РЕШЕНИЕ

№ 4060

Бургас, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВАЛЕРИ СЪБЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ СЪБЕВ административно дело № 20257040700239 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по подадена жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД срещу т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-104/22.01.2025г. на директора на РЗОК Бургас. Жалбоподателят счита заповедта в посочената част за издадена в нарушение на материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че направената констатация в т. 3 от заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че са изпълнени критериите за дехоспитализация на пациентката. С тези доводи моли заповедта да бъде отменена в посочената част. Претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директора на РЗОК Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при дехоспитализация по КП № 17.2 не са извършени нужните изследвания. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

Между „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД и НЗОК е сключен Договор № 020607 от 24.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК (на л. 64 – л. 104 от делото).

В тази връзка със Заповед № РД-25-1852 от 13.11.2024г. на директора на РЗОК (на л. 33 от делото) е възложена самостоятелна проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, с поставена задача: контрол по спазване на изискванията на НРД за медицински дейности за 2023-2025г. и ЗЗО. За резултатите от проверката проверяващите са съставили протокол № 1567 от 22.11.2024г. (на л. 28 – л. 30 от делото) и протокол за неоснователно получени суми № 1568 от 22.11.2024г. (на л. 31 – л. 32 от делото). В посочените протоколи са вписани резултатите от проверката на медицинска документация в болницата, касаещи конкретни пациенти, в това число пациента по ИЗ № 16672 в периода 13.08.2024г. – 23.08.2024г. по КП № 217.2 за основна диагноза „Перипротезна фрактура на десен фемур с нестабилност на дясна хемиартропластика“ (т. 4.1 от протокол № 1567 от 22.11.2024г.). В протокола е вписана констатация, че при пациентката, от изследване на стерилна урина № 5910/16.08.2024г., е открита Escherichia coli в завишена стойност, като е проведено лечение с АБ Ципринол. Констатирано е, че преди изписването лабораторните показатели от проба урина № 71983 от 23.08.2024г. показват левкоцитурия, еритроцитурия и бактериурия, но не е извършено задължително микробиологично изследване на урина при предходен положителен резултат. При тези данни е направена констатация, че не са изпълнени критериите за дехоспитализация по клиничната пътека, а именно: „обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични)“. Протоколът е връчен на представител на проверяваното медицинско заведение на 13.12.2024г. На 30.12.2024г. е изготвен доклад от контрольори в РЗОК (на л. 25 – л. 27 от делото), като от ответника е издадена и Заповед № РД 25-104 от 22.01.2025г. за налагане на санкции, с която на жалбоподателя са наложени съответните санкции. По т. 3 от заповедта за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО вр. чл. 309 и чл. 321, т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2023г. – 2025г. (при горепосочените констатации) е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв. – на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025г.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че издадената заповед представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Същата е издадена от компетентен орган – директора на РЗОК Бургас, оправомощен да налага финансови санкции с чл. 455 от НРД за МД за 2023-2025г., а така също и с чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. и фактически и правни основания за издаване на акта. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗЗО.

Настоящият съдебен състав при подробна проверка по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, намира следното:

Видно е, че санкцията е наложена във връзка с ИЗ № 16672 за периода 13.08.2024г. – 23.08.2024г. Документите, касаещи тази история на заболяването, са налични на л. 46 – л. 48 от делото. От тях се установява, че пациентката В. И. П. е постъпила в лечебното заведение на 13.08.2024г. в 19:02 часа, по спешност по КП № 217.2: „Оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрената и колянната става“. На пациентката е поставена диагноза „субтрохантерна фрактура“. От изготвената епикриза (на л. 47 – л. 48 от делото) се установява, че в периода 13.08.2024г. – 23.08.2024г. на пациентката са извършвани различни изследвания, като е подложена (на 16.08.2024г.) на оперативно лечение, при което е извършено открито наместване на дислокация на тазобедрена става и остеосинтеза. Като изход от заболяването в епикризата е вписано, че се изписва в подобрено общо състояние, без сетивно-моторни и циркулаторни нарушения в периферията на крайниците и спокоен локален статус. От приложените документи се установява, че непосредствено след изписването й по тази клинична пътека, пациентката отново е хоспитализирана с диагноза „Кръвотечение от носа“ по ИЗ № 17359/2024.

