Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от С. Г. С., чрез адв. Димитров – САК със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение на Районен съд –Костинброд № 42 от 25.04.2025 г. по АНД № 8/2025 г. по описа на съда за 2025 г.

Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Моли съда да отмени решението на районния съд, както и да постанови отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба. Излага съображения по съществото на спора. Не претендира разноски.

Ответникът – Началник Районно управление - Костинброд при Областна дирекция на МВР - София, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава заключение, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Административен съд София - област, І - ви касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение № 42 от 25.04.2025 г. постановено по АНД № 8 по описа за 2025г. на Районен съд - Костинброд, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0286-000004 от 21.03.2022 г., издадено от Началник РУ - Костинброд към ОД на МВР - София. С потвърденото от районния съд наказателно постановление за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на касационния жалбоподател са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Отнети са му и контролни точки.

Административнонаказателната отговорност на С. Г. С. е ангажирана за това, че на 27.02.2022 г. около 19:02 часа в гр. Костинброд, по ул. „Мизия“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към бул. „Йордан Йовков“, управлява личния си автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № [рег. номер], като срещу № 2 водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабр. номер ARDM-0172.

На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 123581.

Нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административен съд София - област намира, че Районен съд-Костинброд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, касационната инстанция счита следното:

Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това основание. Извел е, че правилна се явява посочената за нарушена в НП норма на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. РС е намерил, че административните нарушения, за които е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател са доказани с всички признаци от състава на ангажираната отговорност. Обсъдил е наведените в жалбата възражения. Така мотивиран, районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на районния съд за материална законосъобразност и обоснованост на оспореното пред него НП, които не намира за нужно да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По отношение на изложените в касационната жалба аргументи за неправилност на съдебното решение на РС, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. Същото е мотивирано, съобразено е с повелите на материалния закон и е произнесено без допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство.

Настоящата инстанция приема за доказано по несъмнен начин от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, че на описаните в оспореното НП дата, място и час С. Г. С. е управлявал МПС, като при извършването на полицейска проверка е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и е оказал да даде кръвна проба. Последното се установява от съставените официални документи, вкл. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 446173, който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Установените в съставения АУАН от 27.02.2022 г. факти не са оборени от касатора нито в производството пред районния съд, нито пред касационната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В настоящия случай касационният жалбоподател е отказал и двата начина на проверка на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта.

Съдът следва да посочи и това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана отговорността на водача С. Г. С.. Предвид изложеното, като е потвърдил НП районен съд - Костинброд е постановил правилно съдебно решение.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил и взел предвид показанията на разпитания по делото свидетел М. Г.. Съдът ги е кредитирал като относими и е намерил, че същите съвпадат с изложените твърдения от страна на другия разпитан свидетел - Хр. Владимиров, а именно, че на въпросната дата и място касаторът е бил спрял автомобила си по средата на пътното платно.

На последно място настоящата инстанция намира, че единствените факти с правно значение, които трябва да бъдат установени от въззивния съд са установени по безспорен начин - отказът на нарушителя да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба. Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП урежда двете хипотези алтернативно, а не кумулативно, поради което само отказът на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство е достатъчен за налагане на съответното наказание.

Предвид гореизложеното, при извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София - област, І - ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42 от 25.04.2025 г. постановено по АНД № 8/2025 г. по описа на Районен съд - Костинброд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.