Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство (ЗБГ).

Образувано е по жалба на И. М. В., гражданин на Република Турция, чрез адв. Димитрова, против мълчалив отказ на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 14647/2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че е подадена молба за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1 т. 3 от ЗБГ, като преписката е образувана в дирекция „Българско гражданство“ в МП с № 14647 на 08.08.2024 г. Твърди се, че към молбата са представени всички изискуеми документи. Към датата на депозирането на настоящата жалба – 03.09.2025 год. не е налице произнасяне на министъра на правосъдието по реда на чл. 35 от ЗБГ. Моли се съдът да отмени като незаконосъобразен мълчаливият отказ на ресорния министър, като го задължи да издаде съответния акт по чл. 34 от ЗБГ.

Ответникът - министърът на правосъдието, заедно с преписката във връзка с подаденото заявление, депозира становище, с което оспорва жалбата като недопустима, тъй като от една страна е просрочена, а от друга не е налице годен за обжалване административен акт. В случай, че жалбата се приеме за редовна и допустима, същата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В зависимост от изхода на спора се прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Административен съд София-област, като съобрази представените по делото доказателства, становището на страните и служебно направената справка на интернет страницата на Дирекция "Българско гражданство", намери за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗБГ от И. М. В., гражданин на Република Турция. Молбата е регистрирана в дирекция "Българско гражданство" в МП, като е образувана административна преписка № 14647/2024/30.07.2024 г.

На 08.08.2024 год. молбата е приета за редовна.

На 19.08.2024 год. с протокол 120/2024 е поискано становище по преписката от МВР, като последното не е постъпило в МП.

На 19.08.2024 год. с протокол 120/2024 е поискано становище по преписката от ДАНС, като последното е постъпило в МП на 11.11.2024 год. с писмо на ДАНС № М 19228/07.11.2024 год.

Видно от направената служебна справка на страницата на МП с приложения към административната преписка ПИН, образуваната административна преписка № 14647/2024/30.07.2024 г. се намира в процедура по задължително съгласуване.

Не е налице и спор между страните, че молбата за придобиване на българско гражданство, ведно с приложените към нея доказателства, не е била внасяна на Съвета по гражданството към МП, който да е дал мнение по нейната основателност, както и че Министърът на правосъдието не е направил предложение за издаване, или съответно за отказ за издаване на указ по чл. 34 от ЗБГ в предвидения по закон срок.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, молител в производството по придобиване на българско гражданство, и е в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване българско гражданство в срок до дванадесет месеца по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация.

С разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗБГ е предвидено изрично съдебното обжалване на непроизнасянето на Министъра на правосъдието по подадената молба, като съдът проверява единствено движението на производството по преписката.

Данните по делото сочат, че по заявлението на И. М. В., е образувана административна преписка № 14647/2024/30.07.2024 г., като на 08.08.2024 г. молбата е приета за редовна, с оглед на което от тази дата започва да тече срока на министъра да се произнесе по молбата съгласно чл. 35, ал. 2, предложение второ от ЗБГ.

Неоснователни са релевираните от министъра на правосъдието възражения, че жалбата на И. М. В. срещу непроизнасянето по молбата е извън срока. Настоящият съдебен състав установява, че молбата не е била правно квалифицирана от органа като такава по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ – от лице от български произход, поради което 9 – месечният срокът по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ не е приложим, а е приложим общия срок по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗБГ, който е 12 месеца.

Дванадесет месечният срок за произнасяне на министъра на правосъдието по чл. 35, ал. 1 т. 1 от ЗБГ е изтекъл на 08.08.2025 г. по аргумент на чл. 60, ал. 3 от ГПК. След този ден е формиран мълчалив отказ на ответния орган да се произнесе по молбата И. М. В.. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, в случая до 08.08.2025 год., а жалбата, с която се моли за отмяна непроизнасянето на административния орган е подадена по електронната поща на 03.09.2025 год. и следователно, същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата на И. М. В. е основателна. Аргументите за това са следните:

Производството по придобиване на българско гражданство е уредено в глава пета на Закона за българското гражданство и Наредба № 1 от 19.02.1999 год. за прилагането й. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - Президентът на Република България, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, са от компетентността на Министъра на правосъдието. До него се отправя молбата съгласно чл. 32 от ЗБГ и именно той е органът, който въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство, или съответно на отказ за издаване на такъв (чл. 34 от ЗБГ).

В нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗБГ са предвидени императивно сроковете, в които предложението следва да се направи от Министъра на правосъдието в различните хипотези за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, като според ал. 2 те текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Тези срокове следва да се имат предвид и при изготвянето на становищата на МВР и ДАНС, които постъпват в Министерство на правосъдието, въз основа на молбата, по която е образувано административното производство, както и даването на мнение от Съвета по гражданството. Законодателят е регламентирал сроковете за произнасяне по преписките, свързани с придобиването на българското гражданство, като е приел с нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗБГ, че същите текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите.

