Р Е Ш Е Н И Е

№ 730/30.11.2023г.

гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
При секретар	Антоанета Метанова		и с участието
на прокурора	Здравена Янева		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

к.а.н. дело № 835 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на ЕТ „Томи-Веселка Папазова“, ЕИК 112603822, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, партер, представлявано от В. Е. П. срещу Решение № 357/26.07.2023 г., постановено по а.н.дело № 443/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 16 от 16.02.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пазарджик, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 471а, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредба (Наредбата) № 8 от 05.11.2020 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 9518/14.11.2023 г., в което по изложени съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение. Считат същото за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Не се претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 16 от 16.02.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пазарджик, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 471а, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗВМД, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 02.09.2022 г. и през целия период от месец октомври 2021 г., включително до 02.09.2022 г., ЕТ „Томи-Веселка Папазова“ в качеството му на ползвател в стопанисвания от него обект за отглеждане на свине (свинекомплекс) с ветеринарен регистрационен № 4445-0089, намиращ се в землището на с. Априлци, общ. Пазарджик, не е изпълнил задълженията си да предприеме мерки за предотвратяване разпространението на болестта африканска чума сред свинете, не е почистил и привел обекта в добро санитарно състояние с ниско ниво на проницаемост на членестоноги, вредни гризачи и хелминити и да осигури извършването на необходимите ДДДД мероприятия за ликвидиране на огнището; не е изпълнил плана за контрол на критичните контролни точки по отношение на патогенните микроорганизми, членестоногите, вредните гризачи и хелминитите, предписан от ръководителя на ДДДД по чл. 16, ал. 5, т. 2, който е част от плана за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в животновъдните обекти, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 28 от ЗВМД, с което е нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата.

В резултат на това на основание чл. 471а, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗВМД, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно направеното в касационната жалба възражение, че следва да бъде разграничена отговорността и че същата следва да бъде солидарна като се наложи обща имуществена санкция на ЕТ „Томи – Веселка Папазова“ и „Свиком“ АД, което дружество е собственик на животновъдния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата административнонаказателната отговорност е на собствениците или ползвателите на обекти по чл. 129, ал. 1 от ЗВМД. Тоест собственикът и ползвателят на обекта носят самостоятелна административнонаказателна отговорност, поради което административна санкция по посочения текст може да бъде наложена на всеки един от тях, по преценка на административнонаказващия орган, констатирал нарушението.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По делото не е направено своевременно искане за заплащане на разноски от ответната страна, а и реално такива не са направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 357/26.07.2023 г., постановено по а.н.дело № 443/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)

ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

2. (П)