Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на ОДМВР София, чрез юриск. Иванова, против Решение № 234/30.07.2025 г., постановено по НАХД № 255/2025 г. на РС – Ботевград, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К № 7752777, издаден от ОДМВР – София. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. В писмената защита моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - „Мегакорн – Т“ ЕООД не изразява становище по КЖ.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на КЖ, а решението на РС като правилно, да бъде потвърдено.

Административен съд – София-област след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административен съд – София-област, касационен състав намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Ботевград е отменил ЕФ като е приел от фактическа страна следното:

На 07.07.2023 г. в 13:27ч, в района на община Ботевград, на АМ „Хемус” в участъка на 41+300км. в посока на движение към гр. Варна, с автоматизирано техническо средство, насочено към гр. София била засечена скоростта на движение на МПС -товарен автомобил м ..Пежо Боксер“, с per. № [рег. номер], с ползвател „Мегакорн - Т“ ЕООД. Тогава била отчетена скорост на движение от 111 км/ч„ надвишаваща разрешената от 80 км/ч ограничена с пътен знак В-26 и било установено превишение от 31 км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТС снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР - София за налагане на глоба в размер на 300.00 лева на „Мегакорн – Т“ ЕООД.

За да отмени ЕФ, РС е приел, че от приложения по делото протокол по чл.10 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. на МВР, контролът е извършен едновременно при стационарен и динамичен режим, като за последния е попълнен началото и края на участъка му. Съгласно чл. 11, ал.2 от Наредбата при динамичен режим не би следвало де се издават електронни фишове.

Друго основание за отмяна на ЕФ е това, че в издадения ЕФ не става ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или 3% от измерената стойност на скоростта, което водело до накърнено правото на защита на жалбоподателя. РС е установил също, че в съдебното производство е приложен електронен фиш за налагане на глоба на ЮЛ и връчен на дружеството в качеството му на юридическо лице, а в представения от наказващия орган електронен фиш със същия номер, вече е променен субекта, като наказано лице е посочен законния представител на дружеството Р. С. Г.. Районния съд е приел, че е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в определен различен субекта на отговорност.

Настоящият касационен състав приема решението на РС за правилно като краен резултат.

Касационният състав не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд за това, че не било ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или 3% от измерената стойност на скоростта и това водело до объркване. На приложения снимков материал (л.47), измерената скорост е 115 км/ч, а в ЕФ посочената скорост е 111 км/ч., следователно е приспаднат толеранс от 3 км/ч, съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 предл. второ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Правилен е извода на РС – Ботевград, че в случая е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в определен различен субект на отговорност, което е нарушило правото на защита и на практика то не е могло да се защитава ефективно срещу относимите факти.

Разпоредбите на ЗДвП предвиждат отговорност единствено за физически лица – водачи на пътни превозни средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието, предвидено в съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП), а именно "глоба", така и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: "когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство". В конкретния случай ОДМВР е издала обжалвания електронен фиш срещу дружеството, собственик на моторното превозно средство (видно от връчения ЕФ, а и това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване), при управлението на което са нарушени правилата за движение по пътищата, довело до неправилна индивидуализация на субекта на отговорност, предвид отсъствието на предвидена в закона възможност да се ангажира отговорност на юридическо лице. По този начин е допуснато нарушение на материалния закон, което не може да бъде отстранено на този етап от производството.

В допълнение съдът следва да отбележи, че при констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя издателят на фиша адм. орган е следвало да прекрати производството по същия и да пристъпи към съставянето на нов фиш, който именно да връчи на нарушителя, а не да променя по недопустим начин съдържанието на вече издадения акт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/30.07.2025 г., постановено по НАХД № 255/2025 г. на РС – Ботевград.

Решението е окончателно.