Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

 

Образувано е по жалба на Г. К. Е. чрез адв. Р. Р. [населено място] обл. Плевен, [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-2699851/2.04.2026г. издадена от мл. Автоконтрольор от РУ на МВР [населено място], с която за извършено нарушение на чл. 175, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.1, бЗГГ от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на ЗППАМ, изразяващи се в съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна. Като такива са посочени: липса на мотиви, порок по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, доколкото жалбоподателят не знае срещу какви факти следва да се защитава, служебното прекратяване на регистрацията не му е съобщено, като се позовава на Тълкувателно решение 2/5.4.2023г. на ОСС на ВАС по т.д. 3/2022г., в което изрично се посочва, че неуведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация води до изключване на вината, което от своя страна сочи, че деянието не осъществява състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Не са изложени мотиви досежно срока на ПАМ, като последният се явява неясен. Излагат се съображения, че мярката е непропорционална, в нарушение на принципа в чл. 6 от АПК за съразмерност.Посочва се, че ПАМ нямат санкционен характер, а се прилагат с превантивна цел, при което отнемането на СУМПС за 6м. води до причиняване на значителни имуществени и неимуществени вреди, които са трудно поправими. Освен това твърди, че не е извършил посоченото нарушение. Към жалбата се прилага сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от 2.04.2026г, поради което жалбоподателят намира, че последиците от нарушението са отстранени. Или в обобщение в жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона. От съда се иска да отмени обжалваната ЗППАМ

В о.з.не се явява, не се представлява. От адв. Р. е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа така подадената жалба като излага допълнителни аргументи в писмена защита. Претендира разноски, като на основание чл. 38, ал.2 от ЗА й се присъдят такива за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Младши автоконтрольор в РУ на МВР [населено място] оспорва така подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка реално не е спорна. На 2.04.2026г. около 10,15 часа в [населено място] [улица] в посока на движение към ул. А. Хаджиславчев жалбоподателят управлява МПС [Марка] сив на цвят, рег № [рег. номер], собственост на З. Е. от [населено място], което е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП от 24.3.2026г. , като проверката за това е направена чрез РСОД и ОДЧ при РУ [населено място]. Поради така изложените факти, проверяващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. За това нарушение е съставен АУАН № GА 5418401/2.04.2026г. подписан от един свидетел и от жалбоподателя, като същият му е бил предявен. Издадена е и процесната Заповед ЗППАМ с № GРАМ-2699851/2.04.2026г. от мл. Автоконтрольор от РУ на МВР [населено място], с която за извършено нарушение на чл. 175,ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.1, бЗГГ от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 м. От издателя на ИАА е депозирана до Началник РУ на МВР [населено място] докладна записка, в която горната фактическа обстановка е подробно описана. Последният след като е преценил събраните по делото доказателства, е изготвил мотивирана резолюция № 26-0311-[рег. номер]/3.04.2026г., с която административно наказателното производство по издадения АУАН е прекратено поради образуване на ДП № 120/2026г. по описа на РУ на МВР [населено място]. В административната преписка се съдържа и справка за нарушител. Приложена е и длъжностната характеристика на издателя на акта Т. Г..

За доказване компетентността на органа, издал ЗППАМ е представена Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.1 изрично е посочено, че това са младши автоконтрольори, каквато е длъжността на Т. Г. издал процесната ЗППАМ.

Последната е връчена на жалбоподателя на 2.04.2026г., като в срок е депозирана жалба пред Административен съд гр. В. Търново.

Веднага след проверката жалбоподателят в 11,49 часа е сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност „, в резултат на което регистрацията на МПС е служебно възстановена на 2.04.2026г. в 11,37 часа.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. №2494/12.4.2026г. по описа на Административен съд В. Търново.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл..171,т.1 б З ГГ от ЗДвП, (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: 6м за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Последната има съответното съдържание: ) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по този закон, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.1.изрично е посочено, че това са младшите автоконтрольрои, каквато длъжност заема ответник жалба. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган. Фактът, че същото длъжностно лице е съставило и съответния АУАН, не предполага несъвместимост, която да опорочава акта. Нито в АПК, нито в ЗДвП е предвидено, че актосъставителят не може да издава ЗППАМ, ако е надлежно оправомощен. Не са налице и основанията за отвод, визирани в АПК на такова длъжностно лице.

Макар на същата дата, на която е издадена ЗППАМ да е постановена от Началник РУ на МВР [населено място] мотивирана резолюция за прекратяване на административно- наказателното производство, това не означава, че органът е загубил компетентност да издава административен акт от вида на процесния. Систематичното място на нормата на чл. 49 от НК е в раздел II "Видове наказания" на НК, което при тълкуването й налага извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК. Досежно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС, законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда, респ. решение, осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 от НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно законодателно е предвидена възможност за издаване на ЗППАМ от компетентните за това органи по ЗДвП, дори и в случаите, когато административно- наказателното производство е прекратено. Съответно при евентуално осъждане на лицето, срокът на ПАМ ще бъде приспаднат от размера на определеното с присъда или решение наказание лишаване от СУМПС. Още един аргумент в тази насока е възможността на прокуратурата на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН,ако приеме, че не са налице данни за образуване на досъдебно производство да върне преписката на АНО за издаване на НП.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- временно отнемане на СУМПС при наличие на извършено нарушение, изразяващо се в управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, което осъществява състава на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК. Съответствието на установените от органа факти на посоченото в Заповедта основание е въпрос за нейната материална законосъобразност, а не на изискването за форма. Не е порок на формата и липсата на мотиви досежно продължителността на мярката, доколкото нормата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП не предвижда оперативна самостоятелност за АО да определя същата. В заповедта е посочен срокът предвиден от закона, а именно до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м.

