АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН
РЕШЕНИЕ № 69
Гр. Видин, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Видин,				Трети административен състав
в публично заседание на		петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:								Николай Витков
при секретаря	Вержиния Кирилова						и в присъствието
на прокурора						като разгледа докладваното
от съдия	Николай Витков
Административно дело №			27		по описа за				2023	година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК 176949776, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., против частичен отказ за предоставяне на обществена информация по заявление вх.№ 812104-1/03.01.2023 г., материализиран в решение рег.№ 812104-13/17.01.2023 г. на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР. В жалбата се сочи, че постановеният изричен частичен отказ да се посочат имената на съветниците на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразен и необоснован, като такава информация вече е предоставяна предишни години. Посочва още, че исканата информация попада в приложното поле на чл.2 от ЗДОИ, като не съществуват юридически пречки да бъде предоставена, а посоченото основание по чл.2, ал.5 от ЗДОИ не е относимо към заявената информация.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени частичния отказ на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, материализиран в процесното решение, като незаконосъобразен, да се признае правото на жалбоподателя на пълен достъп до поисканата информация и да се задължи ответника да я предостави в поискания обем и форма на достъп. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя списък на разноските. Представя писмено становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, лично и чрез процесуален представител депозира писмени становища, с които оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Посочва се, че със заявлението се иска предоставяне на данни, които представляват лична информация, защитена по ЗДОИ и ЗЗЛД. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят и направените по делото разноски за процесуално представителство.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 812104-1/03.01.2023 г. жалбоподателят поискал предоставяне на обществена информация относно дейността на Министерство на вътрешните работи през 2022 г. и изплатени суми за допълнително материално стимулиране и други финансови стимули в МВР, като такава е предоставена с оспореното решение, с изключение на списък на съветниците на министъра на вътрешните работи и техните имена, като отказът е мотивиран с разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ. Посочен е само броя съветници, който е пет щатни бройки. Като аргумент за постановения изричен частичен отказ е посочено, че имената на съветниците на министъра на вътрешните работи представляват лични данни, достъпът до които е изключен от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл.2, ал.5 от закона. Добавено е още, че списък или имената на съветниците не е информация от естество да изпълни целта на ЗДОИ, а именно „даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е редовна и допустима за разглеждане. Съдържанието й съответства на изискванията по чл.159, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК, като е посочен атакувания акт, изложени са съображения в какво се състои неговата незаконосъобразност и се иска от съда да отмени изричен частичен отказ на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, обективиран в процесното решение, като незаконосъобразен, да се признае правото на жалбоподателя на пълен достъп до поисканата информация и да се задължи ответника да я предостави в пълния поискан обем. От приложената към преписката справка се установява, че атакуваното решение е изпратено на посочения в заявлението имейл на 17.01.2023 г., което налага извод, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок, установен в чл.149, ал.1 от АПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ и от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Безспорно Министерство на вътрешните работи е държавен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължен субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ.

Оспореният акт е постановен в писмена форма и е издаден от компетентен орган. Видно от приложената заповед № 812з-1347/11.10.2022 г. на министър на вътрешните работи, ВПД директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР е изрично оправомощен да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, следователно е компетентен да издаде процесния акт.

Правото на всеки гражданин да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, а отношенията, свързани с правото на достъп до обществена информация, се уреждат със ЗДОИ, който с чл.2, ал.1 дава следната легална дефиниция на това понятие: всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата й попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Чл.4, ал.1 от ЗДОИ признава правото на всеки гражданин да бъде субект на правото на достъп до обществена информация. На това право съответства задължението на държавните органи, техните териториални звена и на органите на местно самоуправление да предоставят такава информация, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Според чл.28, ал.2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл.3 или от изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическото основание за отказ по този закон, а неспазването на изискванията за форма и съдържание представлява нарушение на чл.146, т.2 от АПК.

ЗДОИ въвежда принцип за свободен достъп до обществена информация, като изключенията от това правило са уредени в чл.13, ал.2 от ЗДОИ, който предвижда възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Тази възможност обаче е изключение и ограничаването на достъпа до обществена информация във всеки отделен случай трябва да бъде обосновано и мотивирано, което не е направено от ответника в оспореното решение.

Спорен по делото е въпросът за характера на обществената информация, достъпът до която е отказан от ответника. ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР твърди в т.3 от решение рег.№ 812104-13/17.01.2023 г., че имената на съветниците на министъра на вътрешните работи представляват лични данни, достъпът до които е изключен от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл.2, ал.5 от закона, както и че списък или имената на съветниците не е информация от естество да изпълни целта на ЗДОИ, а именно „даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”.

Според настоящия съдебен състав заявената от жалбоподателя информация относно предоставяне на списък с имената на съветниците на министъра на вътрешните работи разкрива белезите на информация, свързана с обществения живот в страната, а не представлява „лична информация” по смисъла на §.1, т.2 от ДР на ЗДОИ, доколкото касае лица, осъществяващи публични функции, които подпомагат дейността на министъра на вътрешните работи и в частност участват във формирането и вземането на решения по широк кръг обществено значими въпроси от държавен орган, осъществяващ властнически правомощия в сферата на своята компетентност. Следователно и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до тази информация следва да бъде свободен, при ограниченията, предвидени в ал.2 от същия член.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.31 от ЗДОИ предвижда изрична процедура по защита правата и законните интереси на трети лица, когато е поискан достъп до обществена информация, която засяга такива субекти, но от преписката не може да се установи тази процедура да е била провеждана от ответника. В този смисъл органът е следвало да изиска съгласие от съветниците на министъра на вътрешните работи за предоставяне на техните имена, като при евентуален отказ би трябвало да извърши преценка за евентуално наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §.1, т.6 от ЗДОИ, и да се произнесе с мотивирано решение. Всъщност дори заявената информация да попадаше в хипотезата на чл.13, ал.2 от ЗДОИ, органът не е направил задължителната преценка по чл.13, ал.4 от ЗДОИ за наличие на надделяващ обществен интерес, който изключва ограничението на закона.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав счита, че обжалвания изричен частичен отказ е незаконосъобразен, издаден при противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби, както и в противоречие с целта на закона, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено в оспорената част, а преписката върната за произнасяне с нарочен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК Министерство на вътрешните работи, като юридическото лице, към което принадлежи ответникът, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер общо на 1460,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса за образуване на настоящето дело и 1450,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените писмени доказателства за това.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 812104-13/17.01.2023 г. на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, В ЧАСТТА, с която е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по въпрос 3 от заявление вх.№ 812104-1/03.01.2023 г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК 176949776, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., относно предоставяне списък с имената на съветниците на министъра на вътрешните работи.

ВРЪЩА делото като преписка на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР за ново произнасяне по въпрос 3 (относно предоставяне списък с имената на съветниците на министъра на вътрешните работи) от заявление вх.№ 812104-1/03.01.2023 г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК 176949776, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК 176949776, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., направените разноски по делото в размер общо на 1460,00 (хиляда четиристотин и шестдесет) лева.

Настоящето решение е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

Съдия: