РЕШЕНИЕ

№ 2936

Плевен, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА канд № 20257170600581 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 28 от 30.04.2025 г., постановено по НАХД № 52 по описа за 2025 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № РД-05-6/17.02.2025г. на Директора на РЗИ-Плевен, с което на С. В. С. от гр.Левски, на основание чл.211 ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста лева/, за извършено нарушение по чл.36 ал.1 от Закона за здравето.

По молба вх.№2338/05.05.2025г. от адв.Р. за допълване диспозитива на решението, като бъдат присъдени на адв.Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА, с Решение №32/20.05.2025г., в производство по чл.247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване диспозитива на Решение № 28 от 30.04.2025 г., като е осъдена РЗИ-Плевен на основание чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.Р. Р. възнаграждение в размер на 400лв. за оказана от нея безплатна правна помощ по делото на С. С..

Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на РЗИ-Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради неспазване на материалния закон. Твърди се, че по делото е налице безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, обективирана в Протокол от 05.12.2024г., подписан от контролните органи и от собственика на обекта С. С.. Счита се, че по безспорен начин е установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В тази връзка се посочва, че от делото се установява, че към датата на проверката във въпросното помещение от страна на С. е осъществявана реална дейност с ясните проявления и специфика на фризьорски салон, и че същото на практика е функционирало като обект с обществено предназначение. Посочва се още, че за последното не е уведомена РЗИ, което представлява нарушение по чл.36 ал.1 от Закона за здравето. Твърди се още, че мотивите на районния съд не отговарят на задължителните критерии за извършване на цялостна и съвкупна проверка на всички представени доказателства и изтъкнати доводи. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

От ответната страна, чрез адв.Р., е подаден писмен отговор по касационната жалба, като същата се счита за неоснователна. Моли се решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноски по чл.38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание касаторът се представлява от К. Ц., служител с юридическа правоспособност, който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено обжалваното НП.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото е подадена писмена молба от адв.Р., с която се моли решението да бъде оставено в сила и се претендират разноски по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 400лв. Представени са и писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на С. В. С. от гр.Левски за това, че при извършена проверка на 05.12.2024г. в 11:20ч. във фризьорски салон в гр.Левски, [улица], стопанисван от С. С., е установено, че е открит обект с обществено предназначение, без да е уведомена за това регионалната здравна инспекция по местонахождението на обекта. Нарушението е квалифицирано по чл.36 ал.1 от Закона за здравето.

За да отмени наказателното постановление районният съд е счел, че по делото не е установено по несъмнен и категоричен начин, че помещението, което са проверили контролните органи представлява обект с обществено предназначение, и че в него се извършва съответна на предназначението дейност. Приел е още, че факта, че на прозореца е имало стикер, указващ, че това е фризьорски салон, съответства на предназначението на обекта от предходен период от време. Посочил е, че не се спори, че помещението е ползвано и е било регистрирано като обект „фризьорски салон“, както и че регистрацията му е била прекратена през 2023г. Посочил е още, че от свидетелските показания е установено, че по време на проверката и престоя на контролните органи в помещението не са влизали други лица, че не е имало касов апарат, както и че собственикът на обекта е заявил, че по здравословни причини не може да продължи на упражнява дейността. Съдът е приел също, че факта, че помещението е било оборудвано с работно място подходящо за целите, за които е било използвано, и наличието на коси в кошчето, не означава, че към момента на проверката е служило като обект с обществено предназначение. Предвид изложеното съдът е счел, че не е доказано вмененото на лице нарушение по Закона за здравето. Посочил е още, че в АУАН и НП е посочено грешно ЕГН, което е равнозначно на непосочване на ЕГН, което представлява нарушение на чл.42 т.6 и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. По тези мотиви районният съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за недоказано по категоричен начин нарушение по чл.36 ал.1 от Закона за здравето, вменено на С. С.. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Касационната жалба е неоснователна. Вмененото на С. нарушение е квалифицирано по чл.36 ал.1 от Закона за здравето, според която разпоредба всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността. Съгласно §1 т.9 б.“е“ от ДР на ЗЗ, обекти с обществено предназначение са бръснарски, фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни, обществени тоалетни. А според чл.211 ал.1 от ЗЗ, която норма е посочена като санкционна, който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се наказва с глоба от 200 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 10 000 лв. Предвид тази законова регламентация и установеното като факти, касационната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че не е доказано по категоричен начин, че в процесният обект, собственост на С., е осъществявана дейност, която дава основание да се приеме, че обектът се ползва като фризьорски салон и е такъв с обществено предназначение по смисъла на §1 т.9 б.“е“ от ДР на ЗЗ. Твърденията в касационната жалба, които са констатирани с Протокола от 05.12.2024г. и се установяват от свидетелските показания, че в обекта са били налични обособено работно място с маса и стол, с инструменти за подстригване, с множество машинки за подстригване и салфетки за поставяне около врата, както и коси в кошчето за отпадъци, не обосновава категоричен извод, че в процесния обект се осъществява дейност като във фризьорски салон и същият представлява обект с обществено предназначение, за да се изисква за него изпълнение на задължението за уведомяване на РЗИ. В подкрепа на този извод е и факта, че в обекта не е имало поставено на видно място работно време, фискален апарат, както и не са влизали други хора. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

За пълнота е необходимо да се посочи, че постановеното допълнително решение с допусната поправка на явна фактическа грешка, по съществото си представлява съдебен акт по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, а не решение по реда на чл.247 от ГПК.

При този изход на делото и своевременно направено искане следва РЗИ-Плевен да бъде осъдено да заплати направените разноски в производството на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, тъй като в приложеният пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие е отразено това обстоятелство, поради което следва да бъде заплатено от РЗИ-Плевен адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 30.04.2025 г., постановено по НАХД № 52 по описа за 2025 г. на Районен съд – Левски.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Плевен да заплати в полза на адв.Р. Р. от АК-Плевен със съдебен адрес гр.Левски, [улица], за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Председател:
Членове:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