РЕШЕНИЕ

№ 1486

София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София Област - IV състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ХРИСТО КРАЧУНОВ
   

При секретар ТАНЯ ТОДОРОВА и с участието на прокурора ЦАНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧУНОВ административно дело № 20257020700733 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156–161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Ж. И. МАТРАКЧИЙСКИ, с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. Ж., против Ревизионен акт № Р-22002322005024-091-001/06.07.2023 г., издаден от С. А. Г. – орган, възложил ревизията, и Ц. С. Д. – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на „МАГУРА ТРЕЙД“ ЕООД по ЗДДС в размер на 417 732,57 лв. и лихви 179 561,98 лв. Ревизионният акт е потвърден по административен ред с Решение № 489/19.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София (ОДОП – София), с което е отхвърлена жалбата на Матракчийски за обявяване нищожността на РА. Решението е връчено по електронен път на 20.05.2025 г.

Жалбоподателят оспорва издадения ревизионен акт изцяло с искане за прогласяване на нищожността му. По същество поддържа, че ревизионният акт е нищожен: 1) поради нередовно уведомяване за ревизионното производство – заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) не му била връчена по предвидения в ДОПК ред, неправилно бил приложен чл. 32 от ДОПК, тъй като бил открит на адреса, а органите по приходите не приложили реда за отказ от получаване на съобщение; 2) поради липса на териториална компетентност – постоянният му адрес е на територията на ТД на НАП София, а ревизията е възложена и ревизионният акт – издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Твърди, че никой не го търсил, не му бил връчен ревизионен доклад и ревизионен акт и изобщо не е участвал в ревизионното производство. Иска съдът да прогласи нищожността на РА и да присъди направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, редовно призован, изпраща представител. С писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, поддържа мотивите на Решение № 489/19.05.2025 г., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – София област, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на ревизионния акт, който подлежи на оспорване с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето (чл. 149, ал. 5 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК). Налице е и проведено производство по чл. 152–155 ДОПК пред директора на ОДОП – София. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства – ЗВР № Р-22002322005024-020-001/03.10.2022 г., протоколи от посещения на адрес, съобщения по чл. 32 ДОПК, писмо от РУ на МВР – Костенец и докладна записка, удостоверения за връчване на ревизионен доклад и ревизионен акт – се установява, че ЗВР е изпратена на адреса за кореспонденция на жалбоподателя – [населено място], [улица], с писмо с обратна разписка, като пратката е върната с отбелязване „сменен адрес“. Органите по приходите са извършили две посещения на адреса, удостоверени с протоколи № 0473990/13.10.2022 г. и № 0473993/24.10.2022 г., при които жалбоподателят и пълнолетни членове на семейството му не са открити. Отбелязано е в протоколите, че на място няма звънец и обозначение на живущите. На 01.11.2022 г. в ТД на НАП София, фронт офис Ихтиман, е поставено съобщение по чл. 32 ДОПК № Р-22002322005024-С-32-001/01.11.2022 г., с указание в 14-дневен срок лицето да се яви за получаване на ЗВР. Съобщението е публикувано и на интернет страницата на НАП, изпратено е на електронен адрес и по пощата, като след изтичане на срока е свалено на 16.11.2022 г. Органите по приходите са отправили и искане до РУ на МВР – Костенец за съдействие. Служител на МВР е посещавал неколкократно адреса и е намерил жалбоподателя, като при последното посещение е осъществен телефонен разговор между жалбоподателя и ревизиращия орган, в който се уточнява място и час за среща. Жалбоподателят обаче не се е явил пред органите по приходите и не е съдействал за връчването на документите.