От жалбоподателя се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и са самостоятелно основание за отмяна на акта, които се изчерпват с нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Доколкото се касае за производство предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП, не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за неговото започване. В случая в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП е предвидена възможност административният орган сам да се сезира за постановяване на индивидуален административен акт, при което това негово правомощие е от категорията на тези на оперативна самостоятелност, доколкото законодателят е използвал глагола може.т.е. по собствена преценка. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознава със събраните материали, да вземе становища по тях, да прави възражения, да прави доказателствени искания.

Въпреки така изложеното, настоящата инстанция намира процесната ЗППАМ за процесуално и материално незаконосъобразна. Основанието за нейното издаване е извършено нарушение – управление на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП считано от 24.03.2026г.и осъществява състава на такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП след изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 24.03.2026г. , предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на МПС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ и същата се възстановява служебно, при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от данните по делото регистрацията е била служебно възстановена на 2.04.2026г.в 11,37 часа.

След горепосочените изменения, в ЗДвП е отпаднало задължението за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР като е променен органът, който следва да извърши такова и това е Информационният център по чл. 574, ал.10 от КЗ, считано от 01.08.2025 година. Последната предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съответно чл. 574, ал.11 от КЗ разпорежда, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по ЗДвП; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. Според чл. 574, ал.12 от КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите Съгласно чл. 35 от АПК, преди да постанови акта си, АО следва да изясни служебно фактическата обстановка, в конкретния казус да събере доказателства за извършеното от Информационния център уведомление до собственика на МПС. Следователно, макар да е извършил справка чрез РСОД и/ или ОДЧ, издателят на акта не е установил по категоричен начин фактът на уведомление на собственика от страна на Информационния център, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение. Същото е такова, доколкото правото на защита на жалбоподателя е било силно ограничено, както и това на собственика на МПС , който е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор, както и да уведоми за това ползвателят на МПС. Както се посочи по- горе на същата дата, на която е издадена ЗППАМ е сключена Задължителната застраховка Гражданска отговорност и е възстановено служебно регистрацията на МПС. Последното от своя страна прави безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

Макар след изменението на чл. 143, ал.10 от ЗДвП да е отпаднало задължението на ОД на МВР да уведомява собственика на МПС за получената информация от Гаранционния фонд за липса на застраховка, както се посочи по- горе такова задължение има вече друг орган. С оглед на това соченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 2/5.04.2023г. по т.д. 3/2022г. на ОС на ВКС и ВАС не е загубило своето действие, доколкото в хипотеза като настоящата, когато водачът не е собственик на МПС, такова уведомление е задължително. Както е посочено в мотивите на това ТР, при неизпълнение на задължението за уведомяване на собственика на МПС липсва знанието у водача, че МПС е с прекратена регистрация, т.е. липсва субективния елемент на изпълнителното деяние по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл. 143, ал.10 от ЗДвП във вр. с чл. 574, ал.11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I-45/24.3.2000г. Законодателят е предвидил тристепенен механизъм, който предполага първична информираност на собственика по чл. 574, ал.10 от КЗ , последвала възможност за доброволно изпълнение, вторично информиране на компетентните структури на МВР по чл. 574, ал.11 от КЗ и служебно прекратяване на регистрацията и едва след това административна намеса чрез прилагане на ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.Макар в нормата на чл. 171, т.1, бЗГГ от ЗДвП да няма изрично установено изискване за уведомяване на собственика, същото произтича от систематичното й тълкуване с нормата на чл. 574 от КЗ ,от спазване на принципите на законност и съразмерност, предвидени в чл. 4 и чл. 6 от АПК и задължението на органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата/, и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган, извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, бЗГГ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на процесната ЗППАМ.

При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 5, 11 евро – внесена държавна такса. На основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. Р. Р. следва да се присъдят разноски за предоставена безплатна правна помощ. От ответник жалба се прави възражение за прекомерност на същите на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа чл. 8, ал. 3 за административни дела без материален интерес е предвидено минимално възнаграждение от 1000 лева. Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото. Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия и правната и фактическа сложност на казуса, съдът намира, че разноски в размер на 200 евро, са съразмерни.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. К. Е. Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-2699851/2.04.2026г. издадена от мл. Автоконтрольор от РУ на МВР [населено място], с която за извършено нарушение на чл. 175,ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 171, т.1, бЗГГ от ЗДвП му е отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново,[улица] да заплати на Г. К. Е. [населено място], [улица] разноски в размер на 5,11 – пет евро и единадесет евроцента.

. ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново, [улица] да заплати на адв. Р. Н. Р. [населено място], обл. Плевен, [улица]разноски в размер на 200- двеста- евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.