Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от К. Р. В., с [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник адв. Х. Б. с адрес: [населено място], [улица], срещу решение № 56 от 21.05.2025 г. постановено по анд № 9 по описа на 2025 г. от районен съд – Самоков, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0338-000564/25.09.2024г. издадено от началника на РУ Самоков към ОДМВР София.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Твърди, че липсва категорично установяване на извършеното нарушение. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, същите не били подкрепени от доказателствата по делото. Моли отмяната на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание, редовно призован, представлява се от адв. Белстойнев, моли отмяната на обжалвания съдебен акт. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационна жалба – началник на РУ- Самоков, редовно призован, не изпраща представител и не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – София дава становище за неоснователност на оспорването, съответно счита, че решението на районен съд е правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН.

Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение № 56 от 21.05.2025 г. постановено по анд № 9 по описа на 2025 г. от районен съд – Самоков, с което потвърдено наказателно постановление № 24-0338-000564/25.09.2024г. издадено от началника на РУ Самоков към ОДМВР София, с което за нарушение на чл. 104б, т.2 от Закон за движението по пътищата, на К. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размера на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца. Административнонаказателната отговорност на Владимиров е ангажирана за това, че: На 05.05.2024г. в 17:05 часа в гр. на кръговото кръстовище на ул. „Преспа“ с ул. „Любомир Чакалов“, като водач на лек автомобил марка „БМВ“, 320 Д с рег. № [рег. номер] като използва пътищата за обществено ползване, а именно за превоз на пътници и товари като преднамерено и умишлено извел моторното превозно средство чрез преднамерено и умишлено извеждане на посоченото МПС извън контрол чрез презавиване, така довел до загуба на сцепление на задните гумите „дрифт“. По време на „дрифта“ моторното превозно средство било напречно на оста на пътя линия, осъществено под въздействие на тежестта му и инерционния момент в образуващи се кръгови движения.

За да потвърди наказателното постановление районния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на тяхната компетентност, при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, от доказателствата по делото несъмнено е установил извършването и авторството на нарушението.

Решението е правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Съдът намира, че при категорично установено, несъобразено с посочената законова разпоредба поведение на водача, правилно последното е било квалифицирано по посочения законов текст.

Настоящата инстанция не споделя възраженията на касатора, че са налице противоречия в показанията на полицейските служители и действителната фактическа обстановка. Точно обратното, показанията на св. Божкова – актосъставителя потвърждава установяванията в акта, тези на св. Механджийски – извършването на нарушението, които е възприел лично, така и от записите от видеонаблюдението на РУ Самоков. Правилно районният съд е кредитирал показанията на полицейските служител, същите са напълно категорични и еднопосочни по отношение на основания факт по делото - движението на управляваното от Владимиров МПС. От доказателствата по делото е категорично, че Владимиров умишлено е извеждал автомобила си извън контрол с презавиване и приплъзване по асфалта, с което е застрашавал безопасността на движението по пътищата. Няма никакво противоречие в показанията на свидетелите за тези факти – релевантни за настоящото дело.

По тези съображения настоящата инстанция като съобрази гласните доказателства и ги съпостави и със събраните по делото писмени доказателства намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и се обосновава от целия събран по делото доказателствен материал. Ето защо твърденията на касационния жалбоподател в обратната посока са неоснователни.

Гореописаните обстоятелства обуславят ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, доколкото е изпълнен фактическият състав на нарушението по чл.104Б, т.2 ЗДвП. Възприетите от АНО и от съда обстоятелства – че водачът управлява автомобила, като чрез презавиване довежда до загуба на сцеплението на задните гуми на автомобила с пътната настилка, категорично обосновават извода, че в конкретния случай той е използвал път отворен за обществено ползване в гр. Самоков, за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл. 221 ал. 2 от АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд София-град, ІV-ти касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 21.05.2025 г. постановено по анд № 9 по описа на 2025 г. от районен съд – Самоков, с което потвърдено наказателно постановление № 24-0338-000564/25.09.2024г. издадено от началника на РУ Самоков към ОДМВР София.

Решението е окончателно.