При тези факти съдът приема, че са били налице предпоставките за връчване по реда на чл. 32 ДОПК. Адресатът не е открит на посочения адрес за кореспонденция при две посещения, надлежно е поставено съобщение в сградата на компетентната териториална дирекция, публикувано е на интернет страницата на НАП и е спазен 14-дневният срок. След изтичането му документът – ЗВР – се счита връчен на датата на сваляне на съобщението – 16.11.2022 г. Обстоятелството, че в рамките на предприетите допълнителни действия чрез органите на МВР, жалбоподателят е бил намерен на адреса си и по телефона е разговарял с ревизиращия орган, не обезсилва редовно осъщественото връчване по чл. 32 ДОПК. Напротив – поведението му след това, а именно неявяването му пред органите по приходите, сочи на умишлено осуетяване на връчването и потвърждава, че той е бил наясно с образуваното ревизионно производство, но е избрал да не получи документите. При така установеното съдът намира, че процедурата по чл. 32 ДОПК е спазена както по отношение на ЗВР, така и за последващите актове – ЗИЗВР, ревизионен доклад и ревизионен акт. Дори да се приеме, че ЗВР не е била редовно връчена, това не обуславя нищожност на ревизионния акт. В практиката на административните съдилища се приема, че нарушенията при връчване на актове в хода на ревизията, включително ЗВР и ЗИЗВР, са процесуални нарушения, които могат да бъдат основание за отмяна на ревизионния акт при своевременно оспорване, но не и за прогласяването му за нищожен, тъй като не засягат самото съществуване на властническото волеизявление на органа по приходите, нито компетентността му да го издаде.

По отношение на възражението за липса на териториална компетентност от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят има постоянен адрес на територията на ТД на НАП София, а ревизията е извършена от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Със Заповед № РД-01-245/05.05.2022 г. директорът на ТД на НАП София, въз основа на Заповеди № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г., № 3-ЦУ-753/05.05.2022 г. и № 3-ЦУ-1736/30.09.2022 г. на изпълнителния директор/заместник-изпълнителния директор на НАП, е определил С. А. Г. – орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, за орган, който да възлага ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК спрямо лица, за които по правилата на чл. 8 ДОПК компетентна е ТД на НАП София. ЗВР № Р-22002322005024-020-001/03.10.2022 г. и ЗИЗВР № Р-22002322005024-020-002/15.02.2023 г. са издадени именно от този орган по приходите. Ревизионният акт е подписан съвместно от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като документите са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.

Съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентна по принцип е териториалната дирекция по седалището/постоянния адрес на задълженото лице. Разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК, както и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, създават изрична възможност органи по приходите от една териториална дирекция да упражняват правомощия по отношение на лица, за които по общото правило са компетентни органите на друга териториална дирекция, ако са надлежно определени със заповед на изпълнителния директор и на директора на компетентната ТД. Именно такава е хипотезата в настоящото дело – органът, възложил ревизията и участвал при издаването на ревизионния акт, е служител на ТД на НАП Пловдив, надлежно определен със заповед на директора на ТД на НАП София въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. В тази връзка следва да се съобрази Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. д. № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, в което изрично е прието, че не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една ТД на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което по чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората ТД. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата и ясно отхвърля тезата, че в подобни случаи ревизионният акт е нищожен поради липса на териториална компетентност. Настоящият състав намира, че конкретният случай попада именно в посочената в тълкувателното решение хипотеза. Следователно ревизионният акт е издаден от материално, функционално и териториално компетентни органи по приходите.

Нищожността, като най-тежка форма на незаконосъобразност, е налице само при пороци, които засягат самата валидност на административния акт – липса на компетентност, липса на волеизявление, липса на форма до степен на несъществуване на акта и др. По делото не се установява нито един от тези пороци: ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. Редът за връчване на ЗВР, ЗИЗВР, ревизионен доклад и ревизионен акт по чл. 32 ДОПК е спазен. Жалбоподателят е бил реално уведомен за ревизионното производство, но е демонстрирал умишлено неизпълнение на задължението си за съдействие. Дори да се приеме наличие на процесуални нарушения при връчването или при организацията на ревизията, те са от категорията на такива, които могат да обусловят отменяемост, но не и нищожност на ревизионния акт.

Не са налице основания за прогласяване нищожността на ревизионния акт по смисъла на чл. 146 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП, на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1000 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК и чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. И. М. , [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. Ж., за обявяване нищожността на Ревизионен акт № Р-22002322005024-091-001/06.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Ж. И. М. да заплати на дирекция Национална агенция по приходите сумата от 1000 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: