудотворец" ЕООД Бургас. В анамнезата и статуса са описани оплаквания от болки, оток и ограничени движения в дясно коляно за сметка на флексията и екстензията, засилващи се при физически натоварвания. Приложен е и амбулаторен лист на д-р И. Т. със същото съдържание. Приложени са и два амбулаторни листа от 18.11.2024 г. и 07.11.2024 г. на д-р Е. С.-ортопед. Направен е извод, че така документираното състояние, обуславя определената по обжалвания БЛ временна неработоспособност за изострено състояние при хронично заболяване гонартроза, наложило вътреставни медикаментозни апликации. Решението е получено от жалбоподателя на 28.03.2025 г., видно от положения входящ номер (л.5), а жалбата срещу него е с вх.№ АС-28/16.04.2025 г. (л.3), подадена на 11.04.2025 г. (л.9). По делото от страна на ответника НЕЛК е представен оригинал на медицинско експертно досие на лицето А. Д. Д., представляваща цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт. По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че А. Д. действително страда от хронично заболяването гонартрозата, като това предполага наличие на периоди на обостряне на заболяването, които понякога продължават по-дълго и въпреки лечението правят болния неработоспособен. В заключението е посочено, че болничен лист № Е20243171643/25.11.2024 г. е издаден при наличие на временна неработоспособност и е съобразен с конкретната диагноза, професията на пациента, миналите и придружаващи заболявания, моментното му състояние и провежданото лечение. В съдебно заседание експертът пояснява, че Д. има много сериозни промени в ставата – напреднал артрозен процес, като при издаване на болничния лист безспорно е съобразена и професията му, която е свързана и с ходене в гората. Правото: Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален срок от надлежно легитимирано лице. Съгласно чл.112, ал.2 от ЗЗ осигурителите са сред заинтересованите лица с признато право на жалба против решенията на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност. Поради изложеното жалбата се явява допустима. Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съгласно императивната разпоредба на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, определен с оглед диагнозата на Д.. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания, обосновали издаването му. Изложени са конкретни съображения на органа за отмяна на ЕР на ТЕЛК и за издаване на ново решение за потвърждаване на временната неработоспособност за обжалвания период. Решението съдържа фактически основания за постановяването, като описва възприета от съдържащите се в МЕД медицински документи фактическа обстановка. Посредством същите органът обосновава правен извод за наличие на основания за издаване на болничния лист за временна неработоспособност – изострено състояние при хронично заболяване гонартроза. Т.е. от формална страна решението на НЕЛК е мотивирано. Административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Задължението НЕЛК да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация е регламентирано и в чл.50, ал.1 от същия правилник. В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл именно след анализ на наличната медицинска документация, съобразно разпоредбите на чл.43, т.1 и чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено и при правилно приложение на материалноправните норми, спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. "Временната неработоспособност", по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), респективно § 1, т.34 от ДР на ЗЗ, е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Съгласно чл.6, ал.2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец утвърден с акта на МС по чл.103а от ЗЗ, като съгласно чл.7, ал.1 от НМЕ болничните листове се издават от лекуващите лекари и ЛКК, като клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето. За да се установи действителното, реално и обективно състояние на лицето, в разпоредбата на чл. 9 от НМЕ е въведено изискване болничният лист, с който се установява неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми, тъй като Законът за здравето (чл.101 – чл.113) очертава основните елементи на правната уредба на медицинската експертиза на работоспособността, докато принципите и критериите, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ. Медицинската експертиза включва експертиза на временна неработоспособност, експертиза на трайна неработоспособност и степен на увреждане, като тук спорът е относно първия вид. Самата експертиза е пряко свързана с извършването на редица диагностични процедури, имащи за цел да обективират здравословното състояние, с което да се определи съществува ли временна или трайна неработоспособност, респективно вид и степен на увреждане. В чл.15 от НМЕ е посочено, че в зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими: 1. болничен; 2. санитарно-курортен и 3. домашен, като последният може да бъде: а) на легло – постоянно или за определени часове на деня; б) стаен; в) амбулаторен; г) свободен (само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено място в границите на Република България). Втората и третата алинея на чл. 15 вменяват в задължение на лекуващия лекар, лекарят по дентална медицина или ЛКК, които издават болничния лист, да се информират за възможностите на болния да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването с цел да се гарантират максимално най-добрите условия за възстановяване на здравето му, както и се предвижда възможността за последващи промени в режима. Тази процедура на извършване на преценка от страна на медицинските органи по чл. 103, ал. 2 от ЗЗ безспорно е изцяло съобразена с целите на този закон. Амбулаторните листове и другата медицинска документация като официални документи не са оспорени в настоящото производство и са годно доказателствено средство за отразените в тях обстоятелства – обективно състояние на пациента и диагноза. Тези медицински документи са послужили като основание за издаване на оспорения болничен лист и са снети от съответните компетентни медицински специалисти, като издаването на болничния лист се основава на медицинска преценка, която не е оборена от доказателствата по делото. Настоящият състав намира, че специализираният състав на НЕЛК подробно е описал и обсъдил медицинските документи дали основание за издаване на оспореното решение. След съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се обосновава извод, че издаденият болничен лист обуславя състояние на временна неработоспособност на лицето А. Д. за периода, за който е издаден и това от своя страна обуславя законосъобразността на процесното експертно решение, с което той е потвърден. Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ответника и заинтересованата страна следва да бъдат присъдени разноски. На ответника следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Претендираното в полза на заинтересованото лице А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е дължимо по аргумент на чл. чл.143, ал.4 от АПК. Във връзка с направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност, съдът намира, че при определяне на адвокатското възнаграждение, за което отправна точка е размерът на възнагражденията за адвокатска работа, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), следва да се съобрази с решение С-438/22 и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител, размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а жалбоподателят понася прекомерна тежест и този прекомерен според съда размер следва да бъде редуциран до 500 лв., който съдът намери за съответен. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Бургас, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална дирекция по горите – Бургас, против експертно решение № 00061/12.03.2025 г. на Националната експретна лекарска комисия, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което се отменя експертно решение № 34 от 8/16.01.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ Бургас АД и се потвърждава болничен лист № Е20243171643/25.11.2024 г., издаден от Лекарска консултативна комисия за лицето А. Д. Д.. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Националната експертна лекарска комисия разноски в размер на 100 лв. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на А. Д. Д., [ЕГН], разноски в размер на 500 лв. Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |