Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „Марина Фешьн 17“ ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. С. М. - управител, чрез адв. В. Х. В., против Решение № 130/ 27.04.2025 г. постановено по анд № 175/2025 и по описа на РС-Ботевград.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно, иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Регионална здравна инспекция – София област с депозирания писмен отговор оспорва касационната жалба като недоказана и неоснователна. По изложените в отговора съображения се прави искане за отхвърляне на депозираната касационна жалба, като обжалваното решение на районен съд бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Представителят на СОП счита касационната жалба за неоснователна, съответно решението на РС е правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение № 130/ 27.04.2025 г. постановено по анд № 175/2025 и по описа на РС-Ботевград, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-ОЗ-3 от 17.02.2025г., издадено от директор на Регионална здравна инспекция –София област против „ МАРИНА ФЕШЪН 17“ ЕООД, с което за нарушение чл.56, ал.1 от Закон за здравето и на основание чл.218, ал.2, предл.3, вр. чл.231, ал.2 от Закон за здравето е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

За да постанови решението си, районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е намерил за установени обстоятелства, които са от значение за спора, като е приел правилно следната фактическа обстановка:

На 21.01.2025 г. в 12:14 часа от служители на РЗИ –София област била извършена регулярна проверка в кафе – аперитив “Младост“ [населено място], стопанисван от В. С. М., при която е констатирано, че на една от масите в закритата част на обекта, две от клиентките в заведението пушели тютюневи цигари, изтръсквали пепелта от тях в чинийка/чашка на масата, т.е. допуснато е тютюнопушене в закрито обществено място в разрез с въведената с чл. чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето забрана.

Формирал е изводи за законосъобразност на наказателното постановление с оглед липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и НП; от доказателствата по делото категорично се установява нарушение по чл. 56, ал.1 от ЗЗ въвеждащо забраната за тютюнопушене на обществени места, каквото е процесния обект, стопанисван от „Марина Фешън 17“ ЕООД.

При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно постановено при съответствие с материалния закон, като съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районен съд - Ботевград, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни признаци и правната квалификация е съответна на описанието, видно от НП нарушението се изразява в нарушение на забраната за тютюнопушене в закрито помещение в обект.

С чл. 56, ал. 1 ЗЗ е въведена императивна забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. В случая от свидетелските показания се установява, че барът е бил закрито помещение в сграда. Несъмнено барът е и обществено място по см. на дефиницията, дадена с § 1а от ДР на ЗЗ - това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и изчерпателно изброените. Правилно СРС е приел, че юридическото лице е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, а именно за допускане в управляван от него обект извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. С последната законодателят е създал забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. С оглед даденото описание на обекта в протокола за проверка от 21.01.2025 г., в АУАН и в НП, както и с оглед гласните доказателства, касационната инстанция приема за безспорно, че същия е такъв по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, т. е. закрито обществено място, в което е забранено тютюнопушенето. Събраните гласни доказателствени средства - показанията на контролните органи на РЗИ и св. Канчелов и св. Първанов, ведно с КП и АУАН доказват, че на 21.01.2025 г. в проверяваното заведение се е пушело от клиенти, т. е. доказва се изпълнителното деяние по визираната санкционна норма от ЗЗ.

Като е формирал идентични правни изводи районният съд е постановил правилно и обосновано решение. Липсата на касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК обуславя законосъобразността на въззивния съдебен акт, поради което същия следва бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на ответника за присъждане на разноски е основателно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд I-ви касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130/ 27.04.2025 г. постановено по анд № 175/2025 и по описа на РС-Ботевград.

ОСЪЖДА Марина Фешьн 17“ ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от В. С. М. – управител, да заплати на Регионална здравна инспекция – София област, с адрес: [населено място], [улица]сумата от 130 (сто и тридесет) лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.