В конкретния случай по делото се установява, че молбата е приета за редовна на 08.08.2024 г., като няма данни да е изисквано да бъдат представяни допълнителни документи или да е възлагано извършването на допълнителни проверки по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗБГ.

Настоящият съдебен състав не намира, че липсата на произнасяне на Съвета по гражданство, прави невъзможно министърът на правосъдието да упражни правомощията си. В тази връзка съдът счита, че нормативно определените срокове за предложението на министъра на правосъдието не са обвързани от даването или не на мнение от Съвета по гражданството. В тази връзка министърът на правосъдието определя състава на Съвета по гражданството и правилника за дейността му съгласно чл. 33, ал. 5 от ЗБГ. Министърът на правосъдието обаче е административният орган, на който е вменено законово задължението да направи предложението за издаване на указ до Президента или съответно отказ за издаване на указ, в определения по чл. 35, ал. 1 срок. Единствената хипотеза, в която тези срокове спират да текат, и то само в продължение на 1 или съответно 3 месеца е регламентирана в чл. 33, ал. 4 от ЗБГ, но в настоящият случай, както бе посочено по – горе липсват доказателства да е изисквано от И. М. В. да представи допълнителни документи, нито е възлагано извършването на допълнителни проверки, поради което не може да бъде прието, че сроковете по чл. 35, ал. 1 са спрели да текат.

В тази връзка следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от АПК, съобразно която ако е необходимо даване на мнение от друг орган, но последното не е дадено от този орган, актът се издава без него.

По тези съображения непроизнасянето на министъра в нормативно определените срокове е в несъответствие с принципите за законност, съразмерност, служебно начало, бързина и процесуална икономия в административното производство. При тези данни жалбата И. М. В. против непроизнасянето в срок на Министъра на правосъдието по молбата за придобиване на българско гражданство е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК при отмяна на административен акт, който в случая е обективиран в мълчалив отказ, когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за провеждане на административната процедура и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Съобразно правомощията на съда по чл. 35, ал. 5 от ЗБГ да проверява само движението на производството и във връзка с разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от АПК (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.), настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че с настоящото определение не установява дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя, като министърът на правосъдието следва да осъществи самостоятелна преценка дали да отправи предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство.

Настоящият съдебен състав намира, че съобразно разпоредбата на чл. 174 от АПК, на административния орган следва да бъде определен срок за произнасяне с административен акт по чл. 34 от ЗБГ. Съдът отчита заявеното от процесуалния представител на ответника, че е поискано становище по преписката от МВР, като последното не е постъпило в МП. В тази връзка, волеизявлението на процесуалния представител следва да се съобрази, като бъде определен срок от 4 месеца за издаването на акта по чл. 34 от ЗБГ.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски.

В настоящия случай за жалбоподателя са претендирани разноски в размер на 830 лева, от които 800 лева за адвокатска защита и 30 лева заплатена държавна такса. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът при съобразяване на обстоятелството, че делото е без определен материален интерес и не попада в някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) (Наредба № 1), намира, че предвиденият размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата е 1000 лв.

Съдът обаче намира, че в конкретния случай, позовавайки се на Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C‑438/22 год. следва да остави неприложена националната правна уредба, задължаваща го да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в съдебната фаза на производството, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата или от договорения такъв в случая - 800 лв.

Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗБГ съдебните производства срещу непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗБГ се разглеждат в закрито заседание, предмет на съдебната проверка е само движението на административното производството, поради което за тези специфични съдебни производства е неоправдано минималното адвокатско възнаграждение за съдебната фаза да бъде различно от предвидения размер на адвокатско възнаграждение за подаването на молба за придобиване на българско гражданство, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 е в размер на 450 лв.

По тези съображения в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокатска защита в размер на 450 лева и 10 лева за заплатена държавна такса, какъвто е дължимия размер на таксата за оспорване на административни актове пред първа инстанция от физически лица.

Воден от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство, Административен съд София-област

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра на правосъдието за издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство по преписка № 14647/2024/30.07.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието, образувана по молба на И. М. В., гражданин на Република Турция.

ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 14647/2024/30.07.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието, образувано по молба на И. М. В., гражданин на Република Турция и издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на министъра на правосъдието 4 (четири) месечен срок за издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство, считано от съобщаването на настоящото определение.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на И. М. В., гражданин на Република Турция разноски по делото в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 35, ал. 5 от ЗБГ.