В случая на жалбоподателя се вменява нарушение на чл. 309 от НРД за МД 2023-2025г., а именно: изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. Установеното е квалифицирано и като нарушение на чл. 321, т. 7 от НРД за МД 2023-2025г., а именно: клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, сред които дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. Следователно от значение за решаване на спора е въпросът дали констатираните от ответника фактически данни представляват нарушение на правилата за дехоспитализация и по-специално: липсвали ли са обективни критерии за дехоспитализация на пациентката по КП № 217.2 (при съпоставка с критериите за хоспитализацията й). Видно от приложение № 17 към НРД за МД 2023-2025г. индикациите за спешна хоспитализация по КП № 217.2 са следните: фрактури в областта на тазовия пръстен и ацетабулума с необходимост от кръвна репозиция и вътрешна фиксация независимо от възрастта на пациента; хронично настъпили артериални оклузии, неподлежащи на артериална реконструкция, с напреднали тъканни промени, нуждаещи се от първична ампутация на ниво хемипелвис и тазобедрена става; първични и метастатични злокачествени новообразувания на таза, бедерената кост и тибията, подлежащи на оперативно лечение с много голям обем и сложност, и първично туморно ендопротезиране. Настоящият случай влиза в тези категории, като пациентката В. П. (по конкретната ИЗ) е приета при установена субтрохантерна фрактура. Същевременно основен критерий за дехоспитализация е контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични). Отнесен към конкретните основания за хоспитализацията на пациентката (каквото е изискваното на чл. 321, т. 7 от НРД за МД за 2023-2025г.) този критерий означава, че състоянието й, породено от претърпяната фрактура, следва да е стабилизирано. В случая всички обективни данни за това са налице, като е документирано проведено оперативно лечение и изписване в подобрено общо състояние, без нарушения в периферията на крайника. Ето защо съдът приема, че в случая не са налице сочените нарушения, тъй като по конкретната клинична пътека са спазени изискванията (предвидени изрично в приложение № 17) за дехоспитализация на пациентката.

Не могат да се приемат за такива нарушения сочените в заповедта, че не са налице обективни данни за стабилно общо състояние с оглед установената инфекция в урината и констатираните в пробите при изписването левкоцитурия, еритроцитурия и бактериурия. Посочените показатели нямат отношение към завършването на тази конкретна клинична пътека (КП № 217.2). Когато законодателят е предвидил установяването на тези показатели като критерий за дехоспитализация, той е сторил това изрично: напр. при КП № 84: „Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит“ изрично е предвидено, че левкоцитурия и/или бактериурия при микробиологично изследване са показание за хоспитализация, а задължително извършено микробиологично изследване при предходен положителен резултат и подобряване на лабораторните показатели - левкоцитурия, левкоцитоза, са задължителни критерии при дехоспитализация. След като в настоящия случай тези критерии не са предвидени в т. 7 на приложение № 17 във връзка с КП № 217.2, то на жалбоподателя не може да се вменява нарушение, свързано с неизпълнение на критериите за дехоспитализация. Въпреки декларативно отразеното в заповедта, че е била налице необходимост от комплексно лечение по смисъла на чл. 379 от НРД за МД за 2023-2025г., то не са констатирани обективни данни, че пациентката е страдала и от остър и хроничен обострен пиелонефрит, поради което не са били налице основания за лечението й (респ. спазване на критериите за дехоспитализация) по КП № 84. Показателно е, че на 23.08.2024г. пациентката е хоспитализирана със съвсем друга диагноза (Кръвотечение от носа), която няма връзка с КП № 217.2 и с установяването на левкоцитурия, еритроцитурия и бактериурия. Следователно по никакъв начин не са оборени констатациите в епикризата, че по отношение на заболяването по КП № 217.2 пациентката е изписана при обективни данни за добро общо състояние. Липсват и данни за друга диагноза, която да е налагала комплексно лечение във връзка с правилата по друга КП. Както се посочи разпоредбата на чл. 321, т. 7 от НРД за МД 2023-2025г., на която се позовава административният орган, изисква да е налице връзка между критериите за дехоспитализация и тези за хоспитализация, каквато в конкретния случай за КП № 217.2 е била налице. В практиката на върховната инстанция също е възприемано, че критериите за дехоспитализация следва да се съблюдават стриктно – по конкретната КП, и няма основание същите да бъдат разширявани (така например с Решение № 7786 от 27.06.2016г. по адм.дело № 7969/2015г. по описа на VI отделение на Върховния административен съд е прието, че дори когато КП предвижда установяване липса на левкоцитурия, левкоцитоза, това не означава, че е налице изискване за повторно изследване на кръв и урина преди дехоспитализация).

При това положение се налага извод, че от жалбоподателя не са допуснати сочените в заповедта нарушения по ИЗ № 16672, поради което наложената санкция по т. 3 от заповедта на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025г. противоречи на материалния закон.

С оглед всичко изложено до тук и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването на т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-104/22.01.2025г. на директора на РЗОК Бургас е основателно и в тези част заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя също се дължат разноски – на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е направил разноски от 50 лв. за платена държавна такса (вносна бележка на л. 111 от делото). В производството е представляван от юрисконсулт, като при извършена преценка по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и като съобрази, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Национална здравноосигурителна каса – арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на АПК вр. чл. 2 от Правилник за устройството и дейността на националната здравноосигурителна каса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], Заповед за налагане на санкции № РД-25-104/22.01.2025г. на директора на РЗОК Бургас, в обжалваната й част: по т. 3, по която на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. на жалбоподателя е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 309 и чл. 321, т. 7 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Национална здравноосигурителна каса да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, ЕИК 102274111, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сумата от 150 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 50 лв. - за платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