Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 39 от ЗЗЛД във вр. с чл. 58, ал.1 от АПК .

Образувано е по жалба на А. М. М. от гр. В. Търново ,[улица], ет. 4 чрез адв. Д. гр. София, кв. Овча купел ,[улица], сграда А, партер ат.1 против мълчалив отказ на КРЕДИРЕКТ ЕООД гр. София, кв. Младост,бел. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5. за предоставяне на копие от обработваните лични данни, поискани с молба от 21.1.2026г. ведно с копие на носителите на тези лични данни .

По делото е постъпил писмен отговор от ответник жалба КРЕДИРЕКТ ЕООД гр. София, [улица], в който се прави искане:.1.За прекратяване на производството, тъй като на жалбоподателя е била предоставена исканата информация
2.спиране на производството
С оглед на горното, СЪДЪТ е постановил Разпореждане от 7.05.2026г. по настоящото дело, по силата на което е връчен препис от отговора на адв. Д., с указание, че в тридневен срок следва да депозира становище по тези искания. От жалбоподателя е депозирана молба, в която се взема становище по основателността на претенцията, и че се обжалва освен мълчаливият отказ на ответник жалба , но и последвалия го изричен отказ. Намира, че искането за спиране на производството е неоснователно, тъй като съгласно нормата на чл. 631 от ГПК във вр. с чл. 1544 от АПК, такова задължение има само съдът, който е отправил преюдициалното питане, но не и този пред който е висящо производство, като настоящото.
На следващо място с оглед практиката на ВАС съдът е задължил жалбоподателя в същия срок да посочи дали кредитните правоотношения с ответник жалба са били прекратени, или не.При това жалбоподателят е предупреден, че при непостъпване на отговор в горепосочения срок СЪДЪТ ще приеме, че кредитните отношения са били прекратени.
На съда е служебно известно, че с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:
1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела [Наименование]/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?
2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?
3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?
4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?
5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?
По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.
От страна на ответник жалба е направено искане за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като му е предоставена справка за обработваните от него лични данни. Тъй като не е изпълнено искането на жалбоподателя да бъдат предоставени заверени копия на договорите за кредит, настоящата инстанция намира, че същият има правен интерес от оспорването, поради което производството не следва да бъде прекратявано.
По искането за спиране на производството на основание чл. 154а, ал.1 т. 8 от АПК, която норма предвижда , че съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016. Отправените въпроси от АС Варна касаят случаи на ограничена обработка на данни – когато конкретната цел, за която са събрани лични данни на определен субект – сключване и действие на договор за кредит, вече не е налице и данните продължават да се обработват за други нормативно предвидени задължения на администратора на лични данни, докато в конкретния случай няма спор между страните, че се касае за обработка на личните данни на жалбодателката в пълен обем - както за изпълнение на нормативно въведени задължения на администратора на лични данни, така и преди всичко по повод и за целта на сключен между страните в производството договор. При това образуваното пред СЕС дело касае обработка на лични данни, които се съхраняват архивирани, за целите на изпълнение на мерките срещу изпиране на пари, В този смисъл Определение № 1982 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2026 г.,Настоящата инстанция намира, че кредитните правоотношения са били прекратени, доколкото с Разпореждането си от 6.03.2026г. е предупредил жалбоподателя, че ако не отговори в указания срок, съдът ще приеме, горната фактическа обстановка. От друга страна самият жалбоподател не сочи, че сключеният договор за кредит е все още действащ, отделно от това самият ответник жалба в писмения си отговор заема становище, че кредитът е погасен, на жалбоподателя е предоставена информация досежно личните данни, които се обработват, но не и копие от сключения договор за кредит, който му е предоставен при отпускане на заема. С оглед на така изложеното произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. д. 6/2026г. по описа на АСВТ, което налага спиране на настоящото производство. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 1072 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 374/2026 г. Определение № 1185 от 3.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 670/2026
Неоснователно е позоваването на чл. 631 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя, доколкото съгласно нормата на чл. 144 от АПК, ГПК се прилага само за неуредените в АПК случаи. След като последният съдържа изричната норма на чл. 154а, ал.1, т. 8 от АПК, то настоящата инстанция е длъжна да спре делото до произнасяне на СЕС.
Водим от горното и на основание чл. 154а, ал.1,т. 8 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм.д.407/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново до постановяване на Решение на СЕС по С-676/2025г.

ЗАЛИЧАВА дата на о.з. 2.07.2026г. от 10,00 часа

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.