Производството по делото е образувано по жалба на адв. Ж. Д., в качеството й на пълномощник на Н. С. А. от с. Кесарево, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №26-0350-000015/16.03.2026г. на полицейски инспектор в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от жалбоподателя с твърдения за липса на материална компетентност на издателя на заповедта и липса на фактически основания за налагане на ПАМ.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №26-0350-000015/16.03.2026г. на полицейски инспектор в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново, е връчена на жалбоподателя на 07.04.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Д. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 4 от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ чрез пощенски оператор на 21.04.2026г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът следва да се произнесе с настоящото определение.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Твърденията на жалбоподателя изобщо не водят до извода за наличието на такива вреди, както изисква законът. Като основания за спиране на изпълнението се посочва, че жалбоподателят, като правоспособен водач на пътностроителни машини е нает да изпълнява определени дейности по договори с Община Стражица и трети лица, които изискват той да управлява специализирани МПС и лишаването му от права/отнемане на СУМПС ще му попречи да изпълнява задълженията си. За удостоверяване на посочените обстоятелства с жалбата се представени както свидетелство за правоспособност на жалбоподателя, така и сключен от него, като представляващи „Илконика“ ООД договор за услуга, 2 бр. заповеди за възлагане на услуги от Община Стражица на „Илконика“ ООД. Така представените доказателства обаче не обосновават становище, че за периода от време до връчване на оспорваната заповед до решаване на въпроса за отговорността жалбоподателят ще претърпи значителни и/или труднопоправими вреди.

На първо място неподкрепено с доказателства е твърдението, че само и единствено оспорващият може да изпълнява посредством личен труд възложените на представляваното от него дружество дейности. Дори да следва да се наемат други лица, необходими за изпълнението на поетите задължения, то това не е само последица от действието на наложената ПАМ, а предвидим търговски риск, доколкото жалбоподателят може да е в невъзможност да извършва лично дейност по ред причини, извън настоящата. Разходите във връзка с това, са разходи за търговска дейност, които по дефиниция не са нито значителни, нито труднопоправими вреди.

На второ място от представените договор и заповеди не може да се установи нито срок, нито начин на изпълнение. Заповедите на кмета на Община Стражица датират от месец 12.2025г. и визират срок до 30.06.2026г., а в представения договор от 16.04.2026г./сключен след връчването на оспорваната заповед/ няма нито срок за изпълнение, нито конкретизиране на видове дейности. Тези доказателства, дори съвкупно, не могат да удостоверят твърдените от жалбоподателя обстоятелства.

Поради това искането следва да се остави без уважение.

Тъй като жалбата е подадена директно до АСВТ без да е спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, препис от жалбата следва да се изпрати на ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Водим от горното и на основание чл. 152, ал. 4 от АПК и чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с№26-0350-000015/16.03.2026г. на полицейски инспектор в РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново, направено с жалбата на Н. С. А. от с. Кесарево, обл. В. Търново.

ПРЕПИС ОТ ЖАЛБАТА, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на РУ – Стражица при ОД на МВР – В. Търново за комплектоване на административната преписка по оспорваната заповед и изпращането й в съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е постановен отказ за спиране на изпълнението на Заповед №26-0350-000015/16.03.2026г., може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част определението е окончателно.