Производството по делото е образувано по жалба на Ж. С., чужденец и гражданин на Индия, срещу отказ с рег.№ 5364р-7831 от 02.04.2025 год. на зам.-директора на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, с който на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на същия е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната.

С определение № 24834 от 21.07.2025 год. по адм.дело № 5344/2025 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), на основание чл. 135, ал. 2 от АПК съдът е прекратил образуваното пред него производство по посоченото дело, като е счел, че същото не му е местно подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Административен съд София-област. Основният довод на АССГ е, че по силата на чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат и тъй като по отношение на жалбоподателя е налице адрес на пребиваване в с. гара Елин Пелин, област Софийска, то жалбата му, с оглед на този адрес, е подсъдна на настоящия съд.

С Разпореждане № 1372 от 29.07.2025 год. на съдия-докладчика по настоящото дело същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 год. от 14.30 ч.

На 06.08.2025 год. от ответника е постъпила молба, с която се прави възражение за местна неподсъдност на делото, доколкото оспорващото лице няма постоянен адрес в страната ни.

Като съобрази направеното възражение за местна неподсъдност на спора във вр. с данните по делото, съдът намери следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изреч. първо от АПК гласи, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Изреч. второ на същата норма гласи, че когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд София-град.

Какво сочат данните по делото в случая: настоящото съдебно-административно производство е инициирано по жалба на Ж. С., чужденец и гражданин на Индия, срещу отказ с рег.№ 5364р-7831 от 02.04.2025 год. на зам.-директора на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, с който на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24и от ЗЧРБ на същия е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната. От служебно извършената справка в Национална база данни "Население" се установява, че Сингх няма регистриран постоянен адрес в Република България (за лицето не се съдържат данни в НБДН). Нещо повече, пребиваващите в страната чужди граждани с право на продължително пребиваване в Република България нямат постоянен адрес в страната. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР във връзка с чл. 93 от с.з. на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната и на които е предоставен статут на бежанец, или хуманитарен статут, или е предоставено убежище. Следователно, по силата на изрична законова разпоредба чуждите граждани, които нямат такова разрешение, не са субект на гражданска регистрация, а с оглед на това и на задължението за посочване на постоянен адрес. Ето защо те не биха могли да разполагат с постоянен адрес, въз основа на който да се определи местно подсъдният съд при оспорване на индивидуален административен акт, на който са адресат. В конкретния случай оспорващото лице не е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, не му е предоставен статут на бежанец, или хуманитарен статут, и не е с предоставено убежище. Същият притежава Единно разрешение за пребиваване и работа, валидно до 09.03.2025 год. (л. 42 по адм.дело № 5344/2025 год. по описа на АССГ). Заключението на последния, че адресът за пребиваване на чуждия гражданин е в съдебния район на Административен съд София-област, поради което следва да се приеме, че делото е подсъдно на настоящия съд, освен че не е мотивирано, не намира опора и явно противоречи на приложимата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК. Предвид възприетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд, следва изводът, че оспорването на актове, на които адресати са чужди граждани, които нямат постоянен адрес на територията на Република България, е подсъдно на Административен съд София-град.

Следователно и като съобрази направеното възражение за местна неподсъдност на делото, настоящият съд намира, че не е местно компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на Ж. С. срещу отказ с рег.№ 5364р-7831 от 02.04.2025 год. на зам.-директора на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи.

За пълнота на изложението, съдът намира, че практиката на Върховния административен съд, на която се позовава изпращащият съд, се отнася до различна фактическа установеност от тази по настоящия казус.

Налице е спор за подсъдност между административни съдилища, който следва да бъде решен от Върховния административен съд по чл. 135, ал. 4, предлож.първо от АПК, воден от което Административен съд София-област, девети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 812/2025 год. по описа на Административен съд София-област.

ЗАЛИЧАВА датата на насроченото открито съдебно заседание на 22.10.2025 год. от 14.30 ч.

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Административен съд София-област и Административен съд-София-град.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховен административен съд на Република България за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.