Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по жалба на П. С. С. от село Балван против заповед за прилагане на ПАМ №[Наименование]от 30.03.2026 година на инспектор при сектор ПП – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици, като жалбата срещу тази заповед съдът приема за редовна.

В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълнима, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.

Обстоятелството, което се изтъква в искането е, че молителят е единственото лице, което работи в дружеството „С. груп“ /собственик на ППС, с което е извършено нарушението/ и само той може да управлява въпросният автомобил. Всъщност посоченото създавало значителни затруднения да изпълнява служебните си задължения, както и тези, които молителят има като баща, доколкото семейството му живеело в Балван. Счита и, че жалбата му се явявала вероятно основателна.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Въпросните обстоятелства следва да са нови, т.е. да са възникнали след датата на издаването на администартивния акт – аргумент от чл.166, ал.2, изречение второ от АПК. Установяването им е в тежест на молителя.

Следва да се държи сметка и за решението на СЕС по дело С-605/23 година, в т.48 от което изрично е посочено, че: „За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“, като в главното производство спорно е било прилагането на мярка по ЗДДС на плоскостта на чл.273 от Директивата за ДДС/Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/ във връзка с Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В случая, както съдът отбеляза, се твърди от жалбоподателят, който понастоящем е молител, че той е единственото лице, което работи в дружеството „С. груп“, което е собственик на ППС, с което е извършено нарушението и съответно само той може да управлява въпросният автомобил. Посоченото обаче е ирелевантно, доколкото не касае неблагоприятни последици, които да засягат правната сфера на адресата на мярката.

От друга страна за останалите твърдени обстоятелства, които се сочат като такива, които биха причинили трудно поправими вреди на жалбоподателя, а именно невъзможността да изпълнява задълженията си като баща с оглед местоживеенето на семейството му, са голословни и недоказани.

Обратно, в заповедта са посочени правните основания и обстановката, която е обусловила неблагоприятните правни последици, като заповедта е в писмен вид, издадена от компетентен на пръв поглед административен орган и се обляга на съответните посочени в основанието правни норми.

Следователно, не са налице критериите,посочени в т.47 и 48 от цитираното решение на СЕС.

Извън горното следва да се констатира, че в искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изречение второ от АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета.

При това положение съдът не може да приеме, че са налице условия за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, визирани в разпоредбата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и условията, които има предвид СЕС в посоченото по-горе решение, тълкуващо ХОПЕС.

Следва искането да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. С. С. от село Балван, [ЕГН], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №[Наименование]от 30.03.2026 година на инспектор при сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.