Производството е по реда на чл.459 от Изборен кодекс (ИК) във вр. с чл.30, ал.8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)

Настоящето съдебно производство е образувано по жалба на В. Т. от [населено място] срещу Решение №159-МИ/15.04.2026г. на Общинска избирателна комисия-Берковица (ОИК-Берковица). В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при непълно изяснени факти. В съдебно заседание, оспорващият не взема становище.

Ответника, чрез Председателят на ОИК-Берковица, оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е законосъобразно.

Заинтересованата страна, чрез пълномощника си адвокат Ц., оспорва жалбата и излага доводи, че оспореният административен акт е законосъобразен.

По делото се установява, че с писмо изх.№ЦИК-МИ-17161(1) от 09.03.2026г. (л.16 по делото), Централната избирателна комисия е изпратила по компетентност на ОИК-Берковица, сигнал подаден от В. Т. от [населено място] (л.16,17 по делото) за наличието на основания за несъвместимост на общинския съветник И. К. И.. С Решение №158-МИ/16.03.2026г. на ОИК-Берковица (л.17,18 по делото) е образувано административно производство, като на заинтересованото лице е уведомено за производството и му е дадена възможност да ангажира доказателства, като е започната служебна проверка по сигнала. С оспореното в настоящето съдебно производство срещу Решение №159-МИ/15.04.2026г. на Общинска избирателна комисия-Берковица (ОИК-Берковица) на основание чл.87, ал.1 т.1 от ИК във вр. с чл.30 от ЗМСМА е оставен без уважение сигнала подаден от В. Т. от [населено място], съдържащ твърдения за наличието на несъвместимост при заемане на длъжността общински съветник от И. К. И. и е прието, че не е установена несъвместимост по смисъла на чл.30 от ЗМСМА водеща до прекратяване на правомощията на общинския съветник от И. К. И..

Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на жалбата при следните доводи:

Това е така, тъй като правоотношенията във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощията на общинските съветници са уредени от материално правна и процедурна страна в нормата на чл. 30 ЗМСМА. Производството по проверка по сигнали, обезпечаване на участието на засегнатия общински съветник, сроковете и правомощията на ОИК са регламентирани в чл.30, ал.6 от ЗМСМА. С разпоредбата на чл.30, ал.8 от ЗМСМА е предвидена възможност за оспорване на решенията и отказите, определени са легитимираните да ги оспорват лица, уреден е процесуалният ред за оспорване, като реда е по чл.459 от ИК. С разпоредбата са определени трите категории правни субекти, на които законодателят е предоставил правната възможност да оспорват решенията и отказите: На първо място това са заинтересуваните лица. На второ място са централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава. На трето място са ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалиция, които са представени в общинския съвет. И в трите случая е допустимо оспорването да се провежда от упълномощени от тях лица.

Съгласно Тълкувателно решение №1/30.03.2009 г., постановено по тълк. дело №6/2008 г. на ОС на ВАС "Решенията на общинската избирателна комисия по чл.30, ал.6, изр.2 и чл.42, ал.3, изр.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които се отказва предсрочно прекратяване пълномощията на общински съветници и правомощията на кметове, не подлежат на оспорване". С приемането на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА / обн. ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г. /, посоченото тълкувателно решение е загубило своето действие, тоест оспорването на отказите е допустимо от изброените по-горе три групи лица.

За да е допустима жалбата, оспорващият следва да попада в някоя от трите категории правни субекти, легитимирани да оспорват акта на ОИК, с който се отказва прекратяване на правомощията на общинския съветник. В случая сигнала, който е разгледан от ОИК-Берковица е подаден от сигнал подаден от В. Т. от [населено място] (л.16,17 по делото), като въз основа на него е започнато производството пред административния орган. За разлика от централните ръководства на партиите и на ръководствата на коалициите, на които законодателят в чл.30, ал.8 от ЗМСМА директно е признал право на оспорване, то по отношение на оспорващия подлежи на изследване въпросът дали имат качеството на заинтересовано лице в конкретното производство. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК - право да оспорват административните актове имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При наличието на тази изисквания, оспорващия не е адресат на оспореното решение на ОИК и не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Обстоятелството, че той е подал сигнал пред ОИК, който го е разгледал и се е произнесъл, не го прави участник в административното производство. Видно от разпоредбата на чл.30, ал.6 от ЗМСМА, комисията е задължена да образува производство при получаване на документи по ал.4, т.10 от закона, което ще рече, че това производство не е обвързано с направено нарочно уведомление, сигнал или искане от трети лица. Дори на това основание, подалия сигнала не може да се легитимира, като страна в административното производство и не би могло да му се признае право на оспорване постановения отказ в качеството си на лице подало сигнала. Пълнотата изисква да се отбележи, че във всеки конкретен случай правният интерес подлежи на обосноваване и доказване, което не е сторено от оспорващият, който след като е подал сигнал не е придобил качеството на заинтересовано лице по смисъла на АПК.

В заключение следва да се посочи, че съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на подлежащите на съдебно обжалване актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен – в тази насока например Определение №3352/04.03.2020г. по адм.дело №2419/2020г. на ВАС по аналогичен казус.

С решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд на РБ изрично посочва, че легитимация, без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Но не може всеки правен субект да оспорва всеки акт на ОИК, дори и да е със значим обществен интерес. Допустимо е обжалване само на този индивидуален административен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. Участието в административното производство по издаване на оспореното решение чрез подаването на сигнал също не може да обоснове правен интерес от обжалване. Не фактическото участие, а засягането на права, свободи и законни интереси предопределя възможността за подаване на жалба пред съда срещу индивидуален, общ или нормативен административен акт. След като не изпълнява критериите по чл.147, ал.1 от АПК, оспорващият не може да се счита за заинтересовано лице по смисъла на чл.30, ал.8 от ЗМСМА и не доказва законово защитен правен интерес от оспорване на решението на ОИК.

Водим от горното, като счете за недопустима жалбата и на основание чл.159, т.4 от Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр.с на чл.459 от Изборен кодекс (ИК) във вр. с чл.30, ал.8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), настоящият състав на Административен съд Монтана

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ ДАДЕН ХОД ПО СЪЩЕСТВО на ДЕЛОТО в ОСЗ на 27.04.2026г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Т. от [населено място] срещу Решение №159-МИ/15.04.2026г. на Общинска избирателна комисия-Берковица (ОИК-Берковица).

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм.дело №185/2026г. по описа на Административен съд Монтана.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаване му на страните.